The Man On The Silver Mountain

Този дайджест трябваше да го напиша преди повече от една седмица, но поради твърде многото ми ангажименти – работни и лични – не можах да намеря време и реших да го пропусна. Днес успях да се усамотя за малко и реших да напиша следващия блог дайджест, но разглеждайки запазените връзки, установих, че по-миналата седмица е имало толкова интересни и полезни блог публикации, че ще бъде грехота да ги пропусна и да не ги споделя с вас. Освен това, открих, че повечето от тях са стойностни и актуални винаги, а не само в конкретния момент на публикуването си.

Мелиса от блога “Позитивното” е публикувала цитат от Библията: “Има време за всичко“:

• Време за раждане, и време за умиране;
• Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
• Време за убиване, и време за изцеляване;
• Време за събаряне, и време за градене;

Надявам се, че сега е дошло времето за публикуването на този дайджест и че вие ще имате времето и желанието да го прочетете. Приятно четене!

Понеделник, 15.11.2010

Седмицата започва с интересен диалог. Събина Панайотова публикува в блога “ентелегентно” критична статия към потребителите на относително новата социална мрежа foursquare, в която всеки участник споделя публично къде се намира в даден момент, озаглавена “Ти си кмет, so what?!?“, реферирайки към една от наградите, които получават участниците – титлата “кмет”. Не мога да не призная, че в някои отношения е права, въпреки че и аз съм потребител на тази социална мрежа:

И в крайна сметка какво стана със свободата? Не искате камери, не искате Биг Брадър, голямата част от интернет хората протестирате срещу подслушването, следенето и милиционерщината, обаче нямате проблем да си казвате без да ви питат на всеки час.

Отговорът идва от Боян Юруков, който в статията си “Е па кмет съм. Haters be hatin’” се опитва да опонира на Събина с няколко аргумента. Първо, това е игра и хората не търсят рационално обяснение за поведението си, когато просто им е забавно. Второ, има потенциал за бизнес, който все още не е достатъчно широко осъзнат и трето, има достатъчно добри механизми за защита на личните данни, така че непознати за вас хора да не могат да ги достъпват. Боян е активен защитник на foursquare и на българския му аналог Vivo, а под статията има доста коментари, които също си заслужават да бъдат прочетени.

Малко в противоречие на тезата си за защита на личната свобода, Събина е публикувала в личния си блог чудесни снимки от скорошното си пътуване до Лондон, с което потвърждава правилото, че блогърът обича да се хвали с местата, които е посетил, независимо от формата. Снимката на Tower Bridge отдолу е впечатляваща, а като видя типичните тесни и криволичещи английски улици с къщи от тъмнокафяви тухли не знам защо винаги в ушите ми зазвучава тежката и монотонна музика на Black Sabbath. Все пак, Лондон е забележителен град и наистина трябва да се посети.

Улиците на Лондон

Вторник, 16.11.2010

Ден на интересни откровения – Вили Фарах се пита дали любовта трае наистина до три години, както казва поверието или има нещо повече, което ни убягва. Ето и част от нейния отговор:

Любовта не трае три години. Истинското чувство продължава да живее и да се развива. То става все по-силно и все по-неподправено. Истинската любов изисква усилия. Трудно е да я намериш. Още по-трудно е да я запазиш жива. Днес сме научени да разчитаме на лесното. Бързо захвърляме това, за което е нужно да се потрудим.

Често ме питат защо се занимавам с консултации и обучения и защо някой трябва да ми плаща за това – да не би да съм по-умен от другите? В отговор написах един пост в блога “PM Stories”, озаглавен “Защо водя семинари по управление на проекти?“, в който споделям своето виждане за работата си и за нейния смисъл. В моите семинари не се представям за по-умен от моите курсисти и не се опитвам да давам съвети. Само споделям наблюденията си от личния си опит и поставям въпроси, на които всеки сам трябва да намери отговора за себе си. Вярвам, че успехът идва от взаимното споделяне, от откровеността в общуването и от търсенето на разумния компромис, който да удовлетворява всички.

Тодор Христов разказва за една добра идея за рекламиране на България като туристическа дестинация в поста “Джон Лоутън и посланиците в маркетинга“. В историята става въпрос за серия филми, представящи различни кътчета от страната ни, в които водещ е известния рок певец, който не само разказва увлекателно историята на България, но разкрива красотата на природата ни с истинско възхищение и ентусиазъм, който неминуемо би впечатлил не само неговите сънародници, а и други чужденци, споделящи тръпката на откривателството и доверяващи се на искреността на един известен човек. Подкрепям мнението на Тодор, че този подход би дал много по-добри резултати за популяризирането на България като туристическа цел, в сравнение с безсмислените и скъпи рекламни клипове, които се завъртяха напоследък по телевизиите.

Радислав Кондаков от “Писалка.нет” е решил да организира част от блог постовете си в електронни книги и да ги предложи напълно безплатно на своите читатели. В това не виждам нищо лошо, даже напротив – така много лесно човек може да прочете разкази от една колекция, вместо да се рови дълго из блога. Изданието, което Ради ни предложи във вторник беше “74 признака и други щуротии” – една изключително забавна компилация, която се чете бързо и която със сигурност ще ви разсмее от сърце. Лично на мен най-много ми харесаха разказите “12 признака, е трябва да се хванете здраво на работа”, “Странични ефекти при визуализация” и “Как да четем обяви за недвижими имоти”. Култово!

Прочетете остатъка от публикацията »