Седмичен блог дайджест – 51

четвъртък, 26 януари, 2012

Нова година – нов късмет. Надявам се да е така и с блоговете и да донесе нови теми и нови, интересни блог публикации. Минавам директно напред без повече уводни думи и ви представям най-интересните блог постове, които приковаха вниманието ми през последните няколко седмици.

***

Започвам с богатите и много емоционални впечатления на Анастасия Карнаух от първото й запознаване с България. Винаги ми е било любопитно как един човек, идващ от друга страна, с друга настройка и с друг роден език, усеща и възприема нашата страна. Настя е много богат духовно човек и нейните впечатления от България и българите са много интересни и приканващи към размисъл.

Ана Динкова пък разказва за проблемите на семейните хора, които след раздяла трябва да започнат отново да се социализират индивидуално и да ходят на срещи, за да се запознаят с нови хора. Като се замисли човек, не само в работата, но и в семейството човек може да се “институционализира” и да стигне дотам, че всяка промяна в живота си да посреща с панически страх. Възниква въпросът: дали ние, семейните хора с дълъг брак “да си налягаме парцалите” и с всички сили и средства да се стремим да опазим браковете си, или просто да поддържаме активен социален живот заедно и поотделно от брачната си половинка?

***

Тодор Христов споделя интересни разсъждения за нишовия и масовия маркетинг. Според една негова анкета, се оказва, че повечето хора се занимават с нишови продукти, отколкото с масови. Нишовият бизнес може да бъде много ефективен в днешните времена на неограничени възможности за комуникация, както споделя и Крис Андерсън в своята книга “Дългата опашка”, за която и аз писах, но в малък пазар като нашия, той може и да не е особено печеливш. Затова и аз споделям извода, до който е достигнал Тодор, че добър подход за малките фирми у нас е да се занимават с няколко отделни ниши, от които биха могли да получат приемлив доход.

От малко по-друга гледна точка тръгват разсъжденията на Денислав Георгиев за фокусирането, но сякаш стигат до същия извод. Много популярни бизнес автори съветват да се фокусираме в една дейност, в едно начинание, за да можем да станем перфектни, но Денислав оспорва тази идея с аргумента, че така можем да пропуснем много възможности и че тясното специализиране / фокусиране в една област може да ни попречи да разкрием потенциала си в други. Мисля си, че може би е прав, тъй като и самият аз много трудно успявам да се фокусирам само в една дейност. Интересувам се от много неща и все още си мисля, че не съм открил онова, в което съм най-добър. Затова и продължавам да експериментирам, а това ми доставя удоволствие :-)

Прочетете остатъка от публикацията »


Седмичен блог дайджест – 34

неделя, 16 януари, 2011

Новата година стартира на пълни обороти и ето, че дойде времето за поредния блог дайджест. Все още имам желанието да го поддържам седмично, но пък не всеки ден интересните публикации излизат равномерно, затова се отказвам от идеята да ги описвам ден по ден. Първото издание за тази година обхваща първата седмица на януари (03-09.01.2011 включително), но вече се старая да акцентирам повече върху темите, които вълнуват обществото, така че понякога в седмичния блог дайджест ще влизат публикации и извън разглеждания интервал. Приятно четене!

***

Новата година започва с равносметки и обещания. Аз пък започвам първия за 2011 дайджест с поста на Ана Динкова “Ново начало“, в който тя твърди, че не вярва в способностите на хората да извършат радикална промяна в начина си на живот (и то точно от първи януари), с което до голяма степен съм съгласен, но пък вярва “в постоянството, упорството, непрестанната работа и самоусъвършенстването” и поради това пожелава “на всички неуморни експериментатори, пътешественици, любопитни и запазили децата в себе си – попътен вятър”. Благодаря й за това пожелание, понеже смятам, че и аз съм такъв и го прехвърлям към всички вас, които са запазили в себе си страстта и стремежите на пътешественика и откривателя.

***

Първите дни на новата година (както и последните на старата) обикновено са дни на равносметка. Някои публикуваха списъци с най-добрите книги, които са прочели през годината: Христо Блажев от Книголандия и Преслав Ганев от Литературата днес. И макар, че книгите, които те представят, не са излезли за първи път през 2010 г., със сигурност са стойностни творби, които си струва човек да намери и да прочете.

Христо Христов пък прави ретроспекция на икономическите събития и фактори, които очертаха изминалата 2010 г. Не съм икономист и малко разбирам от икономика, но харесвам неговите публикации, защото са написани на разбираем език дори и за хора неспециалисти, а когато някой политик тръгне да ви обещава звезди от небето и несметни богатства, добре е човек да има малко по-реална представа за нещата.

Най-сериозният анализ ни предлага Николай Теллалов – Шаркан, който прави ретроспекция на цялото отминало първо десетилетие на 21-ви век, като за по-добро добро разбиране на събитията, ни връща още по-назад в историята, стигайки чак до създаването на Европейския съюз и разпадането на Съветския такъв. Добро четиво, особено за онези, които имат склонността към бързо забравяне на историята!

***

Другата новогодишна тенденция са опитите да се направят предсказания за онова, което ще се случи през тази година. Или по-скоро за онова, което няма да се случи. Тихомир Димитров зачеква въпроса за смъртта на блоговете, която от няколко години различни хора вещаят. (Те и пънка от 30 години го чакат да умре, ама все още рита.) Този път заплахата идва от социалните мрежи, но според Тишо тя е само илюзия.

Собственият блог означава партито да е у вас. Може да заключиш любимите си порно списания в отделна стая, където никой няма да ги види, можеш да определиш къде ще се пуши и къде не, какъв алкохол ще се консумира, каква музика ще се слуша, кого да поканиш и кого да изгониш, в колко часа да свърши купонът и т.н. [...] Това е причината социалните мрежи да НЕ изпратят блоговете в девета  глуха. Всеки обича да се чувства „като у дома”.

Аспарух Калянджиев пък коментира прогнозите за смъртта на гийк-културата, която постоянно преминава в масова култура и се размива в нея. Къде е разликата между потреблението на тези символи, на изходния материал между истинския гийк и обикновения човек? – пита той. И отговаря – в степента на задълбочаване и нивото на внимание. И реално тази разлика не се е дянала никъде. С други думи – място за притеснение няма и “пънко нема’а умре!” :-)

Прочетете остатъка от публикацията »


Похвално слово за TEDxBG

вторник, 12 януари, 2010

Понеже не гледам на себе си като на журналист, а и обичам да анализирам нещата след като е поутихнала емоцията около тях, реших да напиша своя пост за първата TED конференция у нас – TEDxBG – състояла се на 09.01.2010, с подобаващо закъснение. :-)

В това време се изписа много, особено в Twitter, появиха се огромно количество публикации в блогове, а даже и в пресата, така че ако някой от вас все още не е разбрал какво е TED и какво е TEDxBG – в края на този пост има много линкове, откъдето можете да придобиете достатъчно ясна представа.

Това, което искам да споделя, е моят анализ на събитието, моята оценка за неговата значимост за мен самия, а и за хората, които обичат да споделят своите идеи и да се вдъхновяват от идеите на другите. Не случайно мотото на конференцията е “Идеи, които си струва да разпространяваш“. Аз отдавна изповядвам убеждението, че идеите са огромно богатство, но те имат стойност само тогава, когато се реализират, а за да бъдат реализирани, те трябва да бъдат споделяни.

Снимка: brainpicker

TED е едно такова събитие – място, където се събират велики умове и споделят своите идеи сред други отворени умове, така вероятността тези идеи да попаднат на благодатна почва да бъде максимално голяма.

Няма да крия, че откакто започнах да гледам презентациите на TED по интернет, това промени живота ми и мисленето ми радикално. Регистрирах се като преводач на български и съм горд, че вече имам принос (макар и малък) като преводач и като редактор. Под влияние на TED създадох може би най-важното нещо в своя живот – Клуб “Спри и помисли!” – една микро-версия на голямото събитие. Въобще, споделянето на идеи се превърна в моя идея-фикс и в смисъл на моя живот.

Можете да си представите колко бях развълнуван, когато разбрах, че такова събитие, все пак ще се случи и у нас. Разбира се, на фона на онова, което става в Калифорния и в Индия, имах опасения, че в България няма да можем да достигнем това високо ниво, но от друга страна, някакво леко патриотично чувство ме караше да приемам и да прощавам грешките и недостатъците, които забелязах.

Затова и реших да напиша своя анализ в две части: една похвална и една критична. И започвам с похвалната, защото онова, на което бяхме свидетели миналата събота, беше нещо голямо и значимо. То показа, че сме част от големите събития, които движат света и че дори и да не сме толкова добри като най-великите, поне правим опит да ги настигнем.

Прочетете остатъка от публикацията »


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 38 other followers