2010-та в случки и събития

неделя, 2 януари, 2011

Последните няколко седмици бяха вероятно най-тежките и мъчителни дни в живота ми. Не помня някога да съм боледувал толкова дълго (месец и половина) и толкова тежко и в същото време всички в семейството ми да са се чувствали зле. Това до голяма степен определи 2010 г. като една от най-трудните и неуспешни години в целия ми живот. Голяма част от начинанията ми завършиха с неуспех, много врати бяха затворени пред мен, а финансовото ми състояние се измерва с отрицателни числа.

Мислех, че няма никакъв смисъл да си правя подробна равносметка на изминалата година, вярвах, че е по-добре да я забравя напълно и да почна да мисля за новите неща, които ми предстоят и които се надявам да ми донесат успех. Но попаднах на новогодишното “самопризнание” на Анастасия Карнаух, в което видях толкова позитивизъм и оптимизъм, че чак ме досрамя – нима аз не мога да намеря поне няколко положителни случки от тази година, които да докажат, че животът все пак си е струвал? Как е възможно толкова много мои читатели и приятели да черпят вдъхновение и положителна енергия от мен, а аз да съм потънал в такава тежка депресия?

Реших, че трябва да си припомня отново всичко, което се случи през 2010-та и като се разрових из спомените си (а те повечето са документирани в блога), се оказа, че тя може би не беше чак толкова черна. Животът е шарен и нещата, които ни се случват, са и хубави, и лоши, и единствено от нас зависи кои ще оставим да надделеят в спомените и в съзнанието ни.

И така, годината не беше много добра, но сред онова, което се случи, имаше и добро, и лошо. Нека си я припомним, за да направим следващата по-добра!

Прочетете остатъка от публикацията »


Седмичен блог дайджест – 19

петък, 3 септември, 2010

Този дайджест има късмета да се случи по време на отпуската ми и поради дълги пътувания насам-натам из страната, както и поради откъслечна връзка с Интернет, излизането му се забави с цели 4 дни. Надявам се, че си е струвало чакането за вас. Приятно четене!

Понеделник, 23.08.2010

Седмицата започна с различни разсъждения по темата “Що за хора сме ние, българите?”. Димитър Цонев отваря темата за поведението на българите в чужбина и у нас, цитирайки статия от в-к “Дневник”, а Валентин Михалев се пита дали се променяме когато емигрираме и когато се върнем обратно. Никола Пенев пък се възмущава от отразяването в медиите на отличното представяне на нашите ученици на олимпиадата по информатика – успехът се споменава мимоходом и никой не му се радва, а се изтъква факта, че момчетата искат да емигрират и се подчертава като голям грях. Не искам да вземам страна по темата, тъй като тя винаги е обект на тежки страсти и грозни обвинения, така че – прочетете постовете и сами си направете изводите.

За втора поредна неделя улица “Шишман” в София бе затворена за коли и превърната в пешеходен парк с много забавления, предимно за децата. Коментарите в блоговете са предимно положителни – вижте при Пейо, при Божидар и в новия блог Софиология, откъдето е и снимката по-горе. Въпреки това се усеща настроението за война между шофьори и пешеходци и задоволство от победата на добрите над лошите. Намирам това за безкрайно глупаво и се надявам един ден за съумеем да изкореним злобата от сърцата си и да заживеем заедно без да се противопоставяме.

Прочетете остатъка от публикацията »


Сибиу – един истински европейски град. ARTmania festival, Сибиу 2010 (част 2)

неделя, 29 август, 2010

Сибиу – малкият площад с Кулата

Продължавам разказа си за пътуването ни до Румъния за фестивала ARTmania. След първата част, в която ви разказах за самото пътуване от София до Сибиу и за противоречивите усещания, които всички от нашата компания получихме от Румъния, идва ред и на един разказ за самия град Сибиу, който ни впечатли с красотата си, подредеността си и невероятно съчетание на модерен живот с богато историческо наследство.

Градът е основан от германски саксонци и през по-голямата част от историята си е бил населван от немци или унгарци, което до голяма степен определя съвременния му облик и културното му наследство. Впрочем, това се отнася и за цялата област Трансилвания, която днес е част от румънската държава, и както забелязахме и в последствие, всичко в нея е много по-различно от останалата част на Румъния – поведението на хората, видът им, изгледът на градовете и икономическото им състояние – всичко изглежда много по-развито и по-цивилизовано от Влахия например, която изглежда на места по-зле и от България.

Сибиу – протестантската катедрала

За известен период от време Сибиу е бил и в пределите на Българската държава, но това е било много отдавна, а под османско владичество е бил за много кратко време, като то е било доста условно. На практика, Трансилвания е била буферна зона на влияние между турския султан и унгарските крале, и управлението й е било оставено в ръцете на местни воеводи, един от които е бил и прословутият Влад Цепеш (Набучвача), по-известен като Дракула, които са били формално васали на султана.

Едва през 1918 г., след приключването на Първата световна война, се оказало, че преобладаващото население в тази област са румънци (вероятно заселили се по време на османското владичество във Влахия) и Великите сили, прекроявайки картата на Европа, са дали тази земя на Румъния – акт, който и до ден днешен предизвиква етнически вълнения и притеснява правителството в Букурещ.

Днес, по официални данни градът е населен основно с етнически румънци, но освен тях има и малки общности германци, унгарци и цигани. Благодарение на европейското си културно развитие през вековете, в Сибиу има запазени много архитектурни паметници, богати музеи и очевидно дълбоки традиции, което вероятно е била и причината да бъде обявен за Европейска столица на културата през 2007 г., а от 2006 г. е домакин на рок-фестивала ARTmania.

Прочетете остатъка от публикацията »


Румъния – страна на контрастите. ARTmania festival, Сибиу 2010 (част 1)

четвъртък, 19 август, 2010

Когато реших да тръгна за Румъния, започнах да се замислям как така никога досега не съм пътувал то тази съседна страна и никой мой близък познат не го е правил? След като се върнах, мисля, че знам отговора на този въпрос, но ще ви оставя да стигнете до него, след като прочетете този пътепис, който се очертава да бъде много дълъг.

Историята започна с това, че моята дъщеря Елица и нейна приятелка (която е дъщеря на мой приятел) решиха да отидат в Румъния на фестивала ARTmania, най-вече заради любимата на всички в семейството и в нашия приятелски кръг група – Kamelot. За съжаление, момичето се разболя и покрай нея половината от агитката се отказа от пътуването. На мен ми се обадиха спешно:

Тати, имаме 4 билета за фестивала – помагай да ги спасим!

И понеже това се случи точно на рождения ми ден – точно, когато празнувах със старите си приятели от Университета, които са люти фенове на американската банда, решението сякаш се появи от само себе си и набързо се съгласихме да си направим едно мъжко пътешествие – трима приятели и момчето на единия от нас – четирима рок-фенове, които никога не бяхме стъпвали досега на румънска земя.

За нула време беше резервиран хотел (решихме, че сме твърде стари, за да спим на хостел с другата компания в стая с 10 легла) и беше изготвен план на пътешествието:

  • кратък преход до Оряхово в четвъртък вечерта (12.08)
  • преминаваме Дунава с ферибота и оттам преход до Сибиу и първа вечер на фестивала (13.08)
  • разходка из Сибиу и втора вечер на фестивала (14.08)
  • пътуване през Румъния – Брашов, Синая и замъка Пелеш, Букурещ (транзитно преминаване през града), Дунав мост и спирка в Русе (15.08).
  • На другия ден – 16.08 – прибиране у дома в София. Общо: 1200 километра път.

Планът изглеждаше перфектен и го изпълнихме точно. Моят разказ днес е за първата част на нашето пътуване – от София до Сибиу, а за концертите и за прибирането ни обратно ще пиша в следващите постове по тази тема.

Прочетете остатъка от публикацията »


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 38 other followers