Този път въпросите, които ще ви задам, не са опит за социологическо проучване, а неща, които действително не знам и ще се радвам, ако някой ми помогне да намеря отговорите.

Повод за този пост е един филм, преведен на български като „Специален отряд„. Филмът е френски екшън за една журналистка, отвлечена от талибаните в Пакистан и която един екип от специални части има задачата да спаси по заповед на Президента. Филмчето не е лошо – става за убиване на час и половина от живота ви, но докато го гледах в мен възникнаха въпроси, чийто отговор ми убягва.

Спец-отрядът беше доставен от самолет близо до мястото, където беше отвлечена журналистката с нейния колега и се спуснаха с парашути. След това, обаче, не стана ясно как трябваше да бъдат изтеглени и защо въртолетите не можеха да ги намерят, а нашите не можеха да им се обадят. Имаше един коментар, който гласеше, че талибаните следят честотите им и ако подадат сигнал към хеликоптерите, врагът ще ги открие. Това е валиден (донякъде) аргумент, но на фона на последвалите сражения, в които десетки хора загубиха живота си, не би ли било по-разумно да се обадят, а хеликоптерите да ги подкрепят с огън от въздуха и да ги изтеглят максимално бързо?

Нашите герои успяха да локализират пленниците и да ги освободят, но тогава главният шеф на талибаните разбра, че е загубил заложниците си и накара всичките си сили да се втурнат да ги търсят. Спец-отрядът и пленниците бяха подложени на постоянно преследване и на няколко пъти участваха в престрелки, в които загинаха доста от лошите, а от добрите – най-много по един и при това от засада. Това, което ми направи впечатление, беше, че спец-отрядът стреляше доста „геройски“ – застанали прави срещу врага и стрелят, докато избият всички лоши или докато ги накарат да се оттеглят.

Сега, аз не съм голям специалист по специални тактики, но някога съм служил в армията и знам, че когато стрелят по теб, най-важното е да останеш жив и поради това трябва да се прикриеш. Ако залегнеш зад някоя скала или стена, или каквото и да е прикритие, и сложиш на главата си каска, ще бъдеш много по-трудна за уцелване мишена, отколкото ако се изтъпаниш прав пред врага с развят перчем. Така си мисля аз.

В крайна сметка, специалните части успяха да спасят жената, но от екипа загинаха четирима, загина нейния партньор, както и десетки невинни жители на едно село, през което минаха. И тук възниква и следващия ми въпрос: струваше ли си да спасиш един живот на цената на десетки други? Може ли да се измери цената на един човешки живот и да се оправдае убиването на десетки хора, за да се спаси един, пък бил той и журналист? Няма ли стратегия, при която операциите на специалните части да се извършват с минимално количество жертви, особено от тяхна страна? Струва ми се, че да пожертваш добре обучени войници с лека ръка си е направо безумие.

И така, да обобщя. Питам сериозно и ще се радвам да ми отговорите в коментарите, ако имате някаква информация за тактиката и стратегията на специалните части и особено, ако можете да подкрепите отговорите си с конкретна информация. Искам да знам дали сцените, представени в този филм, имат нещо общо с истината, или са просто плод на бедното въображение на нископлатени сценаристи.

1. Има ли тактическо оправдание спец-частите да водят престрелки от близко разстояние прави и без каски?
2. Защо не могат да се изпращат хеликоптери на мястото на престрелка, където биха могли да подкрепят своите с масиран огън от въздуха и да ги изтеглят максимално бързо, а това трябва да става само на „чист“ терен?
3. Има ли някакво политическо или стратегическо обяснение защо спасяването на живота на един човек може да струва загубата на десетки други животи (без да броим загубите на врага)? Каква друга стратегия би могла да се приложи, за да се избегнат жертвите?

Както винаги, и този път ще има подарък за онзи, който даде най-интересния, най-полезния и най-изчерпателния отговор. Това е книгата „Извънредна ситуация“ на Майкъл Уайт. Книгата е леко фантастичен екшън, в който група гениални специалисти в различни области спасяват света от терористична организация. По-точно, спасяват живота на един сенатор, което в очите на автора е спасяване на света 🙂

Книгата е увлекателно четиво, не много сериозно и доста фантастично (в областта на високите технологии, с които екипът разполага), но е приятен начин да прекарате времето си, когато си почивате.

Споделете вашето мнение, информация и разсъждения в коментарите. Не е задължително да отговаряте на всички въпроси 🙂

Тъй като идват празници и повечето от вас ще са заети с коледните трапези, очаквам вашите отговори до 26.12, а печелившия коментатор ще обявя на 27.12.2013 г. Благодаря ви предварително за участието!

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.