Live Free or Die Hard (4.0)

От много време се каня да почна да пиша някакви коментари и впечатления (щото „рецензия“ е много официална дума) за филмите, които гледам (а те са страшно много), но все си намирам някакво оправдание да го отложа за някой друг ден. Може пък да е в резултат на т. нар. „авторски блок“, т.е. блокираш и нищо не можеш да напишеш. Не знам, но ето че днес е появи коментара на Longanlon Глупостта умира трудно по повод на филма „Умирай трудно 4.0“ и аз не можах да се удържа да се включа в дискусията.

Наистина, в този филм холивудската фантазия се е развинтила безобразно. То не са само компютърните простотии и леймърскиа апотеоз на хакерите и хакерстването, които едва ли не с един обикновен GSM (но задължително да е Nokia!) могат да разстроят и после обратно да възстановят цялата икономика на страна като Щатите. То не е и само простотията на един пилот, на който просто му казват „Убий един човек“ и той със самолета си да унищожи цял един град без въобще да се замисли за последствията. И разбира се не е само в героизма и атлетизма на „бат’ Брус“, който стреля по хеликоптер с кола, скача от камион върху самолет и после от самолета на земята и само се поотупва от праха, стреля през себе си, за да убия лошия, и в крайна сметка спасява човечеството от гибел.

Човек просто не трябва да гледа сериозно на тези неща.

Според мене, жанрово филмът не е просто екшън, а екшън-комедия с елементи на фантастика. Може да се каже, че както в замисъла на авторите, така и в (брилянтната) игра на Брус Уилис, се усеща едно намигване към публиката, че всичко това е по-скоро пародия, отколкото сериозно кино. Целият филм е направен с една-единствена цел – да ни забавлява. Той е несериозен и държи да ни убеди в това.

И това изглежда логично на фона на страха, който непрекъснато се насажда в съзнанието на съвременния американец. Преди 2001 година никой не вярваше, че нещо страшно може да се случи и кино-творците се опитваха да ги направят максимално реалистични, за да може зрителя поне малко да се изплаши. Въпреки това, дори филми с прости сюжети, като „Пътник 57“ например, където група терористи отвличат самолет за откуп, не успяваха да създадат усещане за реална опасност, усещане, че историята, разказвана във филма, може да се случи в действителност.

След 11.09.2001 г. нещата много чувствително се промениха. Хората разбраха, че системите им за сигурност не са достатъчно надеждни и много от „хипотетичните“ филмови ситуации се оказаха напълно възможни в реалния живот. Паниката завладя съзнанието на зрителите и постави холивудските продуценти пред сериозна дилема: хем да те поизплашат, за да отделиш малко повече адреналин и да изпиташ истинско удоволствие от ходенето на кино, хем да не те плашат много, за да не изпаднеш в паника и да се депресираш.

Това доведе до вкарването на все повече малки фантастични елементи, особено в областта на компютърните технологии, които да успокояват публиката, че въпреки страшния екшън, който се разиграва на екрана, такива джаджи като вируси, които взривяват цели блокове, няма, така че „don’t panic!“. Разбира се, историята показва, че рано или късно дори и най-фантастичните измислици могат да станат действителност. 😦

В този смисъл „Умирай трудно 4.0“ е едно забавно преживяване без претенции да бъде сериозен филм. Както казва един мой приятел, „дъвка за окото„. Да, нас, хората, които разбираме малко от компютри, всички тези хакерски глупости ни дразнят, но просто трябва да се научим да гледаме на филма с очите на непрофесионалист. Нима полицаите, пожарникарите, лекарите или космонавтите работят така, както го показват по филмите? Едва ли. Сигурен съм, че има много доктори, които се смеят или ядосват на глупости от „Спешно отделение“ например, но пък за всички останали, които не са специалисти, филмът предлага силни емоционални преживявания.

В заключение, „Умирай трудно 4.0“ е много готин екшън и задължително трябва да се гледа на кино, за да усетите в пълна сила „ефекта на ефектите“, а технологичните подробности са допълнителен повод да се посмеем и да излезем от салона заредени с положителни емоции и ведро настроение.

Приятно гледане!

Advertisements
Публикувано на Филми. Запазване в отметки на връзката.

2 Responses to Live Free or Die Hard (4.0)

  1. Longanlon каза:

    „И това изглежда логично на фона на страха, който непрекъснато се насажда в съзнанието на съвременния американец“

    И аз имам същото чувство и даже мислех да го напиша в материала си, но после се отплеснах надругаде. Именно това е другото нещо (освен шарените хакерси интерфейси и залагането на „хакването“ вместо на екшъна), което много ме издразни във филма: нещата са представени така, че важни обществени мрежи и услуги биват прецаквани без усилие за секунди.

    Сякаш нямат невероятна защита, сакаш са супер централизирани с голям червен бутон Disrupt network който само чака да бъде натиснат, сякаш нямат дузини сисадмини, които седят по цял ден на скучната си правителствена работа и просто ЧАКАТ някой да се опита да се ебава с тях за да му разкажат играта.

    В този филм идеята за уязвимостта на компютърните системи, които осигуряват реда и функционирането на съвременното общество е изведена до абсурдност. Те са представени като прости програмки, помещаващи се само на един компютър, с които всеки може да си играе както иска – пробиваш паролата и готово. Няма ги взаимовръзките между тия системи, няма ги междинните звена в контрола, няма НИЩО.

    Разбира се, това е кино и не можем да искаме от него перфектен реализъм. Но това, което различава хубавата измислица от недоклатената такава е това, че хубавата измислица е създава собствен свят, който сам по себе си е правдоподобен в измислената вселена на филма. Кофти измислицата пък си противоречи даже на законите, които сама създава и пречи на мислещия човек да се потопи във вселената на филма – защото в нея има фрапиращи логически противоречия. Опитах се да го обясня, не знам дали някой ме разбра 🙂

  2. mikeramm каза:

    Напълно съм съгласен с теб. Даже мислех за контраст да кажа няколко думи за „Hostel“ 1 и 2, но и аз се отплеснах 🙂

    Този филм мене ме ужасява, защото въпреки, че съзнателно включва елементи на измислица, изглежда ужасяващо правдоподобно и реалистично. Особено за хора, като нас, живеещи в една страна, дълбоко пропита от престъпност и корупция, не изглежда никак странно някой да купи едно градче и в него да извършва чудовищни експерименти за много пари. Авторите предвидливо са поставили действието на историята по-далече от родната Америка, точно за да не уплашат прекалено много родната си публика.

    Давам го като пример за точно обратния подход – ужасяващо реалистичен филм. Когато трябва да избирам, предпочитам да гледам филми като „Умирай трудно“ – там някои детайли са изведени до пълен абсурд, за да ни подействат успокоително и да предпазят клапаните на паниката да се отпушат.

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s