Отдавна се каня да започна една серия от размишления върху българските пословици и поговорки. Все по-често в някои от тях откривам скрит смисъл, който или ми е убягвал, или съзнателно е бил изкривяван от учителите ми в детството. В други пък откривам доста характерни за българина качества, които никак не харесвам, като стиснатост, дребнавост, пестеливост, стигаща до алчност. Поводът да започна да пиша за поговорките, които са ми направили впечатление, е провокацията от Марио Пешев, който ме покани да споделя мъдри мисли и цитати, формиращи личната ми философия.

Интересното е, че съм чел много сентенции, които са ми харесвали или в които съм откривал някаква мъдрост, но малко от тях съм запомнил и приел за своя лична философия. Има обаче поговорки, в които съм открил своето лично послание и които все повече се превръщат в част от личната ми философия и някои от тях ще ви споделя сега.

Каквото повикало, такова се обадило

Обикновено тази поговорка се тълкува във връзка с отношението към хората. Ако си груб, ще получиш грубост. Ако си любезен, ще получиш любезност. В по-широк смисъл тази поговорка може да се приеме и като израз на Закона за привличането: ако си щедър, ще получиш щедрост от Съдбата. Ако даряваш обич, ще получиш обич.

Аз вярвам в промяната и съзнателно работя върху себе си да приемам новите неща с радост, защото животът е промяна. Някога бях мечтател, дървен философ или „позитивен лузър“ (много удачен термин, измислен от Пламен Петров), който хвърчеше в облаците в своите мечти и фантазии, но не предприемаше нищо конкретно като действие, за да ги реализира.  Някой мъдрец беше казал, че не може да очакваш различни резултати в живота си, ако всеки ден правиш едно и също. Българската поговорка за случая гласи:

Каквото си надробил, това ще си сърбаш

В училище ни учеха, че това е някаква заплаха от съдбата, че сам си си виновен за онова, което се случва с живота ти. И това е така, но в тази поговорка откривам и положителна мотивация: ако искаш да сърбаш нещо по-различно, просто трябва сам да си го надробиш. Успехът, към който се стремиш, може да дойде при теб само ако сам му постелеш пътя, ако предварително си се подготвил за неговото идване и го очакваш с наострено внимание, за да не го изпуснеш.

Не казвам, че съм постигнал големия успех (затова ще пиша по-късно), но съм научил, че всичко е в моите ръце и не разчитам да сърбам нечия чужда попара.

И накрая стигам до любимата ми поговорка, която бабите и учителите използваха, за да ни внушат послушание:

Да би мирно седяло, не би чудо видяло

Популярното тълкувание, което са ми внушавали на мен, е, че когато си непослушен и не стоиш мирен, ти се случват неприятни неща, като например да се удариш или да обелиш коляното. За мен, обаче, внушението на тази поговорка е съвсем различно. Човек постоянно трябва да опитва нови неща, да бъде любопитен и да поема рискове. Иначе никога няма да види чудото, няма да срещне нови и интересни хора и няма да му се случат забележителни неща. Животът му ще премине скучно и безинтересно, може би ще бъде тих и безопасен, но в действителност ще бъде безцелен и безсмислен.

да видиш чудото…

Ако искаш да видиш чудото, стани и полудей! Потърси новото, невижданото, онова, от което може и да се нараниш, но което ще остави дълбок спомен в душата ти; онова, което ще развихри фантазията ти и което ще те поведе по пътя към върха.

Така тълкувам аз тези поговорки и съм ги приел като основа на моята лична философия. Признавам, че в детството ми са ми били внушавани други тълкувания, които са ме карали да се страхувам от новото, да се боя от риска и днес, на тази възраст ми е много трудно да се пречупя, но го правя с вяра и убеденост, че това е начинът да бъда истински човек и че само по пътя на любопитството, на вярата, на риска и на фантазията мога да изживея един стойностен и пълноценен живот.

Вие как мислите?

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.