Днес попаднах на един блог пост от моя любим автор Джеймс Алтъчър, в който той говори за провала и за илюзиите, които си създаваме покрай него. Много хора изповядват дивия оптимизъм на провала, който гласи, че успехът е да минаваш от провал към провал с оптимизъм, че провалът винаги е добър учител, или че който не се е провалял, той никога няма да успее.

Истината е, че

провалът е най-гадното нещо, което може да ти се случи

и никой не обича провалилите се. Само майките им и то с много мъка в сърцето.

В България провалът винаги е черно петно, което никой никога не забравя и винаги стои като етикет на челото на злощастника, който е пробвал нещо и не е успял да го постигне.

Да, провалът може да ни бъде урок, но не всеки и не винаги успява да се поучи от него. Но провалът също така може да ни покаже и други важни неща:

• че не сме се подготвили добре или че не можем да се подготвим, защото нямаме нужните знания, опит или ресурси.
• че тази работа не е за нас, защото нямаме нужната мотивация или вроден талант.

Освен това, най-важното качество на провала е, че ни връща назад в играта. Докато сме се проваляли, сме загубили време, нерви и пари – ценни ресурси, чието наваксване ще ни струва много скъпо. В същото време, онези, които са продължили успешно напред в същата област, в която се мъчим и ние, са дръпнали толкова много, че е почти невъзможно да ги настигнем. Още един или два такива провала и ще изпаднем зад борда завинаги.

Да не говорим, че сме загубили доверието на ужасно много хора, които са ни подкрепяли досега – клиенти, инвеститори, близки, приятели и роднини.

Звучи песимистично и направо отчайващо, но е така.

И какъв е изходът?

Алтъчър казва: трябва изцяло да промените живота си. Не върши работа, ако станеш с 5% по-добър. Не става и с 10%. Трябва да станеш 10 пъти по-добър от това, което си бил досега. Как става това?

Първо, трябва да си ясно и твърдо мотивиран, че това е твоята цел и че искаш да я постигнеш на всяка цена. Ако не си сигурен, по-добре си потърси нещо друго за правене, защото така само ще похабиш ценни усилия в нещо, което не е твоето истинско призвание.

Второ, трябва да бъдеш здрав. Във всяко отношение. Колкото и да го смятаме за банално, здравето е основен фактор за успеха. Ако някъде нещо не ти е наред, то винаги ще те дърпа назад.

Алтъчър дефинира 4 сфери на здравето и ето какво препоръчва за тях:

• Физическо здраве – Яж (качествена храна). Движи се. Наспи се добре.
• Емоционално здраве – Бъди само сред хора, които обичаш. Разкарай негативните хора от живота си.
• Креативно здраве – Всеки ден записвай по 10 идеи (по-нататък ще пиша по-подробно за този подход). Прави по едно креативно нещо всеки ден.
• Духовно здраве – Откажи се да контролираш нещата, които не можеш да контролираш. Приеми ги. Отдай се на “Силата”.

Аз се занимавах със свой бизнес в продължение на 10 години. Накрая се провалих. Провалих се жестоко и болезнено. Не само в бизнеса, а и в личния живот. Покрай провала на бизнеса се разпадна и семейството ми, и загубих жената, която обичах повече от всичко на света.

Наложи се изцяло да променя живота си. Осъзнах, че междувременно бях занемарил и здравето си, и не само останах без дом, без пари и без приятели, но бях и в ужасно здравословно състояние – както физически, така и духовно и емоционално.

Разбрах на собствен гръб, че в провала няма нищо хубаво

Сега съм се отдал на възстановяване на здравето по схемата на Алтъчър.

За физическото си здраве се грижа като се храня редовно и пълноценно. Гледам да не преяждам и особено стриктно следя да не вечерям след 19:00 часа, което за мен е направо убийствено. Движа се много пеша и гледам поне 3 пъти в седмицата да спортувам нещо по-натоварващо. Единствено сънят все още не ми стига и търся решение на този въпрос.

По отношение на емоционалното здраве, нямам негативни хора около себе си, което е добре, но нямам и много истински приятели. Живея сам и се уча да бъда най-добрия си приятел и най-добрия източник на положителни емоции. Не е лесно да те наричат “провален човек”, а ти да намираш положително вдъхновение, но полагам неимоверни усилия.

Пиша почти всеки ден. Това е моят начин да поддържам креативното си здраве. Искам да превърна това в навик, за да мога да тренирам “идейния си мускул”, като казва Алтъчър. Понякога пиша обикновени неща, които са ми се случили, мисли и емоции, които ме вълнуват, а понякога се пробвам и в художествената проза. Някои неща излизат в блога, други са или твърде лични, или твърде некачествени, за да излязат на бял свят, но за мен важното е да тренирам. Един ден може да родя и нещо стойностно.

И накрая – за духовното здраве. Имах късмета да срещна едни невероятни хора от семинарите на фондация “Същност”. С тях си помагаме много да преодолеем житейските трудности и да се научим на най-простите, но най-трудни неща – да вярваш в себе си за нещата, които можеш да промениш, и да вярваш на Висшата сила (без значение как ще я наречеш), за нещата, които не зависят от теб. Да им се отдадеш и да ги приемеш. Да се научиш да оставяш нещата от миналото да си останат там и да си спомняш за тях с благодарност и любов, без да им позволяваш да контролират живота ти сега и в бъдеще. Имам си лична мантра-утвърждение, което ми помага да се изправя в трудни моменти и отново да възстановя баланса в себе си.

Всъщност, тези прости съвети за много ценни и полезни човек да ги практикува и преди да е постигнал голям и зрелищен провал. Но ние рядко се доверяваме на другите. Все си мислим, че сме по-добри, по-умни, по-хитри, по-големи късметлии и че точно на нас нищо лошо не може да ни се случи.

Докато не се случи наистина. Но тогава вече е късно.

Много ми харесва една мисъл, която се приписва на Елинор Рузвелт и която силно ви препоръчвам като извод от днешното писание:

Учете се от грешките на другите. Животът е твърде кратък, за да можете да направите всички възможни грешки.

Успех!