За какво бихте продали душата си?

Наближават коледните празници и всички са обзети от приповдигнато настроение, а медиите са изпаднали в истерична веселост, заливайки ни с лигави реклами на ненужни продукти с цел да ни накарат да похарчим още и още пари.

За мен този мрачен зимен период е време на самовглъбяване и разсъждаване над малко по-сериозни въпроси. Например, срещу какво бих продал душата си. Идеята да ви поставя този въпрос дойде още през лятото, когато прочетох книгата на Тихомир Димитров „Душа назаем“. Там героите са поставени пред „по-лек“ избор: да отдадат душата си на дявола назаем за една седмица. Ако „продажбата“ ви се струва прекалено страшно престъпление пред моралните ви принципи, можете да представите въпроса и по този начин: какво би ви накарало да ги пристъпите дори веднъж, дори и само за една седмица?

Душа назаемБихте ли извършили престъпление? Бихте ли убили или наранили човек? Бихте ли откраднали голяма сума пари? Кое би ви мотивирало да извършите подобен грях? Слава, кариера, пари, власт? Или пък „по-благородна“ кауза, като спасяването на човешки живот? Бихте ли отнели един живот, за да спасите друг?

За да стане по-интересно, реших да организирам мини-конкурс за коментар и както всеки конкурс, така и този, ще има и награда. Наградата, естествено, е книгата „Душа назаем“, осигурена от самия автор, а правилата на конкурса са прости: напишете вашия отговор на въпроса: „Какво би ме накарало да си продам душата на дявола?“ като коментар на този пост или като пост във вашия собствен блог, ако имате такъв. Всички коментари ще се оценяват от компетентно жури в състав: Тихомир Димитров, Петър Стойков – Longanlon, и моя милост.

Конкурсът ще приключи точно след един месец и тогава ще обявим този, който според нас е написал най-интересния отговор. Оценката ще бъде изцяло субективна, но това не означава, че журито може да бъде подкупено 🙂 Гарантирам, че ще сме напълно безпристрастни. След обявяването на крайните резултати, членовете на журито са обещали, че ще напишат по един пост, в който ще споделят кои отговори са ги впечатлили най-много, така че всички техни фаворити ще получат и своите 15 минути на слава, цитирани от високо авторитетни блогъри, каквито са членовете на уважаемото жури.

Не пропускайте като коментирате да си дадете имейл адрес, на който после да можем да се свържем с вас, ако сте нашия победител, за да ви изпратим наградата. Анонимни коментари няма да бъдат награждавани.

Разбира се, всички коментари участват и в надпреварата за другата награда – тази за 2000-ия коментар. Там наградата е книгата „Ozzy: без цензура“ – биография на легендарния Ozzy Osbourne, когото медиите наричат „Принцът на мрака“ и който точно днес навършва 60 години. Миналата година отбелязах неговия рожден ден с обширна статия, а тази година, неговият юбилей е повода да организирам този мини-конкурс и да ви запитам: Срещу какво бихте му продали душата си?

Надявам се, че ще споделите искрено вашето мнение и че няма да го направите само заради наградата. Тя е само един начин да ви се отблагодаря за подкрепата и за доверието. Вашите искрени коментари са най-голямото богатство за мен.

Ако харесвате моите статии или моя стил на писане, ако това, което публикувам, ви е интересно, забавно или пък ви дразни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Блогове, Духовност, Книги, Лични и тагнато, , , , , . Запазване в отметки на връзката.

67 Responses to За какво бихте продали душата си?

  1. Sunny каза:

    Дяволът отклонява от правия път човешкия род. Добрите взимат правилни решения и не се отклоняват от пътя. Лошите стават жертва на собствените си потребности, съгрешават и отиват в Ада. Ако всеки отиваше в Рая, кой щеше да изпитва страх, би ли могло само с добро да се управлява света? Злото сякаш се е превърнало в необходимо, както е необходимо и доброто. Ако дяволът представлява злото, а Бог доброто, то тогава те не са ли неразривно свързани. Ако нашата душа принадлежи на Бог, то тогава една малка част от нея не е ли и на Дявола.
    Продаваме душата си срещу живот. Продаваме я на доброто и злото, за да дойдем на този свят. Какво ще понесем срещу тази продажба, само времето ще покаже.

  2. Gero каза:

    Има ли бог или няма – Дефинирайте по точно думата бог. Какво е човешката душа – дефинирайте думата душа. Може би тези думи са по скоро чувство или чувствата скоро са станали думи? Въпроса за дявола и душата приницпно е зададен недетайлно и всеки интерпретира думите различно следователно и отговорите немогат да бъдат оценени еднозначно – но както и да е. Аз ще ви кажа какво искам от живота който изиживявам съзнателно – въпреки че и това дали в момента сънувам или живея подлежи на размишление.Бих се лишил от всичко останало за да имам:
    1. Здраве – да не боледувам и да ми става оная работа винаги когато поискам (извиявам се за нецензурираният израз ), да не съм гей, нисък или много висок, да не съм слаб или дебел, околните да ме смятат за красив и аз също да се виждам като такъв.
    2. Пари – да мога да си купя всичко което се продава без да ме преследват полицаи или данъчни за това – Просто за всички да е ясно че имам пари и никой да не си задава въпроса от каде ги имам
    3. Любов – да съм способен да я почувствам когато посикам( и тя да бъде споделена от който поискам ) и да не я чувствам когато поискам
    4. Ако получа тези неща да живея толкова дълго колкото поискам, а не да ме блъсне кола след 1 минута – нещо като Шотландски боец но без врагове :)))
    Имайте в предвид че ако не получа тези неща заедно не бих сменил живота/душата си.

  3. Тодор каза:

    Не можеш да продадеш нещо, което не ти пренадлежи. Все едно да вземеш кола от рента кар и да я продадеш.Няма как. Тя пренадлежи на този който ти я е дал. На Господ.

  4. красимира димитрова каза:

    Бих убила,бих откраднала,бих продала душата си ,заради детето си .Ако е в опастност

  5. Айде и аз да отговоря.
    Бил Гейтс (знам, знам) е казал нещо навремето, което много ми хареса:

    „Преди да спасиш джунглата, спаси задния си двор.“

    Та ако дявол дойде с предложение душата ми срещу едно мое желание то желанието ми първоначално би било „Хората по света да са щастливи“.

    Ако ми откаже бих си пожелал : „Семейството ми да е щастливо“. Така ще се опитам да спася джунглата и ако не стане ще спася задния си двор, както повелява вожда :).

    Досега не бях писал нещо което да е едновременно и сладникаво и първосигнално и толкова клише :).

    Предполагам бихте се зачудили как семейстовто ми би било щастливо ако съм продал душата си на дявола?

    Отговора е тук :

    http://www.chitanka.info/lib/text/1156

    Просто ще го излъжем :).
    От горния разказ обаче излиза че няма нужда човек да продава душата си на дявола. Просто му трябва повечко труд.

    Малко се отплеснах.
    И така краен отговор – ако трябва да продам душата си на дявола със сигурност то желанията ми биха били:

    1. Да променя света, но наистина целия и наистина към по – добро (като се замисля дявола едва ли ще се навие).
    2. Да дам щастие постоянно щастие на хората които обичам. Като под „постоянно щастие“ не разбирам безмерни богатства – по – скоро удовлетворение от свършената работа. Признание за свършената работа. Здраве. Любов. Свободно време да се наслаждават на живота.

  6. … и още нещо:
    Според мен трябва да се гледа малко по – забавно на конкурса.
    Струва ми се че доста хора го вземат прекалено навътре и се започват едни неща от сорта на :
    „Дефинирайте Бог“
    „Не можеш да продадеш душата си …“

    С цялото ми уважение към хората които коментират:
    Според мен не трябва да вземате чак толкова насериозно конкурса а да отговорите за какво бихте заменили всичко. Защото да продадеш душата на дявола може да означава и да работиш денонощно за да изкарваш пари и да нямаш време да обърнеш внимание на хората които обичаш и те обичат и с които рано или късно под една или друга форма ще се разделиш. Тогава чак ще разберете че сте продали душите си на дявола и то не по начина по който си мислите а по този който според мен Майк мисли 😉

    All the best!

  7. Майк Рам каза:

    Браво, Павка!

    Напълно си разбрал идеята. Дяволът е в дребните неща и понякога не го забелязваме. Друг път, в стремежа си да постигнем някаква „велика“ цел, извършваме „дребни“ грехове, които си мислим, че не са важни.

    Никой от нас не е идеален и безгрешен и всеки, който го твърди, не е достатъчно искрен. Въпросът е дали го разбираме и коя е онази граница, която наистина не бихме прекрачили.

  8. Pingback: Мързелът ме хвана…

  9. Не зная, и се надявам да не ми се налага да разбирам, ако ме разбирате 🙂

  10. Meffisstoffel каза:

    Бих си продала душата на дявола, независимо какви ще са последиците, за да остана вечно млада. Младостта и красотата, тяхната непоквареност ме вдъхновяват и ми дават сили, за да постигна (ако искам) славата, парите, властта.

  11. Meffisstoffel каза:

    P.S.: Nick-ът е съвпадение! 😉

  12. Деси каза:

    Ако някой ми беше задал този въпрос, в момента, в който съзрях онзи изкусително красив, зеленоок продавач на сладолед, за който мечтах и се борих 5 години … Ясно какво щях да му отговоря, нали?! И не е необходимо да уточнявам, че съм била едва на 16.
    А днес определено нямам отговор. Не знам. Няма нещо, което да желая толкова неистово. Не защото съм благородна или не ми са присъщи егоизъм и суета, напротив.
    Не искам да съществува подобно нещо, не искам да се озова в ситуация, в която ще съм готова на всичко и няма да мога да мисля за нещо друго освен желаното. Защото е страшно. И човек наистина пренебрегна здравия разум и онова, което е има значение за него. Ей така – за секунди. От глупост, от слабост, от желание.
    За какво бих продала душата си ли – не знам – за нещо, което страшно много искам и си струва (според настроенито ми в онзи момент). Може да е за някой мъж, за много или не чак толкова много пари, може да е за благородна кауза, а може и да не е. Не знам. И не бих искала да разбера.

  13. Acnapyx каза:

    Бихте ли извършили престъпление?
    Като стар циник ще отговоря: зависи за каква цел. В общи линии да се върши престъпление е неизбежно – помага при оцеляването. Колкото си по-човеколюбив, толкова по-малък шанс за успех имаш. Пусто обаче възпитанието, което съм получил на младини, след това ме тормози с угризения на съвестта.

    Бихте ли убили или наранили човек?
    Чак да убия не, но да нараня определено. То аз и го правя – в повечето случаи вербално. Гледам до бой да не стигам, за да не би да прекаля и накрая броят на жертвите да надмине очакваното 🙂

    Бихте ли откраднали голяма сума пари?
    Като едното нищо. Колкото по-голяма, толкова по-добре – така няма да се наложи да я крада наново 😀 Впрочем като съвестен човек ще ги върна, но първо ще ги инвестирам подобаващо, ще им извадя лихвите и тогава… да си вървят при първоначалния си стопанин. Пък каквото съм си изкарал междинно от тях – за първия милион нали не питаха май?

    Кое би ви мотивирало да извършите подобен грях? Слава, кариера, пари, власт?
    Слава не ми трябва – тя отравя доста от другите удоволствия на живота. Кариерата в общи линии също – много блъскаш, за да се изкатериш по стълбицата и в крайна сметка не ти остава време и сили да се радваш на постигнатото. Власт и пари в някаква степен са взаимозаменяеми, така че май клоня повече към парите, които да обърна във власт, макар че може и обратното. Не, парите все пак са си по-добре 🙂

    Или пък “по-благородна” кауза, като спасяването на човешки живот?
    Тц. Не вярвам в това, че благородните каузи се реализират чрез престъпления. Макар че реалиите у нас донякъде ме опровергават под формата на разни БГ Коледи, по-голямата част от които наливат пари в определени джобове. Не, все пак според мен престъплението прави каузата автоматично неблагородна – но пък и за да се замислиш да я реализираш по този начин, ти така или иначе си неблагороден по начало, така че проблем няма. Малко като диктуващия писмо бизнесмен: „Тъй като секретарката ми е дама, не мога да й продиктувам какво си мисля за вас. Тъй като аз самият съм джентълмен, не би трябвало въобще и да си мисля такива неща за вас. Но тъй като вие не сте нито едното, нито другото, надявам се да ме разберете правилно“.

    Бихте ли отнели един живот, за да спасите друг?
    Май само при шофиране. И пак не съм сигурен – откъде да знам кой от двата ще е по-ценен за другите, човечеството и така нататък? Не се изживявам като някой си Полфрийман, който уж в името на спасяването на един убива друг. За военния аспект на този въпрос пък – да убиваш, за да спасиш сънародниците си, съм дълбоко скептичен, Абе истината си е, че не искам да си слагам чак такъв грях на душата, просто няма после да мога да спя спокойно; пак ще ми се явява съвестта под формата на многоглава ламя и ще се будя в студена пот.

    За какво бих си продал душата? За патентовани и доказано действащи приспивателни за съвестта 😀

    Естествено, ако някой възприема горния коментар насериозно, това са си негови лични (лечими) проблеми 🙂

  14. nin каза:

    Как да я продам? Тоя въпрос е непавилен поначало?
    Като я продам кой ще получи това, за което я продавам?

    Ако не се съобразя с горното си мннение?

    Бих продал душата си за вечния въпрос? Нали се сещаш?

  15. Зелен Бетон каза:

    Не виждам какво толкова може да ми предложи рогатият дъртак, та да обмислям подобни сделки с него… :Р

  16. Не съм безгрешна. Но когато ме питате имам нужда да продам душата си, както подробно обясних в блога http://sekretnacena.blogspot.com защо и на каква цена.
    Писах го със сълзи на очи, защото, съм безсилна да направя нещо. Да продам душата си, защото, предложих, а никой дявол не се яви да я купи.
    Човек трябва да „дойде на мяра“ за да хване вяра. Всеки от нас е самостоятелна планета, която се върти около своята ос и около своето слънце. Има винаги тъмна страна, където гостува дявола и светла, за хората. Моето слънце угасва и съм готова да стана слуга на дявола, за да върна светлината… както на земята предстой икономическа криза, .. моята е светлинна Давам срок на офертата си до 10 януяри. Да купи дявола душата ми, на цената, която предлагам е за мен добро решение. Не знам дяволът някому да е правил добро, освен на Калчо, когато му взе опашката. Мисля, че за да продам на дявола душата си, на което съм готова, без да извърша убииство ( живея на село, около мен старите измряха, а кой млад ще се остави да го убия , да открадна, не мога, да накажат някого заради мен – не ми се е случвало. В службата, работа все със съпруги на по големи и по дребни началници , та мен наказват, пращат в командировка, вместо тях, отивам в цеха, защото, те трябва да бъдат на фитнес, на курс за шофьор или на фризьор, а на мен, не се препоръчва. ) ТРЯБВА ДА ИМАМ ДЯВОЛСКА ОПАШКА. Какво се получи- замечтах някой дявол наистина да ме улучи, докато съм съгласна. Продавам!

  17. Deltalink каза:

    Да бъда саркастичен изрод ме призовава кака Сийка в блога си. Е, как’ Сийке, не съм от тях. И въпреки че не е по вкуса ти, ще си го давам така, както мога.
    Я да видя какво съм я правила тая моя душа, щото тя не е на двадесет години и доста неща съм я правила.
    Продадох ли я за власт? Не, защото твърде много по-интересни неща има, за да я продам точно за това. За пари? Не съм явно, щом живея в апартамент, а не в къща 1000 квадрата. За кариера? И това не, ще трябва на доверие да го приемете.
    Но да кажа нв бих я продала – я, който използва категоричните не и никога да внимава. Бих, бих. Не съм сигурна за кое от нещата, които се сещам в момента, но бих.
    Ако стоя до вратата на влака и в ръцете си стискам две малки ръчички – тези на Аглая и Асен. И ясен есесовски глас ми каже, можеш да се качиш на влака, но продължаваш само с едното дете. Другото – вляво. А влявото е вратата на концентрационния лагер. Тогава бих.
    Ако се мотая по болниците часове наред, а любим човек отпада в ръцете ми все повече и повече, но просто никой не ти обръща внимание, защото, ами защото така бе, просто не ти обръща внимание и толкоз. Тогава бих.
    Ако лежа на самотен бряг и искам едно единствено нещо – като отворя очи, да срещна един единствен поглед на света. Тогава? Честно казано, не зная. Но ми минава през ума.
    И пак се сещам за властта. Има нюанси тя – власт и владеене.

    Слушам това. Хех, като истински боинг е господинът, мощен е, отлепя се от пистата в края на песента и те издига нагоре към небето. И владее – с гласа си, жеста си, поведението си. Дали е много сладко такова владеене? Повече от това на парите и грубата сила? Ммммм, май да, ех, как ме блазнят тези няколко минутки, може да е измамно, но сигурно е приятно да можеш така. Дали продавам?
    Няма как да знам със сигурност, нека се срещнем догодина по същото време отново тук отново същите хора и видим кой от нас е имал сделка.
    Аз обещавам да се явя – със или без душа.

  18. valia_bg каза:

    Много се е изписало за продаването и за греховете. А какво е грях – аморалното? Това, което е в разрез с утвърдените от обществото представи за добо и лошо?
    В такъв смисъл когато не стана, за да направя място на някоя възрастна жена в автобуса е грях. Защото така са ме учили, че трябва, а аз не съм го направила. И това ми създава дискомфорт и ме мъчи дълго време.

    Лоши неща съм правила. Само, за да разбера как някой ще реагира при дадена ситуация или условия. Лоши, само за да утвърдя авторитета си. Когато бяхме малки експериментирахме със съучениците си. Уж невинни малки работи, но всъщност не са, нали? Защото като кажеш на своята 13 годишна съученичка, че момчето на мечтите й ч харесва, само, за да й дадеш надежда, да си направиш живота по-интересен и да гледаш какво ще направи тя…еми, не е хубаво.

    Или когато не съм говорила близо година на баща ми защото съм го обвинявала затова, че сме се преместили(за пореден път) и за пореден път съм изгубила приятели, познанства и почвам да градя пак наново, но не се замислям, че не всичко зависи от моите желания и не всичко се подчинавя на егоизма ми.
    Сега се опитвам да оправям нещата, но и това си е било гадно.

    В наши дни нямам оправданието на малката възраст.

    Това, на което и до сега не мога да устоя е ЛЮБОПИТСТВОТО. Желанието да знам. Да гледам, да анализирам и да контролирам.
    Или с други думи манипулация. Това, което всички правим било умишлено или не.
    Достатъчно съм експериментирала с хора, с чувствата им и с със ситуации.
    Връщало ми се е разбира се, защото накрая се оплиташ в собствените си мрежи 🙂

    Дали съм продала душата си….звучи прекалено драматично.
    Дали съм правила неща, с които не се гордея – о,да.
    Дали продължавам да ги правя….по-малко от преди.
    Но, да.

  19. М каза:

    Простично и кратко: бих направила тези неща за мъжа ми и за (още) нероденото ни дете…

  20. Майк Рам каза:

    Благодаря на всички за участието! Към момента има точно 60 коментара към този пост. Радвам се, че темата ви развълнува и коментирахте толкова активно. Журито се оттегля за да определи кои коментари ще бъдат наградени, а решението ще бъде обявено в началото на следващата седмица.

  21. Pingback: Пак е време за награди « Писателският блог на Тишо

  22. Оптимиста каза:

    бих си продал душата на дявола и то веднага само да знае каво да ми предложи и то не е пари или нещо материално искам просто малко обич до сега само сам си давал сърцето на хората и съм се придължал към това да съм добър но разбрах че това не е печелившата страна обикновенно след това остава само болка и всеки си взима от сърцето ти по малко обич колкото му е необходима и идва момента в които от твоето сърце нищо не е останало то започва все по трудно да преживява болката и в един момент умира умира вярата в доброто и тогава си мъртъв душевно мисля че при мен този момент вече е дошъл и човек се обръща към другият така нареченият дявол да бих си продал душата много жалко за мен но ако някои може да го прати при мен сега е момента

  23. Pingback: Устройства за четене на електронни книги, електронна хартия. » Blog Archive » “Душа назаем”

  24. Sah War каза:

    Интересен въпрос, но неща като души(а и бог, дявол, добро и зло, морал) не съществуват в реалността – има само съзнания като комплексна функция на материален биологичен орган мозък и плюс това реалността хич не се интересува от това дали умираш или си щастлив, то засяга напълно само теб, тя не мислещо нещо(а ако е, то тогава просто ще иска да се самоизчисли! 🙂 ).

    Бих си дал душата за не малко, но ценни неща: физическа безсмъртност и неунищожимост(immortality&invincibility) или комбото всезнание/всеведение(total omniscience) + всемогъщество(total omnipotence) + въздесъщество(total omnipresence); или за осъществяването/реализирането(напр. от мен) на Technological Singularity или Techno(&scientific)utopia или реална симулация на реалността или techo-scientific progress или световен paradigm shift във всички сфери на живота, мисленето и действията на всички човеци; или да се превърна в самата Вселена/Multiverse/Omniverse/Metaverse, запазвайки съзнанието си в процеса и разширявайки го с всички естествени истини в/на реалността/физическата природа; спасяването на живота(и разумния като човечеството) във вселената; премахването на всички социални злини във вселената; като първото, но безсмъртие на всички живи същества във вселената или възможност за безкрайно съживяване или спасяване на самата вселена от самоколапс или открита комуникация и осъществяване на постоянен контакт и икономическа и философско-културно-научно-технологична обмяна с извънземни цивилизации; да стане възможно прехвърлянето на обекти и хора в други алтернативни или фиктивни(изобретени/измислени) вселени; обожестяване на човечеството със гореизброените възможности; запазване на информация във времето;прехвърляне на съзнания(mind uploading), изобретяване и широк безплатен достъп до квантов компютър(quantum computer), grey goo, light speed engine, intergalactic flights, достъп със ума ни до информацията от омнисвръхразум на вселената/природата/реалността, била то измислена от човека или естествено съществуваща; автоматично сърфиране в интернет ментално(чрез съзнанията ни), безкраен капацитет, автоматичен достъп до и „незабравимост“ на (способностите на) паметта ни и на парапсихичните ни умения(ако въобще съществуват и са възможни физически/реално), наред с много други… 😀

    Ето още три трудни философско-физически въпроса, които отдавна разработвам:
    1. Смята се, че съзнанията на всички хора са уникални и неповторими, но Натурализмът като философия може да запита дали са морални следните две ситуации:
    1.1 реално при пълна загуба на паметта твоето Аз изчезва напълно и се ражда друго Аз(друго съзнание) – това не е ли по-страшно от смъртта или равнозначно на нея???
    1.2 клонирането на Хомо Сапиенс Сапиенс(човеци) днес е технологически възможно, ако се създаде и механизъм за mind uploading(копиране, разглеждане и прехвърляне съзнания), и твой клонинг(на същатата възраст като теб) му бъде копирано твоето съзнание и стане и негово и ти изчезнеш/умреш, дали близките и приятелите ти ще видят в него друг човек??? За тях ще има ли значение? Неоспоримо е, че след прехвърлянето на съзнанието вие двамата все пак ще бъдете различни съзнания, защото това, което преживеете в реалността след този момент няма да е еднакво!
    2. Един по-физичен въпрос: ако съществува телепортация, какво би станало ако човек се телепортира вътре в бетонна стена??? Според мен ще умре автоматично и парченца от него ще заседнат в кухините на стената.
    3. Ако съществува Старгейт, защо ако механизмът му е нещо научно-фантастично като транслация на материя в електронен потон(ток) от дигитална информация и обратно, при използване на Старгейт твоите атоми да НЕ се скъсат/раздробят и телепортират едно по едно между порталите? И дигиталната(цифрова) информация може да се оплеска и това да бъде краят й или тъй като е нещо като приблизителност до аналогов сигнал да загинеш заради премахнатите от приближението атоми?

    Да не говорим за спекулативното пътуване във времето или съществуването на алтернативни вселени – например в момента изпълнение на твой избор, безкраен брой вселени се създават – всяка със различно направен избор и последствия.
    Обичам да мисля, че все във някоя алтернативна вселена ще съществува мое пълно копие и след смъртта ми или пък, че след смъртта съзнанието ти се изпразва и присажда на навородило се създание в друга алтернативна вселена… Именно закото можем да мислим така, глупости като бог са били създадани от умовете на прадедите ни, изгубили се в абстракции или просто търсещи удобни оправдания за жестокостта и неразумието си.

    Все пак, поговорката „The reasonable man adapts himself to the world; the unreasonable one persists in trying
    to adapt the world to himself. Therefore all progress depends on the unreasonable
    man. – George B. Shaw“ ми е любима и донякъде истинна.
    Философията днес е продължение на науката и технологиите и до голяма степен определя цялостното им развитието и посока на развитие. Хората са амбивалентни в реалността – и добри и лоши, макар че това са само дефиниции измислени от хорато, за да означават това, което е полезно и добро за тях като физически обекти и съответно – опасно и вредно.
    Реалността е неперсонална, а хората трябва да бъдат нерелигиозни(non-religious) твърди натуралисти с щипки егоизъм и много техноутопизъм, сциентизъм, физикализъм, утопизъм, трансхуманизъм, критичност/скептицизъм и да премахнат повечето отвлечен рационализъм и превъзнесен като бог атеизъм от съзнанията си, за да прогресираме. Без действия, тежка интелектуална и физическа работа, силно образование, развиващи се и силно застъпени наука, технологии, философия, икономика и изкуства(вкл. литература) прогрес няма откъде да дойде, а затова трябват поддържани от масите велики умове, които да изобретят велики визии и да реализират нови еволюционно-революционни върхове в науката, технологиите, филисофията, икономиката, изкуствата и да променят изцяло начина на мислене и действия и методите за това у/на всички живи хора и да променят световното общество завинаги! The best way to predict the future is to invent it(now). А тези велики умове се крият у всеки човек на земята, просто този безграничен потенциал трябва да се насочи към изпълнението на велики цели в полза и помощ на всички живи същества и обогатяващи и подобряващи самата природа!

    Sah War

  25. Майк Рам каза:

    Човече, ти си написал цяла дисертация! Благодаря за обширния и интересен коментар!

  26. Sah War каза:

    Благодаря, макар че както забелязваш мислите ми са леко хаотично изложени. Радвам се, че намираш коментара ми за интересен и провокиращ мислене – това беше идеята при писането му.

    Eдна молба – няма да е зле ако поправиш някои правописни грешки и пропуснатите съюзи в коментарите, за да е по-пригледно и удобно за четене. 🙂

    И продължавай да блогваш, БГ блогосферата се развива добре благодарение на блогъри като теб.

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s