Бавното мислене е признак за много акъл – така е озаглавена статията, в която се разказва, че гениалните хора мислели бавно и се обяснява защо със съответните нАучни изследвания.
Аз винаги съм мислел бавно и ценните идеи са идвали в главата ми след много напъни. Това е карало много гора около мен – родители, учители, старшината в казармата и всичките ми началници – да си мислят, че съм бавноразвиващ се. А ето, че причината била съвсем друга – аз съм гениален! 
Откритието на д-р Юнг позволява да се обяснят още два необяснени досега факта, присъщи за големи таланти: запазването на детското любопитство до дълбока старост и балансирането на границата на лудостта.
Е, това си има и негативната страна – оказва се, че гениалността е трудно различима от лудостта, но при мен за щастие не са се проявявали (все още) явни признаци на шизофрения (освен, когато говоря с гласовете в главата си, но това май всеки го прави).
Гениалният мозък до последния си ден запазва детската си чистота, не губи детската си непосредственост. Второ, тази “гениална” аномалия на бялото вещество често се среща при хората с психични разстройства, най-вече при шизофрениците. Така е открито още едно доказателство за това, че гениалността е своеобразна болест.
Когато създадох Клуб “Спри и помисли!” имах идеята да спрем въртележката на живота и да помислим дали това, което правим, си струва времето и усилията, но вече започвам да се чудя дали това име не е израз на моята неспособност да мисля бързо. Или пък на моята гениалност!
Да, може и да съм с психични отклонения, но пък се радвам, че има нещо, по което си приличаме с Айнщайн и с Чаплин. Друго си е да си бавномислещ!
Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.
Публикувано от Майк Рам 
