Роден съм през 1968 г. в Ямбол. В нашия град по времето на социализма нямахме много достъп до качествена рок музика. У нас тя се преследваше от комунистическата цензура, а западна влизаше много трудно. За мой късмет имах приятели, които ме открехнаха за унгарския рок. През 80-те, когато бяхме тийнейджъри, разбрахме, че в братска Унгария се прави много качествен рок, който, въпреки неразбираемия за нас език, звучеше много яко и вдъхновяващо. А по съвсем неведоми за нас причини, в града ни имаше една книжарница, в която се продаваха грамофонни плочи на Locomotiv GT и EDDA Művek, с които започна и моето приключение в света на унгарската музика.

Моето място за поклонение

През 1985/86 започнах да идвам в София самостоятелно и бях инструктиран от приятелите си, че най-важното място в града, след като сляза от влака на Централна гара, е Унгарският магазин за подаръци, който се намираше на бул. „Мария Луиза“ точно след Лъвов мост. Това беше моето място за поклонение. На първия етаж се намираха обикновени сувенири, които не представляваха особен интерес за мен. Но втория етаж се намираше истинската Мека на музиката. Магазин, целият отрупан с грамофонни плочи, с невероятно красиви обложки и страхотен звук.

За първи път в живота си видях магазин, в който можеш да си поръчаш плоча, да ти я пуснат и ти да си я слушаш колкото искаш. После, ако ти хареса, можеш и да си я купиш. Когато влязох в този магазин, бях като малко детенце в сладкарница. Всичко ме впечатляваше, а не знаех откъде да започна. Но една картинка привлече погледа ми и ме впечатли с изображението си:

Веднага поисках да я чуя и още с първите тактове бях блъснат в главата от невероятно мощна и разтърсваща музика. Не можех да си представя, че някой може да прави такава музика по времето на социализма. Нима партийната цензура в Унгария е толкова либерална?

След това открих още няколко плочи с все така впечатляващи cover изображения и станах верен фен на групата. А след това всичко свърши. Мина време, започнах да се ровя, даже да уча унгарски и така, постепенно научих една интересна история, свързана с групата, нейните членове и всички други унгарски музиканти, свързани с нея. Всъщност, историите са много, но тук ще се огранича в основната линия – историята на Pandora’s Box, а за другите сюжетни линии, ако остане време.

Началото – Лорант Шустер и P. Mobil

Всичко започва с групата P. Mobil, чието име произлиза от латинското „perpetuum mobile“ или „вечен двигател“. Основател на групата е Лорант Шустер (Schuster Lóránt) – една истинска легенда в унгарската рок музика. Активен борец против комунистическия режим, Шустер получава забрана да пее или да свири на сцена в продължение на 10 години. Той обаче не се предава и се превръща в сценичен шоумен – подгрява публиката, разказва вицове, ръкомаха и вика от сцената, с което докарва публиката до екстаз, без да нарушава наложения му запор.

Шустер е основател на редица рок банди, сред които P. Mobil и Hobo Blues Band. Заедно с последните заснемат култовия филм „Плешивото куче„, с което придобиват нечувана популярност и у нас. Вижте запис от една от най-популярните песни на Hobo Blues Band с легендарния Гюла Бил Деак (Deák Bill Gyula.) на вокалите.

Както може и да се очаква, поредната група на Лорант Шустер има страхотни музиканти като вокалиста Гула Викидал (Vikidál Gyula), клавиристът Ищван Черхати (Cserháti István) и китариста Шандор Бенчик (Bencsik Sándor), с които създават популярни хитове и печелят любовта на публиката. Разбира се, групата не си поплюва много в текстовете си по отношение на комунистическата власт, и въпреки че придобиват огромна популярност сред народа, имат много проблеми с властта. Един от най-големите им хитове е „Песента за два форинта“. Вижте един запис от по-късни времена с Петер Туньоги (Tunyogi Péter) на вокала и Гюла Викидал като гост вокал. На сцената можете да видите и Лорант Шустер с рупор, който нагрява публиката:

Създаването на група P. Box

През 1980 г. Бенчик и Черхати напускат групата P. Mobil, за да създадат своя група, която кръщават P. Box, като съкращение от Pandora’s Box и през 1982 г. записват първия си албум под това име. Личи си, че и двамата имат големи творчески амбиции, но безспорно китаристът Бенчик е истинският креативен гений на групата. Към двамата основатели се присъединяват барабанистът Ищван Сабо (Szabó István), басистът Йожеф Шафар (Sáfár József) и младият певец Миклош Варга (Varga Miklós).

Албумът е толкова добър, че веднага се превръща в хит сред феновете. Малко по-късно излиза и концертен албум, включващ трите най-популярни млади групи в Унгария по онова време – началото на 80-те – EDDA Művek, P. Box и Karthago, озаглавен „1… 2… 3… Start“.

През 1983 г. в Унгария се случва едно знаменателно събитие: за първи път се играе представление на рок операта „Крал Ищван“, с което се дава началото на унгарския рок театър. В тази рок опера, посветена на покръстването на унгарския народ и създаването на унгарската държава, участват както текущия певец на групата Варга, така и техните колеги, за които вече говорихме – Гюла Викидал и Бил Деак. Това косвено дава нов тласък на популярността на групата, а освен това песни от мюзикъла влиза в репертоара на бандата, а Викидал и Деак често излизат на сцената като гост певци на техните концерти.

Варга се оказва много търсен певец, а и той самият явно е искал да намери своя точен стил, затова напуска групата в търсене на нови творчески изяви. В бъдеще участва в различни групи и проекти, сред които и шведския проект Safari, който не е особено успешен. За известно време има собствена група – Miklos Varga Band, с която има известен успех, като най-популярният му хит е песента „Europa“:

„Камък върху камък“ – успех и слава

Бенчик и Черхати, останали без фронтмен, се обръщат към най-очевидния избор – Гюла Викидал. С него са свирили заедно в P.Mobil, а сега той е и звезда от мюзикъл, така че би трябвало да е лесно да се сработят. Оказва се, че това е най-добрият им ход. Творческият дух, създаден между Бенчик и Викидал ражда страхотни песни. През 1983 г. излиза и следващият им албум, озаглавен „Kő kövön (Камък върху камък)“, който се превръща в емблематичен за унгарския рок през периода на 1980-те години до падането на комунистическия режим.

Това е албумът с обложката, която грабна вниманието ми при първото ми влизане в унгарския магазин за подаръци и сърцето ми със своята музика. Як ритъм, великолепни сола, а гласът на Викидал буквално събаря стени!

Пътят надолу

Разбира се, този албум води до голям успех, много концерти и слава, но нищо хубаво на продължава вечно. Басистът Шафар и барабанистът Сабо напускат, за да бъдат заменени от бившия басист на EDDA Ласло Желенц (Zselencz László) и от бившия барабанист на Hobo Blues Band Золтан Палмаи (Pálmai Zoltán). Групата издава още един албум – „Ómen“, който е доста добър, но според мен е далеч от качеството на предишните два. Заглавната песен (първа в записа по-долу) е убийствена!

Оттук нататък нещата тръгват на зле. Ищван Черхати се премества да живее в Дебрецен и поради невъзможност да пътува постоянно до Будапеща, напуска групата. Малко по-късно напуска и Викидал, заместен от Бил Деак, но не успяват да запишат нищо. След това Бенчик напуска и групата де факто се разтурва.

Смъртта на Шандор Бенчик и краят на групата

Интересна е историята на Бенчик, която е обвита в мъгла. Някои казват, че е решил да емигрира в Швеция, а други – че е зарязал музиката и се захванал с незаконен бизнес. Никой не знае истината. Факт е, че при някакъв сблъсък е бил застрелян в бежански лагер в Австрия. Какво е правил там и как се е стигнало до този инцидент – историята мълчи. Но истината е, че унгарската музика загуби един голям талант, който нямаше достатъчно време да се разгърне и да се покаже в цялата си красота пред света.

Групата продължава да съществува и да става все по-жалка. Бившите членове Шафар и Сабо, които напускат през 1984, възстановяват една група под името Pandora’s Box в Будапеща, а клавиристът Черхати създава друга група под същото име в Дебрецен. Всяка група свири песни от оригиналния състав. През 2005 г. Черхати умира от рак, но неговите колеги продължават да поддържат групата. Малко по-късно започват и съдебни дела кой има правото да носи името Pandora’s Box. Тъжна и грозна история…

Хубавото на цялата история е, че музиката остава вечна. Двигателят на групата Шандор Бенчик го няма, Други също си отидоха, а живите остаряха, но музиката остана. Днес в Унгария все още се цени създаденото от Pandora’s Box и лично от Бенчик. Техните песни се изпълняват на концерти и телевизионни програми от млади музиканти, а старите им колеги се събраха, за да отдадат почит на легендарното им творчество.

Оставям ви с клипа на песента „Зелено, лилаво и черно“, изпълнена от музикантите от P. Mobil плюс бившите вокалисти на двете банди Петер Туньоги, Бил Деак, Миклош Варга и Гюла Викидал. Музиката остава вечна!