Ние, българите, всичко си знаем и никой на нищо не може да ни научи. Това с още по-голяма сила важи за нашего брата – блогъра. Не стига, че всичко знаем, но сме и оригинални – един не слага главни букви, друг не слага запетайки, а трети пък въобще не ползват кирилица.
Аз, като един старомоден и консервативен българин, правя изключение с това, че обичам българския език и много държа да го говоря и пиша правилно (доколкото мога). И понеже знам, че няма нито закон, нито каквато и да е друга сила, която да накара българина да научи, да пази и да развива собствения си език, искам с пример да покажа, че е много „по-яко“ да говориш и да пишеш правилно, отколкото обратното. Защото обратното е просто неграмотност.
Цялата тази тирада беше, за да представя една статия от блога на Христо Радичев за значението на запетайката и нейното място в изречението. Там има много примери, в които като за прости хора се обясняват някои тънкости на езика, при това не само на българския.
Особено много ми хареса руският пример с изречението
Казнить, нельзя помиловать
което само при промяна на позицията на запетайката
Казнить нельзя, помиловать
си променя напълно смисъла.
Разбира се, за да разбира и чужди езици, човек също трябва да бъде грамотен. Затова се опитвам да популяризирам (доколкото мога) такива полезни ограмотяващи четива, защото вярвам, че грамотността е признак на висока култура и интелект, а не празното оригиналнечене.
Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.
The Man On The Silver Mountain 
Добре е, че заостряш вниманието. Едно време изучавах като предмет в училище „Практическа граматика“. В общи линии си припомняхме правила, учени в от 1-7 клас по български език за пълен и кратък член; къде трябва да поставим запетая; кои са обособените части на изречението, които трябва да отдели тя и т.н. Хубаво е да можеш да пишеш правилно, но учителката ми казваше, че колкото и да е лесно има ученици, които са достигнали своя „таван“ и не могат да възприемат повече. Май трябва да сме по-снизходителни, но пък не и когато се променя смисъла на изречнието 🙂
То всичко хубаво, ама май вече нищо не е в състояние на спре планетарната простащина на българите, която напълно, изцяло ги завладя и обсеби…
Поздравления за темата.
Езикът е богатство и колкото по-добре се владее (особено родния), толкова по-богат е човек, толкова по-силно ще защитава позициите си.
Винаги ми прави лошо впечатление, когато чета коментари из форумите, написани възможно най-неграмотно или на латиница. Тъжно, че понякога самата позиция на човека е добре аргументирана, но неграмотното й написване отвлича вниманието от същината на въпроса.
Според мен обаче колкото повече са неграмотните хора, толкова по-малко ще се обръща внимание на тези неща и ще се върви надолу по спиралата. (Разбира се, аз също не претендирам за пълна грамотност. :))
Хубаво е да се говори повече и аргументирано по темата. Дано пък някой се замисли. 🙂
Не искам да се заяждам, ама виж последната дума от статията си:)
Това е обикновена печатна грешка, а не признак за неграмотност. Освен това, грешките бяха две, но аз веднага ги оправих. 🙂
Съгласна съм напълно с теб, Майк. Има много опити да се замаже неграмотността с ‘естественото развитие’ на езика, но трябва да отбележим, че езикът ни отразява начина, по който гледаме на света. Ако пишем и говорим немарливо, значи така гледаме и на себе си, и на всичко около себе си. Не твърде приятна картинка 😦
Написали „Колко е важно да си грамотен“ пък написали „запетаЙКА“!….
@Теодор, добре е първо да четете, преди да пишете коментари. Думите „запетая“ и „запетайка“ са дублетни форми. За справка: https://kaksepishe.com/zapetaya-zapetayka/