Вероятно и вие сте срещали тези две сентенции, с помощта на които се опитваме да формираме правилното си отношение към клиента. Наскоро, обаче, се замислих по-сериозно над тях и започнах да си променям мнението за едната. Нека да помислим: какво означава „Клиентът е цар“? Спомнете си за царете от приказките – капризни, суетни, обичат да им се угажда, да ги хвалиш, да им се възхищаваш. Искат всяко тяхно желание да бъде изпълнено веднага. Като плеснат с ръце и някой слуга веднага трябва да се яви на тяхно разположение.
Дотук приликите с клиентите в който и да е бизнес са поразителни. Какво правят царете, обаче, когато изпълним техните желания (или поне се опитаме)? Тук историята ни дава два различни примера. Има царе, които са добри владетели – те ценят верността и лоялността на своите поданици, благодарни са на своите слуги и подчинени за положените усилия и щедро ги възнаграждават – кой с кесия жълтици, кой с рицарска титла, кой с ръката на царската дъщеря и половината царство.
Но има и такива царе, които са лоши владетели – постоянно недоволни и неблагодарни, капризни, незадоволени, нервни и скандалджии. Хора, които никога няма да ти кажат добра дума и никога няма да оценят подобаващо усилията, които полагаме за тях.
И тук идва въпросът към първата поговорка: клиентът винаги ли е прав?
Според мен отговорът е ясен, ако се водим от горните разсъждения. Ако клиентът е добър и справедлив владетел, ще бъдем щастливи да бъдем негови верни поданици и да го обслужваме със старание и желание. Но ако е лош владетел – сприхав и неблагодарен – кой би искал да бъде негов поданик? Историята познава няколко различни подхода: мълчиш си, но тайно зашиваш листа от коприва в новите му дрехи (типичен български подход), напускаш царството му и отиваш отвъд голямата вода да служиш на друг, по-справедлив цар (друг български подход) или пък организираш бунт и сваляш царя от властта, като понякога в еуфорията може и да свалиш главата му от раменете (френски подход).
Какъв е изводът от тези приказни истории?
Клиентът е цар – да, но не винаги е прав. И единствено от нас зависи дали да му се подчиним и да угаждаме на неговите желания или не. Ако е добър владетел, тогава си струва да положим усилия и да задоволим неговите потребности, защото със сигурност ще получим добра отплата за труда си и за доброто си отношение към него. Но ако е лош владетел, ще похарчим много усилия, време и нерви за нищо.
Добре е да погледнем на себе си и като клиенти. Ние сме царе в очите на хората, които ни обслужват, но дали сме добри владетели? Успяваме ли да оценим по достойнство техните усилия и да се отблагодарим за това или сме просто вечно недоволни заядливци?
Клиентът е цар, но царството му не е вечно. Само добрите владетели заслужават добро обслужване.
Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.
The Man On The Silver Mountain 
Да,“ клиентът винаги е прав“ в някои случаи може да е верен, а даже и задължителен подход към клиента от служителите. Но, както казват колегите, ако си мислиш, че „клиентът винаги е прав“, значи, не си работил в техническата поддръжка. Там, понякога, да се съгласиш с мнението или желанието на клиента направо си означава да му резнеш главата – или да му продадеш нещо което не му трябва и не може да ползва (поносимо) – или да направиш нещо по негово настояване, което необратимо ще увреди системата, която всъщност си се заел да възстановиш и оптимизираш…
Добър ден г-н Рам, кога човек става клиент ?
Ще ви дам джокери :
Човек иска да бъде прегледан от лекар.
Обажда се в няколко частни клиники и пита какво му е .
Той пациент ли е на тези клиники само защото ги е питал какво лекарство да вземе за болежката си ?
Друг човек има нужда от адвокат.
Обажда се в няколко кантори и ги пита как да спечели делото, което води.
Този човек клиент ли е на адвокатските кантори само защото ги е питал как да спечели ?
Трети човек има нужда от телевизор.
Обикаля магазини и пита за отстъпки и промоции.
Той клиент ли е на магазините само защото се е интересувал от промоциите ?
Кога българинът става клиент ?
Поздрави,
Г-н Йосифов, примерите Ви са малко разностранни, тъй като услугата на доктора и адвоката е консултацията. Тоест самото задаване на въпрос предполага получаване на отговор, което е платената услуга. Следователно в този случай човекът веднага става клиент.
Колкото до третия случай, човекът не е получил още продукта, който търси, така че някои продавачи може би няма да го сметнат за клиент, но аз мисля, че дори и само проявяването на интерес към нашите продукти и услуги прави човека клиент и изисква от нас да му обърнем нужното внимание.
По отношение на последния Ви въпрос, не виждам особена разлика между българите и хората от другите народи като клиенти. Всеки си има своите особености, но има и поведенчески шаблони, които ги обеднияват всички.
Идеята на моят пост беше да накарам хората на бизнеса да се замислят дали и кога клиентът е „прав“, т.е. кога заслужава да получи качествено обслужване и внимание. В повечето случаи го заслужава, но има и изключения, т.е. думичката „винаги“ в поговорката „Клиентът винаги е прав“ е погрешната.
От друга страна, когато ние сме в ролята на клиенти, си струва да се замислим дали сме достатъчно коректни към хората, които ни обслужват, дали сме достатъчно нясно какво точно искаме, или просто отиваме в магазина, за да си излеем яда върху първата срещната продавачка. Понякога лошото обслужване, което получаваме, се дължи на лошото отношение, с което влизаме в магазина. Клиентът отново не винаги е прав 🙂
Г-н Рам, голяма част от българите смятат, че Винаги са прави и са Клиенти от момента, в който решат да купят нещо или да получат услуга.
Някой е излъгал много българи, че са Клиенти по рождение .
Често давам под наем или продавам имоти на клиенти, които не искат в имота им да влизат Всякакви хора.
В тези случаи се обаждат лица, които нямат ни най-малка представа какво означава да си клиент.
Клиентът плаща !
Този, който иска да получи,
а не да си купи стока или услуга КЛИЕНТ ли е ?
Според мен – не.
Клиентът е готов да плати за качествена стока или услуга,
а не да я „вземе“.
Добрият Клиент показва, че ще плати АКО е доволен .
Затова и в повечето случаи всички ние се стараем да е доволен …
Поздрави,
Има и някои нови определения между продавач и клиент- като между ловец и дивеч/плячка.
До преди 10-на години продавачите бяха ловци, и си острелваха каквото пожелаят.
Сега клиентите са ловци, а продавачите- плячка.
http://dohodite.com
Pingback: “Клиентът винаги е прав” или “Клиентът е цар”? | К+
Изразът „Клиентът винаги е прав.“ в глобалното му тълкувание е правилен, защото клиентът си поръчва според собствените си критерии и изисквания и според джоба си. Ако тези негови критерии са ниски, а джобът му празен, то Негово величество Клиентът има право да получи нищото, за което е готов да плати Нищо и никой не бива да оспорва това негово право и това винаги ще бъде така. Друг е въпросът, имаме ли време за губене, та да си позволяваме да спечелим такъв Клиент. Трябва ли да имаме рентгенови очи, за да проникнем в джоба на клиента? Колко бързо да разпознаем в потенциалния клиент един настоящ пациент. И… ако клиентът е тръгнал да си проучва пазара, нека да го прави достатъчно коректно, натоварвайки собствения си интелектуален багаж, а не като изпразва търпението и благоразположението на „доставчиците на услуги“. Защото понякога фитилът е много къс… 🙂