Лютеницата е основната храна, с която съм израснал и до ден днешен е продукт номер едно в менюто на моето семейство. Като се вземе предвид и факта, че с жена ми сме доста натоварени в работата си и не остава почти никакво време за приготвяне на домашни гозби, лютеницата придобива стратегическо значение за изхранването на нашето семейство. Като знам, че в хладилника има лютеница и салам (или луканка), съм спокоен, че децата ми няма да останат гладни.
Моят приятел, композиторът Андрей Дреников, с който сме и от една зодия, казваше: Аз съм много изгоден зет – могат да ме хранят само с боб и лютеница! Такъв съм и аз – ако ме оставят с половин хляб и един буркан с лютеница – нищо няма да остане 🙂 Не случайно наскоро се появиха и предложения лютеницата да стане наш национален символ.
Да, у нас лютеницата е толкова популярен продукт, че се произвежда както промишлено от хиляди знайни и незнайни консервни фабрики, така и от почти всяко домакинство в домашни условия. Коя, обаче, е най-добрата? Е, на този въпрос едва ли има еднозначен отговор – всеки си има своя любима. Тази, която нашето семейство почита и единствената марка, която купуваме от магазина, е лютеница „Първомай“ (виж картинката горе). Тя има точната комбинация от продукти и подправки, най-малко нишесте и химии, които да се усещат на вкус, и има точно вкуса на лютеницата от „едно време“ – любимият трик на рекламистите 🙂
Не съм рекламно лице на фирмата-производител и нищо няма да получа за този пост. Просто изразявам личното (и на семейството си) предпочитание. Оказва се, че в Първомай има поне две големи консервни фабрики и техните продукти си приличат по търговски вид като две капки вода, което явно цели объркването на потребителя с цел да го накарат да си купува и от другите марки. 
И едните, и другите имат в името си нещо първомайско, както и емблематичното хорце на етикета си. Правилната лютеница, се казва „Лютеница Първомай“ и се произвежда от Bulcons. На капачката отгоре е нарисувано логото на фирмата, което виждате вдясно. Всякакви други наименования – „Първомайска лютеница“, „Първомайска закуска“, „Първомайско хоро“ или „Първомайска копаница“ са от лукавия 🙂
Разбира се, ние, българите сме традиционалисти и най-много си обичаме собственото производство – независимо дали е вино, ракия или лютеница. В нашето семейство също се гордеем с домашно произведената лютеница, но за съжаление, количеството, което консумираме за една година далеч надхвърля личния ни производствен капацитет и затова се налага да купуваме и промишлено произведена такава.
В интерес на истината, и „купешката“, и домашната лютеница са ни еднакво любими и ги често ги редуваме, за да не ни омръзнат. Все пак, аз лично давам своите предпочитания на домашната. А тя е най-вкусна точно в момента, в който се приготвя.
В заключение, ще ви споделя родовата рецепта за приготвяне на лютеница. Вярно е, че сега не е сезонът за правене, а по-скоро най-активния сезон за ядене на лютеница, но за истинските кулинари може би ще представлява интерес.
Вземат се 15-ина кг домати от продълговатите. Някои им викат „сливки“. Те са по-месести от доматите за салата и съдържат по-малко вода. Смилат се с машинка за кайма и се слагат в голяма тава на слаб огън и се изваряват. В същото време (може и преди това) се изпичат и обелват 10 кг чушки (може и зелени) и 5 кг патладжан. След това се смилат и те.
След като доматите се поизварят се слагат смлените чушки и патладжани и така обърканата смес продължава да се пече. Като се извари достатъчно, така че като прекараш бъркалката през нея, да се види дъното на тавата отчетливо, се слагат към 150 грама захар и около 800 мл олио. Всъщност, може и повечко олио да се сложи – въпрос на вкус. Слага се и малко сол на вкус и продължава да се бърка до придобиване на красив златист оттенък. След това лютеницата е готова за консумация.
Това е моментът на блаженството. Моите родители я бъркат с едно огромно дървено гребло и след като стане готова, си мажем с него по филиите на много дебел слой, за да усетим истинския й вкус. След това се слага в буркани и се стерилизира, което донякъде убива прекрасния вкус на прясно изпечена лютеница, но пък ни дава възможност да й се насладим даже и в студените зимни дни.
Да ви е сладко!
Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.
The Man On The Silver Mountain 
Интересна история, Маша. Аз също си имам семейна рецепта за домашна лютеница. Виж я тук: https://silvermountain.wordpress.com/2008/09/14/domashna-lyutenitsa/
За съжаление, винаги я изяждаме много бързо и след това пак се налага да опираме до купешката.
здравей Майк, много компетентно се изказваш за булконс ,явно са те почерпили , направи едно проучване за ХОРЦЕТО и после се изказвай по този начин. КОНСЕРВИНВЕСТ притежава марка с хорце преди булконс и им даде разрешение и те да имат подобна марка.За твоя информация преди този етикет булконс имаха етикет с нарисувани куклички .Относно качеството посети булконс и наблюдавай как се произвеждат консервите с машини 1936г.и след това посети КОНСЕРВИНВЕСТ ,те притежават IFS /международен стандарт на храните/ издаден от ГЕРМАНИЯ .Хората трябва да знаят , че тези две фирми нямат мярка за сравнение.
Ангел, никак не се изказвам компетентно, понеже не знам как се прави лютеницата в тези консервни фабрики. Както писах по-горе – въпрос на вкус. Цялото ми семейство яде лютеницата на Булконс, защото ни харесва. Лютеницата на Консервинвест има твърде много нишесте и захар и просто не ми е вкусна.
Колкото до парите, много бих се радвал, ако Булконс ме спонсорират по някакъв начин за тази статия (приемам дарения и в кашончета с лютеница), но за съжаление не са се сетили за това. Обаче, като гледам как изписваш името на любимата си фирма само с главни букви, започвам да си мисля, че някой на теб ти е дал пари за това 🙂
Слабо ме интересува кой какъв сертификат притежава. Важното е да произвеждат продукт, който ми харесва. След като лютеницата на Консервинвест не ми харесва, всичко останало е без значение. Толкова е просто.
Майк, аз живея в Първомай и съм в час и с двете фабрики .Колкото до нишестето можем да се обзаложим , че булконс слагат повече нишесте и то е от царевица ,т.е.ГМО.Като правиш тази класификация ,защо не посетиш и двете фабрики и да пробваш всичко, което произвеждат,тогава мисля,че няма така да говориш.В булконс няма да те пуснат ,защото е пълна мърсотия,а в консервинвест ,ще те посрещнат дори и самите собственици .Повярвай ми присъствал съм на такива посещения.Пак ще ти напомня ,аз съм от Първомай и съм възмутен от това което се случи с булконс след приватизацията,.собствениците не знаят къде се намира фабриката ,а ти ми коментираш зе тяхните три вида лютеници.
Някой определено не разбира български език. Когато съм написал, че не получавам пари от Булконс, това означава точно това. Харесвам тяхната лютеница и не харесвам лютеницата на Консервинвест, и не ме интересува какви сертификати имат – просто не ми харесва на вкус. Точка.
На всички първомайски патриоти, които ме обсипват със спам за това колко са велики Консервинвест и как съм се продал на врага, ще кажа: изтривам всички спамерски коментари и ще продължа да ги изтривам. Тук в този блог изказвам личното си мнение и няма да позволя на някой да прави реклама на каквото и да било на мой гръб. Направете си собствени блогове и пишете там.
Горният коментар е последното рекламно съобщение за Консервинвест, което пускам в блога си. Ангел, след като собствениците са такива печени хора, ако искат да излезе нещо за тях в моя блог, очаквам да ми се плати както си плащат за всяка реклама. Повече коментари за тази компания няма да бъдат допускани,
Човекът ясно е казал, че тази лютеница най му допада НА ВКУС. На вкус. Не по сертификат, не заради града в който се произвежда, не заради фирмата, не заради хигиенното състояние, не заради съдържанието… Изказва си ЛИЧНОТО МНЕНИЕ. Това си е неговия вкус. Може ли да му налагате какво да харесва. Е и аз съм от Първомай. Имам патриотични чувства. Възмутена съм от от това, че подариха за жълти стотинки бившия „Партизанин“. Виждала съм базата, знам къде се прави лютеницата и как, ама и на мен тя ми харесва най-много. Това харесва на небцето ми. На друг сигурно му харесва вкусът на православенската лютеница. Може даже нейните фенове да са повече. Един обича по-кисела, друг сладко-кисела лютеница. Трети сладникава. Един обича едросмляна, друг пюрирана. Въпрос на вкус. Така, че оставете човека на мира.
П.С. Ако забелязвате не споменавам името на фирмата, че да не излезе, че и на мен са ми платили.
Калпазанка, благодаря за разбирането и за подкрепата!
Като малък (преди 1989) съм изял тонове лютеница Първомай. Обожавах я. От сегашните лютеници не съм открил нито една със същия вкус. Заради нишестето ли е… не знам. Но това е очаквано с оглед на ширещото се печалбарство във всичко и навсякъде.