Новата година стартира на пълни обороти и ето, че дойде времето за поредния блог дайджест. Все още имам желанието да го поддържам седмично, но пък не всеки ден интересните публикации излизат равномерно, затова се отказвам от идеята да ги описвам ден по ден. Първото издание за тази година обхваща първата седмица на януари (03-09.01.2011 включително), но вече се старая да акцентирам повече върху темите, които вълнуват обществото, така че понякога в седмичния блог дайджест ще влизат публикации и извън разглеждания интервал. Приятно четене!
***
Новата година започва с равносметки и обещания. Аз пък започвам първия за 2011 дайджест с поста на Ана Динкова “Ново начало“, в който тя твърди, че не вярва в способностите на хората да извършат радикална промяна в начина си на живот (и то точно от първи януари), с което до голяма степен съм съгласен, но пък вярва “в постоянството, упорството, непрестанната работа и самоусъвършенстването” и поради това пожелава “на всички неуморни експериментатори, пътешественици, любопитни и запазили децата в себе си – попътен вятър”. Благодаря й за това пожелание, понеже смятам, че и аз съм такъв и го прехвърлям към всички вас, които са запазили в себе си страстта и стремежите на пътешественика и откривателя.
***
Първите дни на новата година (както и последните на старата) обикновено са дни на равносметка. Някои публикуваха списъци с най-добрите книги, които са прочели през годината: Христо Блажев от Книголандия и Преслав Ганев от Литературата днес. И макар, че книгите, които те представят, не са излезли за първи път през 2010 г., със сигурност са стойностни творби, които си струва човек да намери и да прочете.
Христо Христов пък прави ретроспекция на икономическите събития и фактори, които очертаха изминалата 2010 г. Не съм икономист и малко разбирам от икономика, но харесвам неговите публикации, защото са написани на разбираем език дори и за хора неспециалисти, а когато някой политик тръгне да ви обещава звезди от небето и несметни богатства, добре е човек да има малко по-реална представа за нещата.
Най-сериозният анализ ни предлага Николай Теллалов – Шаркан, който прави ретроспекция на цялото отминало първо десетилетие на 21-ви век, като за по-добро добро разбиране на събитията, ни връща още по-назад в историята, стигайки чак до създаването на Европейския съюз и разпадането на Съветския такъв. Добро четиво, особено за онези, които имат склонността към бързо забравяне на историята!
***
Другата новогодишна тенденция са опитите да се направят предсказания за онова, което ще се случи през тази година. Или по-скоро за онова, което няма да се случи. Тихомир Димитров зачеква въпроса за смъртта на блоговете, която от няколко години различни хора вещаят. (Те и пънка от 30 години го чакат да умре, ама все още рита.) Този път заплахата идва от социалните мрежи, но според Тишо тя е само илюзия.
Собственият блог означава партито да е у вас. Може да заключиш любимите си порно списания в отделна стая, където никой няма да ги види, можеш да определиш къде ще се пуши и къде не, какъв алкохол ще се консумира, каква музика ще се слуша, кого да поканиш и кого да изгониш, в колко часа да свърши купонът и т.н. [...] Това е причината социалните мрежи да НЕ изпратят блоговете в девета глуха. Всеки обича да се чувства „като у дома”.
Аспарух Калянджиев пък коментира прогнозите за смъртта на гийк-културата, която постоянно преминава в масова култура и се размива в нея. Къде е разликата между потреблението на тези символи, на изходния материал между истинския гийк и обикновения човек? – пита той. И отговаря – в степента на задълбочаване и нивото на внимание. И реално тази разлика не се е дянала никъде. С други думи – място за притеснение няма и “пънко нема’а умре!” 
Публикувано от Майк Рам 
