Осми декември е един от любимите ми празници. Толкова любим, че с моите приятели-състуденти го празнуваме редовно вече цели 23 години! Този празник се превърна в наша традиция не само защото студентските ни години бяха безгрижни (това не е съвсем вярно), а защото Университетът ни даде онова, което ни направи такива, каквито сме сега. Не толкова знания, колкото стремеж към тяхното придобиване; не толкова факти, колкото начин на мислене.
По време на студентстването ни се срещнахме с нашите половинки, оженихме се и се родиха първите ни деца. Колегите, с които учехме заедно, станаха наши приятели за цял живот, колеги и партньори в работата, с някои от които сме неразделни вече повече от 20 години.
Студентските години ни направиха самостоятелни, тогава за пръв път се сблъскахме с реални житейски проблеми и се научихме да ги разрешаваме – със собствените си усилия и воля, и с помощта на най-близките си приятели.
Затова и в продължение на толкова години не пропускаме този чудесен повод да се съберем и да отпразнуваме успехите, които сме постигнали, изпълнение с тиха благодарност към преподавателите, колегите, приятелите и семейството. Нещо като малка Коледа – един много свиден празник за нашата група.
Днес нашите деца са вече студенти и празнуват отделно от нас със своите колеги, но ние оставаме в душите си студенти завинаги, защото пазим онзи буден, откривателски дух, който ни е водил досега през годините и ни е помагал да живеем честно и достойно.
Честит празник на всички студенти, на всички мои приятели от Софийски Университет и на всички търсещи хора с будни умове и сърца! Наздраве!
Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.
Публикувано от Майк Рам 
