Лариса Парфентиева, автор на книгата 100 начина да промениш живота си, публикува в профила си във Фейсбук 30 въпроса, които да си зададем в навечерието на 2019 г. и с които да осмислим постигнатото през изминалата година.
За мен изминалата година беше вероятно най-трудната в живота ми. Преживях толкова болка и разочарование, че ми се искаше да умра и да прекратя това мъчение. Но пък срещнах нови хора, осмислих нови идеи и започнах да обичам живота отново. Няколко пъти досега съм споделял в блога си равносметки за изминали години, но тази ще бъде една от най-важните. А въпросите на Лариса са хубава отправна точка. Можете да ги използвате и вие за себе си.
И така, ето ги и тях:
1. Коя е главната победа, която съм постигнал през 2018 г.?
Научих се да живея сам. Да разчитам на себе си. Да не се оплаквам, да не търся съчувствие. Научих се да бъда благодарен за това, което животът ми поднася. Да не осъждам съдбата си, въпреки че не разбирам защо точно на мен ми се падат такива несполуки. Дори започнах да се обичам и да се харесвам малко 🙂
2. Кои са новите хора, които влязоха в живота ми?
Категорично това са моите приятели, братя и сестри от семейството на Есенс. Запознах се с хора, с които се научих да споделям най-съкровените си страхове, желания, мечти и болки. Хора, на които имам абсолютно доверие и на които винаги мога да разчитам за подкрепа.
3. Най-хубавата минута от годината?
Когато една жена ми каза, че съм се държал мъжки като не съм влязъл в конфликт. Винаги съм си мислел, че жените харесват бойните мачовци и че ще приемат моето поведение за малодушно. Оказа се, че в нейните очи било много хладнокръвно. Така правели истинските мъже.
4. Колко пари спечелих през 2018 г.?
Не казвам 🙂
5. Най-безполезната покупка за 2018 г.?
През последните години се научих да бъда много пестелив и разумен в покупките си. През 2018 г. заработих повече пари от преди и се изкушавах да си купувам разни дреболийки, просто защото мога. Въпреки това, винаги съм се старал да купувам неща, които действително искам да притежавам или които са ми полезни. Най-безсмислената покупка вероятно са цигарите. Все още не ми е дошло времето да ги откажа 😦
6. Най-успешната придобивка за годината?
Безспорно кахонът. Той ми беше подарен от колегите, с които свирим заедно. Кахонът предопредели насоката на моето музикално развитие през годината и ми даде възможност да се развивам като инструменталист. Изпълних една стара мечта и даже започнах да искам още 🙂
7. Под какъв слоган премина 2018 г.?
Аз съм важен!
8. Съжалявам, че през тази година не ми достигна смелост…
да целуна една жена.
9. Главното постижение в сферата на личните отношения?
Отърсих се от гнева към хората, които обичах и които ме отхвърлиха. Уча се да не се обиждам от поведението на другите, когато ме унижават и да приемам, че това е техен проблем, а не мой.
10. … по отношение на здравето?
Постигнах нормална кръвна захар за кратко време и свалих теглото си до 98 кг. Спортувах редовно и това ми помогна. За съжаление, не бях достатъчно постоянен в това отношение, но вярвам, че мога отново да го постигна.
11. …по отношение на работата?
Намерих своето място във фирмата и в екипа. Постигнах повишение на позицията и на заплатата си, и започнах отново да развивам свои лични странични проекти, които ми носят голямо удовлетворение.
12. Мястото в моя град, където най-често съм бил? (освен дома и офиса)
Обичам да се разхождам по „Витошка“ и да отсядам в заведенията там. Приятно ми е да гледам хората – щастливи, усмихнати, влюбени.
13. Какви нови градове и страни открих за себе си?
Тази година съм пътувал само до Бьоблинген и Зинделфинген в Германия и то по работа. Беше ми приятно отново да посетя Щутгарт и да прекарам лятото във Варна. Надявам се през 2019 да попътувам повече, особено в чужбина.
14. Най-полезната книга за годината?
Mindset на Каръл Дуек. Научих се да разбирам, че човек винаги може да се развива и всеки провал, с който се сблъскаш, е повод да научиш нещо ново и да станеш по-добър.
15. Най-голямото чудо на изминалата година?
Че още съм жив, че ми се живее и че имам нови планове. Имаше много моменти, в които не вярвах, че това е възможно.
16. Кой човек / кои хора е време да залича от живота си?
Хората, от които не получавам нищо. Хората, които ми губят времето. Животът ми е ценен и няма смисъл да прекарвам време с хора, само за да не ги обидя. След като вече съм се научил да отстоявам себе си и своите граници, такива хора не ми трябват в живота.
17. Този момент от годината бих искал да запомня за цял живот…
Забавлението на люлките и катерушките в градския парк в Ямбол.
18. Тази година похабих твърде много време за…
самосъжаление.
19. Какво направих за първи път тази година?
Летях, носен на ръце.
20. На кого помогнах през годината?
Труден въпрос. Не помня. Не си водя сметка на кого съм помагал. На някого – много малко, на друг – повече. Не е важно аз да помня. Ако моята помощ е била ценна за някого, дано той да помни.
21. Разочарование / тъга / провал на годината
Раздялата и разводът със съпругата ми. Все още не разбирам защо се случи и защо го направихме толкова грозно. Тъжно ми е, че грешките, които допуснахме, се оказаха непоправими.
22. Вредния навик, от който се избавих?
Както казваше Алексей Баталов във филма “Москва не вярва на сълзи”, аз на практика нямам недостатъци 🙂 Разбирай вредни навици. Истината е, че най-сериозният ми вреден навик е да преяждам вечер. Когато съм сам и депресиран мога да ям, докато ми прилошее. А от това здравето ми пострада и все още не мога да го преборя. Може би догодина…
23. Благодарен съм на себе си за това решение през 2018 г.
Да отида сам на почивка. Малка крачка към живота за себе си и със себе си.
24. За какво сгреших тази година?
Вярвах, че мога да спечеля хората за моите идеи и да ги накарам да ме последват. Не се получи. Не знам защо. Може би не съм подходил правилно. За следващите идеи ще опитам по друг начин.⠀
25. Колко пъти съм се смял до сълзи?
За съжаление, много малко. Надявам се 2019 г. да бъде по-весела.
26. Коя беше главната ценност за мен тази година?
Да оцелея физически и психически след срива от раздялата.
27. Кой страх искам да преборя през 2019 г.?
Страхът от това да се изложа пред другите. Искам да се науча да не ми пука от нищо и да общувам свободно с непознати.
28. Тайно желая през 2019 г…
Е, ако го издам, няма да е тайна, нали? 🙂 Но скоро ще узнаете.⠀
29. Ако 2018 г. можеше да предаде щафетата на 2019-та, какво би казала?
Справи се добре. Догодина – още по-добре.
30. Какво съм готов да направя днес, за да стане 2019-та великолепна?
Да бъда с приятелите си и да ги подкрепям.
Успех, Майк! Съжалявам, че преживяваш труден период, но и се радвам, че полека намираш пътя си отново. Човек никога не знае какво следва, колкото и клиширано да звучи.
Познавам хора, за които най-хубавата част на живота е започнала след 50-те. Нищо чудно и ти да си един от тях.
Дай, Боже! 🙂
„Ако не знаеш за къде си тригнал, никога няма да стигнеш там“. Ти определено знаеш накъде вървиш и това е правилната посока Майки!