Най-сетне доживяхме да видим Глен Хюз и в София! Поводът за това му гостуване беше 15-годишнината на вестник „Стандарт“ и слава Богу, че той като дойде все в Каварна ходи. 🙂

Тук маститите журналисти пишат как е започнал сета, как е бил облечен певеца, коя песен след коя е следвала и т.н. Аз не мога да пиша такива неща. Глен дойде в София, за да изпее едни от най-великите парчета на Deep Purple от времето, в което той е свирил и пял там. Една музика, отпреди повече от 30 години, но все още жива в сърцата на феновете. Удоволствието, което изпитахме от шоуто беше неописуемо!

Замислих се, че тези песни вече никой от бившите и настоящи „пърпъли“ не ги пее. David Coverdale се занимава с неговата си група Whitesnake от години и отдавна е спрял да изпълнява старите хитове от едно време (може би с едно малко изключение – „Soldier of Fortune“). Ritchie Blackmore докато беше рокаджия свиреше „Mistreated“ с Rainbow, но напоследък се е отдал изцяло на ренесансовата музика и песните на Deep Purple много-много не пасват на вокалния стил на жена му. Сегашните Deep Purple пък се водят от колоса Ian Gillan, който по разбираеми причини предпочита да забрави за периода, в който е отсъствал от групата, известен като „ерата на Coverdale“. А самия този термин ми се струва, че звучи малко обидно за Glenn, който има не по-малък принос от David за успеха на Purple от онова време.

Все пак, важното е, че го има Glenn Hughes – „гласът на рока“, – който не само обича да идва в България, не само обича да пее старите класики от средата на 70-те, ами го прави добре. Какво добре – той е просто перфектен! На 55 години, изглеждащ поне с 15 години по-млад, все още с младежки дух, и най-важното с непокътнат глас!

Снощи, пред НДК Глен Хюз ни върна в младостта с фантастичното си изпълнение на най-любимите на публиката песни от „Burn“, „Stormbringer“ и „Come Taste the Band“. И пяхме, и куфяхме всички – и малки, и големи. За пореден път бях впечатлен от невероятния възрастов диапазон на феновете. Аз бях довел 10-годишната си дъщеря, но видях, че има даже и по-малки дечица, куфеещи на раменете на татковците си. До мен една „лелка“ беше отхвърлила всички задръжки и направо беснееше в неистов възторг, а малко по-встрани костюмирани бизнесмени, явно излезли направо от офиса, махаха с ръце и пееха с цяло гърло „Buuuuurn!“.

Каквото и да се каже, ще е малко. Каквито и думи да използвам, няма да могат да опишат удоволствието, което аз и хилядите зрители изпитахме на площада пред НДК. Гелн Хюз ни върна в спомените, но в същото време доказа, че хубавата музика не може да умре и че тя ще остане завинаги в сърцата ни.

Разбира се, не мога да пропусна и останалите музиканти, без които концертът нямаше да се получи. Група Б.Т.Р. показаха, че са свирачи на световно ниво. Въпреки, че напоследък трудно им върви собствената продукция, като изпълнители на живо са изключително добри и явно неслучайно са избирани за акомпанираща група при гостуването на големи световни звезди. Особено много съм впечатлен от изпълнението на Илиян Диков, който успя да постигне такъв перфектен синхрон с Глен, сякаш са свирили заедно от години. Илиян получи всеобщите адмирации на публиката и издържа успешно неминуемото сравнение с Ian Paice.

Тази есен се очертава много богата на музикални събития. Дано и Deep Purple, Edguy и Helloween, които чакам с нетърпение, да ни поднесат подобно изживяване.

Long Live Rock’n’Roll!