Забравяме

Прегръдка

От толкова стремеж към по-добър живот забравяме най-важното.
Забравяме да се обичаме.
Забравяме да се гушкаме.
Забравяме да се оставим в прегръдките на другия.
Забравяме да се доверяваме един на друг.
Забравяме да спрем да се тревожим и да помиришем розите.
Забравяме да помълчим заедно.
Забравяме да се наслаждаваме на тишината.
Забравяме да послушаме хубава музика.
Забравяме най-важното в живота.
Забравяме да се обичаме.

Понякога сме толкова твърдоглави и устремени в преследването на каузи и цели, че дори не забелязваме леките удари, с които Съдбата се опитва да ни стресне и да ни посочи, че сме сгрешили.
Налага се да получим силен удар, да поемем огромна болка и едва тогава да се събудим.
Едва тогава разбираме колко сме били заблудени.
Едва тогава осъзнаваме кои са най-важните неща в живота.
Понякога е твърде късно.
Болката от удара е последвана от болката от загубата.
Но ако дойде осъзнаването, значи не сме изгубили всичко.
Значи сме спасили най-ценното – себе си, своята истинска същност.

И тогава започваме отново да откриваме себе си, да откриваме красотата на живота около нас и да усещаме аромата на розите.
И тогава откриваме отново способността си да обичаме.
И да бъдем истински живи.

Advertisements
Публикувано на Лични, Общуване и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s