Шест ключови навика на нещастните хора

нещастните хора

От известно време се интересувам много активно от темата за щастието и попадам на интересни четива, свързани с това. Някога си мислех, че съм изключително щастлив човек и късметлия заради това, че имах щастлив брак, в който намирах опора и вдъхновение да постигам своите мечти. По-късно пък, когато бракът ми се разпадна, потънах в самосъжаление и реших, че няма по-нещастен човек от мен. Днес се научих да не търся щастието си в другите хора, а в себе си – в своите ценности и постижения – и това наистина ме прави спокоен, щастлив от това, което имам и уверен в онова, което предстои.

Една статия в англоезичен блог ме провокира да се замисля над някои типични поведения, които показват, че дълбоко в себе си сме нещастни. А по-интересното е, че все още откривам някои от тях в себе си. Значи има над какво още да работя 🙂

1. Избухвате при най-малката провокация

Случвало ли се е да избухнете в гневен изблик от нещо дребно, например да ви засече някой с колата, да стъпите на разклатена плочка на тротоара и да се изкаляте, да изпуснете метрото за няколко секунди? Аз най-често се гневя не толкова на хората, колкото на техника, която не работи. Всъщност, косвено се ядосвам на нейните производители, които не са помислили достатъчно, за да направят продукта си по-качествен.

Имам сушилка за чинии, където ги слагам след като ги измия, за да се отцедят. Секцията за вилиците и ножовете е толкова смотано направена, че почти всеки път като сложа измитите прибори вътре, те веднага падат на земята и трябва да ги мия отново. Това ме побърква.

Такива пристъпи на гняв показват, че живеем под силен стрес, който може да е моментен, а може и да е нещо много по-дълбоко. Аз не съм психолог и не мога давам съвети как да лекуваме стреса, но смятам, че ако само започнем да забелязваме тези моменти и да ги осъзнаваме, ще направим и голяма крачка в посока да ги преодолеем.

Ето как реагират големите майстори на комедията Чарли Чаплин и Бъстър Кийтън на ситуация, много приличаща на моята 🙂

2. Намирате си оправдания да не предприемате рискове

Имате една страхотна идея, но нещо в нейната реализация ви плаши. И започвате да се оправдавате – ама то не е сега моментът, ама аз не съм готов, ама то трябват повече пари и прочие, и прочие.

Аз например съм решил да започна един подкаст. Но вътрешно се притеснявам. Наистина ще трябва да инвестирам и пари, и време, но явно се страхувам как ще се възприеме от публиката, как ще изглеждам в очите на хората и дали няма да ме критикуват или да ми се присмиват. Затова си измислям оправдания: нямам достатъчно добра техника, няма къде да го снимам, нямам си оператор, и прочие, и прочие.

Истината е, че каквото и да направим, ни прави по-богати душевно. Опитът, който ще придобием и емоциите, които ще изживеем, са онова, което прави истинския живот. Когато си седиш на дивана, заврял глава в облаците, нищо реално не изживяваш. А страховете и притесненията единствено изпиват от креативната ти енергия, която ти е нужна, за да реализираш плановете си.

По-добре е да направим нещо и да сгрешим, отколкото да не вършим нищо и само да си мечтаем в бездействие. Истинското щастие идва, когато постигаме резултати.

Какво можем да направим ли? Да започнем с много малки стъпки. Планирайте първата стъпка и я направете. После помислете за следващата. Да, планът може да е грандиозен и това да ни уплаши. Затова е много по-лесно да направим препятствията пред целта си по-малки. Така по-лесно ще ги преодоляваме едно след друго.

3. Никога не си признавате грешките

Аз имам един много важен принцип и той е да използвам правилните думи. Когато човек сгреши, често го обвиняваме и така го потискаме психически. При самообвинението е същото. Всички грешим. Понякога осъзнаваме грешката си на момента, а друг път – след доста време. Грешка е, когато не си направил правилното действие в правилния момент. За съжаление, времето не може да се върне назад и точно това действие не може да бъде поправено никога. Затова и обвиняването е безсмислено и безполезно. Но можем да направим много други неща. Можем първо да осъзнаем грешката си и след това да си направим изводи. Така ще станем по-опитни и по-мъдри, и може би няма да повтаряме тази грешка отново. Можем след това да направим нещо друго, което да има положителен ефект и да компенсира ефекта на грешката ни от миналото.

Има много начини да подобрим себе си или ситуацията си, след като веднъж сме сгрешили. Това, което няма никакъв смисъл, е да насаждаме в себе си или в другите чувство за вина, а още по-лошо е да си затваряме очите пред грешките си и да не искаме да видим, че сме наранили някого или че сме направили нещо нередно.

Може би страхът от обвинението ни кара да отричаме грешките си. Изпитвал съм го и аз. Но това, на което се научих и практикувам с гордост, е Четвъртото споразумение от книгата на дон Мигел Руис „Четирите споразумения. То гласи:

„Винаги прави най-доброто, на което си способен“.

Това е великолепна мисъл, която ме предпазва от чувството за вина. Винаги, когато сгреша, знам, че в онзи момент съм направил най-доброто, на което съм бил способен. Днес вече може да съм по-умен и по-добър, затова бих направил нещата по друг начин. Тази мисъл е много позитивна. Благодарение на това споразумение отхвърлям всички обвинения за грешки в миналото. Не приемам някой да ми насажда чувство за вина, но пък винаги си признавам грешките и се опитвам да ги поправя. Вярвам, че това е поведението на достойния човек и точно това ме прави щастлив.

4. Притеснявате са за бъдещи проблеми

Истински щастливите хора умеят да живеят в настоящето и да се наслаждават на това, което имат тук и сега. Не казвам, че е лесно. Аз самият бях много дълго време човек, кроящ планове за бъдещето и страшно много се фрустрирах и гневих, когато плановете ми се объркваха. Истината е, че не можеш да предвидиш какво ще се случи и няма начин да се защитиш от изненади. Най-добре е да можеш да приемаш това, което ти се случва с благодарност и с вяра, че е за добро.

Да не говорим, че постоянното притеснение за бъдещето генерира такъв мощен стрес, който може да ви увреди здравето.

Имам един колега, който постоянно се притеснява за това дали няма да го съкратят в тези смутни времена. Браншът, в който работим, е в криза. Компанията ни има сериозни проблеми с намирането на нови проекти и поради това досега имаше няколко вълни на съкращения. Други колеги, притеснени за бъдещето, напуснаха сами. Животът ни стана доста труден, защото работата е много, а в същото време приходите са недостатъчни и има голяма вероятност отново да има съкращения.

И този колега започна да се държи абсолютно неадекватно. Вместо да си свърши бързо и елегантно задачите, които са му поставени с най-висок приоритет, и да покаже, че е човек, на когото може да се разчита, той, воден от страха да не бъде следващия съкратен, започва да се занимава с други неща, които не са важни в този момент. В стремежа си да си подсигури работата за в бъдеще, той зарязва текущата си работа и се превърна в черната овца на екипа. Вече всички знаем, че ако трябва някой от нас да бъде съкратен, това ще бъде той.

Има и друг тип хора – такива, които постоянно живеят в миналото и не могат да се откъснат от него. И това не е простата носталгия по отминалата младост, а една дълбока мъка, че всичко хубаво е било някъде назад във времето и никога няма да се повтори.

Естествено е, че няма да се повтори. Времената са други, вие сте други. Може да сте по-стари, но пък сте по-умни, по-зрели, по-уверени, че даже и по-красиви. Днес, на 52 години, се научих да обичам себе си и нещата, които мога да правя, много повече от времето, когато съм бил на двадесет и няколко години. Всяка възраст и всяка епоха ни дават милиони поводи да бъдем щастливи. Ако се вкопчим в миналото или в бъдещето изпускаме шанса да им се насладим.

5. Не искате да се промените и не опитвате

Хората трудно се променят. Това е факт. Но животът постоянно се променя и ако не правим опити да се адаптираме, ще ни изхвърли като ненужна вещ. Не е задължително да правите радикални промени. Важното е всеки ден да опитвате нещо ново. Имаше една мъдрост, в която се казваше, че даже да минеш по другия тротоар, когато отиваш на работа, е полезно за мозъка. Човек трябва да се предизвиква и да се развива. Тръгне ли да се движи в едни и същи коловози всеки ден, започва да закърнява – и телесно, и умствено, и духовно.

Всеки си има своите проблеми, с които не може да се пребори. Аз от години се опитвам да сваля едни 10-15 килограма, но не успявам. Може би точно защото искам да видя големия резултат бързо. А то не става така. Важното е да правим малки промени в живота си – днес да пропуснеш десерта, утре да походиш още 30 минути повече пеша, вдругиден да посетиш фитнеса и да поспортуваш по-яко.

Малките промени създават навиците, а навиците правят големите промени.

Но ако не пожелаем да направим никакви промени, ако не си размърдаме мозъците и задниците, ще затънем в блатото на депресията. Щастието е в действието и в разнообразието.

6. Не изпитвате благодарност за това, което имате

Често, когато ни се случи нещо неприятно или непредвидено, изпадаме в негативни емоции и се чувстваме недоволни или дори гневни от случилото се. Недоволството е силна емоция – обхваща ни здраво и трудно пуска. Така не можем да видим всички хубави неща, които ни се случват и ги пренебрегваме. Казваме си: „Днес беше лош ден“, заради някоя неприятност, която сме преживели. Но изобщо не се сещаме за всички малки хубави неща, които са направили деня ни хубав. Помним избирателно и сами си създаваме настроението за деня. Точно затова е важно да контролираме мислите си, за да не затъваме в усещане за нещастие.

Още преди няколко години започнах да си водя дневник, в който всеки ден си записвах нещата, за които съм благодарен. Може да са само две-три дребни неща, но когато вечер си го погледнеш, се сещаш за тях и това ти дава чувство, че денят ти е бил смислен. Днес вече сам се сещам да благодаря на Онзи горе за всеки дребен късмет, който ме спохожда. Това ме изпълва с огромно щастие.

Голямото щастие се крие в малките неща

Когато се научим да ги ценим и да изразяваме своята благодарност за тях, ще се почувстваме несравнимо по-щастливи.

 

Публикувано на Лични, живот и тагнато, , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s