С малко прекъсване, продължавам серията за четирите естествени врагове на човека, разказана от учителя дон Хуан, герой на на Карлос Кастанеда. След първите двама врагове – страхът и яснотата – идва ред и на третия – силата:
Силата е най-могъщият от всички врагове. И естествено най-лесното нещо е да й се отдадеш, а и защо не, щом като си непобедим. Такъв човек командва. Отначало поема пресметнати рискове, а накрая сам определя правилата, защото е господар.
На този стадий човек почти не забелязва своя трети враг, който настъпва към него. И изведнъж, без сам да знае как, той ще е загубил битката. Неговият враг ще го е превърнал в жесток, своенравен човек.
— Ще загуби ли той силата си?
— Не, той никога не може да загуби нито яснотата, нито силата си.
— Тогава какво го разграничава от човека на знанието?
— Човек, победен от силата, умира, без да е узнал всъщност как да я управлява. Силата само обременява неговата съдба. Такъв човек няма власт над себе си, не знае нито кога, нито как да използва силата си.
— Поражението, нанесено от някой от тези врагове, окончателно ли е?
Публикувано от Майк Рам 
