Осем неща, които не знаете за мен

Тодор Христов от alabala.org ме е посочил в играта Осем неща, които не знаете за мен.

Това е много любопитна и полезна игра между блоговете, която спомага за създаване на контакти и разширяване на популярността. Правилата са следните:

  • Всеки блогър, който е посочен от друг блогър-играч, трябва да каже в собствения си блог осем малко известни неща за себе си – напълно произволни.
  • След като спомене осем неща за себе си, блогърът трябва да продължи играта, като посочи осем други блога, които чете или намира за интересни.
  • Авторите на осемте нови блога трябва цитират кой ги е посочил, да упоменат изрично правилата на играта, да разкажат 8 неща за себе си и да посочат своите предпочитани осем блога.

В оригиналния си пост, Тодор е посочил следните блогъри:

Аз, обаче, правя малко нарушение на правилата и продължавам играта не от блога, който е цитирал Тодор (Спри и помисли!), защото той е повече професионално ориентиран в областта на мениджмънта и софтуерното производство, а от личния си блог, където пиша за какво ли не. Мисля, че това не е голям проблем и не нарушава духа на играта.

Ето и 8-те малко известни факти за мен, които искам да споделя с вас:

  1. От малък съм с наднормено тегло (меко казано 🙂 ), но малко хора знаят, че под натиска на родителите си съм тренирал 2 години лека атлетика с цел отслабване. Излишно е да казвам, че нямаше ефект 😦
  2. През целия си съзнателен живот съм се занимавал с математика и програмиране. Имам висше образование по информатика от СУ, но е малко известен факта, че съм учил също и театрална режисура в Свободния факултет на СУ. За съжаление, не можах да се дипломирам. Наложи се да прекъсна и после така и не намерих време и желание да продължа. 😦 Светът вероятно е загубил един талантлив режисьор и актьор. 🙂
  3. Обичам твърдата музика и котките. В резултат, кръстих първия котарак, който взехме да гледаме вкъщи, Ози Осбърн. В един момент, обаче, родителите ми решиха котки да се държат само на вилата. Но пък оттогава баба ми почна да кръщава всички останали котки, които се появяваха на вилата „озита“.
  4. Веднъж съм бил на крачка от смъртта, когато щях да се удавя в един язовир. Бях на 10 години със самочувствието на голям плувец. Добре, че един човек от брега се е хвърлил да ме извади, иначе нямаше да четете това сега 🙂
  5. Имам огромна музикална колекция, но нямам къде да си държа CD-тата и засега стоят в кашони по шкафовете и под леглото ми даже.
  6. Любимият ми град е Париж. Въздухът на този град ме опиянява и имам чувството, че там дишам по-леко. Когато съм там, се чувствам прекрасно – освободен от всякакви грижи и проблеми. Но си мисля, че ако живея там постоянно и ходя всеки ден на работа, очарованието сигурно ще изчезне.
  7. Вярвам в зодиите и в това, че те до някаква степен определят характерите и съдбите ни. Затова и редовно си чета хороскопа сутрин. Зодията ми е Лъв (естествено, най-хубавата 🙂 ).
  8. Това последното, е много изтъркано клише, но пък е вярно и е много важно за мене: най-много на света обичам жена си и двете си прекрасни дъщери. Те ми вдъхват сили и увереност, и дават смисъл на живота ми.

Това беше за мене. А сега – ето списъка на 8-те блогъра, които посочвам да продължат играта (естесвено, ако искат):

  • Ива Тихолова (или Неуловима) от ImPRESSed – една готина млада дама с много интересен начин на мислене и стил на писане. Само фактът, че е от моята зодия е достатъчен, за да я квалифицирам като „готина“. Знам, че обича кактуси (както и аз!), но се надявам да научим още поне 8 по-малко известни неща за нея.
  • Енея Вородецки от Кутията за всичко – още една млада чаровница, която отрано е намерила своето поприще в блогването и е станала много добра, за което искрено й завиждам.
  • Лидия Стайкова (lyd) от Полетът на костенурката – една жена, която с богата душевност, висок интелект и изтънчен стил на писане, разбива на пух и прах схващанията на някои столични журналисти, че хората, живеещи извън София за прости селяни и чалгаджии. Лидия е успяла да създаде екип от последователи и да ги вдъхнови да се включат в обществото на блогърите. Един истински Учител, спечелил любовта и уважението не само на своите ученици, а и на всичките си читатели.
  • Георги Варзоновцев от Lazy Bastard’s Blog. Неговите оригинални идеи винаги са повод да се замислиш над собствените си навици и поведение. Той е поредното доказателство, че ние, мързеливите хора сме по-интелигентни 🙂
  • Петър Добрев от За българските работи. Е, аз не можах да стана историк, но за наше щастие, на света има хора като него. Историята е коварна наука, защото много хора я използват за личните си користни цели. Петър е истински родолюбец без да изпада в онзи елементарен национализъм, който някои политици безмилостно експлоатират напоследък.
  • Белослава Чолакова от Помисли върху това. Очевидно имаме общ афинитет към мисленето, след като е именувала блога си подобно на моя Спри и помисли!. В своя блог Бела е събрала както важни мъдри мисли, така и много свеж хумор – все неща, за които обикновено забравяме в забързания си ден, но които биха могли да променят живота ни, ако се замислим над тях или поне им се посмеем. Нещо е позанемарила писането напоследък, но се надявам с тази игра малко да я стимулирам – сигурен съм, че всички ще останем доволни, ако отново влее живот в този чудесен блог.
  • Александър Божков (albosh) от Музика за душата. Тук някой може да ме обвини, че се натягам на един бивш министър, но аз наистина харесвам неговия блог. Г-н Божков успява да бъде популярен, нарушавайки няколко от ключовите правила на блогването – нито си има собствен домейн, нито се е фокусирал само в една тясна ниша. Напротив, умело смесва теми както от областта на политиката и икономиката, така и такива, посветени на хубавата музика. Е, неговия вкус е малко по-старомоден от моя, но това вероятно се дължи на разликата във възрастта. Във всеки случай, личи си, че е истински ценител на хубавата музика и му прави чест, че е един от малкото български политици, които поддържат активна връзка с обществото.
  • Ангел Грънчаров от HUMANUS. Признавам си, че този избор даже на мен ми изглежда странно. Аз не харесвам особено неговите писания, тесните му партийни пристрастия, нито даже моралните му възгледи, но пък не мога да си изкривя душата и да не призная, че подхожда към блогването изключително професионално, което от много време го прави топ-блогър на WordPress.com, макар и много често да прекрачва границите на доброто възпитание. Любопитно ми е да науча нещо повече за него като човек и като професионалист.

Е, това беше. Да видим какво ще напишат избраниците ми.

Напред! 🙂

Advertisements
Публикувано на Блогове, Лични. Запазване в отметки на връзката.

19 Responses to Осем неща, които не знаете за мен

  1. Театрална режисура? Е това е наистина интересно! Чудя се, как ли може да се използва това в блогването…

  2. mikeramm каза:

    Всъщност, мечтаех да стана кинорежисьор, но по онези времена (1989 г.) само това се предлагаше извън ВИТИЗ.

    Не знам дали помага, но като пиша, се опитвам да си представя как произнасям същия текст пред публика и ако не ми звучи добре, го преправям.

  3. mikeramm каза:

    Брои се, макар, че сега условията на играта са малко по-различни 🙂

  4. Pingback: 8 неща, които не знаете за мен « Помисли върху това

  5. Pingback: Your Life Expectancy: 105.5 « Станислав Точев

  6. gwu каза:

    Грънча направо разбива мивки с автобиографичния си ферман… Само дето е забравил е да понапише нещо около зашеметяващата си кариера на млад комунистически идеолог… Айде, пловдивчани, размърдайте се малко и сритайте това неморално безумие на природата…

  7. gwu каза:

    „Грънча“ е Ангел Грънчаров… но не Елтимир…

  8. „много често да прекрачва границите на доброто възпитание“ – Как прецени това след като не ме познаваш?!

  9. 🙂 Не последва отговор на въпроса ми: това признак на добро възпитание ли е?

  10. Майк Рам каза:

    Не мисля, че авторът на блога трябва да отговаря на всеки коментар, защото може да се въвлече в кавга. Понякога доброто възпитание изисква да си замълчиш. 🙂

    Колкото до моя коментар към Вас, той е породен от факта, че използвате груби обидни думи към политическите си опоненти – нещо, което аз, например, не бих си позволил.

  11. Аз нямам „политически опоненти“ – понеже не съм политик 🙂

  12. victor ankov каза:

    От около час съм в Мрежата, разхождам се из най-различни блогове и нали съм новобранец блогописец (днес е 19-ти ден), интересът ми няма граници. И хоп! – попадам на тази страница.

    Казваш silver mountain, че напълно подкрепяш мнението на Сиромахов. Вярвам ти, защото то просто не може да е иначе. Всеки, който е що-годе наясно с българската интелигенция, говори същите думи, или почти същите, каквито ги говори и Сиромахов. Тъй че той не открива топлата вода. Има обаче нещо, което наистина си струва да бъде добавено към неговите 13 БГ простотии, и то е чувството за собственото ти място в средата, която описваш. Срещу която негодуваш. Ако Сиромахов беше напуснал „Шоуто на Слави”, думите му наистина щяха да хванат декиш. Но той седи там и активно участва в грандиозната тъпня, където един висок, гологлав човек също така високопарно се изказва по всички теми – „от политиката до болестите по ранозреещите кореноплодни”. И си трае Иво. Не роптае. Дори не казва „абе, шефе, що не идеш да се гръмнеш с тъпите си вицове”!

    Е, не става по този начин, казвам аз на Сиромахов! Нефелно е някак. Така всякакви думи олекват, колкото и да са правдиви.

    Иначе блогът ти silver mountain e грамотен, разнообразен и мисловен. Включвам го в RSS. Ако и на теб ти хареса моят, направи същото.
    http://feeds.feedburner.com/morningseeker

  13. Майк Рам каза:

    Викторе, това, което пишеш, по нищо не се различава от писанията на масата блогъри-интелектуалци и ме кара да се замисля защо са ти обтегнати отношенията с тях и защо нямаш приятели в България.

    Фактът, че тук пишеш коментар върху друг пост, също ме навежда на съмнения. Струва ми се, че си доста объркан човек. Абонирах се за твоя RSS фийд повече от любопитство, тъй като блогът ти все още има твърде малко съдържание. Сигурен съм, обаче, че скоро ще влезеш в Блогосферата и няма да имаш нужда от RSS абонати.

  14. victor ankov каза:

    Сега виждам, че на този коментар мястото не му е тук. Всъщност той е към 13-те фатални БГ простотии. Sorry!

  15. victor ankov каза:

    Лют човек ще излезе че си, Майк Рам. Не позволяваш дори неволна грешка. И се обиждаш заради „Шоуто на Слави“. И ме упрекваш,че съм объркан, без да ме познаваш. Пък аз тръгнах с добро…

    А това че съм объркан, да, объркан съм. Точно толкова, колкото може да е объркан всеки що-годе нормален човек в ненормална ситуация.

    Объркан съм от мърсотията в София, с която водя лична битка. Объркан съм от факта, че арестуваха мой колега в Нигерия, а аз не мога да му помогна почти с нищо. Объркан съм от решението на един мой студент да се откаже от всичко постигнато досега и да забие вдън гори Тилилейски. Объркан съм от мои колеги журналисти, които предпочетоха да служат на черпака, а не на писалката.

    Но затова пък, драги Майк Рам, изобщо не съм объркан от дядо Добри. Видя ли го в блога ми? Ако не си, заповядай. Свят човек, струва си един поглед и не му се карай, моля те!

    Със здраве,
    в.

  16. Майк Рам каза:

    Не съм лют човек, но не си личеше да си тръгнал с добро 🙂

    Колкото до Слави Трифонов, обиждам се, защото го смятам за велик човек. У нас много хора бъркат музиканта Слави с водещия Слави и с продуцента Слави, а това са три различни роли. Може и да не умее да ги играе и трите еднакво добре, но като човек, произлязъл от нищото и постигнал толкова много – заслужава моето уважение.

    Ние много обичаме да плюем по другите. От завист. Или поради някакъв комплекс. Обичаме и да се борим за разни каузи. Пак от комплексарщина. Блогването не е като журналистиката – за да успееш, е необходимо да си личност и да имаш собствена позиция. Приеми го това като съвет.

    Дядо Добри го видях в твоя блог. Странното е, че не съм го виждал в града. Не се карам на никого. Не съм лош човек. Почети още малко и ще разбереш 🙂

  17. victor ankov каза:

    Аз пък ще ти кажа друго, говоря го на студентите си по света (бъдещи журналисти и кинодокументалисти), позволявам си да го кажа и на теб. Това да си личност и да имаш собствена позиция важи също за професията на готвача, на продавача, на пилота, на политика и на хиляди други. Ти малко преиграваш с думичката „блогър”. Превръщаш я в титла, която уж те прави по-различен от останалите, `по личност, `по със собствена позиция. Звучи грандомански и назидателно! Комплексарски някак. Don’t do it, body! – приеми го като съвет.

    И още: не спекулирай и не се опитвай да противопоставяш блогването с журналистиката. Те имат общ корен и са зависими едно от друго. Ненапразно създаването и поддържането на блогове се нарича „обществена журналистика”, и се смята за една от най-мощните форми на гражданското общество.

    Колкото до екзалтираното ти твърдение, че смяташ Слави Трифонов за „велик човек”, защто бил произлязъл от нищото, ще ти кажа, че това е велика глупост. Велики хора, произлязли от нищото са Майка Тереза и Сеинт Годрич, да речем, но не и Слави Трифонов. В тази връзка ти препоръчвам да намериш материала „Идол на полюлея” и да го прочетеш внимателно. Ако не успееш, ще ти помогна и ще го кача в блога си специално за теб.

    А в това, че не си лош човек, не се съмнявам. Лоши хора няма. Заблудени и самозабравили се егоцентрици – да. (Последното не го приемай лично).

    След два часа пътувам и затова трябва да приключвам. Бъди здрав.

  18. Pingback: Deja vu и с моите житейски тайни! « Преди да полетиш

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s