Блусът е много тъжна музика. Някога се мислех за много щастлив човек и не обичах да слушам блус. Наричах я музика за самотни хора, а аз тогава бях щастливо женен. Или поне така вярвах. Страхувах се да не ме сполети някое нещастие, което да ме направи тъжен. Когато човек е щастлив, често става арогантен без дори да го осъзнава. Той е така опиянен от своето чувство за щастие, че не забелязва и игнорира другите хора. А понякога даже ги избягва, воден от някакво подсъзнателно суеверие, че чуждото нещастие може да го зарази.

За съжаление, никой не може да се предпази от нещастията. Всякакви неща се случват в нашия живот и ние просто трябва да се научим да ги приемаме. Истинският живот е поредица от възходи и падения, от успехи и провали, от радост и тъга. Няма как да се застраховаш, че никога няма да те сподели нещастие и никога няма да си тъжен. Важното е да се научиш да приемаш това, което ти се случва в момента и да вярваш, че то е точно това, от което имаш нужда, за да израснеш и да станеш по-добър човек. А когато сме тъжни е добре да се научим да споделяме мъката си и да разбираме мъката и тъгата на другите.

През последните години ми се случиха точно онези неща, от които се страхувах. Е, не умрях от това. Бях тъжен, бях безпомощен, чувствах се като напълно провален човек. Но след това се научих да се справям с проблемите. Научих се да се обичам и да уважавам своите качества, благодарение на които съм станал този човек, който съм. Научих се да бъда благодарен на нещастията, които ме сполетяха. Защото благодарение на тях станах по-силен, по-мъдър и по-добър.

Така се научих и да ценя блуса, и да уважавам всички хора, които изпитват мъка или са преживяли някакво нещастие. Те минават през своите изпитания и търсят своя път към своето духовно израстване и към щастието. Блусът е пречистващ. Той ни учи да бъдем съпричастни, да изпитваме емпатия и да не бъдем арогантни.

Блусът е живот!

Споделям ви една от най-любимите ми блус песни: Still Got The Blues на Gary Moore.