Последните няколко седмици бяха вероятно най-тежките и мъчителни дни в живота ми. Не помня някога да съм боледувал толкова дълго (месец и половина) и толкова тежко и в същото време всички в семейството ми да са се чувствали зле. Това до голяма степен определи 2010 г. като една от най-трудните и неуспешни години в целия ми живот. Голяма част от начинанията ми завършиха с неуспех, много врати бяха затворени пред мен, а финансовото ми състояние се измерва с отрицателни числа.
Мислех, че няма никакъв смисъл да си правя подробна равносметка на изминалата година, вярвах, че е по-добре да я забравя напълно и да почна да мисля за новите неща, които ми предстоят и които се надявам да ми донесат успех. Но попаднах на новогодишното “самопризнание” на Анастасия Карнаух, в което видях толкова позитивизъм и оптимизъм, че чак ме досрамя – нима аз не мога да намеря поне няколко положителни случки от тази година, които да докажат, че животът все пак си е струвал? Как е възможно толкова много мои читатели и приятели да черпят вдъхновение и положителна енергия от мен, а аз да съм потънал в такава тежка депресия?
Реших, че трябва да си припомня отново всичко, което се случи през 2010-та и като се разрових из спомените си (а те повечето са документирани в блога), се оказа, че тя може би не беше чак толкова черна. Животът е шарен и нещата, които ни се случват, са и хубави, и лоши, и единствено от нас зависи кои ще оставим да надделеят в спомените и в съзнанието ни.
И така, годината не беше много добра, но сред онова, което се случи, имаше и добро, и лошо. Нека си я припомним, за да направим следващата по-добра!
Публикувано от Майк Рам 
