Успешен, успял, преуспял

От доста време се каня да почна да пиша за успеха – как го виждам аз и към какво се стремя, за да го постигна. Далеч съм от мисълта да се наричам успял или успешен, тъй като имам още много да работя над себе си, но ми направи впечатление разликата в думите, които ние, българите, използваме за успелите хора и думите, които използват американците и реших това да е темата на първия ми пост от тази серия. Понеже говоря английски и чета много английски сайтове и блогове, правя сравнението с американските източници. Би ми било интересно някой да напише повече по темата за други езици.

За какво иде реч? Ние казваме на човек, който е постигнал някакъв успех успял. Даже много често в медиите можете да срещнете и думата преуспял. Например „успял предприемач“ или „преуспял бизнесмен“. Тези думи в българския език се наричат минало свършено деятелно причастие. С други думи, те изразяват състояние, което е резултат на дейност, която вече е свършила. Тоест, в нашето съзнание (или подсъзнание) успехът е някаква точка, някакъв момент, който се постига веднъж и оттам нататък спокойно можеш да легнеш по гръб – ти вече си успял! Успехът в очите на мнозина българи е като състезание по висок скок – прехвърляш летвата и край – вече няма нужда да се мъчиш – ти си отбелязал рекорд.

В моето семейство често чувах думата оправил„този се е оправил – назначиха го за директор в една фирма и си купи нов апартамент“. Явно и за моите родители успехът е еднократен акт, който след като го постигнеш, ти дава множество привилегии.

В американската бизнес литература се използва думата „successful“, която на български се превежда като успешен. Това е прилагателно име, което изразява постоянна характеристика на обекта, към който се прилага. Тоест, ако кажем за някого, че е „успешен бизнесмен“, това означава, че той притежава качества, които го водят към успех постоянно. Че онова, с което се захваща, ще постигне успех, защото самият той има способността да върши делата си успешно.

Усетихте ли разликата?

За нас, българите, успехът като цел е нещо вън от нас. Ние вярваме, че е нужно само веднъж да го стигнеш и после вече няма нужда да се мъчиш. Тогава ставаш успял. (А ако успееш да си купиш два мерцедеса, значи си преуспял.) За американците успехът е резултат от нашите вътрешни качества, нужно е да изградим тези качества в себе си и оттам нататък всяка наша стъпка ще ни води към успеха. Тогава си успешен.

Аз съм избрал да бъда успешен. Не вярвам в еднократния успех. Искам да изградя в себе си качества и навици, които да ме довеждат до успех, с каквото и да се захвана. Мисля, че да се целиш в джакпота, за да се наречеш успял, е погрешната стратегия. Разбира се, всеки има правото сам да си реши коя е по-добрата за него цел и да я преследва.


Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Успех и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

4 Responses to Успешен, успял, преуспял

  1. Plamen Petrov каза:

    Успех е и да можеш да гледаш на грешките си с усмивка… 🙂

  2. Pingback: Успехът | Нора без захар.

  3. PricklyBear каза:

    Има и изразите, че някой „си е оплел кошницата“ и „си е уредил живота“ – веднъж и готово, оттам нататък статичност.

  4. nellypax каза:

    Чудесен лингвистичен мини-анализ :). Между другото, смята се, че езикът отразява нагласите като нищо друго (хем отразява, хем им повлиява, ако се замислим за НЛП). Българите от по-възрастните поколения са ставали свидетели именно на това – как да се оправиш е нещо външно, еднократно, обикновено подмолно. В някакъв смисъл е съвсем нормално да се чувстват парализирани дори и днес, когато възможности има. А всъщност „възможността“, която е нужна е само една – да погледнеш вътре в себе си и да търсиш там.

    Другото кофти наследство на много българи е, че смятат, че „там, вътре“, няма нищо особено ценно. Което е истинската трагедия и влачи след себе си всякакви последици на лично и национално ниво. Ако човек съзнава своята вродена вътрешна ценност и сила, няма да търси оправдания или протекции, а просто поле за изява. А такова винаги ще се намери. Тъй де, за такъв човек…

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s