Да поставиш себе си най-отпред

I-Love-Me

Казват, че за да живееш пълноценно, трябва да живееш преди всичко за себе си, да поставиш себе си най-отпред в списъка на своите ценности. В твоя живот ти си най-ценния човек. Най-яркият пример за тази идея са инструкциите за поведение в самолета по време на авария: стюардесите винаги казват, че като паднат кислородните маски, първо трябва да сложиш своята, а след това да се опиташ да помогнеш на другите, даже и на децата си. И в това има логика: как би могъл да помогнеш на друг, ако ти самият не си добре?

Други казват, че трябва да си самодостатъчен. Това означавало да се чувстваш в мир със себе си, да имаш ясни цели и мечти, и да ги преследваш уверен в своите способности.

Но може ли да си самодостатъчен, когато си сам?

Какъв е смисълът да правиш нещо в този живот, ако то не носи добро и на другите? Може ли човек да мечтае и да планира живота си без да се съобразява с приятели, с близки, с любимите хора?

Преди време имах интересен разговор. Близки хора ме обвиниха, че съм лош човек, защото съм голям егоист и всичките ми действия са продиктувани от егото ми. Десет години се занимавах с обучения и вярвах, че го правя, за да дам на другите от моите знания и опит, да им помогна да станат по-добри и по-успешни в това, което правят. Оказа се, че съм го правил не заради тях, а заради себе си – за да покажа колко съм велик и колко съм готин, и в крайна сметка да получа тяхното уважение, признание и обич.

Това беше много важна критика. Дълго време не можех да повярвам в тези думи и да разбера грешката си. Трябваше да спра да се занимавам с този бизнес, да се отдръпна от него, за да мога да погледна на себе си отстрани и да проумея верността на тези думи.

После обаче, същите мои близки ми казаха, че съм бил много любезен и сервилен, че в отношенията си с хората съм се стараел да угодя на всички, и че поведението ми е било продиктувано не от моите лични интереси и желания, а от желанието да задоволя другите. И това също е критика.

В един момент си казах:

Чакай малко, това не е ли противоречие?

Хем съм голям егоист и мисля само за себе си, хем се опитвам да угодя на другите. И в крайна сметка и двете неща са лоши. Как става така?

Сега вече започнах да го разбирам. Когато се опитваш да угодиш на другите и това е продиктувано не от желанието да разбереш техните проблеми и да им помогнеш, а от желанието да изглеждаш добър в техните очи и да ги накараш да те харесат, това е същият този егоизъм, който ги отблъсква. 

Да поставиш себе си на първо място означава всяко твое действие да е мотивирано от твоите желания и стремежи. Ако правиш нещо за себе си, прави го с увереността на човек, който знае какво иска, който вярва в способностите си, готов е да поеме отговорността за постъпките си и да последствията от своите действия. Ако го правиш за другите, прави го, защото те е грижа за тях, защото искаш да им помогнеш, воден от своите вътрешни убеждения, без значение какво ще си помислят за теб, дали ще ти бъдат благодарни и дали изобщо ще запомнят твоята постъпка.

Всяко едно твое действие или мисъл, трябва да бъде мотивирано от твоите ценности, вярвания и убеждения, а не от това как ще погледнат другите на теб, дали ще те харесват и обичат, или ще ти се разсърдят и обидят.

Разбира се, много е лесно да се дава акъл по този начин. Най-лесно е да даваш съвети на другите, когато гледаш отстрани.

За мен беше много трудно досега да ги следвам, въпреки че подобни идеи съм чел и дискутирал многократно преди. Имах бизнес и исках повече и по-лоялни клиенти. Не беше ли естествено да искам да ме харесват? Имах семейство и приятели, на които разчитах. Не беше ли нормално да искам да ме обичат и да ме подкрепят?

Когато човек има нещо и се страхува да не го загуби, започва да отстъпва то себе си, за да го запази. И така някак си се обезличава.

Един ден загубих всичко – любов, семейство, приятели, бизнес

И тогава осъзнах, че колкото и да съм се старал да бъда добър и любезен с всички, това е било безполезно. Хората не те уважават за това, че се стремиш да им угодиш и да бъдеш добър. Хората те уважават за това, че си ти и държиш на себе си. Естествено, не всички ще те уважават и ценят – мнозина ще те мразят, но това е нормално. Просто няма как да се харесаш на всички.

Иронията е, че открих себе си едва, когато загубих всичко, въпреки че точно от това се страхувах най-много. Съдбата умее да си прави такива шеги: когато силно се страхуваш от нещо, то в един момент се случва, за да ти покаже, че страховете са безсмислени и че ти имаш в себе си силата да се справиш с всеки проблем.

За съжаление, научих всичко това по най-трудния и болезнен начин.

Сега живея сам

и нямам друг избор освен да поставя себе си на първо място. Всеки ден ми се налага да вземем решения, за които няма от кого да поискам помощ и съвет и за които няма пред кого да се отчитам и оправдавам, освен пред себе си.

Започнах да осъзнавам за колко много неща съм се научил да се оправдавам и да прикривам грешките и мързела си с извинения. Когато отговаряш само пред себе си разбираш, че никакви извинения и оправдания не минават. Налага ти се да бъдеш болезнено откровен, защото не можеш да излъжеш себе си.

Да, зарязах някои от своите мечти, защото вече не вярвам в тях. Да, не правя това, което искам да правя, защото загубих увереност в себе си. Да, не изпълних плана, който си бях поставил, защото ме мързеше, страхувах се или просто бях потънал в депресия.

Хубавото на това да общуваш сам със себе си е, че се изправяш лице в лице с всичките си страхове и недостатъци. Виждаш ги, осъзнаваш ги и започваш да ги приемаш. Просто нямаш друг избор. Това си ти, ти си такъв и твоите качества – положителни и отрицателни – те правят това, което си ти като личност.

Ако някой те харесва такъв – чудесно! С този човек можете да си бъдете много близки, да създадете силно приятелство или дори да възникне любов помежду ви. Ако някой не те харесва – добре. Просто с него имате различни ценности и разбирания за живота. Всеки има право на мнение и на съществуване. Дай му път и го забрави.

Защо споделям всичко това?

Защото започнах да откривам себе си и да се харесвам. Знам на какво съм способен, знам какво съм постигнал и понякога се гордея с това. Разбира се, направил съм ужасни грешки, но вече не се обвинявам за тях. Аз съм просто един нормален човек и е съвсем нормално да съм допускал грешки. По-важното е, че съм ги осъзнал и че съм започнал да се уча от тях. Вече не приемам обвинения, че съм боклук, че съм провален и деградирал човек. Моите грешки не ме определят като човек. Аз ги превръщам в уроци и се издигам над тях.

Днес съм изпълнен с ново самочувствие и увереност, че мога да се справя с предизвикателствата, които стоят пред мен. Поставям себе си най-отпред във всяко нещо, с което се захващам. Това означава, че го правя осъзнато, с желание и с убеденост, че ми е нужно. Разбира се, че ме интересува дали другите ще ме харесват, но това не влияе на моето поведение. Научих се да казвам „не“ на неща и на хора, които не са важни или полезни за мен. И казвам „да“ на онези хора, които обичам и с които истински желая да бъда, да работя или да се забавлявам.

Винаги съм обичал да пиша и да споделям и затова отново се връщам към блога като работна площадка, като място, където да споделям онова, което съм научил и което ме е направило по-добър човек. Правя го за себе си – за да покажа на себе си, че мога и че това, което правя е важно за мен.

Преди често съм изпадал в периоди на несигурност и неувереност, стигал съм до депресивни състояния, само защото някой интернет трол е написал коментар, че съм тъпак и че това, което пиша, са пълни глупости. Сега мога да кажа само едно: всеки има право на мнение, но чуждото мнение не може да управлява моя живот. То е израз на качествата на неговия автор, така че мен не може да ме засегне изобщо.

Научих се да бъда благодарен

за това, което ми се случва в живота, защото то се е случило и не може да бъде променено по никакъв начин. Всяка друга емоция, която изпитваме към миналото, може само да ни нарани и да ни докара по-големи страдания. Единствено благодарността ни прави щастливи и тя ни дава сила и позитивна нагласа да реагираме на това, което се случва с нас. Защото нашата реакция е нашия избор. Аз реагирам с благодарност и смирение. И поставям себе си най-отпред.

Е, вечер се налага да си лягам сам и спалнята ми е най-тъжното и самотно място на света. Колкото и да вярваме в себе си и да се поставяме на първо място, ние сме създадени да обичаме и да бъдем обичани. Аз все още се надявам, че това ще ми се случи и на мен.

Този пост се получи дълъг и объркан. Не съм писал такива неща от много време. За мен беше важно да го споделя, пък вие четете и коментирайте, ако ви е докоснал по някакъв начин. Надявам се моите грешки да са полезни за вас. Както казват:

Учи се от грешките на другите. Животът е твърде кратък, за да направиш всички грешки сам.

И завършвам с една любима българска песен: Бъди какъвто си!

Advertisements
Публикувано на Лични и тагнато, , , , , . Запазване в отметки на връзката.

9 Responses to Да поставиш себе си най-отпред

  1. Мари каза:

    „Бъди какъвто си!“ – пожелавам да бъдете какъвто сте и да не отстъпвате от пътя, по който сте поели. Възхищавам се от смелостта да напишете този текст и мъдростта в него!
    Поздрави.

  2. Наталия каза:

    Много искрено и истинско писание изпълнено с житейски уроци. Поздравления, подкрепа и съгласие с всяка дума от текста. Продължавайте да гледате напред – добрините, приятелите и обичта ще ви последват. Желая много нови покорени върхове и топлина в живота Ви. Поздравления!

  3. БРАВО !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
    Това е първото, което ми идва наум след прочита…
    И второто… пак БРАВО!!!!!!!!!!!

  4. Поздравления, че си успял да преминеш през всичко това, да откриеш уроци в него и да успееш да започнеш да градиш живота си наново. Струва ми се, че точно това е бил смисълът. Успех ти пожелавам с новите начинания! … И да си сам е малко самотно на моменти, но изобщо не е чак толкова страшно, колкото изглежда преди да ти се случи, напротив, доста добър учител е 🙂

  5. Алекс каза:

    В момента преминавам през нещо доста сходно и прочитането на този текст много ми помогна. Още съм на етап, на който от всичко това боли и се уча да поатавям себе си на първо място, нещо, което никога не съм правила. Възхищавам ти се и се радвам, че си успял да се пребориш. Само едно нещо ще добавя, не затваряй вратата… Бях постигнала самодостатъчност в един момент, но на тази цена – да не мога да допускам хора до себе си. Обратното беше още по-трудно и болезнено.

  6. gotypln@gmail.com каза:

    Странно нещо е животът… наскоро преживях и все още преживявам същата ситуация. Докато четях, имах чувството че разказваш за мен. Много силно, истинско… Хубаво е,че си открил себе си и да се поставиш най-отпред е сила. Господ ни изпраща изпитания колкото можем да понесем, но защо ги изпраща трябва сами да си направим изводите….

  7. mcmitashki каза:

    Чаках това завръщане от теб! Най-после стария Майки е пак тук! Поздравления приятелю!

  8. Майк Рам каза:

    Благодаря, Митак! 🙂

  9. Майк Рам каза:

    Алекс, мислех си за това. Действително, човек може да се научи да живее сам, да се чувства самодостатъчен и в един момент да спре да търси своя партньор. Опасно е да станеш циничен или да се превърнеш в жертва. Да решиш, че „всички жени са такива“ и не си струва да търсиш „онази, специалната“, или пък да решиш, че на теб не ти е съдено да бъдеш щастлив в любовта и ще се отдадеш на деца, внуци, котета или социални каузи. Надявам се това да не се случи с мен. Защото, ако наистина си поставил себе си на първо място, значи и твоето щастие е достатъчно важно, за да не се отказваш от него.

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s