От всички празници в календара, посветени на музиката, датата 14 април е много сакрална за мен. Не знам защо точно този ден така се е запечатал в съзнанието ми – дали защото вече се усеща, че пролетта е дошла без съмнение и че всичко живо се подготвя за нов живот, или заради това, че поводът да я чествам всяка година е рождения ден на един от най-великите рок композитори, оставил с творчеството си най-дълбока следа в моята музикална душа още от ранните тинейджърски години.
И така, тази година, на тази светла дата – рожденият ден на Ritchie Blackmore – още в съня ми зазвуча едно парче, което ме зарежда с енергия и сила за работа и което несъмнено заслужава честта да оглави този списък от песни, които карат сърцето ми да тръпне още щом чуя първите им акорди, песни, които раздвижват кръвта ми, карат ме да стана прав, да кача единия крак върху стола, да заема рокаджийска поза и да почна да пея за ужас на съседите.
В този списък песните не са подредени по някакъв специален ред, но поради това, че първата песен ми се яви още в съня, заслужава да бъде поставена и първа в този списък.
Deep Purple – Burn
Тази песен е толкова наситена с енергия, че би могла да вдигне и мъртвец от гроба. Написана в един период, когато групата прави ключова смяна на състава и на звученето си. В един момент, когато са били на върха на славата си, Deep Purple предприемат крачка в нова посока и това определено е носило някакъв сериозен риск за тяхната кариера. За щастие, новите песни са брутално яки, а двамата нови певци – Glenn Hughes и David Coverdale не само покриват всички очаквания на феновете, но и показват нещо ново за стила на хард рока – дует от двама фантастични певци. „Burn“ е песента, в която цялата група показва огромния си талант, невероятните умения за сработване и за синхронизация, както и несломимата си страст към музиката. Истински шедьовър!
Dio – We Rock
Когато чух за първи път тази песен бях в колата на баща ми и щях просто да избухна. Това парче беше истинска атомна бомба! А Данчо Стълбицата го беше представил по радиото точно в момента, в който вторият албум на група Dio излизаше на световния пазар! България вече не беше забутана дупка в ъгъла на социалистическия блок, а истинска съвременна рок държава! (Е, поне имах такива илюзии в младежките си години.)
Един добре сработен състав, един певец във върхова форма – какво повече може да иска един фен!
Europe – The Final Countdown
Още един спомен от ученическите ми години. Всъщност, когато песента набра скорост и стана мега голям хит по радиото, аз вече бях заключен за две години в „родната“ казарма и тази песен звучеше в душата ми като зов за свобода, като обещание за по-добри времена, като инжекция с рок вяра, която ми даваше смелост и издържливост да оцелея сред лудостта около мен и да повярвам в своя здрав разум и в успешното бъдеще, което се очертава пред мен.
Мощна мелодия, яки рифове и обещание за полет.
Има още
Майка ми беше хубава жена. В моите очи даже беше красива. Беше и добра майка, защото обичаше децата си. Любовта й се изразяваше по доста странен начин и това винаги ме е обърквало – тя се страхуваше постоянно, че може да ни се случи нещо лошо. Когато бях по-млад се дразнех от това и си мислех, че ми няма доверие, че ме смята за неуспял, за неудачник. И до днес ми се случва при някакъв неуспех да си мисля, че причината е в мен и че просто съм некадърен.
