Тежък грип ме повали преди 10-ина дни и още не мога да се отърва от него. В главата ми е мътно и ми е ужасно трудно да задържа някоя стойностна мисъл. В минутите на просветление събирам информация за дайджеста. Отново излиза късно, но както вече сте разбрали, онова, което публикувам тук, остава ценно много дълго след като е било публикувано. Или поне така се надявам да бъде. Приятно четене!
Понеделник, 22.11.2010
Божидар Божанов прави един интересен анализ на състоянието на електронното управление у нас, което по неговите думи “на практика отсъства”. Постът предлага добро описание на текущото състояние на нещата и дава много разумни идеи какво трябва да се направи, за да се задвижи този процес. Друг е въпросът дали има кой да чуе.
Боян Юруков зачеква един доста премълчаван въпрос у нас – за монопола на БАН върху науката. Съществува мнение, че науката трябва да се спонсорира от държавата и може да се прави единствено в оторизираните за целта институти на БАН. Е, Боян показва, че има много други възможности, които могат да се реализират чрез сътрудничество между университетите и частни организации. Споделям това мнение, но ми се струва, че не в монопола на БАН е проблемът, а в това, че подобни начинания крият немалък риск, който нито университетите (които нямат бюджет да си платят парното), нито бизнесът (който у нас е доста страхлив и предпочита утъпканите пътеки), са готови да поемат. В крайна сметка, поради липса на други желаещи, с наука остават да се занимават само “феодалните старчета” (терминът е от Симеон Дянков).
Ваньо Каменов, създателят на блога Nicofree, споделя историята на собствената си зависимост от цигарите и как е успял да се освободи от нея. Неговата страст и личен опит като пушач ми въздействат много силно и мисля, че точно човек като него би могъл да помогне на много хора да се отърват от този вреден навик. Не знам дали от болестта или под въздействие на неговите публикации, но вече от около седмица не съм пушил. Дали пък няма и аз да успея най-накрая да изхвърля цигарите?
Вторник, 23.11.2010
Една бурна кампания се разви и угасна за няколко дни, изразила възмущението на някои активни участници в социалните мрежи от поведението на Иво Сиромахов – сценарист в “Шоуто на Слави”, който свободно “заимства” публикации от Twitter и Facebook и ги представя в Шоуто като свои авторски. Кампанията показа две неща: (1) когато се появи една вирусна идея, тя може бързо да обхване много хора и да създаде информационна вълна. Тоест, социалните мрежи имат свой мощен механизъм за разпространяване на информация и увличане на хора по дадена идея. (2) извън интернет много малко хора разбраха какъв е проблема и още по-малко се развълнуваха от него. Да не говорим, че самата кампания угасна от само себе си няколко дни по-късно, а нейният герой – Сиромахов – умно си замълча и се въздържа от коментари.
Боян Юруков предлага информация за развитието на кампанията, статистика, както и своята позиция в подкрепа на авторите от Twitter в пост, озаглавен “Сиромашки факти“, Юлиян Попов цитира най-добрите попадения на кампанията против Сиромахов, озаглавена #siromahovfacts, а Радко Кръстанов пък се опитва да защити сценариста, аргументирайки се със закона за авторското право. Позицията на Кръстанов е интересна, защото Сиромахов определено не заслужаваше такава негативна кампания, насочена срещу него – вълната от обвинения в кражба, макар и хумористични, беше доста тежка и ми е трудно да си представя как се е чувствал Сиромахов и как я е понесъл. От друга страна, Кръстанов чете закона за авторското право, както дявола евангелието, което до голяма степен обезсмисля неговата аргументация. Той например твърди, че
Никой не е длъжен да цитира никого за нищо, когато взаимства в социална мрежа* обект на авторско право (в случай, че Туитовете и статусите във Фейсбук бъдат доказани като обект на АП). Правилно или не, това пише в член 24, ал. 1.
* цит. по закона: “…с преходен характер и нямащ самостоятелно икономическо значение”.
Точният цитат, обаче гласи: “временното възпроизвеждане на произведения, ако то има преходен или инцидентен характер, няма самостоятелно икономическо значение”. Грешката е, че преходният характер липсата на самостоятелно икономическо значение се отнасят за възпроизвеждането, а не за оригинала, както ни внушава Кръстанов. А “Шоуто на Слави” е комерсиално предаване с много ясно икономическо значение.
В този казус има и още един проблем, който Радко Кръстанов пропуска: след възпроизвеждането на “заимстваните” текстове, обявени от Сиромахов за “народно творчество”, то вече се превръща в обект на авторско право за шоуто, а по-късно под авторството на Слави Трифонов същите смешки се издават и в книга, където съвсем ясно се декларира ненакърнимо авторско право. Значи първо онова, което прочетем в интернет е народно творчество и можем да го ползваме както си искаме, а след това го обявяваме за свое творчество и претендираме за авторски права. Не е ли малко нагло? Нагло е. И колкото и да ми е симпатичен Иво Сиромахов, не мога да го защитя в този случай. Това си е чиста проба плагиатство и ако законът все още не е много категоричен, то от морална гледна точка това си е чиста кражба. Прочетете остатъка от публикацията »
Още от първия момент, когато се появиха четците за електронни книги (ebook readers) имам мерак да ги пробвам, но относително високата им и до днес цена винаги ме е възпирала да си купя такъв. За мой късмет, маркетинговият екип на ASBIS България ми предложи за тестване един от най-новите модели четци на марката Prestigio - Prestigio Libretto PER5162BEN, който успях да “разчопля” достатъчно дълго време и да придобия богати впечатления за неговите възможности и за четците на електронни книги изобщо.
Публикувано от Майк Рам 
