Усмивката на Милко Калайджиев – извор на вдъхновение и добро настроение

Милко Калайджиев

Преди известно време попаднах на Фейсбук страницата, наречена Една и съща снимка на Милко Калайджиев всеки ден. В първия момент не повярвах на очите си – тези хора действително публикуват тази снимка на Милко Калайджиев всеки ден и това е всичко, което правят!

Ефектът, обаче, е поразителен!

Първо, самият аз страшно много се забавлявах, докато скролирах из публикациите. Независимо, че те представляват просто една и съща снимка на бай Милко, в мен постоянно се пораждаха различни емоции, като в един момент вече избухнах в неудържим смях. Не знам защо, но гледането на стотици еднакви публикации с една и съща снимка, ме накара да да се почувствам много добре – сякаш бях попаднал на някаква група за психическо лечение чрез смехотерапия 🙂

Снимката на Милко Калайджиев толкова много ми харесва, че станах фен на страницата и всеки ден, когато я видя, ми става едно готино. Това ми повдига настроението за деня и ми носи много позитивни емоции.

Нерядко я споделям на стената си, за да предам това положително настроение и на моите приятели.

Но онзи ден се случи нещо интересно: мои Фейсбук приятели започнаха да се възмущават, че съм предал „правата вяра“, споделяйки снимки на този „мазен чалгаджия“. Хубаво, аз съм известен с това, че обичам по-тежката рок музика, но защо трябва да мразя чалгата и конкретно Милко Калайджиев?

Вярно е, че чалгата е сериозно явление в нашия живот. За мен това не е просто музика (със съмнителна художествена стойност), а начин на мислене, начин на живот. Чалгата, с всичките й външни проявления, влияе силно на ценностната система на нашите деца. Но можем ли да обвиняваме за това музикантите?

Те просто толкова си могат.

Ако нашите деца започват да възприемат ценности, несъвместими с нашите, нима за това са виновни певците? Вижте му усмивката на Милко – нима не излъчва само щастие и задоволство?!

Дали децата ни ще бъдат материалисти и ще се вълнуват единствено от нови дрешки, силиконови джуки и напомпани цици, това е наша отговорност – на техните родители преди всичко.

Не съм съгласен и да ограничаваме децата си в слушането на един или друг стил музика. Музиката е за всички и един добре образован човек трябва да умее да слуша и да цени всяка музика. Естествено, всеки има право на свой предпочитан стил, на любими изпълнители, но да се води война срещу музика и музиканти е нелепо.

Нетърпимостта е в основата на нашите проблеми. Трябва да бъдем по-толерантни, да подхождаме с повече разбиране, като в същото време отстояваме своите позиции, без да ги налагаме на другите.

Затова аз мога да си позволя да се радвам на снимката на Милко Калайджиев, без да съм фен на неговата музика и без да се влияя от нейните послания. Просто търся хубавото, забавното, полезното във всичко, което ме заобикаля. И когато го намеря, се чувствам щастлив. Толкова е просто!


Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Музика, Общество и нрави и тагнато, , , , , . Запазване в отметки на връзката.

3 Responses to Усмивката на Милко Калайджиев – извор на вдъхновение и добро настроение

  1. Цвета каза:

    Да , точно казано.Понякога, отричайки нещо,пропускаме да видим доброто,което то съдържа.

  2. asktisho каза:

    Подозирам чалгата в евтина сантименталност. Не че я мразя,но мустакът на Милко, пействан всеки ден във фейса, без изключение, ме лишава категорично от всякакви съмнения дали изобщо някога сгреших, когато, преди много-много години, си изтрих профила във фейсбук….

  3. asktisho каза:

    Що се отнася до деца, те са „бялото платно“. което само очаква „художникът“ да нанесе своите щрихи. Но, ако са подложени на Милко евридей, той, „художникът“, не само ще нанесе щрихи, ще ги нанесе и ще ги надебели. И дълбоко ще ги подчертае. Оставяйки вечна следа в подсъзнанието. Има нещо пандизчийско в образа на Милко. Не само пандизчийско, но и педофилско. Ако прекарвахме нула време от, така или иначе, преброените ни 24 часа в денонощието, във фейсбук, то поне този пандизчийско-подофилски образ, може би, никога нямаше да ни формира. Но това е само мое лично мнение…

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s