Понякога сме толкова твърдоглави и устремени в преследването на каузи и цели, че дори не забелязваме леките удари, с които Съдбата се опитва да ни стресне и да ни посочи, че сме сгрешили.
Налага се да получим силен удар, да поемем огромна болка и едва тогава да се събудим.
Едва тогава разбираме колко сме били заблудени.
Едва тогава осъзнаваме кои са най-важните неща в живота.
Понякога е твърде късно.
Болката от удара е последвана от болката от загубата.
Но ако дойде осъзнаването, значи не сме изгубили всичко.
Значи сме спасили най-ценното – себе си, своята истинска същност.

И тогава започваме отново да откриваме себе си, да откриваме красотата на живота около нас и да усещаме аромата на розите.
И тогава откриваме отново способността си да обичаме.
И да бъдем истински живи.