Читанка дайджест – 3

сряда, 7 юли, 2010

Историята със сайта “Читанка.инфо”, който се зове сам “обществена библиотека”, а бе наречен от полицията “организирана престъпна група”, предизвика много полемики и много коментари. Разбира се, най-силни бяха емоциите, които стигнаха до открит антагонизъм между издатели, читатели и полиция. Сред всичко, което се каза и изписа имаше и доста интересни, разумни и оригинални мнения, поради което преди две седмици направих една компилация от блог постове по темата , а впоследствие и още една. За последните седем дни се натрупаха още интересни публикации, които смятам, че си струва да обобщя в третия пореден дайджест, посветен на този конфликт.

Да, на практика се оказа, че не е толкова важно кой е крив и кой – прав. Важното е, че се разгоря обществен конфликт, в който няколко различни сили (полиция, издатели, дори и автори) обявиха открита война на народа. Бруталната намеса на полицията беше абсолютно ненужна там, където проблемите биха могли да се разрешат с обикновен разговор. Още по-ненужно бе да се изкарват герои, обезвредили опасни престъпници. Издателите пък решиха, че са изгубили милиони, които никога не са били техни. Писателите, ограбвани най-безцеремонно от същите тези издатели, решиха, че читателите има са най-големият им враг и се включиха в хора на жалващите се от “пиратството”.

Сандо, в опит за сравнение на българската с френската книжовна традиция, описва нещата така:

автори няма, но издателите искат да печелят от авторски права, а еснафщината е основен двигател на издателската дейност.

Министерството на културата излезе с официално становище, публикувано в блога “Аз чета”, в което (както се и очакваше) се произнесе, че Читанката не е библиотека по смисъла на закона, защото не е официално одобрена от тях. Хитро! Борислав Манолов от Читанка.инфо, пък обясни в интервю на Енея Вородецки с него, че “…най-важната цел на „Моята библиотека“ е просветителната” и че сайтът никога не е вземал пари от читателите си за достъпа до книгите, поместени там. А от 84-те издателства-членове на АБК, само 3 си направиха труда да отвърнат на нейното открито писмо, при това арогантно, на шльокавица и без да дават конкретни отговори на въпросите как точно са изчислили милионите левове загуби.

Градусът на емоциите беше силно завишен в началото, но с течение на времето страстите започнаха да се успокояват и хората започнаха да разсъждават с главите си (поне някои от тях). Появиха се доста добри публикации, в които гласът на разума проговори и се направиха сериозни анализи и креативни предложения за бъдещото развитие на бизнеса с интелектуални продукти.

Прочетете остатъка от публикацията »


Читанка дайджест – 2

сряда, 30 юни, 2010

Аферата “Читанка”, започнала миналата седмица с акция на ГДБОП, открито противопостави книгоиздателите на техните читатели-клиенти. Водени от сляпа алчност и арогантност, шепа представители на книжарския бизнес обявиха открита война на народа, заявявайки, че книгоиздаването е бизнес, който се прави в техен, а не на читателя интерес. Въвличането на репресивните органи на властта на страната на корпоративните интереси задълбочи още повече пропастта между хората, които искат да четат и онези, които искат да им смъкнат ризата от гърба, за да си запазят милионите (които може би съществуват само в мокрите им сънища).

Градусът на емоциите се вдигна високо – проведоха се серия от диспути в сутрешните телевизионни блокове, но аргументацията на книгоиздателите беше “бакалска” – “Сиренето е с пари” – тропаха с крак те и не показаха никакво желание за диалог с читателите си. Вижте разговора с Христо Блажев с Веселин Тодоров от издателство “Сиела” по БНТ в блога “Книголандия”.

Дори уважавани писатели като Стефан Цанев бяха въвлечени във войната срещу читателите с нелепи изказвания в “Труд” за защита на творбите си, неосъзнавайки, че се опитва да се защити точно от хората, които биха дали пари за неговите произведения.

Лицемерието на издателите стигна своя връх в изказването на Йордан Антов от ИК “Бард” за читателя в блога “Аз чета”:

Той е VIP.
Той даже не е VIP.
Той е Н.В. Читателят.
Той даже не е Н.В., а Господ.
Бог.

Брей! Същият този VIP, Бог и Величество беше наречен и “пират” и срещу него беше насъскана полицията. Ако г-н Антов имаше поне грам уважение към своите читатели, благодарение на които съществува неговия бизнес, щеше поне малко да се вслуша в техните желания и нужди, вместо да настоява да бъдат хвърлени в затвора, щом не искат да му плащат сиренето. Така ли се отнасяш с един цар, с един бог? Чисто лицемерие – пошло и грозно поведение на един човек, когото до скоро уважавах и чиито книги очаквах с нетърпение и купувах с огромно удоволствие.

Как реагираха блогърите?

Прочетете остатъка от публикацията »


Седмичен блог дайджест – 10

понеделник, 28 юни, 2010

Ето че една идея, която започна като на шега, вече 10-та седмица продължава да работи и да трупа (по)читатели. Интересно е, че юбилейното й издание се случва в една толкова богата на събития седмица. Искрено се надявам, че с този дайджест успявам да насоча вниманието ви към по-интересните публикации в българското блог-пространство и че наистина съм ви полезен.

Събота, 19.06.2010

Съботата традиционно беше глуха. Дълго търсих нещо, което да ми хване окото, но намерих много малко севстни публикации. Това ме накара да сменя тактиката за следващото издание на дайджеста и той ще започва с интересните публикации от неделя следобед и понеделник, когато блогърския творчески подем се събужда.

В блога “Книголандия” попаднах на една силно позитивна рецензия за книгата “Държавата” на Фредерик Бастиа. Бастиа е автор, който се научих да ценя, а тази книга е едно от фундаменталните му произведения. Ето какво казва Христо Блажев за нея:

Книгата на Бастиа е всичко друго, но не и остаряла – разсъжденията му са триумф на свободомислието и вярата в правата на всеки един отделен човек. [...] С лек и забавен стил Бастиа разгромява опонентите си, мечтаещи за ниски данъци и едновременно широка държавна намеса в икономиката.

Мисля, че това произведение е задължително за всеки интелигентен съвременник.

Красивото изображение идва от сайта “Нещото” и се наричаЗамръзнали вълни. Колкото и странно да изглежда, това е истинско природно образувание и се получава от ледници. Там можете да прочетете повече за този феномен и да видите още красиви снимки.

Неделя, 20.06.2010

Неделята беше значително по-богата на публикации – PR агенция Apeiron са публикували в блога си интервюто с мен по повод на предложеният от тях подход на социален PR. Там можете да видите и интервюта с други блогъри, участвали в тяхната анкета.

Стефан Русев пита не прекаляваме ли с маркетинга, разказвайки една история от Световното първенство по футбол, където охраната на стадиона изгонила група от 36 холандски фенки, заради това, че носели тениски с логото на “неоторизирана” компания за бира. Аз си мисля, че това изобщо не е маркетинг, а си е направо цензура, при това доста брутална.

Новината на деня е, че германците оправдават титлата си на “нация техническа”. Знаех за дъгогодишните юридически спорове между Джон фон Нойман и Джон Атанасов за “бащинството” върху съвременния компютър, но изказването на Ангела Меркел, цитирано от блога “Extrene Center Point”, че всъщност германците са изобретили компютъра, наистина ме изненада. А, сега де!

Истинската сензация, обаче, е твърдението на македонския професор, че македонският език и култура са съществували още от преди 77 000 години и са истинския първоизточник на човешката цивилизация. Вижте видео запис и много интересни коментари при Комитата.

Понеделник, 21.06.2010

Стана традиция в понеделник някой да публикува интересни мъдри слова. Този път ви препоръчвам хасидските мъдрости от блога “Притчите” и кредото на оптимиста от блога “Позитивното”. Вдъхновяващи думи!

Като човек, който постоянно чете и пише в интернет и намира оттам информация и вдъхновение, изпитвам огромно затруднение да подредя и класифицирам всичката информация, която намирам за полезна и която смятам, че може да ми потрябва и в бъдеще. Точно като по поръчка се появи материалът на Тодор Христов, който с много подробности разказва за възможностите на Google Bookmarks и удобствата, които той предлага за съхраняване и каталогизиране на ценната информация в интернет.

Седмицата започна с политически сблъсък, който противопостави властта и блогърите – предложението на Искра Фидосова новият избирателен кодекс да оказва контрол върху всички интернет сайтове, форуми и блогове, третирайки ги като медии, в случаите, когато биват отправени клевети към някой политически кандидат. Блогосферата гръмна с възмущение, че това е опит за налагане на цензура, което някои автори като Николай Сисоев – Труден окачествиха като популизъм. Той защитава тезата, че всеки човек, който излага някакви твърдения, трябва да може да ги защити с доказателства и факти и това не е клевета. За съжаление, когато властта наложи своя тотален контрол над обществото, трудно ще можем да докажем правото си на лично мнение и да го защитим от обвиненията в клевета. Това пък е мнението на Иван Стамболов – Sulla в един от най-добрите постове по темата.

Блогът “Истината, такава, каквато можеше да бъде”, познат ни с публикуването на забавни и измислени новини, този път излезе с много силно послание, наречено Манифест на анонимните блогъри, в който авторите защитават свободата на словото в интернет и призовават:

Ние призоваваме, всички блогъри, всички ползватели на социални мрежи, всички интернет потребители, всички търсещи истината, свободата и възможност за свободно изразяване и общуване в интернет, независимо дали ни харесват или ни мразят, да се противопоставят с цялата сила на тяхното перо, на този пореден опит за погазване правата на отделния гражданин. [...]

Ние знаем, че тази стъпка на правителството, разкрива неговият страх, неговата паника, неговата обърканост и неговото неистово желание да държи под тотален контрол медииното пространство, за да прикрие своята некадърност, безхаберие и неадекватност.

С малко закъснение, едва в петък, излезе и публикация на Вени Марковски – обширна и задълбочена. За съжаление, разкриваща болезнени истини за борбата на нашите политици срещу свободата в Интернет:

    Вече 12 години всяко правителство се опитва да постави Интернет под контролГоворил съм с депутати от всички политически сили и когато сме насаме, те са напълно нормални хора, които веднага разбират налудничавостта на подобни идеи. Възприемат аргументите и на “Интернет общество – България”, и на широката Интернет общност и изобщо не се сърдят, ако им се покаже, че бъркат. Но в момента, в който влязат на заседание на парламентарната си комисия, същите хора се променят. Сякаш им порастват глиган ски зъби, нахлузват полицейските ботуши и закопчават кафявата униформа. Чуят ли думата “Интернет”, веднага се хващат за кобура и започват да се държат като фелдфебели.

    Това не е нормално.

Никой, обаче, не предполагаше какво щеше да се случи във вторник…
Прочетете остатъка от публикацията »


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 38 other followers