Историята на молива
Едно момче гледало баба си как пише писмо. По едно време я попитало:
– Какво пишеш? История за нас ли? За мен ли пишеш?
Бабата спряла да пише и му отговорила:
– Да, всъщност пиша за теб, но по-важен от думите е моливът, който използвам. Надявам се един ден да станеш като този молив, когато пораснеш.
Заинтригувано, мочето погледнало молива. Той не изглеждал нещо особено.
– Но той е съвсем обикновен! – разочаровано възкликнало то.
– Зависи как гледаш на нещата – отвърнала бабата. – Той има пет важни качества, които, ако успееш да отгледаш в себе си, ще се превърнеш в човек, който е в мир със света.
Първо, ти си способен на велики неща, но не бива никога да забравяш, че има една ръка, която направлява твоите стъпки. Ние я наричаме Бог и той винаги ни води според волята си.
Второ, от време на време трябва да спра да пиша и да подостря молива. Това може и да го заболи, но след това става много по-остър. Така и ти трябва да се научиш да понасяш определена болка и тъга, защото те ще те направят по-добър човек.
Трето, моливът винаги ни позволява да използваме гума, за да изтрием грешките си. Това означава, че да поправиш нещо, което си сбъркал, не е непременно лошо. То ни помага да продължим по пътя към справедливостта.
Четвърто, това, което има най-голямо значение, не е дървената обвивка на молива, а графита, който лежи в сърцевината му. Затова винаги търси в себе си и в хората онова, което се намира вътре в тях.
И петото качество на молива е, че той винаги оставя следа. По същия начин, трябва да запомниш, че всичко, което правиш в живота си, оставя следа и никога не бива да го забравяш при всяка стъпка, която правиш.
(Малко по-свободен превод от Паулу Коелю.)
Бъдете като молива!
Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.
The Man On The Silver Mountain 
Много готина притча.
Майк, благодаря, че я сподели.
Майк, благодаря. От теб и чрез теб човек винаги има какво да научи.
Много хубава и поучителна притча! Благодаря ти 🙂
Интересна притча. Повече хора трябва да прочетат това
Ами, споделяйте линк към нея! И аз ще ви бъда благодарен. 🙂
В петък вечер – особено като мине полунощ – може да се разкаже и една история за плюнченето на молива…ама тя не е по Паулу Коелю, а по-скоро по Чарлз Буковски… 😀
Колко мъдро Майк!Как си се я избрал, но идва при мен и тя в много подходящ момент!Толкова е важнио и последното качество – всичко ,което правим остава следа или носи последствия.С тези кацества на обикновенния молив, трябва дечицата да се запознават още в първи клас и да се повтарят и преповтарят непрекъснато, за да ги запомнят и бъдат качествени и благородни хора – творчески и градивни личности!
Много от твоите публикации препращам на моето дете.И се надявам да е станала и тя почитател на твоя блог! Толкова навреме! Благодаря ти! Пак ме зарадва!Много хубава и спокойна събота и неделя ти пожелавам.
Да,форма-съдържание-смисъл,кой каквото вижда и избира.Благодаря за мъдростта,скрита в обикновенните неща!
Майк Рамм, Паулу Коелю и мъдрост разказана по много приятен и запомнящ се начин – очаквано добра комбинация.
Благодаря!
Тук съм писала преди повече от година когато за първи път попаднах на тази притча, но днес отнова я препрочетох с удоволствие. Та пак посегнах към молива … whoops … клавиатурата. Just to say „Thank you again“.