Положителното мислене е тема, която здраво се експлоатира вече повече от век. Някои американски автори като Норман Винсънт Пийл са написали книги, от които се продават милионни тиражи и в които ни убеждават как положителното мислене може да направи чудеса в нашия живот. Други пък (български учени-скептици) ни обясняват, че положителното мислене е вредно за нашия живот, защото ни създава нереалистични нагласи. А трети, като Иво Сиромахов, просто си правят майтап с всичко това и пак успяват да продават своите книги.

Какво е всъщност положителното мислене и за какво може да ни бъде полезно?

Положителното мислене може да се разглежда в две посоки:

1. Да гледаме позитивно на това, което ни се е случило (поглед към миналото) и това да ни мотивира да продължим да преследваме своите цели и мечти.
2. Да гледаме с вяра в бъдещето и това да ни мотивира да работим по-усилено за постигането на нашите цели.

Забелязахте ли това, което се повтаря?

Точно така. Положителното мислене е инструмент, който ни мотивира към действие. Никой никъде не е казал, че положителното мислене е лежане по гръб и безцелно мечтателстване.

Много хора у нас, поради вродения си песимизъм, смятат, че позитивното мислене е да си сложиш розови очила и да спреш да забелязваш реалността. Това са пълни глупости! Никой никога не е казвал, че позитивното мислене е да се отдадеш на илюзии и да се откажеш да виждаш реалния живот. Това правят наркоманите, но това не е позитивно мислене. Това просто е бягство от действителността.

Много е лесно да критикуваш дадена позиция или даден термин, като вземеш напълно погрешно негово описание. Това е все едно да кажеш, че спортът е вреден, понеже спортът е футбол, а във футбола основната цел е да счупиш краката на противника. Тъпо, нали?

Днес гледах (за пореден път) един филм, който е чудесна илюстрация на погрешното схващане за позитивно мислене. Филмът се казва Open Water и го наричат независим, макар че по-правилно е да е нарече аматьорски. Въпреки краткото си времетраене от 1:16 часа, филмът е доста бавен и скучен, така че човек трябва да се зареди с воля и търпение да го изгледа, но си струва, като храна за размисъл.

(Тук следват спойлери, така че ако искате филмът да бъде изненада за вас, първо може да го изгледате. А може и просто да прочетете моите коментари, тъй като гледането съвсем не е задължително, според мен 🙂 )

Във филма двама влюбени отиват на почивка, избират си програма с гмуркане в открито море, но поради недоглеждане, организаторите си тръгват и ги изоставят в морето. Нашите герои прекарват близо 24 часа в открити води, преди да загинат от изтощение и да бъдат изядени от акулите. Това е сюжетът в две изречения.

Къде, обаче, е положителното мислене?

Двамата герои демонстрират точно онзи погрешен вид поведение, което у нас наричаме положително мислене и срещу което учените глави у нас се борят.

През цялото време те проявяват загриженост един към друг:

– Добре ли си, скъпа?
– Как се чувстваш, дарлинг?
– Не бой се, всичко ще се оправи!
– Обичам те!
– И аз те обичам!

Хубаво, но това не е позитивно мислене. Тук имаме един голям слон в стаята, както обичат да казват американците, но главните герои не искат да го видят. Те имат огромен проблем: изоставени са сами насред океана и има съвсем реална опасност да загинат от умора, от обезводняване или да бъдат изядени от акулите, които обикалят наоколо. И те не само не коментират този проблем, но и не правят нищо по въпроса!

Положителното мислене в такъв момент би било да осъзнаеш реалния факт, че си сам в морето и си изправен пред голям проблем. Но има надежда да се справят. Важното е да се мисли КАК да се справят и да не спират да действат.

Още в началото на проблема, което се случва в 10:30 сутринта, след като виждат, че тяхното корабче го няма, жената пита мъжа дали да не се опитат да доплуват до някое друго корабче, тъй като наоколо се виждаха няколко такива. Той, обаче отговори, че няма смисъл, тъй като може да не са техните и щяло да стане по-голямо объркване, понеже те са си платили за едно корабче, а какво ще стане, ако попаднат на друго?

Алоу! Тук става въпрос за твоя живот! Какво объркване, какви 5 лева?!

Изкривеното разбиране за положително мислене – да се надяваш, че нещата ще се оправят някак си от само себе си, без да полагаш никакви усилия – довеждат до това течението да ги отведе още по-далече от сушата и от пътищата на другите корабчета и така да загубят всякакъв шанс да бъдат открити и спасени.

Аз бях чел рецензия за този филми и знаех как ще завърши, но не предполагах, че двамата герои ще бъдат толкова бездейни пред лицето на такава смъртоносна опасност. По-нататък във филма виждаме как и двамата преминават през петте фази на скръбта, което е интересно тъй като поводът за истинската скръб идва чак накрая на филма с тяхната смърт. Но това, с което този филм е ценен за мен, е, че е ярка илюстрация на това погрешно разбиране за положително мислене, което е свързано с позитивни емоции като съпричастност, любов, емпатия, но в което няма никакво действие. А истинското позитивно мислене е свързано с работа.

Какво можеха да направят двамата герои? Можеха да плуват към корабчетата, които се виждаха наблизо в началото на проблема. Можеха да се ориентират по слънцето за посоките и да започнат леко, но постоянно да плуват към брега. Така щяха да увеличат шансовете си да срещнат други плавателни съдове, както и да избегнат акулите, които предпочитат по-дълбоките води. Сигурно можеха и други действия да предприемат според това, което имат в екипировката си. Важното е положителното мислене да ги мотивира да мислят за спасението си и да извършат някакви действия за да го постигнат.

Можеха отново да загинат. В живота никъде няма гаранция, че твоите действия със сигурност ще доведат до успех. Но тогава щяха да бъдат герои в очите на зрителите, а може би и в собствените си очи. А така, както го изиграха във филма, бяха просто жертви.

Затова, когато говорим за положително мислене, трябва да имаме предвид две неща:

• Първо – мислене. Не вяра в някакъв необоснован и нереален хепи енд, а напън на мозъка в посока на решаването на текущия проблем. Истинско мислене!
• Второ – действие. Позитивното мислене ни дава вяра, дава ни мотивация, но истинските резултати идват от действието. Само то ни води към успеха. Затова положителното мислене е толкова важно – защото то ни дава онзи тласък, онзи ритник отзад, от който имаме нужда, за да се захванем здраво за работа. Не го ли получим, значи не мислим достатъчно положително 🙂

Това е то силата на положителното мислене. Всичко останало е илюзия.