Jeff Scott Soto с unplugged концерт в Бургас. Напишете ревю тук

събота, 15 август, 2009

Jeff Scott Soto в БургасНе съм почитател на Faith No More, а и работата ме задържа в София, поради което не мога да отида до Бургас. Изненадата е, че след “Дъ спирит ъф Бъъгъс”, големият Jeff ще изнесе концерт на 17 август в Бургас. Събитието ще се случи в клуб “PoCo LoCo”, намиращ се на плажа. Джеф ще пее unplugged, а билетът за вход ще струва само 10 лв.!

Горещо ви преоръчвам, ако сте в Бургас или наблизо, да посетите концерта – сигурен съм, че няма да съжалявате! Освен това, отново предлагам възможност за тези, които отидат, да напишат ревю и да го публикувам на страниците на този блог. Споделете хубавата емоция с другите фенове, които нямаме възможност да бъдем там – всички ще ви бъдем безкрайно благодарни!


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.


Оферта: ваше ревю на концерта на Queensryche тук

понеделник, 29 юни, 2009

Queensryche

За тези, които още не са разбрали – бащите на прогресивния метъл – Queensryche - ще свирят довечера в зала “Фестивална”. Представлението им ще бъде част от фестивала “Rock The Balkans”, в който ще участват Saga, Manga и Skre4, а хедлайнъри ще бъдат Limp Bizkit.

Понеже финансите ми поизтъняха (криза – какво да се прави!), а и останалите музиканти някак не са ми по вкуса, няма да мога да присъствам на концерта. Затова пък, предлагам място за изява на някой истински фен на групата, който има желание и талант да напише интересно ревю за концерта. Така че, ако отидете на концерта на Queensryche и имате какво да споделите с читателите на този блог – изпратете ми вашето ревю на адрес адрес .

Прочетете остатъка от публикацията »


Блогъри пишат за театър – моят прочит на “Вечеря за тъпаци”

сряда, 22 април, 2009

Колегата-блогър Димитър Цонев (да не се бърка с онзи чичко с големите мустаци!) започна една интересна кампания, в която покани няколко популярни (според него) блогъри да отидат с придружител безплатно на една театрална постановка, срещу обещанието да напишем (защото и аз бях сред тях) своето лично впечатление от представлението.

Трябва да призная, че бях изключително поласкан от оказаната чест, въпреки че не съм писал ревюта за театрални постановки досега, но тази обещаваше да бъде хубава, затова приех. Възхитен съм от идеята да предложиш на някого безплатна стока и да поемеш риска от това той публично да изрази своето неудовлетворение от нея. Това е истински доблестно поведение, което заслужава адмирации. Още повече, че аз наистина написах съвсем откровена рецензия, която може би е малко повече критична, но в никакъв случай не е рекламна и напудрена.

Прочетете остатъка от публикацията »


Страстите и бесовете на Ангел Грънчаров – част 1

петък, 18 юли, 2008

Този пост започнах да го пиша преди няколко дни, но днес явно му е дошло времето да излезе на бял свят. Какъв е поводът? Поводът е, че г-н Ангел Грънчаров преди малко повече от месец ми изпрати копие от своята книга “Страстите и бесовете български”, вкарвайки ме в една група с “авторитетните представители на българските медии и на общественото мнение у нас” и наричайки ме “влиятелна личност”.

След такъв подарък и такива хвалебствени слова, най-малкото, което може да направи човек – поне блогър като мене – е да напише една кратка (желателно хвалебствена) рецензия за книгата. За разлика от братята американци, за които писах вчера, аз чета много книги, даже имам лошия навик да започвам по няколко наведнъж и ги чета паралелно, според настроението и вдъхновението, което ме е обзело. В момента, в който получих “Страстите и бесовете” вече имах точно пет започнати книги и реших, че няма да мога да понеса и шеста, а познавайки силно емоционалния стил на писане на г-н Грънчаров (изпълнен с остра ненавист към “комунистите” – термин, който той използва за всички лоши хора), реших че ми е нужно специално време и настроение за тази книга.

За съжаление, неговото търпение се изчерпа много бързо и той реши, че блогърите, на които е изпратил своята книга, са жалки, страхливи и недостойни хора, мотивирани единствено от собственото си его и напълно незаинтересувани от важните обществени въпроси, които той поставя там. Е, господин Грънчаров, не храня надежди да променя Вашето мнение за мен – знам, че не таим взаимен респект един към друг, но поне на своите читатели искам да покажа, че не съм чак такъв темерут, какъвто се опитвате да ме изтипосате във Вашата статия.

Наистина смятам за свое морално задължение да споделя впечатлението си от книгата – все пак за първи път получавам такъв подарък от самия автор! Това, което ме възпираше, (освен, че все още не съм стигнал до края), е дилемата дали да напиша нещо хубаво или нещо искрено. Но, като човек, който рядко прави компромиси със съвестта си, ще цитирам думите на Аристотел: “Платон ми е приятел, но истината ми е по-скъпа” с надеждата, че г-н Грънчаров, като философ, ще приеме едно искрено мнение по-добре, отколкото една измислена реклама. А и най-вече не искам да изгубя вашето доверие, ако тръгна да ви лъжа.

Прочетете остатъка от публикацията »


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 38 other followers