сряда, 10 ноември, 2010
Този дайджест беше събиран и коментиран докато подготвях семинара си по управление на проекти и въпреки че мисълта ми беше другаде, успях да подбера няколко интересни публикации, които се надявам да са достатъчно провокативни и интересни за вас. За капак, по някаква причина половината ми текст се затри и се наложи да го пиша повторно. Дано да си е струвало!
Понеделник, 01.11.2010
За мен събитието на седмицата е излизането на електронната книга “Блогопедия“ – опит за обобщаване на опита и знанията на 12 български блогъра за това как и защо се пише блог, в който участвам и аз. Проектът започна преди една година и всички участници преминахме през много вътрешни борби и организационни проблеми, докато най-накрая на бял свят излезе това творение. Сигурно не е най-доброто, което може да се напише за блогването, но всичко, което сме споделили, идва от личния ни опит, а това, вярвам, ще бъде полезно за всички.
Ето какво споделят някои блогъри за Блогопедията:
Ако пишете блог или имате желание да се захванете с това – прочетете тази книга – със сигурност ще откриете много полезни неща в нея.
Понеделнишкият преглед продължава с 20-те опорни точки на Ана Динкова – принципите, които следва в живота си, нещата, които смята за най-важни – едно ценно и мъдро откровение, което споделям напълно.
В блога на BB-Team открих една изключително полезна статия за това как да седим правилно, когато работим с компютър. Активната работа с компютър и заседяването на стола мога да доведат до сериозни здравословни проблеми, които можем да предотвратим, ако сме по-добре информирани и дисциплинирани. Преди време аз също бях събрал няколко статии за компютърната ергономия, които също можете да прегледате.
Вторник, 02.11.2010
Пушач съм, макар да смятам, че пуша по малко и че не съм пристрастен. Харесва ми комбинацията цигара с кафе, въпреки че осъзнавам вредното влияние на никотина. Всъщност, след като не мога да ги откажа, вероятно има и някаква доза пристрастяване, но то е по-скоро психологическо, отколкото физиологическо. Наскоро попаднах на блога NicoFree, в който отношението към читателя-пушач е много толерантно и изпълнено с разбиране, и съветите, които дават, са логични и вдъхващи доверие. Те започват серия от публикации за оказване от цигарите, озаглавени “Свободни от никотин for dummies“, които препоръчвам на всеки разумен пушач. Смятам, че това е правилния начин да се намали тютюнопушенето, а не забраните и ограниченията, които само всяват раздор в обществото.
Няколко бързи линка: Радислав Кондаков представя “фактология на бедността” и се пита какво трябва да направим, за да премахнем бедността по света, Диана Павлова – Vira открива поезията в програмния код и в математиката (между другото, тя пише много хубави стихове!), а в блога “Позитивното” открих чудесната притча “Внимавай какво си пожелаваш“.
Прочетете остатъка от публикацията »
6 Коментара | 
Седмичен блог дайджест | С прикачен етикет: 33 любовни истории, Блогопедия, Дилма Русеф, Закон за обществените поръчки, Тихомир Димитров, безплатна книга, бъдещето на пенсиите, гледане на телевизия, електронна книга, книга за блогване, компютърна ергономия, македонски патриотизъм, отказване на цигарите, позитивното мислене, принципи в живота, рейтингова система, седмичен блог дайджест, politikat.net | 
Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам
вторник, 2 ноември, 2010
Книги и музика, уеб конференции и малко политика за подправка. Това бяха интересните теми тази седмица, както ги видях аз. Приятно четене!
Понеделник, 25.10.2010
Седмицата започва с интересната дилема на Натали от блога на жените Да споделям или да не споделям? Става въпрос дали е по-добре да споделяме идеи, проблеми и успехи и с кого точно да ги споделяме – дали само с най-близките си хора или с широката мрежа от приятели във Фейсбук например. Авторката привежда доста убедителни аргументи в полза и на двете твърдения, от които стига до логичното заключение, че всичко е въпрос на личен избор и мярка. Важното е да бъдем уверени в себе си и да не се поддаваме на провокациите и манипулациите на онези недоброжелатели, с които сме споделили нещо съкровено.
Освен концерта на Scorpions, в понеделник имаше и още едно забележително събитие, свързано с тази знаменита група. Нейният създател и музикален лидер – Рудолф Шенкер представи своята автобиографична книга “Rock Your Life – Разтърси живота си” и раздаваше автографи в книжарница “Хеликон” на жълтите павета. Моят приятел Георги Грънчаров от блога “Библиотеката” успя да се пребори с огромната тълпа и да влезе вътре, където не само получи автограф, но и успя да направи серия от снимки с големия музикант. Аз, за съжаление, не можах да се включа и след близо час чакане се отказах.
Жоро Грънчаров и Рудолф Шенкер
Вторник, 26.10.2010
Продължавам темата за книгите с новата, трета поред книга на Тихомир Димитров “33 любовни истории“, която той публикува официално във вторник в PDF формат и предостави за свободно сваляне в своя блог. За разлика от предишните две, които бяха романи, тук Тишо се е насочил към кратката форма, която според него му дава по-голяма свобода да експериментира и да изяви себе си. Непременно си свалете книгата и я прочетете! Кога друг път ще ви се случи хем да е хубаво, хем да е безплатно?
Александър Кръстев пък задава въпроса има ли литературна журналистика у нас, като поставя критериите за истинския литературен журналист:
Истинският журналист се съмнява във всичко. Изхождайки от сентенцията “Съмнението ражда истината”, той не приема поднесената му информация за чиста монета. Същото би трябвало да се отнася и за литературния журналист. Той би трябвало да може да познае истински добрата книга от евтиното копие “в стила на”. Би трябвало да може да прецени дали да публикува новина за “първата онлайн премиера в България” няколко месеца след като такава премиера вече се е състояла. Би трябвало да може да пише на езика на своите читатели, а не да им говори като deux ex machina с неразбираеми термини от речника на висококласните критици.
и стига до извода, че такива хора у нас май са само единици.
Маргарит Мисирджиев оспорва твърдението на една телевизионна водеща, че българите не пазарували онлайн, защото електронните магазини често ги мамят и обяснява, че най-често срещаните проблеми на нашенеца са свързани с транспорта на стоките на българска територия, отговорност за което носят българските митници и пощи. Статията завършва с полезни съвети за онези, които не се поддават на паниката, внушавана от телевизията и искат да ползват удобствата на онлайн пазаруването.
Алекс Станев представя сайта на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС (ИСУН/UMIS), откъдето можем съвсем свободно да видим как са похарчени парите по европейските проекти.
Забавната страна на нещата идва от Пламен Петров, който стартира поредната блог-игра “Да се похваля” и от Ана Бако, която цитира серия от аргументи защо е по-добре да си мъж. Ето няколко примера:
- можете да се изкъпете, облечете и излезете за 10 минути;
- ако някой забрави да ви покани някъде, не става автоматично ваш враг;
- не се налага да се бръснете никъде под брадата си;
- ако сте на 34 години и не сте семеен, на никой не му пука от това;
- можете да си пишете името по снега… по онзи начин;
- можете да си организирате състезания в тоалетната
и още много други. Прочетете ги всичките – ще се посмеете добре 
Прочетете остатъка от публикацията »
7 Коментара | Седмичен блог дайджест | С прикачен етикет: 33 любовни истории, Алексис Зорбас, Ангкор Ват, Джон Лорд, Кен Робинсън, Никос Казандзакис, Рудолф Шенкер, Тихомир Димитров, блог-игра, да промениш живота си, европейски проекти, елементът, интервю за работа, лекарска тайна, литературна журналистика, онлайн бизнес, пазаруване онлайн, седмичен блог дайджест, социална мрежа, формула за успех, Webit | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам
петък, 20 август, 2010
Когато преди три месеца Пламен Петров разкри своите 10 малки (мръсни) тайни и започна поредната блогърска игра, не предполагах, че ще предизвика голям интерес сред нашего брата блогъра, но се оказа, че в нея се включиха много хора, споделяйки онези неща, които са сметнали за интересни и нестандартни случки, и които не че са някакви строго пазени тайни, но досега са били неща, за които не са обичали да говорят публично.
Дали блогването е променило отношението ни към онова, което сме смятали за твърде лично (и за тайна) досега или просто се опитваме да се “направим на интересни” – не знам, но тази тема ми стана интересна и не само участвах със своите 10 тайни, но и се опитах да проследя всички (известни ми) участници в играта.
Открих много интересни и любопитни факти, които разкриват една друга страна на хората, които познавам чрез техните блогове. Беше ми любопитно да узная как един човек, който обича да споделя всякакви неща в блога си, всъщност е много срамежлив при разговори с хора; колко много от нас са правили опити да пишат стихове и после са се отказали, загубили вяра в таланта си; и това, че много блогъри притежават знания, качества и способности в области, доста различни от онова, с което се занимават днес и които не са успели (или не са посмели) да реализират.
Всичко това ме амбицира да се заема със задачата да събера всички по-интересни истории и да ги представя на по-широка публика. Не защото блогърите са особени и уникални хора, а защото те имат смелостта да разкрият публично своите недостатъци и “прегрешения” от миналото, отърсвайки се от чувството за вина или срам и по този начин откривайки как случките от миналото са го формирали да станат личностите, които са сега.
Така се роди и тази електронна книжка – “Какво не знаем за българските блогъри? (Техните 10 малки тайни)“, в която съм събрал “изповедите” на 22-ма популярни български блогъра, които привлякоха моя интерес. Има и други участници в тази игра, чиито постове не успяха да намерят място в тази книга (тя стана доста голяма), но в нея съм поставил връзки към тях, така че картината да стане още по-пълна. А включените автори са (по азбучен ред): Ан Фам, Аспарух Калянджиев, Божидар Костов, Василена Вълчанова, Вили Фарах, Диана Кошеджийска, Димитър Н. Митев, Константин Павлов-Комитата, Майк Рам, Максим Кирилов, Милена Дреновска, Модерната вещица, Натали Тодорова, Николай Сисоев-Труден, Пламен Бочев, Пламен Петров, Поли Козарова, Радислав Кондаков, Стефан Русев, Стойчо Димитров, Събина Панайотова и Тихомир Димитров.
Прочетете остатъка от публикацията »
18 Коментара | Блогове, Книги | С прикачен етикет: 10 тайни, Ан Фам, Аспарух Калянджиев, Божидар Костов, Василена Вълчанова, Вили Фарах, Диана Кошеджийска, Димитър Н. Митев, Какво не знаем за българските блогъри, Константин Павлов - Комитата, Майк Рам, Максим Кирилов, Милена Дреновска, Модерната вещица, Натали Тодорова, Николай Сисоев - Труден, Пламен Бочев, Пламен Петров, Поли Козарова, Радислав Кондаков, Стефан Русев, Стойчо Димитров, Събина Панайотова, Тихомир Димитров, безплатна книга, блогърски изповеди, блогърски тайни, български блогъри, електронна книга, споделяне на тайни | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам
петък, 6 август, 2010
Тази идея тръгна от Дарън Роуз – един от най- популярните блогъри в света. Той я нарича “Предизвикателството на 7-те връзки“ и неговата цел е всеки блогър, който го приеме, да направи една задълбочена инвентаризация на написаното в блога си дотук и да сподели връзки към 7 специални поста:
- Първият пост в блога
- Постът, който ми е доставил най-голямо удоволствие, докато го пиша
- Постът, който е предизвикал забележителна дискусия
- Пост в чужд блог, който бих искал да съм написал
- Най-полезният пост
- Пост, с чието заглавие се гордея най-много
- Пост, който бих искал повече хора да прочетат
По традиция, откакто блогвам, на рождения си ден си правя някаква равносметка, затова реших, че днес – денят, в който навършвам 42 години – е чудесен повод за една такава блогърска ретроспекция.
Трябва да ви кажа, че докато да идентифицираш първият пост в блога е проста работа, то другите условия се оказаха доста по-трудни и изпълнението на задачата ми отне много време и ровене из стари постове и статистики. Все пак, може би това е била и идеята – да се поразровя из блогърското си “творчество” и да си припомня някои наистина стойностни неща, които отново да представя на вашето внимание.
1. Първият пост. Той се казва просто “The Man on the Silver Mountain“ и представя моята идея за създаване на личен блог. Написан е на 22.06.2007 (което би трябвало да се смята за рожден ден на блога) и изобщо не съм си представял, че това ще стане най-популярният ми блог, а още по-малко, че ще се нареди сред най-популярните блогове у нас. Едно знам със сигурност – всичко това дължа на вас – и искрено ви благодаря!
2. Постът, който ми е доставил най-голямо удоволствие, докато го пиша. Това е един от първите постове, в които се опитах да направя равносметка на живота си дотук. Казва се “Честит рожден ден на мен!“ и е писан преди точно 3 години, малко след като бях взел решението да започна свой самостоятелен бизнес. Бях изпълнен с ентусиазъм вяра в себе си и непоклатим оптимизъм. Днес нещата изглеждат почти същите, само дето съм малко по-голям реалист и разбрах, че хубавите неща стават бавно. Но оптимизмът не ме е напуснал и все така изпитвам удоволствие да пиша в блога си!
Прочетете остатъка от публикацията »
13 Коментара | Блогове | С прикачен етикет: blogs, Darren Rowse, Тихомир Димитров, бабината рецепта, врагове, връзки, дискусия, домашна лютеница, изобилие чрез даване, моята музика, необитаем остров, равносметка, ретроспекция, рожден ден, rock'n'roll, sex | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам
събота, 29 май, 2010
Ето я поредната доза интересни и провокативни блог-публикации от изминалите седем дни. Приятно четене!
Събота, 22.05.2010
В интернет средите понятието SEO (Search Engine Optimization) предизвиква винаги голям интерес. Умението да накараш интернет търсачките да заобичат твоя сайт и да го изведат на челни позиции при търсене, за много хора граничи с магия. Доколко това е така, са се наели да обяснят организаторите на традиционната (вече) SEO конференция, която тази година ще се проведе на 11.06.2010. Огнян Младенов е публикувал в блога си предварителната програма на конференцията, която този път включва доста разнообразни теми и обещава да бъде още по-интересна (особено ако ме вземат за консултант по презентирането )
Тези дни у нас беше Елизабет Костова по повод излизането на български на новият й роман “Крадци на лебеди”. В петък имаше среща с читатели, за която аз написах по-късно материал, а в събота Александър Кръстев публикува специално интервю с нея в блога “Аз чета”, в което разговарят за книгата, за България и за бъдещето на българската литература.
Неделя, 23.05.2010
Стефан Русев разсъждава в своя маркетинг блог как трябва да се постъпва, когато клиентът променя условията по сделката. Това понякога става още преди да е започнала същинската работа, а понякога по средата на този процес. Как можем да подходим, така че хем да задоволим максимално неговите изисквания, хем да свършим работата си добре, хем да вземем заслужено възнаграждение? Вижте статията на Стефан!
Понеделник, 24.05.2010
В неделя още през нощта излезе “произведението” на Аспарух Калянджиев “Любов на границата на омразата“. Този човек пише много интересно, но неговите материали са много трудни за обяснение с думи. И слава Богу, защото ако трябваше да ги възприемам само с недоразвития си интелект, едва ли щях да харесам и малкото, което усещам с чувствата си. Прочетете го и ще разберете какво имам предвид!
Вторник, 25.05.2010
На 24 май повечето публикации в родния интернет бяха посветени на празника на българската просвета и култура и естествено бяха изпълнени с емоции, вариращи от див патриотизъм и излишна национална гордост до груб нихилизъм и тотално отричане на “всичко българско и родно”. Затова единствената публикация, която си харесах от този ден, беше със снимките на Ани Бозгунова на буквите, които е изпекла като бишкоти. Изглеждат много любопитно и апетитно
Прочетете остатъка от публикацията »
7 Коментара | Седмичен блог дайджест | С прикачен етикет: 24 май, Ани Бозгунова, Аспарух Калянджиев, Бисер Вълов, Боян Юруков, Венцислав Станчев, Веселин Маринов, Елизабет Костова, Константин Павлов - Комитата, Любе, Мик Джагър, Николай Сисоев - Труден, Огнян Младенов, Радислав Кондаков, Стефан Русев, Тихомир Димитров, атеизъм, атеисти, българското образование, глухарче, задоволяване нуждите на клиента, изобилие чрез даване, интервю, конкурс, музикален бизнес, Ken Hensley, условия по сделката, Royal Hunt, SEO конференция, Uriah Heep | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам
събота, 15 май, 2010
Изминалата седмица беше обсебена от празника Гергьовден и от четирите почивни дни, което доведе в събота и неделя до почти пълното замиране на интернета, което ме постави в голямо затруднение да избера интересни блог публикации измежду тоновете готварски рецепти и снимки на тежки трапези. Добре, че през работната седмица имаше интересни попадения, които приковаха вниманието ми и дадоха материал за този дайджест.
Събота, 08.05.2010
Попаднах на един интересен пост, в който авторът (непознат за мен) се опитва да опровергае твърдението, че подсъзнанието може всичко с един бунтарски и саркастичен подход, наричайки книги от рода на 
“Пилешка супа за душата” пародийно ”Бульон за съзнанието”, “Саламура за кармата”, “Борш за съзнанието” и “Мусака за ума”, но аргументите му някак си не успяват да ме убедят в неговия негативизъм. Сякаш той (или тя) спори сам със себе си и не може да се надвие.
Не знам дали Jason Seiler е Царят на карикатурите, но серията от карикатури на популярни политически и обществени личности, която Грандоман ни представя, е наистина много добра.
Неделя, 09.05.2010
Иво Мирчев разсъждава мрачно над особеностите на българските SMS игри и обяснява защо никой не трябва да се обижда, след онази приказка, че “трябва да си сменим чипа”…, a Вили Фарах ни посреща с “Добре дошли в ерата на силикона!” и иронизира модерния днес култ към изкуственото, който може и наистина да промени масовото обществено мнение за красивото и здравословното. (Благодарности на Марио за линка!)
Пламен Петров пък, в традиционния си шътокуа стил, ни споделя колко е лесно да се поддадеш на изкушенията на Тъмната страна и да станеш лош и колко е хубаво да си добър, защото така си избрал сам. Аз също съм решил да бъда добър, въпреки че е трудно, но съм убеден, че е възможно и че е въпрос на лично решение, а не на генетика.
Прочетете остатъка от публикацията »
12 Коментара | Седмичен блог дайджест | С прикачен етикет: Василена Вълчанова, Ивелина Атанасова, Нора Цонева, Огнян Младенов, Радослав Бимбалов, Свилен Милев, Слави Трифонов, Тихомир Димитров, Фейсбук групи, Хорхе Букай, вулгарни думи, да бъдеш добър, ентелегентно, заиграване с думите, изобилие чрез даване, петъчна притча, подсъзнанието може всичко, пътят към богатството, социални медии, сурогатно майчинство, фото-пътепис, царят на карикатурите | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам
събота, 1 май, 2010
Идеята за седмичен блог дайджест получи добра подкрепа – много читатели ми се обадиха, че им харесва да представям така подбрана информация от интернет и това ме амбицира да продължа. Естествено, трябва да разчитате на моята преценка дали нещо си заслужава вниманието или не, но щом четете този блог, значи ми имате доверие, така че продължаваме!
Събота – 24.04.2010
31% от българите четат активно, а 25% никога не са отваряли книга, според изследване за читателските навици на българите, представено в блога Аз чета. Тенденцията към отдръпване на българина от книгата става все по-тревожна. Книгата все повече се превръща в луксозна стока за малцина ценители, а масовият вкус явно се насочва към по-лесносмилаемите форми. Тъжно.
Николай Слатински е написал интересна статия за “черните лебеди” – случайните събития, които никой не може да предвиди по пътя на логиката, но които имат огромно влияние върху нашия живот, понякога обръщайки го напълно наопаки. Идеята за това идва от книгата на Насим Никълъс Талеб “Черният лебед“, която и мен много ме впечатли и дори изнесох презентация за този тип случайни събития в Клуб “Спри и помисли!”.
Като продължение на темата за лебедите, Христо Блажев представя в своя блог “Книголандия” новата книга на Елизабет Костова “Крадци на лебеди“. Тя е американка, женена за българин и авторка на книгата “Историкът” – една оригинална трактовка на историята на граф Дракула. Освен това, Елизабет Костова е шеф на фондация за популяризиране на българската литература на запад. А Христо пък твърди, че новата й книга е също много хубава.
Борис Луканов представя книгата “Me, The Media“, чиито автори твърдят, че се намираме в разгара на третата медийна революция, в която всеки се превръща в медия и създава своя лична марка и своя идентичност. Книгата се издава под Creative Commons лиценз и може да бъде четена и сваляна напълно законно по интернет.
Неделя – 25.04.2010
В неделя винаги активността е слаба и не можах да си харесам почти нищо от нашата блогосфера, освен албума със снимки от концерта на Haggard в Пловдив, публикуван в Metal Katehizis.
За сметка на това ви предлагам един пост от моя любим гуру Сет Годин, който се казва “Изпразнете библиотеката си” и е на английски. В него той благодари на всичките си читатели за това, че са купили негова книга и ни съветва да ги подарим или да ги заемем на някой друг, независимо дали това е най-новата му книга “Linchpin“ или някоя друга, която е променил с нещо живота ни. Всяка книга, твърди той, носи стойност, само ако бъде четена.
Идеите, които се разпространяват, печелят.
Това е неговото мото – нещо в което и аз вярвам безрезервно.
Прочетете остатъка от публикацията »
4 Коментара | Седмичен блог дайджест | С прикачен етикет: Аз чета, Ана Бако, Аревик, Борис Луканов, Григор Гачев, Димитър Цонев, Елизабет Костова, Клуб "Спри и помисли!", Константин Павлов - Комитата, Крадци на лебеди, Лидия Стайкова, Насим Никълъс Талеб, Николай Слатински, Пламен Петров, Сет Годин, Събина Панайотова, Тихомир Димитров, Христо Блажев, авторски права, български блогове, вещици, граждански свободи, доверие в офиса, една добра година, интеграция, интелектуални права, интернет предприемачество, концерти, малцинства, петъчна притча, позитивното мислене, притчи, споделяне на книги, спомени от детството, фирмени правила, черният лебед, четене на книги | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам
понеделник, 14 декември, 2009
Днес цяла сутрин си мислех, че трябва да напиша нещо в блога си, за да поддържам ритъма на писане, нещо хубаво и полезно, нещо вдъхновяващо и забавно, но за съжаление, нито ми идваха идеи, нито ищах за писане. И не щеш ли – изведнъж сред публикациите на днешния ден открих три блог поста, които ми създадоха настроение и вдъхновение, и ме заредиха с енергия за цялата седмица. Хубави думи, които реших да споделя с вас за късмет и добро настроение.
Тишо Димитров е озаглавил своето есе “Щастливи по време на криза” и в него казва:
Няма радост без тъга, няма светлина без тъмнина, няма нощ без ден, бедността е невъзможна без богатството, а щастието без нещастието не съществува.
Всичко, което ни се струва лошо, може да ни донесе нещо добро. Кризата е повод да се освободим от страховете си, от безсмислените дейности и да се фокусираме върху онова, което обичаме и което ни прави щастливи.
Е, сега кризата безкомпромисно те натиска в ъгъла. Дава ти нов шанс. Връща ти свободата насила. Можеш да се натикаш обратно в досегашната схема, ако искаш. Но можеш и да последваш някаква мечта. От теб звиси. Предимството на ситуацията е, че човек, изтикан до ръба, няма какво да губи. Сега си по-силен /силна от всякога! Моментът е изключително подходящ за хващане на божествените топки.
Какво повече мога да добавя? Използвайте го този момент!
Прочетете остатъка от публикацията »
15 Коментара | Блогове, Духовност, Мъдрости | С прикачен етикет: Деси Бошнакова, Пламен Петров, Тихомир Димитров, криза, малки радости, оптимизъм, щастие | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам
понеделник, 5 януари, 2009
Преди месец бях поставил въпроса За какво бихте продали душата си? и обявих, че най-интересният коментар ще получи за награда книгата на Тихомир Димитров “Душа назаем”. Авторът толкова много се въодушеви от темата на поста и идеята за този мини-конкурс, че предложи още една бройка от книгата като втора награда, а в последствие добави още три книги, като специални награди-изненади (даже и аз не знам кои са те!).
За времето, което оставих да мислите и да отговаряте на въпроса – цели 31 дни – се събраха десетки коментари, което за мен е знак, че темата ви е развълнувала. Трябва да си призная, обаче, че повечето отговори не ме удовлетвориха и ние с уважаемото жури изпитахме голяма трудност, докато изберем кои отговори да наградим.
Една голяма група от коментаторите са се взели твърде насериозно и се кълнат в качества, които искрено се съмнявам, че притежават, защото просто не са човешки, а ангелски. Едни се представят като светци и твърдят, че никога, ама абсолютно никога не биха си продали душата (което си е чисто лицемерие), а други се представят като герои, които биха извършили някакво престъпление в името на близките си хора. Трети пък са така потънали в своето отчаяние и безверие, че са готови да продадат душата си и за паница леща, само дето няма кой да им я купи.
За съжаление, в живота нещата не са като по филмите и книгите и всички тези героични клетви си остават само кухи пози, защото едва ли някога ще ти се случи да убиеш човек, който заплашва детето ти със смърт, но е много по-вероятно да подлееш вода на колега, който се стреми към същата позиция в службата, която преследваш и ти. Само дето второто някак си не ни изглежда толкова значимо и просто го игнорираме като “малък грях”. Аз пък мисля, че точно това са нещата, за които си продаваме душата всеки ден и които капка по капка я изсмукват от нас, но не всеки има смелостта да си ги признае.
Прочетете остатъка от публикацията »
24 Коментара | Духовност, Книги, Лични | С прикачен етикет: Душа назаем, Петър Стойков - Longanlon, Тихомир Димитров, да продадеш душата си, душа, книга, конкурс, награда | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам
сряда, 3 декември, 2008
Наближават коледните празници и всички са обзети от приповдигнато настроение, а медиите са изпаднали в истерична веселост, заливайки ни с лигави реклами на ненужни продукти с цел да ни накарат да похарчим още и още пари.
За мен този мрачен зимен период е време на самовглъбяване и разсъждаване над малко по-сериозни въпроси. Например, срещу какво бих продал душата си. Идеята да ви поставя този въпрос дойде още през лятото, когато прочетох книгата на Тихомир Димитров “Душа назаем”. Там героите са поставени пред “по-лек” избор: да отдадат душата си на дявола назаем за една седмица. Ако “продажбата” ви се струва прекалено страшно престъпление пред моралните ви принципи, можете да представите въпроса и по този начин: какво би ви накарало да ги пристъпите дори веднъж, дори и само за една седмица?
Бихте ли извършили престъпление? Бихте ли убили или наранили човек? Бихте ли откраднали голяма сума пари? Кое би ви мотивирало да извършите подобен грях? Слава, кариера, пари, власт? Или пък “по-благородна” кауза, като спасяването на човешки живот? Бихте ли отнели един живот, за да спасите друг?
За да стане по-интересно, реших да организирам мини-конкурс за коментар и както всеки конкурс, така и този, ще има и награда. Наградата, естествено, е книгата “Душа назаем”, осигурена от самия автор, а правилата на конкурса са прости: напишете вашия отговор на въпроса: “Какво би ме накарало да си продам душата на дявола?” като коментар на този пост или като пост във вашия собствен блог, ако имате такъв. Всички коментари ще се оценяват от компетентно жури в състав: Тихомир Димитров, Петър Стойков – Longanlon, и моя милост.
Прочетете остатъка от публикацията »
67 Коментара | Блогове, Духовност, Книги, Лични | С прикачен етикет: Душа назаем, Петър Стойков - Longanlon, Тихомир Димитров, да продадеш душата си, коментари, конкурс | Постоянна връзка
Публикувано от Майк Рам
