Този репортаж малко позакъсня, но, както се казва, по-добре късно, отколкото по-късно. (Имам един репортаж за концерта на Haggard от миналата година, който съвсем остаря, но може и него да го публикувам някой ден 
)
Marillion бяха една от първите рок групи, които съм слушал в живота си. Когато на времето в казармата чух “Misplaced Childhood”, просто бях потресен – няма такава музика! Феновете на Marillion бяха отдадени и верни и музиката им беше символ и образец за качество, вдъхновение и перфекционизъм. Не случайно, когато разбрахме за раздялата с уникалния Fish, всички бяхме ужасени, а Marillion влязоха в списъка на групите с легендарни вокалисти, които ги изведоха до звездния педестал и после ги напуснаха, заедно с Genesis в миналото и Nightwish в днешно време.
Все още милиони фенове си задават въпроса дали това е същата група и кой период беше по-добър. Мисля, че въпросът е безсмислен. Това е групата! Steve Hogarth е с нея вече цели 20 години и това, което правят и са постигнали днес, безспорно се дължи както на неговия личен талант, така и на успешното сработване на всички членове на групата, което никак не е лесно за талантливи и виртуозни изпълнители като тях. Всичко останало е история…
Друг е въпросът дали днешната музика на Marillion е така добра, както онова, което правеха с Fish. Трудно ми е да отговоря. Хем е същата, хем е различна. Звученето, ритъмът на барабаните на Ian Mosley и солата на Steve Rothery са си същите, но музиката е по-различна. Струва ми се, че днес звучат по-лирично и по-меланхолично (поне на моменти). Не казвам, че е лошо, но изисква подходящо настроение.
Публикувано от Майк Рам 
