Лютеницата е основната храна, с която съм израснал и до ден днешен е продукт номер едно в менюто на моето семейство. Като се вземе предвид и факта, че с жена ми сме доста натоварени в работата си и не остава почти никакво време за приготвяне на домашни гозби, лютеницата придобива стратегическо значение за изхранването на нашето семейство. Като знам, че в хладилника има лютеница и салам (или луканка), съм спокоен, че децата ми няма да останат гладни.
Моят приятел, композиторът Андрей Дреников, с който сме и от една зодия, казваше: Аз съм много изгоден зет – могат да ме хранят само с боб и лютеница! Такъв съм и аз – ако ме оставят с половин хляб и един буркан с лютеница – нищо няма да остане 🙂 Не случайно наскоро се появиха и предложения лютеницата да стане наш национален символ.
Да, у нас лютеницата е толкова популярен продукт, че се произвежда както промишлено от хиляди знайни и незнайни консервни фабрики, така и от почти всяко домакинство в домашни условия. Коя, обаче, е най-добрата? Е, на този въпрос едва ли има еднозначен отговор – всеки си има своя любима. Тази, която нашето семейство почита и единствената марка, която купуваме от магазина, е лютеница „Първомай“ (виж картинката горе). Тя има точната комбинация от продукти и подправки, най-малко нишесте и химии, които да се усещат на вкус, и има точно вкуса на лютеницата от „едно време“ – любимият трик на рекламистите 🙂
Не съм рекламно лице на фирмата-производител и нищо няма да получа за този пост. Просто изразявам личното (и на семейството си) предпочитание. Оказва се, че в Първомай има поне две големи консервни фабрики и техните продукти си приличат по търговски вид като две капки вода, което явно цели объркването на потребителя с цел да го накарат да си купува и от другите марки. 
И едните, и другите имат в името си нещо първомайско, както и емблематичното хорце на етикета си. Правилната лютеница, се казва „Лютеница Първомай“ и се произвежда от Bulcons. На капачката отгоре е нарисувано логото на фирмата, което виждате вдясно. Всякакви други наименования – „Първомайска лютеница“, „Първомайска закуска“, „Първомайско хоро“ или „Първомайска копаница“ са от лукавия 🙂
Разбира се, ние, българите сме традиционалисти и най-много си обичаме собственото производство – независимо дали е вино, ракия или лютеница. В нашето семейство също се гордеем с домашно произведената лютеница, но за съжаление, количеството, което консумираме за една година далеч надхвърля личния ни производствен капацитет и затова се налага да купуваме и промишлено произведена такава.
В интерес на истината, и „купешката“, и домашната лютеница са ни еднакво любими и ги често ги редуваме, за да не ни омръзнат. Все пак, аз лично давам своите предпочитания на домашната. А тя е най-вкусна точно в момента, в който се приготвя.
В заключение, ще ви споделя родовата рецепта за приготвяне на лютеница. Вярно е, че сега не е сезонът за правене, а по-скоро най-активния сезон за ядене на лютеница, но за истинските кулинари може би ще представлява интерес.
Вземат се 15-ина кг домати от продълговатите. Някои им викат „сливки“. Те са по-месести от доматите за салата и съдържат по-малко вода. Смилат се с машинка за кайма и се слагат в голяма тава на слаб огън и се изваряват. В същото време (може и преди това) се изпичат и обелват 10 кг чушки (може и зелени) и 5 кг патладжан. След това се смилат и те.
След като доматите се поизварят се слагат смлените чушки и патладжани и така обърканата смес продължава да се пече. Като се извари достатъчно, така че като прекараш бъркалката през нея, да се види дъното на тавата отчетливо, се слагат към 150 грама захар и около 800 мл олио. Всъщност, може и повечко олио да се сложи – въпрос на вкус. Слага се и малко сол на вкус и продължава да се бърка до придобиване на красив златист оттенък. След това лютеницата е готова за консумация.
Това е моментът на блаженството. Моите родители я бъркат с едно огромно дървено гребло и след като стане готова, си мажем с него по филиите на много дебел слой, за да усетим истинския й вкус. След това се слага в буркани и се стерилизира, което донякъде убива прекрасния вкус на прясно изпечена лютеница, но пък ни дава възможност да й се насладим даже и в студените зимни дни.
Да ви е сладко!
Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.
The Man On The Silver Mountain 
Аз пък никога не съм обичал лютеница.
Разни хора – разни идеали 🙂
Мдааа, лютеница! Съгласна съм, че „Първомай“ е единствената лютеница в магазините, която беегло напомня на шедьовъра, който съм яла на село =)
Ух, как ми се прияде лютеницааа…
Добре, намазах се две големи филии с „Дерони“. Късмет, че в Щатите внасят българска лютеница. Почти съм сигурен, че и Първомай ще се намери. Ние купуваме различен вид всеки път. Поляците правят някаква по-пикантна лютеница.. Българското си е най-добро. С домашно направена лютеница не можем да се похвалим, но хлябът е домашно производство, което (според мен) е много по-важно.
Цяло лято оцелях благодарение на хляб, лютеница и кренвирши..
Ех, спомени, спомени!
Страхотна тема.
Днес имах една случка с бурканче лютеница.
На обед докато ровех из зимнината, за да търся салатка за хапването, открих едно забравено бурканче с лютеница, правено от пра баба ми преди няколко години. Веднага свиках семеен съвет и взехме решение за бърза и качествена консумация на божествената смес. Задачите ги разпределихме: един намери топъл хляб, втори подготви домашния суджук, трети приготви айрян и изнаери меродията/шарената сол/. След половин час всички мляскахме и излъчвахме блаженство, а предварително планираното пиле с ориз остана за следващото ядене.
Та мисълта ми е, че лютеницата наистина е символ, който не можем и не трябва да предаваме. Домашните рецепти за лютеница до една са страхотни и идеята за документирането им в блог пространството определено ми допада. Мисля и аз да се включа, но не обещавам кога 🙂
Лютеница, Суджук и Рок’н’Рол за един по добър свят 😉
Нищо не може да ме върне така в детството както спомена за лютеницата на баба… ех, времена! Печаха се чушки, мелеха се, баба ми правеше някакви сложни магии и изобщо варенето на лютеницата беше събитие от общосемеен мащаб, свещенодействие което ни сплотяваше повече от всичко друго 🙂
Вариант на предложената рецепта която е правела баба ми е с мед – и ставаше божествена, ако ти се експериментира догодина може да пробвате.
Понеже е в мойта компетенция и район съм длъжен да ти кажа, че тва е една от малкото лютеници на света в които НЕ се слагат чушки и домати. Тва е съвкупност от няколко Е-та и други канцерогенни. Няма спор, че е вкусотия, но е нишесте с ароматизатори и оцветители. Не ме питай откъде знам.
Значи става и за космическа храна, щом няма естествени продукти в нея 🙂
На мен любимата ми купена лютеница ми бе посочена от баба ми – случайно попаднала на нея и, по нейни думи, е досущ като домашната й!
Аз съм на същото мнение – та лютеницата е Филикон „Балканска“ (едросмляна и пикантна) или Филикон „Нашенска“ (същата, но непикантна).
Обичам лютеница!
Тази първомайската обаче не ме блазни, повече ми допадат едросмляните, такава ми е детската представа – изприщвах се докато смеля всичко, но после цяла зима нагъвах лакомо.
Ех, времена – сега всичко е купешко…
Леле, не съм вярвал че ще се обяснявам за лютеница ХАХА
За съжаление, в повечето купешки лютеници слагат прекалено много подправки (освен всички останали химии, разбира се). В едросмляните (т. нар „домашни“) слагат много чесън, а в ситносмляните – черен пипер. Много трудно се намира такава, в която да не са прекалили с подправките.
Още един фен на лютеницата да си каже мнението:
За съжаление в България се получава следния феномен. нов продукт излиза на пазара. Вложени са средства в реклама и добро качество. Стоката става популярна сред купувачите и след известно време се занижава и качестово и грамажа! Примерите са десетки ( вафли „Фокус“, млека на „Данон“ и др.) Знам че е гадно да го казвам, но недей да хвалиш продукта прекалено много. Току виж продажбите скочили ….
Бях си взел на „Дерони“ едросмляна лютеница и не можех да се отърва от изкуствения вкус в устата си. може би е заради вече споменатите „Е“-та. Затова си кумих споменатата на „Булконс“ домашна.
Има само един консервант (оцетна киселина) ако не се лъжа. Наистина е по-добра от повечето на пазара.
Ама домашната лютеница, никой завод не може да надмине. Може би защото асоциациите ни са с прекрасни спомени…
Потвърждавам, че в „хорцето“ има само едно Е (поне така пише на етикета) 🙂
Ако имах нет, когато искам аз, а не доставчика ми 😦 още снощи щях да пиша за този диалог, който проведох с дъщеря ми (2 г. и 2 м.) по повод вечерята й. Познай 🙂 – филия с лютеница
– Ще ядеш ли още?
– Не! (илюстрирано с намръщена муцунка)
– А лютеница искаш ли?
– Да! (пак илюстрирано, но този път с усмивка)
Хм, май е важно не само какво, но и как питам 🙂
Ако е възможно не слагайте захар! Не обичаме сладко от домати и чушки.
Захар е необходима в малко количество, за да убие киселия вкус от доматите, а и служи като консервант. Пробвал съм без захар – става много кисело. Но трябва да се внимава с количеството, за да не се получи прекалено сладко.
Много „вкусна“ тема сте захванали:) Аз, като любител на лютеницата и поради липса на време, правя бърза домашна лютеница, която се доближава почти до вкуса на бабината. Ето рецептата:
1 буркан( 800 гр.) готово доматено пюре – да е фино и гъсто
5 кг. червени, печени и смляни с машинката за месо чушки
1 ч.ч. олио
сол на вкус
съвсем мъъъничко захар
Пюрето,чушките, солта и захарта се смесват, разбъркват се добре, олиото се загрява до кипване, но да не завира, и се добавя на тънка струйка при непрекъснато бъркане на сместа. После – в бурканчета и изваряване 5 минути, най-много 10.
Приятен апетит!
Благодаря ти, Max! Много лесна и ефектна рецепта за изпълнение в градски условия, където нямаме огнище и големи тави да печем лютеница по цял ден 🙂
Моля:) А от бързане да споделя рецептата, пропуснах да кажа, че мои приятели слагат в лютеницата смлян чесън и сирене, смачкано с вилицата на едри парченца, но вкусът и се променя доста. Освен това, през зимата винаги могат да се добавят и чесъна, и сиренето – така, че от една рецепта се получават два вида вкус, но оригиналният е по-добър. Поне според мен.
Успех в тестването, когато, ако, наесен:)
Аз съм от Първомай и потвърждавам че това е вярната лютеница, от Булконс, те са стария завод за консерви Партизанин. Ама само ние си знаем какви домати се продават на тях. Лютеницата е най добрата.
Живея в Гърция от 17 г. и тук лютеница не се яде. Е това донакъде е добре, защото лютеницата, колкото и да е вкусна, от гледна точка на здравословното хранене е да си признаем доста тежка храна. Бях голяма фенка на лютеницата още от детските ми години. После полека лека започнах да земеням всички консерви със сурови пресни зеленчуци защото тук ги има целогодишно. Понякога обаче, си позволявам да хапна от нея като деликатес. В един полски магазин се продава и българска лютеница тодорка, която намирам за много вкусна. Оказа се че точно този вид тодорка не се продава в България, а има разни други видове Тодорка, които нямат нищо общо с нея. Сега лютеницата присъства на трапезата ми само като деликатес, но дори престанах да купувам консервирана, а си я правя сама, с чисти продукти, в малко количество – няколко домата, няколко печени патладжана и червени чушки, няколко леко сварени моркова. От тук нататък ритуалът го знаете, но се скъсява толкова много, колкото да приготвиш едно обикновено ядене и междувременно да си свършиш още куп работи. Благодаря за вниманието.
На тоя с Е-тата ще му кажа че аз колкото домати и чушки съм продал на Булконс ти толкова не си изяждал. Да не ти казвам пък колко чушки сме търашили на бригадите от даскало пак там
http://www.bulcons.com/
Как може да се разбере какво има в лютеницата? Пише домати, чушки, сол, олио и подправки. А какви са тези подправки аз как да разбера? Няма ли закон да си изписват какво слагат в продуктите?
Е, нали има и тайна на рецептата – не може всичко да се изпише. Те на това и разчитат и затова са им такива енообразни и безсмислени надписите на повечето консервни продукти. Поне чесъна и лука да пишеха, ами и тях ги слагат в графата „подправки“.
Добре, те като не сложат съставките, аз как да разбера какво купувам. Не мисля, че ще е проблем да ги сложат, защото само те си знаят от кое по колко слагат, как го обработват и т.н. Отделно, че всеки може да си направи в домашни условия и без да търси рецепта, защото си има баба /дядо/ съседка да й каже, пък и не става дума за нещо особено тайно като съставките на Кока-кола все пак, нали? Мисля, че коректното е да си слагат всички съставки, не мисля, че някой ако иска да си прави лютеница в индустриални количества ще вземе информацията точно от етикета. А домашна всеки си знае как да направи, проблема е по-скоро липса на време.
Не ги защитавам производителите, но мисля, че или няма закон, който да ги задължи да изпишат всикчи съставки (защото половината са си чиста химия), или просто никой не може да ги накара да го спазват.
Колкото до домашната лютеница – не всеки знае как. И рецепти много, и резултатите са все различни. И не е причината само в липсата на време – приготвянето на домашна лютеница си е истинска епопея (виж тук), но пък за сметка на това получаваш истински натурален продукт.
Аз не отправям лични нападки и напълно разбирам желанието за обективност. Но считам, че трябва да се намерят начини да се накарат производителите да пишат какво влагат в продуктите, които ние купуваме от тях. След разкритията от последните седмици човек започва да си задава някои въпроси за това какво яде и криенето зад термина „подправки“ не говори особено добре за който и да е производител. Не цитирам имена, защото харесвам няколко вида производители включително и тук цитираната Първомайска. Щях да харесвам няколко пъти повече, ако не слагаха нишесте в лютеницата.
Като правим сами лютеница в къщи-поне знаем какво сме сложили вътре.
Като въведат отново „Български държавен стандарт“ в лютеницата наистина ще има домати, чушки и патладжани.
Обичам лютеница!!!
Да ме прощавате, но май никой не е опитвал лютеница „Еко Конс“. По-добра на пазара в момента не мисля, че има. Имат една домашна. която си е направо като извадена от килера на баба.
Гого, аз в София не съм виждал тази лютеница, но ако я намеря, задължително ще я пробвам.
Здравейте,
Нужна ми е помощ за заглавието на песента от реклама за лютеници Тодорка, която пускаха по радио Фреш в началото на тази година. В песента пеят само жени и звучи малко като модерна народна песен.
Здравей ! Интересна статия. Още по-интересно ми е дали си опитвал лютеницата „Гурме“ на Идеал Продукт. Аз самата спрях да консумирам лютеница, когато пазара се заля с прехваленото първомайско хорце, и какви ли още не лютеници с „домашен вкус“ … Отказаха ме от този иначе превъзходен български продукт. Затова и бях адски учудена от „Гурме“ на Идеал Продукт, която наистина има вкус на зеленчук …. дори баба я хареса ! 🙂
Венцислава, права си – повечето продукти с името лютеница съдържат всякакви подобрители, подсладители и други вещества за пълнеж, но не и натурални зеленчуци. За съжаление, не съм виждал тази марка по магазините в София. Ти откъде я купуваш (освен ако не си търговски агент)? 😉
Не, не съм, но имам добри впечатления. Марката се продава в големите вериги Кауфланд, Карфур, Билла, със сигурност ще я намериш там.
Консумирам само първомайска лютеница на фирма „Консервинвест“,тази която е с бандеролче 🙂 Много по-добра е от лютеницата на Булконс и всички останали.Ето и линкче да разгледате сайта http://www.horceto.com 🙂
Въпрос на вкус 🙂
Евала на Ангел за хорцето.Тояно си мислех наскоро,че май беше някаква друга лютеницата с хорото,а не тази на Булконс и ето я. Сега остава и да намеря къде я продават,защото Булконс са заляли навсякъде пък не ми харесва и има царев. нишесте,което си е пълнеж. Да не говорим .че има голям процент ГМО царевица…
Наскоро съобщиха,че вместо домати в така наречената купешка лютеница са слагали пюре от тиква. Така ,че най-добре си правете любимата зимнина в къщи. Хем цялото семейство е съпричастно,хем полезно занимание и най-вече вкусно. Ето и моята рецепта която я знам от баба и майка и която аз правя за семейството си вече 26 години. 10 кг домати смлени с машинка за месо…………….. 5кг чушки /сурови/ смлени пак с машинка за месо…………… 2-2,5 кг сурови моркови да не се повтарям ,ама и те смлени със същата машинка…………… Заварявам доматите докато започне да се оформя въпросната пътечка/но само да се оформя,а не да прави магистрали в тавата/. Прибавям чушките и морковите и те да се посварят с доматите. Когато пътечката вече е на лице и онова вълшебно ПЛЬОК започне да се долавя ,добавям 0,800 мл олио постепенно като бъркам за да се поема от сместа ,0,150 гр сол,0,200 гр захар за да се по убие киселото от доматите и 0,250 -0,300 мл оцет за аромат/но хубав оцет ,а не оцетна киселина/ и после се пържи всичко това до готова магистрала. Най добре е да се опитва от време на време ,защото не всичката сол е добра и може да остане безвкусна лютеницата/ако солта не се е разтворила веднага пък може да се и пресоли/ така че ползвайте сол с която готвите и я знаете за колко се разтваря .Сега, люто ,който обича може да сложи . Ние го обичаме леко пикантно, така ,че слагам от ония малките и много люти чушлета . Когато искам да не я олютявам всичката ,накрая слагам в самото бурканче и тогава затварям и заварявам 10-15 минути. Напоследък я насипвам още както ври в бурканчета и я затварям и я обръщам върху студена и мокра кърпа с капачките надолу. Много бързо се вакумира и нямам проблем със съхраняването за зимата. Проблем е ,че не и слагам зъби за да може да се опази от домашните ми и много бързо свършва,без значение колко съм направила. Да ви е сладко на който реши да я пробва………. И една весела случка с лютеница………………………… още като млада булка ,за пръв път ще правя лютеница в дома на свекърва си ………………./в тях не се правеше такава зимнина/.Та всичко по рецепта е сложено ври на огъня и аз решавам да си набера люти чушлета и да сложа. Отивам да измия това което съм откъснала. През това време бабата е набрала ,измила и е отишла при тавата и е пуснала едно стабилно количество чушлета. Аз не знам какви ги е свършила тя и на свой ред и аз го правя .Свекърва ми е повторила нашите действия,но и тя не ни казва ,като не знае пък ние с баба какво сме издокарали и познайте…………………… 3 години не можем да я изядем тази лютеница.Ползвахме я само като страшен чили сос в много ограничени количества,иначе ти изпушва чак мозъка…………………….. това беше,повече не го повторихме този номер.