30-ти Софийски панаир на книгата – 2011

сряда, 7 декември, 2011

Днес посетих 30-тия юбилеен панаир на книгата в София и отново се прибрах с няколко торби книги. Този път, въпреки юбилейното издание, ми се стори, че панаирът е значително по-спокоен и има по-малко участници. На мен това даже повече ми харесва, отколкото Голямото Коледно Щуране, когато навън е натрупал сняг, а вътре хората търсят книги само за подарък. Днес видях истински ценители на книгата, които искаха да си купят нещо, което да им донесе духовна наслада.

Интересно, че повечето посетители (според личното ми наблюдение) бяха възрастни хора. Това може да означава две неща: или младите хора вече не обичат да четат книги, или четат предимно електронни такива (което ми се струва по-малко вероятно). Прави им чест на тези хора, че на фона на тоталната мизерия в страната, са успели да отделят пари, за да си купят книги. Браво! Надявам се след време нашите деца да подемат отново тази традиция и да споделят любовта към книгите, която изпитваме ние.

Първа спирка в моята обиколка естествено беше щандът на издателство “Изток-Запад”, където неуморният Христо Блажев така страстно обяснява на клиентите колко са готини книгите им, че те неминуемо се запалват от неговата емоция и винаги решават да си купят поне една книга от невероятно богатия им избор. Признавам, че съм голям почитател на издателството и смятам, че те предлагат на българския читател най-добрите бизнес книги, които излизат на световния пазар. Тръгнах си с “Изцяло ново мислене” на Дан Пинк, чийто блог следя редовно, “Какво е нужно да си щастлив?” на Дан Гилбърт и автобиографията на Патрик Суейзи.

Имах възможността да се срещна лично с Адриан Лазаровски и да си купя неговата най-нова книга “Завладей българките“, издадена от “СофтПрес”, да получа автограф от автора и да му пожелая успех. Радвам се, че познавам такъв широко скроен човек като него и след всички положителни отзиви, които чух, мисля, че книгата няма как да ме разочарова.

Сдобих се и с книгата на моята приятелка Роси Вак “Ти си промяната“, издадена от издателство “Колибри”, и се надявам да мога да се видя скоро с нея и също да я поздравя за успешното начинание. Тя е автор на блога “Себепознание“, където можете да откриете ценни съвети за това как да опознаем себе си, за да постигнем щастие и успех.

От моите любимци “Бард” си купих два екшън романа, сред които най-новото произведение на Матю Райли “Плашилото и армията на крадците” (любим мой автор!), а от щандовете на други издателства си намерих една книжка на Ричард Брансън и невероятно ценното помагало на Стивън Кинг “За писането” – може да ми помогне един ден и аз да издам своя книга – кой знае? :-)

Прочетете остатъка от публикацията »


2010-та в случки и събития

неделя, 2 януари, 2011

Последните няколко седмици бяха вероятно най-тежките и мъчителни дни в живота ми. Не помня някога да съм боледувал толкова дълго (месец и половина) и толкова тежко и в същото време всички в семейството ми да са се чувствали зле. Това до голяма степен определи 2010 г. като една от най-трудните и неуспешни години в целия ми живот. Голяма част от начинанията ми завършиха с неуспех, много врати бяха затворени пред мен, а финансовото ми състояние се измерва с отрицателни числа.

Мислех, че няма никакъв смисъл да си правя подробна равносметка на изминалата година, вярвах, че е по-добре да я забравя напълно и да почна да мисля за новите неща, които ми предстоят и които се надявам да ми донесат успех. Но попаднах на новогодишното “самопризнание” на Анастасия Карнаух, в което видях толкова позитивизъм и оптимизъм, че чак ме досрамя – нима аз не мога да намеря поне няколко положителни случки от тази година, които да докажат, че животът все пак си е струвал? Как е възможно толкова много мои читатели и приятели да черпят вдъхновение и положителна енергия от мен, а аз да съм потънал в такава тежка депресия?

Реших, че трябва да си припомня отново всичко, което се случи през 2010-та и като се разрових из спомените си (а те повечето са документирани в блога), се оказа, че тя може би не беше чак толкова черна. Животът е шарен и нещата, които ни се случват, са и хубави, и лоши, и единствено от нас зависи кои ще оставим да надделеят в спомените и в съзнанието ни.

И така, годината не беше много добра, но сред онова, което се случи, имаше и добро, и лошо. Нека си я припомним, за да направим следващата по-добра!

Прочетете остатъка от публикацията »


Читанка дайджест – 2

сряда, 30 юни, 2010

Аферата “Читанка”, започнала миналата седмица с акция на ГДБОП, открито противопостави книгоиздателите на техните читатели-клиенти. Водени от сляпа алчност и арогантност, шепа представители на книжарския бизнес обявиха открита война на народа, заявявайки, че книгоиздаването е бизнес, който се прави в техен, а не на читателя интерес. Въвличането на репресивните органи на властта на страната на корпоративните интереси задълбочи още повече пропастта между хората, които искат да четат и онези, които искат да им смъкнат ризата от гърба, за да си запазят милионите (които може би съществуват само в мокрите им сънища).

Градусът на емоциите се вдигна високо – проведоха се серия от диспути в сутрешните телевизионни блокове, но аргументацията на книгоиздателите беше “бакалска” – “Сиренето е с пари” – тропаха с крак те и не показаха никакво желание за диалог с читателите си. Вижте разговора с Христо Блажев с Веселин Тодоров от издателство “Сиела” по БНТ в блога “Книголандия”.

Дори уважавани писатели като Стефан Цанев бяха въвлечени във войната срещу читателите с нелепи изказвания в “Труд” за защита на творбите си, неосъзнавайки, че се опитва да се защити точно от хората, които биха дали пари за неговите произведения.

Лицемерието на издателите стигна своя връх в изказването на Йордан Антов от ИК “Бард” за читателя в блога “Аз чета”:

Той е VIP.
Той даже не е VIP.
Той е Н.В. Читателят.
Той даже не е Н.В., а Господ.
Бог.

Брей! Същият този VIP, Бог и Величество беше наречен и “пират” и срещу него беше насъскана полицията. Ако г-н Антов имаше поне грам уважение към своите читатели, благодарение на които съществува неговия бизнес, щеше поне малко да се вслуша в техните желания и нужди, вместо да настоява да бъдат хвърлени в затвора, щом не искат да му плащат сиренето. Така ли се отнасяш с един цар, с един бог? Чисто лицемерие – пошло и грозно поведение на един човек, когото до скоро уважавах и чиито книги очаквах с нетърпение и купувах с огромно удоволствие.

Как реагираха блогърите?

Прочетете остатъка от публикацията »


Седмичен блог дайджест – 7

събота, 5 юни, 2010

За седми пореден път ви предлагам интересни четива за почивните дни. Най-добрите и най-интересните според мен блог-публикации от изминалата седмица.

Събота, 29.05.2010

В събота в Пловдив се проведе голям фестивал на български рок-групи – Park Rock Open Air, – но за съжаление е тръгнал с фалстарт – пловдивската полиция е наредила концертът да бъде прекратен почти веднага след като на сцената са излезли хедлайнърите за деня – Ахат. Не става ясно защо е бил прекратен концерта, след като общината е издала разрешение да бъде проведен. За щастие, на следващия ден всичко е минало идеално, както споделят от блога “The Metal News”. Прочетете и коментарите – там има повече подробности за намесата на полицията.

Интересна новина за хората, активно работещи в интернет, открих в блога за уебмастъри DevStorming – Google са публикували класация топ 1000 на най-посещаваните сайтове в света. За отбелязване е фактът, че в тази класация няма нито един техен сайт. Дали защото не искат да си признаят, че Фейсбук вече ги води?

Неделя, 30.05.2010

Милена Фучеджиева има почетно място в моята класация на най-изявените хейтъри в нашето интернет пространство, но този път е публикувала един пост, озаглавен “Мамо, защо са ти бели косите?“, който не мога да не цитирам. В него тя разсъждава над дилемата кой има повече права и свободи – майката да ражда когато и както си иска или детето да води нормален живот и тук аз споделям нейните аргументи и нейната позиция. Всеки си има своя морал, но аз подкрепям тезата на Милена, че не може да се ползваш с всякакви “права”, ако с това лишаваш детето си от възможността да живее нормален и пълноценен живот.

Много хора си мислят, че да напишеш пътепис е проста работа – ходих там и там, видях това и онова, и публикувах много снимки. Истината е, че за да направиш интересен за читателя пътепис, трябва да вложиш много любов към местата, които си посетил и да положиш малко повече старание. Обичам хубавите пътеписи, а в този ден в блога Разходка.ком се появи една прекрасна история за крепостта “Баба Вида”. В един разказ са обхванати миналото и настоящето, написано увлекателно и илюстрирано с хубави снимки, а Видин е град, който много харесвам, въпреки че нямам никакви специални връзки с него.

Моят роден град е Ямбол и бях много изненадан да открия колекцията от графити оттам, публикувани в блога на Моника Димитрова. Какви неподозирани таланти се раждат там! :-) Между другото, в нейния блог има много постове с графити и от много други места.

Прочетете остатъка от публикацията »


Седмичен блог дайджест – 3

събота, 8 май, 2010

Когато започнах с тази идея, си мислех: кому ли ще е интересно да чете стари блог публикации, но се оказа, че се намират, при това не малко, статии, които са стойностни и си струват да бъдат прочетени, дори и по-късно, без да загубят от качествата си. Поради това реших да продължа с тази идея с надеждата, че всеки ще открие нещо полезно за себе си.

Събота, 01.05.2010

Отдавна се каня да кажа добри думи за Аспарух, който е извор на мъдри и хапливи сентенции в Twitter, но в блога си пише неща, които или са твърде лични, или твърде извисени, за да могат да бъдат разбрани от моята простовата душа. Сега, обаче, попаднах на една статия за еднократните вещи и еднократните взаимоотношения, която много ми хареса и, надявам се, всеки ще разбере и ще оцени.

За блогърите и всички останали, които създават авторско съдържание в интернет, Боян Юруков е създал една добавка (plugin) за WordPress – WP-Kradeno, – която търси копия на вашите публикации в интернет и ви подсказва сайтове, които вероятно са прекопирали вашите статии без вашето знание. Доста полезен инструмент, според мен, а освен това е напълно безплатен. Препоръчвам!

Неделя, 02.05.2010

Как се изгражда една онлайн общност? Лесно ли става, бързо ли? Това са въпросите, които разглежда Димитър Цонев в своята неделна статия. “Хубавите работи стават бавно”, казват бабите. Освен това трябват и много вяра и упоритост. Прочетете статията, за да разберете какво още е нужно.

Първи май беше ден на книгите. Беше направен опит за отбелязване на рекорд по масово четене. Рекордът не се получи, но за сметка на това в Южния парк са се събрали много почитатели на книгата и е станал хубав купон. Вижте репортажи от събитието с много снимки и видео от Комитата и от Христо Блажев.

Другото “голямо” литературно събитие беше гостуването на модерния френски писател Фредерик Бегбеде у нас по повод излизането на новата му книга “Почивка в кома”. Светла Стоянова от “Аз чета” и Константин Павлов – Комитата са присъствали на това събитие, което е приличало повече на опашка за сирене от купонните времена, съчетана с турска баня, но изкуството изисква жертви и явно жегата и задухата не са успели да сломят духа на верните му фенки. (Комитата е публикувал доста впечатляващи снимки.) От двете статии оставам с впечатлението, че Бегбеде се бори за званието “любим автор на манекенките”, което иска да изтръгне от ръцете на Паулу Коелю и сякаш успява – поне е по-млад и по-секси :-)

Прочетете остатъка от публикацията »


Седмичен блог дайджест – 2

събота, 1 май, 2010

Идеята за седмичен блог дайджест получи добра подкрепа – много читатели ми се обадиха, че им харесва да представям така подбрана информация от интернет и това ме амбицира да продължа. Естествено, трябва да разчитате на моята преценка дали нещо си заслужава вниманието или не, но щом четете този блог, значи ми имате доверие, така че продължаваме!

Събота – 24.04.2010

31% от българите четат активно, а 25% никога не са отваряли книга, според изследване за читателските навици на българите, представено в блога Аз чета. Тенденцията към отдръпване на българина от книгата става все по-тревожна. Книгата все повече се превръща в луксозна стока за малцина ценители, а масовият вкус явно се насочва към по-лесносмилаемите форми. Тъжно.

Николай Слатински е написал интересна статия за “черните лебеди” – случайните събития, които никой не може да предвиди по пътя на логиката, но които имат огромно влияние върху нашия живот, понякога обръщайки го напълно наопаки. Идеята за това идва от книгата на Насим Никълъс Талеб “Черният лебед“, която и мен много ме впечатли и дори изнесох презентация за този тип случайни събития в Клуб “Спри и помисли!”.

Като продължение на темата за лебедите, Христо Блажев представя в своя блог “Книголандия” новата книга на Елизабет КостоваКрадци на лебеди“. Тя е американка, женена за българин и авторка на книгата “Историкът” – една оригинална трактовка на историята на граф Дракула. Освен това, Елизабет Костова е шеф на фондация за популяризиране на българската литература на запад. А Христо пък твърди, че новата й книга е също много хубава.

Борис Луканов представя книгата “Me, The Media, чиито автори твърдят, че се намираме в разгара на третата медийна революция, в която всеки се превръща в медия и създава своя лична марка и своя идентичност. Книгата се издава под Creative Commons лиценз и може да бъде четена и сваляна напълно законно по интернет.

Неделя – 25.04.2010

В неделя винаги активността е слаба и не можах да си харесам почти нищо от нашата блогосфера, освен албума със снимки от концерта на Haggard в Пловдив, публикуван в Metal Katehizis.

За сметка на това ви предлагам един пост от моя любим гуру Сет Годин, който се казва “Изпразнете библиотеката си” и е на английски. В него той благодари на всичките си читатели за това, че са купили негова книга и ни съветва да ги подарим или да ги заемем на някой друг, независимо дали това е най-новата му книга “Linchpin или някоя друга, която е променил с нещо живота ни. Всяка книга, твърди той, носи стойност, само ако бъде четена.

Идеите, които се разпространяват, печелят.

Това е неговото мото – нещо в което и аз вярвам безрезервно.

Прочетете остатъка от публикацията »


Седмичен блог дайджест 1

събота, 24 април, 2010

Напоследък отвсякъде ни залива информация и то в такива огромни количества, че човек направо се задавя. Не стига, че си губим времето да преглеждаме тонове публикации от RSS агрегатори и социални мрежи, ами въпреки това, някои ценни материали ни убягват, затрупани от следващите, които нетърпеливо искат да обсебят нашето внимание.

Затова, реших да започна една нова рубрика, наречена “Седмичен блог дайджест“, в която всяка събота (когато мога) ще публикувам интересни публикации от българското блог-пространство, които считам, че биха били интересни за вас, и които е вероятно да сте пропуснали, покрай останалата шумотевица.

За тази седмица съм събирал материали от понеделник до петък, а за следващото издание на дайджеста ще включа и публикации от този уикенд.

Надявам се да ви е интересно.

Понеделник, 19.04.2010

Историята на бременната Аревик, която е затворена без вина в лагера в Бусманци и не може да се събере с любимия си Давид стигна до всички в интернет. Тук ви предлагам една статия на Lyd, в която има връзки и към други публикации по темата.

Даниел Панев забелязва, че хората все повече ги мързи да се движат пеша, дори и когато става дума за много къси разстояния. Той ни нарича Нечовеци. Може и да е прав.

Боян Юруков пък прави анализ на нашето отношение към “кризата” и твърди, че популистките обяснения в медиите за причината и за вината за кризата съвсем не отговарят на истината в поста си Я, криза!

Моят вулкан, твоят вулканКиро е събрал черния хумор от Twitter по повод изригването на “исландския вулкан” с непроизносимото име.

Велян прави рецензия на филма “Мисия Лондон” и задава неудобния въпрос: Склонни ли сме да приемаме по-ниско качество с оправданието, че е българско?

Христо Блажев публикува моето ревю на книгата “Направено да се запомни на Дан и Чип Хийт в блога си “Книголандия”. Книгата е много интересна – заслужава си!

Вторник, 20.04.2010

Ана Бако ни припомни невероятната история на човека сблъскал се с варел с тухли няколко пъти, докато се претрепал напълно. Не знам дали е по истински случай, или добър виц, но ще се скъсате от смях като я прочетете.

Прочетете остатъка от публикацията »


Среща на книжните блогъри

понеделник, 1 февруари, 2010

Онзи ден, в събота бях поканен на среща на блогърите, пишещи за книги. Оказа се, че има доста такива хора и че съвсем не са “книжни плъхове”, скрити някъде по тъмните мазета на интернета, а са съвсем нормални и готини хора, които ме поканиха да се видим и да си поговорим на чаша бира или друго любимо питие.

Не само, че бях изключително поласкан да ме поканят, въпреки че почти нищо не съм написал в блога си за книги, но и срещата беше изключително приятна. Беше ми дори малко странно, че има хора, които се събират на маса, за да си говорят за книги, телевизия, блогове и интернет, а не за тапети, фаянсови плочки, ремонт на апартаменти и коли. Едва в този момент осъзнах, че в последните години твърде много съм се задълбавал в материалното и съм се движел в такива среди, а е имало и друг свят, други хора, за които прочетената книга е много по-голямо богатство от платената месечна вноска от лизинга на новата кола.

Горещо благодаря на любезната ни домакиня Мариана Евлогиева, както и на всички гости, с които си прекарахме една чудесна вечер – Преслав Ганев от Литературата днес, Александър Кръстев и Люси Сетиян от Аз чета, Христо Блажев от Книголандия, Sephiroth от The Dark Corner и Весела, която даже си нямаше блог!

Радвам се, че бях част от тази компания. Дано, благодарение на тези хора, четенето на книги се превърне в ценност за все повече хора!


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 38 other followers