Аз съм вярващ човек. Ако ме питате официално – ще ви отговоря, че съм православен християнин, но по-скоро мисля, че си имам някаква своя вяра. И това е напълно нормално. Вярата е нещо лично, което всеки носи в душата си. Официалната религия е някакъв опит за канализиране на тази вяра и може би за нейното контролиране.
Едно от нещата, в които вярвам, е, че няма нищо случайно в нашия живот. Всичко, което ни се случва, има някаква цел и някакъв смисъл. Може и да не го разбираме в момента на случката, може и никога да не го разберем, но аз мисля, че трябва да обръщаме внимание на случайностите и да се замислим дали някой не иска да ни каже нещо с това.
Ето една история, която Паулу Коелю споделя от личен опит и която много ме впечатли. Дали е било случайност?
Малко преди да умре, тъст ми събра цялата фамилия и обяви:
– Знам, че смъртта е просто преход и бих искал да мога да го измина без всякаква тъга. За да спрете да се тревожите, ще ви изпратя знак, че си е струвало да помагаш на другите в този живот.
Той поиска да бъде кремиран и праха му да бъде разпръснат в океана от Арпорадор бийч в Ипанема на фона на любимата му музика.
Той почина два дни по-късно. Един приятел уреди кремацията в Сао Паулу и когато се върнахме в Рио, всички отидохме в Арпорадор бийч с касетофона, касетите и един кашон с малка урна с неговите останки. Застанали с лице към морето, открихме, че капакът на урната е затворен с винтове. Опитахме се да го отворим, но не успяхме.
Наоколо нямаше никого, само един просяк, който се приближи и ни попита?
– Имате ли нужда от нещо?
Зет ми отговори:
– От отвертка, защото прахът на баща ми е в тази кутия.
– Той трябва да е бил много добър човек, защото аз току-що намерих това ей там – каза просякът, подавайки ни една отвертка.
Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.
Много мъдро и много интересно. Аз също вярвам, че няма съвпадения. Аз също смятам, че всеки човек трябва да приеме религията според своя мироглед. Браво за постинга 🙂
Има и други, коренно различни гледни точки. Ето една: „Религията е най- грандиозното и най- добре организирано мошеничество в човешката история.
Няма нищо коренно различно. Аз самият съм написал в началото, че вярата и религията са две различни неща.
Хм, просякът е трябвало да намери гаечен ключ, а не отвертка. 🙂
Майк, screw-nails си е винт, а не болт. 😉
Винаги ще се намери някой, който да развали хубавата история с дребнава забележка. Добре, поправих го на винт. Не мисля, че това променя смисъла на историята.
Майк, дребнавата забележка наистина разваля историята: представи си милата картинка махане на болтове с отвертка. Цялата притча отива по дяволите.
Отделен е въпросът дали историята е истинска. При положение че авторът е Коелю, силно се съмнявам.
Това дали е истинска обаче, не разваля смисъла и.
П.П.Може да изтриеш и двата ми коментара, за да не развалят допълнително историята. 🙂
Не съм върл фен на Колею, но споделям вярата ти в това,че няма нищо случайно 🙂
Това за случайностите е удобно оправдание, че каквото и да правим, всъщност нещата са решени предварително. А ако говорим за религия, и то християнска, една от основните идеи там е, че все пак изборът е в наши ръце.
Екатерина, всъщност никой никога не е твърдял, че всичко е предрешено, защото тогава животът не би имал смисъл. Даже и Църквата не го твърди.
Ако мога да се изразя метафорично, аз лично смятам, че това, което е предопределено, са някои важни кръстопътища, до които стигаме в живота си, но по кой път ще поемем, това си е личен наш избор.
Само че темата на поста е друга. А тя е, че това, което ни се случва, има някакъв смисъл. Не че нямаш избор, а че трябва да си направиш извод от случката.
От това което ни се случва 50% си е късмет.Останалите 50% си е случайност 🙂 Не съм религиозен,макар че ходя на църква,когато имам нужда да съм сам и да помисля за нещо важно.По-скоро съм вярващ.Живота е низ от случайни неща,и хората с повече късмет са малко по-щастливи.Но има и някакъв баланс.На всеки му се е случвало да се засмее на някого в дадена ситуация и след време да изпадне в подобна.Избора винаги съществува,но понякога е по-добре да се оставят нещата да си плават по течението.Макар,че и избора /не/винаги е изцяло под наш контрол.За мен притчата е по-скоро размисъл за това,че в тягостните и трудни ситуации човек не трябва да губи надежда,а да се довери на вярата си и това,че ще се намери някакъв изход от ситуацията.За да вървиш на пред просто трябва да вярваш в нещо и да не се страхуваш да направиш крачката.Останалото е късмет и случайност.