Седмичен блог дайджест – 39

сряда, 6 април, 2011

Представям ви поредния, 39 брой на седмичния блог дайджест, който излиза, когато може :-) В него ще видите анализи, сатирични статии, провокативни постове, житейски мъдрости, притчи за душата и още много блог публикации с полезна и интересна инфрмация. Приятно четене!

***

Започвам дайджеста с една огромна статия на доц. Николай Слатински, притежаваща и съответното дълго заглавие Размисъл за различния смисъл, който ние и младите влагаме в едни и същи понятия (И дали Дон Кихот е изцяло положителен герой). Статията е толкова пространна, че ми е трудно да обясня с думи прости за какво се разказва в нея, но ако имате повечеко време, определено си заслужава да се прочете и да се поразсъждава над идеите, споделени в нея. Авторът започва с тезата, че има разлика между информация и знания и се притеснява от факта, че днешните млади хора разполагат с много повече информация от поколенията преди тях, но пък знаят много по-малко. Тук разделението между млади и стари не е породено от традиционното поколенческо неразбиране (доц. Слатински изобщо не е някой дърт мърморко), а е по-скоро опит за представяне на новите социални тенденции, които формират мирогледа на по-младото поколение.

В статията се правят аналогии с живота при социализма, с делото на Горбачов и с живота на Дон Кихот, при което човек на моменти може да изпусне нишката на основната мисъл, но въпреки това силно я препоръчвам.

***

Борбата на големите монополисти за “защита” на интелектуалните си права е тема, която постоянно ме вълнува, още повече, че действията им в последните години са открито антипазарни, алогични и насочени открито срещу потребителите. В статията си “Краят на Youtube” Константин Павлов-Комитата се възмущава от грубото ограничаване на множество клипове във видеомрежата за гледане от България от страна на компании като Sony Music Entertainment и от сервилността на Youtube към големите издателски фирми, с което си спечелва недоволството на милионната си публика.

***

Иван Стамболов-Sulla ми е любим автор заради очарователния сарказъм, с който коментира поведението на родните медии и особено онази, която за последните 10 години успя да си извоюва позицията на национален лидер и да се скапе толкова много в качествено отношение, както никой друг не го е правил. Неговият пост “Опасност от тиранозаври няма!” пародира поведението на новинарите от bTV, които винаги обясняват с толкова загрижен тон, че няма опасност от поредната предстояща катастрофа, че моментално предизвикват масова паника сред народа.

Добрата новина е, че в Борисовата градина няма открити яйца от тиранозаври. Тези яйца няма да се излюпят. Тиранозаврите, които няма да се излюпят от тях, няма да напуснат Борисовата градина и няма да тръгнат из града. И като няма да тръгнат из града, няма да ни изядат.

***

Прочетете остатъка от публикацията »


Седмичен блог дайджест – 38

вторник, 22 март, 2011

Кой е успял? Този въпрос е темата на днешния дайджест и различни опити да му се отговори. В изданието ще видите материали за икономиката, политиката, рекламата и медиите, за прошката и за суеверията, както и връзки към постове с интересна и полезна информация. Приятно четене!

***

Ана Динкова (Ankabanka) поставя в своя блог въпроса Кой е успял?, провокирайки много интересни и разнообразни отговори в коментарите на своите читатели. Малко по-късно самата тя дава отговор на този въпрос, дефинирайки собствената си визия за успеха в няколко точки. Ето какво ми хареса на мен:

  • да мога да помогна поне на 1 човек с опита си – независимо за какво
  • без значение колко хора ме познават или знаят коя съм – когато се сещат за мен да го правят с усмивка
  • да преодолея демоните и страховете си

Ако пък търсите практически съвети как да постигнете успех в живота и работата си, Тодор Христов споделя своите интерпретации на съветите на Браян Трейси за това как да приоритизираме задачите си и да управляваме времето си от наскоро преминалия му семинар в София в статиите “Брайън Трейси за грешните решения, единственото умение и стълбицата на живота” и “Законът на тройката и трите вълшебни въпроса, с които да удвоим доходите си“.

Жюстин Томс пък ни дава втори простичък съвет след онзи от миналия дайджест да разкараме песимистите. Днес тя казва да разкараме и страхливците, разсъждавайки над българска и турска поговорка за страха. Страшното идва тогава, когато страхливците сме самите ние и трябва да се преборим със себе си. Но пък за сметка на това, наградата от успеха е много по-сладка, отколкото успокоението, че не си предприел нищо рисковано.

***

Прочетете остатъка от публикацията »


Седмичен блог дайджест – 37

вторник, 15 март, 2011

Толкова богата на интересни публикации колекция съм съм събрал, че се налага да правя много критично отсяване, а темите, които напоследък се дискутират в българската блогосфера са все интересни и значими. Надявам се и тази подборка да ви хареса. Приятно четене!

***

Тазседмичната подборка е отново богата на публикации, свързани с националния ни характер, предполагам, вдъхновени от националния празник 3-ти март, който за пореден път се превърна в повод за спорове и избиване на комплекси, вместо да бъде повод за национално обединение. По повод на самия празник, ви предлагам две публикации, които привлякоха моето внимание: Юлиан Попов цитира Захари Стоянов, който коментира парадокса, че нас ни освобождават руснаците, които са многократно по-бедни, по-унизени и по-несвободни от нас по онова време. Да, в този откъс има много националистични нотки, но това сякаш не е повод за гордост.

Вторият пост е на Ясен Праматаров, който смята, че най-голямото благо, което притежаваме, е мирът и относително спокойният живот, в който живеем, ако и да е скучен и за мнозина безинтересен.

Не принизявам геройството на всички, участвали в онези съдбовни и бързи години – напротив. И от двете страни, и в тези две страни техните две страни и тъй нататък има забележителни личности. Били са времена на ярки, заслепяващи контрасти – на едно място убиват хора, на друго място правят нови политики. Днес? Днес сме щастливи, че тук живеем в по-безлични времена. Истинското лице на времето, истинският контраст е вътре във всеки от нас и се прави на свое, лично ниво. Това е и по-голямото геройство.

Така че трябва да сме благодарни за всичко и на всички от онова време – те са ни направили каквито сме днес. Направили са ни да сме търпеливи, но и да не търпим. Научили са ни да сме толерантни, но и да се пазим. Научили са ни, през дългите десетилетия на “свикване”, да осъзнаем ценността на живеенето заедно.

Като отявлен пацифист (да, наистина съм такъв!) не мога да не се присъединя към неговото мнение. Човек може да постигне велики неща и във времена, в които не се избиваме помежду си. Убеден съм в това!

***

Прочетете остатъка от публикацията »


Седмичен блог дайджест – 34

неделя, 16 януари, 2011

Новата година стартира на пълни обороти и ето, че дойде времето за поредния блог дайджест. Все още имам желанието да го поддържам седмично, но пък не всеки ден интересните публикации излизат равномерно, затова се отказвам от идеята да ги описвам ден по ден. Първото издание за тази година обхваща първата седмица на януари (03-09.01.2011 включително), но вече се старая да акцентирам повече върху темите, които вълнуват обществото, така че понякога в седмичния блог дайджест ще влизат публикации и извън разглеждания интервал. Приятно четене!

***

Новата година започва с равносметки и обещания. Аз пък започвам първия за 2011 дайджест с поста на Ана Динкова “Ново начало“, в който тя твърди, че не вярва в способностите на хората да извършат радикална промяна в начина си на живот (и то точно от първи януари), с което до голяма степен съм съгласен, но пък вярва “в постоянството, упорството, непрестанната работа и самоусъвършенстването” и поради това пожелава “на всички неуморни експериментатори, пътешественици, любопитни и запазили децата в себе си – попътен вятър”. Благодаря й за това пожелание, понеже смятам, че и аз съм такъв и го прехвърлям към всички вас, които са запазили в себе си страстта и стремежите на пътешественика и откривателя.

***

Първите дни на новата година (както и последните на старата) обикновено са дни на равносметка. Някои публикуваха списъци с най-добрите книги, които са прочели през годината: Христо Блажев от Книголандия и Преслав Ганев от Литературата днес. И макар, че книгите, които те представят, не са излезли за първи път през 2010 г., със сигурност са стойностни творби, които си струва човек да намери и да прочете.

Христо Христов пък прави ретроспекция на икономическите събития и фактори, които очертаха изминалата 2010 г. Не съм икономист и малко разбирам от икономика, но харесвам неговите публикации, защото са написани на разбираем език дори и за хора неспециалисти, а когато някой политик тръгне да ви обещава звезди от небето и несметни богатства, добре е човек да има малко по-реална представа за нещата.

Най-сериозният анализ ни предлага Николай Теллалов – Шаркан, който прави ретроспекция на цялото отминало първо десетилетие на 21-ви век, като за по-добро добро разбиране на събитията, ни връща още по-назад в историята, стигайки чак до създаването на Европейския съюз и разпадането на Съветския такъв. Добро четиво, особено за онези, които имат склонността към бързо забравяне на историята!

***

Другата новогодишна тенденция са опитите да се направят предсказания за онова, което ще се случи през тази година. Или по-скоро за онова, което няма да се случи. Тихомир Димитров зачеква въпроса за смъртта на блоговете, която от няколко години различни хора вещаят. (Те и пънка от 30 години го чакат да умре, ама все още рита.) Този път заплахата идва от социалните мрежи, но според Тишо тя е само илюзия.

Собственият блог означава партито да е у вас. Може да заключиш любимите си порно списания в отделна стая, където никой няма да ги види, можеш да определиш къде ще се пуши и къде не, какъв алкохол ще се консумира, каква музика ще се слуша, кого да поканиш и кого да изгониш, в колко часа да свърши купонът и т.н. [...] Това е причината социалните мрежи да НЕ изпратят блоговете в девета  глуха. Всеки обича да се чувства „като у дома”.

Аспарух Калянджиев пък коментира прогнозите за смъртта на гийк-културата, която постоянно преминава в масова култура и се размива в нея. Къде е разликата между потреблението на тези символи, на изходния материал между истинския гийк и обикновения човек? – пита той. И отговаря – в степента на задълбочаване и нивото на внимание. И реално тази разлика не се е дянала никъде. С други думи – място за притеснение няма и “пънко нема’а умре!” :-)

Прочетете остатъка от публикацията »


2010-та в случки и събития

неделя, 2 януари, 2011

Последните няколко седмици бяха вероятно най-тежките и мъчителни дни в живота ми. Не помня някога да съм боледувал толкова дълго (месец и половина) и толкова тежко и в същото време всички в семейството ми да са се чувствали зле. Това до голяма степен определи 2010 г. като една от най-трудните и неуспешни години в целия ми живот. Голяма част от начинанията ми завършиха с неуспех, много врати бяха затворени пред мен, а финансовото ми състояние се измерва с отрицателни числа.

Мислех, че няма никакъв смисъл да си правя подробна равносметка на изминалата година, вярвах, че е по-добре да я забравя напълно и да почна да мисля за новите неща, които ми предстоят и които се надявам да ми донесат успех. Но попаднах на новогодишното “самопризнание” на Анастасия Карнаух, в което видях толкова позитивизъм и оптимизъм, че чак ме досрамя – нима аз не мога да намеря поне няколко положителни случки от тази година, които да докажат, че животът все пак си е струвал? Как е възможно толкова много мои читатели и приятели да черпят вдъхновение и положителна енергия от мен, а аз да съм потънал в такава тежка депресия?

Реших, че трябва да си припомня отново всичко, което се случи през 2010-та и като се разрових из спомените си (а те повечето са документирани в блога), се оказа, че тя може би не беше чак толкова черна. Животът е шарен и нещата, които ни се случват, са и хубави, и лоши, и единствено от нас зависи кои ще оставим да надделеят в спомените и в съзнанието ни.

И така, годината не беше много добра, но сред онова, което се случи, имаше и добро, и лошо. Нека си я припомним, за да направим следващата по-добра!

Прочетете остатъка от публикацията »


Месечен блог дайджест – декември 2010. Част 1 (32-ро издание)

сряда, 29 декември, 2010

Вече цял месец боледувам и в кратките мигове на просветление, когато грипът ме поотпускаше, успях да проведа един семинар и да подготвя още един за новата година. За съжаление, през целия месец не можах да намеря време да публикувам редовните седмични дайджести. Събирах много материали, но с времето започнаха да губят актуалност и ги затрих. Останаха само няколко публикации, които задържаха вниманието ми и реших да ги споделя с вас точно преди края на годината – и без това тези дни освен честитки и пожелания за успехи няма почти нищо друго в блогосферата :-)

Не знам за в бъдеще дали ще успявам да поддържам огъня всяка седмица или пък ще премина на по-големи интервали, например да издавам дайджеста веднъж месечно – времето ще покаже. Надявам се в коментари към този пост да ми подскажете дали одобрявате този формат или предпочитате седмичния. Приятно четене!

***

Винаги съм бил трън в очите на компанията заради това, че пуша и винаги съм се възмущавал от безкрайните примери на липса на всякаква толерантност и разбиране в двата враждуващи лагера – на пушачите и на непушачите – затова много харесах подхода на Ваньо Каменов от блога NicoFree и съм горещ негов почитател. Не знам дали под негово влияние или поради физическата невъзможност да пуша, но вече и аз мога да се похваля, че от началото на декември не съм запалвал цигара. Това едва ли ще угаси фанатизма и омразата на непушачите към различните от тях, но аз приемам за своя кауза да посочвам Ваньо като един светъл пример за човек, който разбира проблемите на пушещите и който напълно добронамерено се опитва да им помогне. Това, което най-много ми хареса този месец от неговия блог е публикацията “Спиране на цигарите с мислещи шапки“, в която той прилага метода на 6-те мислещи шапки на Едуард де Боно за мотивиране пушачите за отказване на цигарите. Много е оригинално, а мисля, че ще бъде и ефективно!

***

Тодор Христов създаде през 2010 г. доста успешната онлайн книжарница NovaVizia.net, специализирана в полезни за бизнеса и личностното развитие книги и сега, в края на годината представя своята класация на Най-добрите бизнес книги за 2010 г. Споделям мнението му за голяма част от заглавията, тъй като съм ги чел, така че му се доверявам и за останалите. Винаги съм смятал, че добрата книга е отличен подарък, който можем да направим на себе си или на свой близък, а какъв по-добър повод от Новата година и какво по-добро заглавие от тези, които са попаднали в класацията? Пожелавам успех на всички, които се захващат с нов бизнес през новата година, успех и на интернет книжарницата NovaVizia.net с пожеланието догодина да предложат и афилиейт програма, в която да могат да участват и блогъри! :-)

***

Стефан Русев пък е предприел една друга похвална инициатива, наречена “Предай нататък“. Вдъхновен от книгата “Лидерът, който нямаше титла” на Робин Шарма, Стефан обяви, че ще я подари на някой от своите читатели, който обещае да направи същото след като я прочете. Идеята е книгата да обикаля от човек на човек и така колкото може повече хора да попият от нейните идеи. Надявам се спечелилият Евгени Йорданов да продължи идеята. Ще следим за това в неговия блог.

Прочетете остатъка от публикацията »


Седмичен блог дайджест – 30

сряда, 1 декември, 2010

Този дайджест трябваше да го напиша преди повече от една седмица, но поради твърде многото ми ангажименти – работни и лични – не можах да намеря време и реших да го пропусна. Днес успях да се усамотя за малко и реших да напиша следващия блог дайджест, но разглеждайки запазените връзки, установих, че по-миналата седмица е имало толкова интересни и полезни блог публикации, че ще бъде грехота да ги пропусна и да не ги споделя с вас. Освен това, открих, че повечето от тях са стойностни и актуални винаги, а не само в конкретния момент на публикуването си.

Мелиса от блога “Позитивното” е публикувала цитат от Библията: “Има време за всичко“:

  • Време за раждане, и време за умиране;
  • Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
  • Време за убиване, и време за изцеляване;
  • Време за събаряне, и време за градене;

Надявам се, че сега е дошло времето за публикуването на този дайджест и че вие ще имате времето и желанието да го прочетете. Приятно четене!

Понеделник, 15.11.2010

Седмицата започва с интересен диалог. Събина Панайотова публикува в блога “ентелегентно” критична статия към потребителите на относително новата социална мрежа foursquare, в която всеки участник споделя публично къде се намира в даден момент, озаглавена “Ти си кмет, so what?!?“, реферирайки към една от наградите, които получават участниците – титлата “кмет”. Не мога да не призная, че в някои отношения е права, въпреки че и аз съм потребител на тази социална мрежа:

И в крайна сметка какво стана със свободата? Не искате камери, не искате Биг Брадър, голямата част от интернет хората протестирате срещу подслушването, следенето и милиционерщината, обаче нямате проблем да си казвате без да ви питат на всеки час.

Отговорът идва от Боян Юруков, който в статията си “Е па кмет съм. Haters be hatin’” се опитва да опонира на Събина с няколко аргумента. Първо, това е игра и хората не търсят рационално обяснение за поведението си, когато просто им е забавно. Второ, има потенциал за бизнес, който все още не е достатъчно широко осъзнат и трето, има достатъчно добри механизми за защита на личните данни, така че непознати за вас хора да не могат да ги достъпват. Боян е активен защитник на foursquare и на българския му аналог Vivo, а под статията има доста коментари, които също си заслужават да бъдат прочетени.

Малко в противоречие на тезата си за защита на личната свобода, Събина е публикувала в личния си блог чудесни снимки от скорошното си пътуване до Лондон, с което потвърждава правилото, че блогърът обича да се хвали с местата, които е посетил, независимо от формата. Снимката на Tower Bridge отдолу е впечатляваща, а като видя типичните тесни и криволичещи английски улици с къщи от тъмнокафяви тухли не знам защо винаги в ушите ми зазвучава тежката и монотонна музика на Black Sabbath. Все пак, Лондон е забележителен град и наистина трябва да се посети.

Улиците на Лондон

Вторник, 16.11.2010

Ден на интересни откровения – Вили Фарах се пита дали любовта трае наистина до три години, както казва поверието или има нещо повече, което ни убягва. Ето и част от нейния отговор:

Любовта не трае три години. Истинското чувство продължава да живее и да се развива. То става все по-силно и все по-неподправено. Истинската любов изисква усилия. Трудно е да я намериш. Още по-трудно е да я запазиш жива. Днес сме научени да разчитаме на лесното. Бързо захвърляме това, за което е нужно да се потрудим.

Често ме питат защо се занимавам с консултации и обучения и защо някой трябва да ми плаща за това – да не би да съм по-умен от другите? В отговор написах един пост в блога “PM Stories”, озаглавен “Защо водя семинари по управление на проекти?“, в който споделям своето виждане за работата си и за нейния смисъл. В моите семинари не се представям за по-умен от моите курсисти и не се опитвам да давам съвети. Само споделям наблюденията си от личния си опит и поставям въпроси, на които всеки сам трябва да намери отговора за себе си. Вярвам, че успехът идва от взаимното споделяне, от откровеността в общуването и от търсенето на разумния компромис, който да удовлетворява всички.

Тодор Христов разказва за една добра идея за рекламиране на България като туристическа дестинация в поста “Джон Лоутън и посланиците в маркетинга“. В историята става въпрос за серия филми, представящи различни кътчета от страната ни, в които водещ е известния рок певец, който не само разказва увлекателно историята на България, но разкрива красотата на природата ни с истинско възхищение и ентусиазъм, който неминуемо би впечатлил не само неговите сънародници, а и други чужденци, споделящи тръпката на откривателството и доверяващи се на искреността на един известен човек. Подкрепям мнението на Тодор, че този подход би дал много по-добри резултати за популяризирането на България като туристическа цел, в сравнение с безсмислените и скъпи рекламни клипове, които се завъртяха напоследък по телевизиите.

Радислав Кондаков от “Писалка.нет” е решил да организира част от блог постовете си в електронни книги и да ги предложи напълно безплатно на своите читатели. В това не виждам нищо лошо, даже напротив – така много лесно човек може да прочете разкази от една колекция, вместо да се рови дълго из блога. Изданието, което Ради ни предложи във вторник беше “74 признака и други щуротии” – една изключително забавна компилация, която се чете бързо и която със сигурност ще ви разсмее от сърце. Лично на мен най-много ми харесаха разказите “12 признака, е трябва да се хванете здраво на работа”, “Странични ефекти при визуализация” и “Как да четем обяви за недвижими имоти”. Култово! :-)

Прочетете остатъка от публикацията »


Седмичен блог дайджест – 28

сряда, 10 ноември, 2010

Този дайджест беше събиран и коментиран докато подготвях семинара си по управление на проекти и въпреки че мисълта ми беше другаде, успях да подбера няколко интересни публикации, които се надявам да са достатъчно провокативни и интересни за вас. За капак, по някаква причина половината ми текст се затри и се наложи да го пиша повторно. Дано да си е струвало!

Понеделник, 01.11.2010

За мен събитието на седмицата е излизането на електронната книга Блогопедия – опит за обобщаване на опита и знанията на 12 български блогъра за това как и защо се пише блог, в който участвам и аз. Проектът започна преди една година и всички участници преминахме през много вътрешни борби и организационни проблеми, докато най-накрая на бял свят излезе това творение. Сигурно не е най-доброто, което може да се напише за блогването, но всичко, което сме споделили, идва от личния ни опит, а това, вярвам, ще бъде полезно за всички.

Ето какво споделят някои блогъри за Блогопедията:

Ако пишете блог или имате желание да се захванете с това – прочетете тази книга – със сигурност ще откриете много полезни неща в нея.

Понеделнишкият преглед продължава с 20-те опорни точки на Ана Динкова – принципите, които следва в живота си, нещата, които смята за най-важни – едно ценно и мъдро откровение, което споделям напълно.

В блога на BB-Team открих една изключително полезна статия за това как да седим правилно, когато работим с компютър. Активната работа с компютър и заседяването на стола мога да доведат до сериозни здравословни проблеми, които можем да предотвратим, ако сме по-добре информирани и дисциплинирани. Преди време аз също бях събрал няколко статии за компютърната ергономия, които също можете да прегледате.

Вторник, 02.11.2010

Пушач съм, макар да смятам, че пуша по малко и че не съм пристрастен. Харесва ми комбинацията цигара с кафе, въпреки че осъзнавам вредното влияние на никотина. Всъщност, след като не мога да ги откажа, вероятно има и някаква доза пристрастяване, но то е по-скоро психологическо, отколкото физиологическо. Наскоро попаднах на блога NicoFree, в който отношението към читателя-пушач е много толерантно и изпълнено с разбиране, и съветите, които дават, са логични и вдъхващи доверие. Те започват серия от публикации за оказване от цигарите, озаглавени “Свободни от никотин for dummies“, които препоръчвам на всеки разумен пушач. Смятам, че това е правилния начин да се намали тютюнопушенето, а не забраните и ограниченията, които само всяват раздор в обществото.

Няколко бързи линка: Радислав Кондаков представя “фактология на бедността” и се пита какво трябва да направим, за да премахнем бедността по света, Диана Павлова – Vira открива поезията в програмния код и в математиката (между другото, тя пише много хубави стихове!), а в блога “Позитивното” открих чудесната притча “Внимавай какво си пожелаваш“.

Прочетете остатъка от публикацията »


Седмичен блог дайджест – 27

вторник, 2 ноември, 2010

Книги и музика, уеб конференции и малко политика за подправка. Това бяха интересните теми тази седмица, както ги видях аз. Приятно четене!

Понеделник, 25.10.2010

Седмицата започва с интересната дилема на Натали от блога на жените Да споделям или да не споделям? Става въпрос дали е по-добре да споделяме идеи, проблеми и успехи и с кого точно да ги споделяме – дали само с най-близките си хора или с широката мрежа от приятели във Фейсбук например. Авторката привежда доста убедителни аргументи в полза и на двете твърдения, от които стига до логичното заключение, че всичко е въпрос на личен избор и мярка. Важното е да бъдем уверени в себе си и да не се поддаваме на провокациите и манипулациите на онези недоброжелатели, с които сме споделили нещо съкровено.

Освен концерта на Scorpions, в понеделник имаше и още едно забележително събитие, свързано с тази знаменита група. Нейният създател и музикален лидер – Рудолф Шенкер представи своята автобиографична книга “Rock Your Life – Разтърси живота си” и раздаваше автографи в книжарница “Хеликон” на жълтите павета. Моят приятел Георги Грънчаров от блога “Библиотеката” успя да се пребори с огромната тълпа и да влезе вътре, където не само получи автограф, но и успя да направи серия от снимки с големия музикант. Аз, за съжаление, не можах да се включа и след близо час чакане се отказах.

Жоро Грънчаров и Рудолф Шенкер

Вторник, 26.10.2010

Продължавам темата за книгите с новата, трета поред книга на Тихомир Димитров 33 любовни истории, която той публикува официално във вторник в PDF формат и предостави за свободно сваляне в своя блог. За разлика от предишните две, които бяха романи, тук Тишо се е насочил към кратката форма, която според него му дава по-голяма свобода да експериментира и да изяви себе си. Непременно си свалете книгата и я прочетете! Кога друг път ще ви се случи хем да е хубаво, хем да е безплатно?

Александър Кръстев пък задава въпроса има ли литературна журналистика у нас, като поставя критериите за истинския литературен журналист:

Истинският журналист се съмнява във всичко. Изхождайки от сентенцията “Съмнението ражда истината”, той не приема поднесената му информация за чиста монета. Същото би трябвало да се отнася и за литературния журналист. Той би трябвало да може да познае истински добрата книга от евтиното копие “в стила на”. Би трябвало да може да прецени дали да публикува новина за “първата онлайн премиера в България” няколко месеца след като такава премиера вече се е състояла. Би трябвало да може да пише на езика на своите читатели, а не да им говори като deux ex machina с неразбираеми термини от речника на висококласните критици.

и стига до извода, че такива хора у нас май са само единици.

Маргарит Мисирджиев оспорва твърдението на една телевизионна водеща, че българите не пазарували онлайн, защото електронните магазини често ги мамят и обяснява, че най-често срещаните проблеми на нашенеца са свързани с транспорта на стоките на българска територия, отговорност за което носят българските митници и пощи. Статията завършва с полезни съвети за онези, които не се поддават на паниката, внушавана от телевизията и искат да ползват удобствата на онлайн пазаруването.

Алекс Станев представя сайта на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС (ИСУН/UMIS), откъдето можем съвсем свободно да видим как са похарчени парите по европейските проекти.

Забавната страна на нещата идва от Пламен Петров, който стартира поредната блог-игра “Да се похваля” и от Ана Бако, която цитира серия от аргументи защо е по-добре да си мъж. Ето няколко примера:

  • можете да се изкъпете, облечете и излезете за 10 минути;
  • ако някой забрави да ви покани някъде, не става автоматично ваш враг;
  • не се налага да се бръснете никъде под брадата си;
  • ако сте на 34 години и не сте семеен, на никой не му пука от това;
  • можете да си пишете името по снега… по онзи начин;
  • можете да си организирате състезания в тоалетната

и още много други. Прочетете ги всичките – ще се посмеете добре :-)

Прочетете остатъка от публикацията »


Седмичен блог дайджест – 26

сряда, 27 октомври, 2010

Много работа, много срещи и нови ангажименти запълниха изцяло времето ми, което ме накара да оставя дайджеста настрана. С големи усилия и лишения от сън (най-любимото ми нещо!), най-накрая успях да произведа този дайджест. Не е много голям по обем, но пък публикациите, цитирани в него, са наистина много добри. Приятно четене!

Понеделник, 18.10.2010

Защо някои хора изглеждат толкова уверени, харизматични и вдъхновяващи? Защо изглеждат така, сякаш привличат успеха като магнит и винаги са “душата на обществото”? Тези въпроси си задава Валентин Михалев и намира отговора в една мъдра сентенция на Вергилий: “Те могат, защото вярват, че могат“. Разбира се, много по-важно е да направиш нещо, отколкото само да четеш мъдри мисли, а най-важното е да откриеш истинската си същност и да бъдеш себе си:

Увереността е качество, което често е затрупано с прекалено много тревоги и безпокойство, но  то е там, чака и е необходимо само малко усилие, за да бъде изровено под купчината от излишъци.

Маргарит Мисирджиев от блога “Свежа идея” представя в много сбит вид идеите на Едуард де Боно в статията “Човекът с мислещите шапки“. За тези, които не са чували за шестте мислещи шапки и за паралелното мислене – това е чудесно място да започнете. Има няколко полезни линка, а освен това можете да прочетете и моя коментар от наскоро преминалия семинар със самия де Боно в София.

Един интересен въпрос повдига и Лидия Стайкова – дали клиентът винаги е прав? – цитирайки примери на грубо и просташко поведение от страна на “царя”-клиент. И пита: защо искаме нас да ни обслужват вежливо и любезно, при положение, че самите ние не се държим така?

Вторник, 19.10.2010

Вторник е денят на забавните съвети. В блога Life Hacker ни предлагат ценни съвети как да постигнем успех по правилата на мафията. Ето някои от тях, които трябва да следваме, ако не искаме да бъдем “глупака на масата”:

  • Търпение в един момент означава комфорт за десетки години.
  • Когато карате кънки по тънък лед трябва да ги карате бързо.
  • Всички хора са добронамерени, стига да не ги помолите за по мощ.
  • Който плаща добре, е обслужван добре.
  • Спечелените с измама пари са два пъти по-сладки от спечелените с труд.
  • Подготовката е майка на късмета.
  • Мълчаливият глупак минава за мъдрец, а богатият крадец – за джентълмен.
  • Шепа късмет струва повече от цял камион мъдрост.
  • От петнадесет души, които ви ласкаят, поне четиринадесет лъжат.
  • Моли се на Бога по време на буря, но не забравяй да гребеш към брега.

Може не всички да ви се понравят, но определено водят към размисъл, даже и да звучат смешно.

Ана Бако пък твърди, че ако искате да научите всички истини за живота има само няколко места, които трябва да посетите, като автосервизите и салоните за красота. Прочетете статията и ще разберете защо :-)

Мис Бу е събрала друга интересна колекция – забавни коментари за обслужването в системата на eBay. Понякога прекалено критични, понякога несериозни, но винаги полезни:

ПОЗИТИВЕН: А+++++. Стоката е точно както е описана. Най-добрият сандък с калашници, който някога съм купувал. Аллах е велик!

НЕГАТИВЕН: Въпреки че не си направил нищо нередно, ти оставям този негативен отзив, за да те науча, че вселената е своеволна и нечестна.

Бързо плащане, бърза транзакция, страхотно тяло.

Използвам батерията, за да захраня лабораторията си за метамфетамин. Дотук работи чудесно!

Стоките дойдоха бързо, в добро състояние, ще помогнат на целите ми да управлявам света.

А+ Домашен дефибрилатор – както беше описан – И прави ЧУДЕСНИ сандвичи.

Има и още много – прочетете ги при нея!

Прочетете остатъка от публикацията »


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 40 other followers