The Man On The Silver Mountain

Този пост съдържа първия разказ, който някога съм написал. Той участва във втория кръг на блог-състезанието Blog Challenge, в който се състезават публикации под заглавието “Червеният пръстен”. За мен беше невероятно удоволствие да го напиша и ако ви е харесал, ще ви бъда безкрайно благодарен да споделите своето мнение в коментар към поста.

Червеният пръстен

Във времето на моята младост (A long time ago, in a galaxy far, far away) имаше традиция родителите да подаряват на синовете си пръстен за абитуриентския бал. Дотогава едва ли някое момче се е замисляло много-много да носи подобно украшение, но балът винаги е бележел една важна граница в живота, от която нататък вече не си онзи хлапак, който се е чудел как да се скатае от училище (което по времената на социализма не беше никак лесна работа), а ставаш истински МЪЖ.

Моят баща, естествено, нямаше намерение да наруши традицията, но търсеше скромно и евтино решение (Как само звучи това за злато, а? – Скромно и евтино!).  По онова време златото бе от нещата, които не се търгуваха навсякъде и предлагането беше доста оскъдно. Затова и моите родители приеха задачата много сериозно и започнаха да се подготвят няколко години преди самото знаменателно събитие.

В крайна сметка бе намерен пръстен, който отговаряше на всички изисквания на родителите ми за качество, излъчване и цена, и бе поставен на специално място, където да изчака момента на тържественото връчване.

През трите години от закупуването на пръстена до приключването на ученическия ми живот имах възможност доста да разсъждавам над неговите качества и моите желания, и накрая стигнах до заключението, че този пръстен “не е моя тип”.

Защо ли? Сещам се за две причини. (А може би три?)

Прочетете остатъка от публикацията »

Моят приятел Пламен Петров обяви в своя блог едно любопитно блог-предизвикателство: да напишем публикация по предварително зададено заглавие. С голям напън успях да се класирам за участие, тъй като местата са ограничени, а наградата (естествено!) е блогърска слава

Понеже тези дни съм зает, а и го раздавам хитрец, изчаках всички участници да напишат своите материали, прочетох ги, мислих много и се включвам последен с нещо изцяло по-различно като стил. Някои писаха разкази, други спомени от детството, а аз ще ви разкажа за един филм.

Куриозното е, че в момента, в който заявих желание за участие в този “конкурс”, нямах никаква идея какво да пиша за лудите бабички, но веднага след това попаднах на филма “Annie’s Point“, който ми даде чудесен материал за този пост.

Филмът разказва за едно пътуване, в което много хора откриват себе си, благодарение на упоритостта и жизнеността на една възрастна жена. Бабичката Ани (страхотно изиграна от Betty White) тръгва на дълго пътешествие из страната, за да разпръсне праха на наскоро починалия си съпруг от тяхното любимо място на младини по повод 50-годишнината от тяхната сватба, като успява да убеди и младата си внучка Ела да я придружи в това опасно начинание. Казвам “опасно”, защото се оказва, че бабата има спешна нужда от операция по поставяне на сърдечен байпас, което наистина поставя живота й на карта.

Тя, обаче, се оказва доста смела и безотговорна, но за сметка на това жизнена и креативна старица, която не само че няма никакво намерение да умира, но и все още е изпълнена с невероятното желание да изстиска всичкото възможно удоволствие от този живот.

Прочетете остатъка от публикацията »