География на блаженството

Преди известно време създадох група във Фейсбук, наречена Пътуващи книги. Идеята ми беше да се освободя от някои книги, които вече съм прочел и да ги дам на други хора да ги четат, т.е. да ги пусна да пътуват. Така една книга може да бъде прочетена от много хора и да бъде много по-полезна, отколкото да си я пазя в библиотеката. Идеята се оказа много добра, но в тази група се появиха и книги, които ме изкушиха да ги поискам и така отново се оказах с нови книги за четене.

Една от тези книги е „География на блаженството“ на Ерик Уайнър. Отне ми известно време да я прочета, най-вече заради леко помпозния журналистически стил на автора, които не ми допадна. Но пък открих доста интересни неща за различни държави от Европа и Азия, където авторът е пътувал и интервюирал различни хора за това какво за тях е щастието.

Това, което ме впечатли, беше, че няма връзка между богатството на една страна и чувството за щастие, което изпитват нейните поданици. Швейцария например е богата държава и хората там се чувстват много щастливи, но аз не бих искал да живея там. Редът и дисциплината там ми идват малко в повече. Нямам нужда от втора казарма. За сметка на това, в Катар всички местни (които са много малко) живеят изключително богато, но деградират като личности, защото нищо не правят.

От друга страна, в Индия и Бутан хората не са никак богати, но живеят щастливо, защото нямат очаквания към другите и към себе си. В Молдова пък живеят най-нещастните хора в света, защото не могат да открият своята идентичност.

Книгата няма ясно послание, а може би и не е необходимо. Всеки читател сам може да прецени кое за различните народи е щастие и доколко то се доближава до нашата лична представа за него. В крайна сметка всеки сам решава за себе си кое го прави щастлив. И най-важното: всеки сам може да направи живота си по-щастлив. Щастието не е в онова, което ни се случва или което ни причиняват другите. Щастието е в това как ние реагираме на него. Значи всичко е в нашите ръце.

Книгата си има и доста недостатъци, но си струва да се прочете. Хубаво би било ако авторът беше посетил някоя страна в Южна Америка, Африка или Океания. Извадката му от страни, които е посетил, както и изборът му на хора, които да интервюира, не са представителни. Въпреки това книгата предизвиква към размисъл, а според мен това е най-ценното. Пускам я отново да пътува. Ако ви интересуват и други интересни книги, посетете Фейсбук групата Пътуващи книги и си харесайте някоя от онези, които се предлагат. А може и вие да споделите някоя книга от собствената си библиотека. Така ще я запознаете с много повече читатели.

Бъдете щастливи!

Публикувано на Книги, Общество и нрави, Пътешествия и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s