Руската писателка и блогър Лариса Парфентиева, автор на книгата „100 начина да промениш живота си„, която много харесвам и следя, беше публикувала във Фейсбук профила си 25 провокационни въпроса към себе си. В началото ми беше много трудно да отговоря. Мина цяла година, преди отново да попадна на този пост и да се замисля над тези въпроси. Наистина не са лесни. Както казва Лариса: да плачеш и да отговаряш 🙂

Е, днес се чувствам много по-силен духовно и много по-уверен в себе си, затова реших да се пробвам да им отговоря, Освен това съм започнал да пиша една книга, в която точно тези въпроси ще бъдат застъпени по един или друг начин, така че вашите коментари ще бъдат много ценни за мен.

Мисля, че ще бъде ценно за вас, ако също си ги зададете, а ако решите да направите още една крачка, може и да споделите някои от отговорите си тук като коментар. Най-малкото си струва да се замисли човек за себе си.

И така, ето ги въпросите:

1. Кой ще бъде теб, ако ти си като другите?

Този въпрос е много дълбок. Още в ранно детство повечето от нас ги учат да бъдат като другите. Да спазваш правилата, да следваш тълпата. В това няма нищо лошо по принцип. Така сме еволюирали ние, човеците, че оцеляваме по-добре, когато сме в група. Но дори и в група, всеки от нас трябва да бъде себе си. Аз самият съм бил много силно повлиян от мисълта „Какво ще кажат хората?„. Родителите ми се страхуваха най-много от това някой да не ги посочи с пръст и да трябва да се срамуват от някоя своя (или не дай си Боже!) моя постъпка. И тези страхове се прехвърлиха върху мен. Трябваха ми много години, за да осъзная колко ми е пречило това в живота и да почна да бъда себе си, без да правя излишни демонстрации.

Не знам дали точно аз съм важен за човечеството, но няма кой друг да играе моята роля освен аз самият.

2. Продължи фразата «Много се страхувам, че ще ми се наложи да се разплащам за…»

Живях твърде дълго в страхове. Преди няколко години дори се уплаших, че може да завърша живота си беден, бездомен и отритнат от всички. Днес не се страхувам от (почти) нищо. Има нещо, което ме крепи. Научих го от книгата „Четирите споразумения“ на Мигел Руис. Едно от тях гласи:

„Винаги прави най-доброто, на което си способен“

Това ми дава много сила. Никой не може да ме обвинява за нещо в миналото и не се страхувам от разплатата, защото знам, че тогава съм направил най-доброто, на което съм способен. За какво да се разплащам тогава?

3. На кого е трябвало да кажеш «Извинявай, не бях прав/а», но не ти стигна дух?

Най-много съм виновен пред бившата си съпруга и на нея имам да кажа „Извинявай“ за много неща. Много пъти съм се държал зле и не съм разбирал онова, което я тревожи във връзката ни. Опитвал съм се да се извиня и преди, но сега съм много по-осъзнат и бих й го казал отново с най-дълбока искреност. За съжаление, тя отдавна не иска да чува нищо от мен и вече нямам възможността да го направя.

4. Ако знаеше точната дата на смъртта си, как би повлияло това на живота ти?

Никак. Научих се да живея така, сякаш мога да умра всеки момент. Научих се да се наслаждавам на всеки миг тук и сега. Приех, че в живота си съм създал някои неща и съм постигнал някои успехи, с които се гордея. Приех и че има още много неща, които бих искал да постигна, но няма да мога. Ако знам датата на смъртта си, просто ще се опитам да бъда повече време с най-близките си хора, за да им дам повече обич.

5. Кога реши, че от това, което истински ти харесва, не можеш да печелиш пари?

Когато жена ми ми каза, че ще ме напусне, ако не започна да нося пари вкъщи. Обичах работата си толкова много, че не осъзнавах, че това, което ми доставяше удоволствие да правя и вярвах, че е мое призвание, се е превърнало в огромна тежест за семейството ми. Беше много болезнено да се откажа от работата, от начина си на живот, но сега разбрах, че е било най-правилния ход.

Всеки човек има нужда от пари и за да постигнеш нещо, за което истински мечтаеш, е добре преди това да се подсигуриш материално.

6. Ако 0% са «лош» човек, а 100% — «добър», то на колко процента оценяваш себе си?

Винаги съм мислел за себе си, че съм добър човек, но толкова много хора са ми казвали, че съм много лош, че вече не мога да преценя. Може би съм на 50%.

7. Кое би избрал: да имаш супер талант или да имаш купища пари?

Парите. Категорично.

Може и да нямаш никакъв талант, но имаш ли пари пак можеш да допринасяш с нещо добро на обществото. Ако имаш талант, но нямаш пари, само ще страдаш.

8. Ако можеше да се върнеш в миналото и да поправиш едно свое решение, кое би било то?

Този въпрос е твърде хипотетичен. Ако не бях изминал точно този път и не бях взел точно тези решения, нямаше да бъда точно този човек, който съм в момента. Ако можех да променя нещо в миналото, днес щях просто да съм друг човек.

Но за да отговоря на въпроса – сигурно бих продължил мениджърската си кариера и бих започнал някакви бизнес начинания с малки стъпки и малък риск. Това, което направих – да се хвърля с главата надолу в дълбоките води на бизнеса – беше доста рисковано начинание, което ми костваше семейството и кариерата.

9. За какво най-често си съжалявал през последните 5 години?

Както написах и по-горе, вярвам, че във всеки момент от миналото съм вземал най-добрите решения, на които съм бил способен в онзи момент и поради това не съжалявам за нищо. Още повече, че миналото не може да се промени. Няма смисъл човек да хаби енергия в съжаления. по-добре е да се наслаждава на сегашния момент и да работи за бъдещето. На миналото можем само да бъдем благодарни за уроците, които сме научили.

10. С какво най-неефективно си губиш времето?

Фейсбук. Все още имам нужда да общувам с много хора, пък било то и виртуално.

11. Ако можеше да се избавиш от един навик, кой би бил той?

Неосъзнато преяждане (Binge eating). Това ми докара доста здравословни проблеми, от които не мога да се отърва с години.

12. Коя мисъл те кара да страдаш най-много?

Че можех да постигна много повече в живота. Бавно си учех уроците, а за някои ми трябваха десетилетия.

13. Колко хора ще ти бъдат благодарни за това, което си направил през живота си, когато умреш?

Едва ли някой ще ми бъде благодарен за нещо, пък и никога не съм го търсил. Стига ми децата ми един ден да са ми благодарни за възпитанието, което съм им дал. Поне в това мисля, че съм се справил добре.

14. Има ли някой, когото и досега не можеш да забравиш?

В живота си съм имал много духовни учители, „гурута“. Хора, които са ми оказали много силна подкрепа, дали за ми много знания и опит, и за тези хора винаги ще си спомням с голяма благодарност, въпреки че всеки един от тях е минал през живота ми и си е отишъл.

Същото се отнася и за всички жени, които някога съм обичал и с които съм имал връзка 🙂

15. Кога за последно си бил така завладян от работа, че си изгубил представа за времето?

Когато започнах да пиша книгата, за която споделих в началото на този пост.

Когато свиря на барабани, също губя представа за времето 🙂

16. От кой свой недостатък се срамуваш?

От мързела си. Знам, че съм много умен и че мързеливите хора като мен усяват да измислят хитри решения на проблемите си, за да не работят по много, но моят личен проблем е, че много отлагам започването на конкретната работа и заради това много мои проекти не можаха да видят бял свят.

17. Кой неуспех от миналото те бие по самооценката най-силно?

Разпадането на брака ми. Мислех, че семейството ми е най-здравото нещо, което съм създал и че живеем в любов и хармония. Оказа се, че съм се заблуждавал.

18. Какво ти се иска повече никога да не правиш?

Да се женя 🙂

19. Кога за последно си изпадал в „пожелателно мислене“ (wishful thinking)?

Обикновено изпадам в такива състояния, когато се ражда идеята за нов проект. И много често много проекти си остават там – в сферата на пожеланията, защото не ми достига воля да започна да работя по тях.

20. Ако можеше да си запазиш само един спомен за целия живот, кой би бил той?

Разходките в парка с децата ми, когато бяха малки.

21. С кой продукт/проект, създаден от теб, се гордееш най-много?

Клуб „Спри и помисли!“. Създадох една организация от ентусиасти, които споделяха интересни идеи на свои съмишленици, още преди да съществува програмата TEDx и други подобни събития. От този клуб се родиха много други организации и бизнеси. Моята лична гордост е, че успях да се докажа като лидер и да постигнем успехи на практика без никакво финансиране.

22. Кога за последно си се отказвал от своя мечта?

Съвсем наскоро. Известно време участвах в една театрална трупа, а да бъда актьор винаги е била моя силна мечта. За съжаление, нямам време да се занимавам с всичко, което ми е интересно и което обичам. От друга страна, винаги мога да си намисля други мечти 🙂

23. Ако би могъл да върнеш само един човек в живота си, то кой би бил той?

Майка ми. Отиде си от този свят твърде рано и има толкова мнгоо неща, за които искам да поговоря с нея.

24. На какво те научи днешния ден?

Когато нещо трябва да се случи, цялата Вселена ти помага.

25. Какво искаш?

Щастие за всички и световен мир 🙂 За съжаление, това май е една химера, която никога няма да постигнем. Но лично за себе си искам да остарея с жена, която да ме обича, да се радвам на децата и внуците си и да мога да правя онова, което ме вдъхновява.