Честит рожден ден на мен!

Обичам рождените дни. Чудесно е да ти се обаждат близки и далечни роднини, приятели и колеги, да ти пожелават хубави неща, да ти подаряват интересни подаръци, а вечерта, с най-близките от тях да отпразнуваш завършека на деня с хубаво хапване и пийване.

Само че в един момент годините почват да се въртят твърде бързо и ти се иска ако може някак си да ги позабавиш, но изглежда няма начин. Има години, в които на рождения си ден човек изпада в умисъл, вглежда се в живота си дотук и се опитва да си направи равносметка – какво е постигнал, докъде е стигнал и накъде ще поеме. На някои им се случва около т.нар. „Христова възраст“, а на такива като мен – много по-често – кажи-речи през 3-4 години. Може би просто съм си такъв – обичам да разсъждавам над Живота, Вселената и всичко останало…

Днес ставам на 39. Последната година на тридесетте. Имам чувството, че е последната година от младостта ми. Числата от 40 нагоре винаги са ми навявали усещане за старост, въпреки че други хора наричат 40-те години „на попрището жизнено в средата“. В моята професия, където средната възраст е 24 години, годините и опитът не се ценят и на тази възраст вече много хора ме смятат за твърде стар.

Аз, обаче, се чувствам много свеж и здрав, изпълнен с много енергия и богат с безброй мечти, напук на всички зложелатели, напук и на собствените си страхове. След близо 20 години работа в областта на информационните технологии, в главата ми се зародиха идеи за смяна на попрището. Вместо да работя някъде за заплата, реших да се впусна в рисковете на собствения бизнес. Вместо с писане на софтуер, тръгнах да пиша блогове и да изнасям лекции. Дали ще успея? Не знам, но се чувствам силен и способен, и вярвам силно както в себе си, така и в приятелите и семейството си, които стоят плътно до мен и ме подкрепят безрезервно с вярата и любовта си.

Възпитанието, което родителите ми и обществото, в което съм израснал, са ми дали, винаги ме е карало да търся сигурността – да се изуча, за да взема диплома, с която по-лесно да си намеря по-добра и по-високо заплатена работа. Но какво, всъщност, значи „по-добра работа“? Добра ли е работата, в която те карат да правиш неща, които или не са ти интересни, или не ти харесват? Добра ли е работата, в която шефът те овиква и обвинява за собствените си грешки? Или пък добра е тази, в която не можеш да намериш общ език с колегите, които тайно злословят зад гърба ти?

Не, не казвам, че всичко това ми се е случило на мен и че работата, която съм работил през годините, не е била добра! Работил съм на ужасно много места и навсякъде съм срещал хора, общуването с които е било огромно удоволствие за мене. Винаги съм попадал на места, където съм научавал много както за тънкостите на професията, така и за човешката природа.

Работата ми винаги е била „добра“, но не „достатъчно добра“.

Сега поемам по нов път. Искам да работя това, което аз реша, това, което ми доставя най-голямо удоволствие. Попитаха ме дали смятам да правя кариера като блогър. Не знам как може да се „прави кариера“ с това. Не знам дали това може да носи достатъчно приходи, за да може човек да живее от блогване. Знам само, че това мога да го правя добре и че страшно ми харесва. Ако мога да направя кариера от това да бъда ИТ консултант, лектор и блогър, ще мога един ден (дано да е по-късно!) да умра щастлив.

Астролозите казват, че през някакъв период от време на човек му се случват съдбоносни години, т.е. години, през които се случват важни събития, които тласкат съдбата ни в нова посока. Може би за мене този период е 13 години. Днес се случва важна промяна в живота ми. Преди 13 години, когато бях на 26, създадох първата си частна фирма, заедно с моя учител по информатика, брат си и още двама колеги. Усещането да правиш това, което умееш и което ти харесва, да вземаш сам решенията за работата и живота си, е несравнимо! Тогава и чувството за несигурност беше по-слабо, защото бяхме петима съдружници и всеки усещаше подкрепата на другите.

За съжаление, бяхме млади и неопитни – не само в бизнеса, а и в умението да се разбираме помежду си. Скоро доверието помежду ни се пропука и се наложи да се разделим. Аз не можах да събера смелост да продължа в бизнеса сам и започнах работа като наемен работник. И така – 13 години, чак до днес.

Сигурно и на 13-годишна възраст ми се е случило нещо съдбоносно (най-малкото навлязъл съм в пубертета), но вече от възрастта спомените ми са избледнели и не мога да се сетя за някакво забележително събитие оттогава.

Днес е друго. Тръгвам по нов път сам, но за сметка на това много по-уверен в себе си. Имам прекрасно семейство и верни приятели, които дори и да не ми помагат пряко, са моя духовна упора и ми дават сила и кураж да продължа. Накъде точно ще тръгна – не знам. Дали ще успея – никой не може да каже. Единствено времето ще бъде онзи безмилостен съдия, който ще прецени дали съм успял или не. Със сигурност, обещавам, че след още 13 години ще направя нова равносметка на живота си и ще я споделя в „дневничето си“.

Дано да сме всички живи и здрави дотогава!
Наздраве!


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Лични и тагнато, , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

18 Responses to Честит рожден ден на мен!

  1. Честит рожден ден на теб! 🙂

  2. mikeramm каза:

    Благодаря! 🙂

  3. HeYJIoBuMa каза:

    Честито и от мен! Аз съм рожденичка утре 🙂 В другиден също има рожденик-блогър 🙂

  4. mikeramm каза:

    Честит да е и на тебе, Неуловима!
    Да сме живи и здрави всички Лъвове! 🙂

  5. Вени Г. каза:

    Честит ти рожден ден и нека новият път те отведе там, където желаеш!

    Със закъснение се включвам, защото вчера открих блога ти.

  6. mikeramm каза:

    Много ти благодаря за пожеланията, Вени, както и за мъдрите думи по повод на мръкането! 🙂

  7. boykomail каза:

    Честит Рожден Ден, Майк!
    Желая ти много здраве, щастие и късмет!
    С уважение: Бойко 🙂
    ПП. Мислите, нещата които те вълнуват и начина по който се чустваш са чудесни. 🙂
    Наскоро гледах филмите – What The Bleep Do We Know и The Secret!
    Препоръчвам ги на всеки избрал да промени нещо в живота си …много интересни са 🙂 Приятен ден! 🙂

  8. mikeramm каза:

    Бойко, благодаря за пожеланията!

    Радвам се, че споделяш моите мисли и чувства. Вярвам, че имам още един верен читател в твое лице. Надявам се, че ще успявам да бъда интересен за вас и в бъдеще.

    P.S. Непременно ще потърся тези филми! 🙂

  9. vanilla каза:

    Ееее, аз се включвам тук със закъснение:) Искам само да пожелая живот и здраве за тия следващи 13 и все така да успяваш саморъчно да държиш юздите; за което семейството и приятелите наистина са неоценимо важни. Всичко най!!

  10. Майк Рам каза:

    Много благодаря!

  11. Вие сте на 40 години и на днешния ден, като се абонирам за вашия блог Ви желая тази година за Вас да е по успешна .Защото сте вече във възрастта на мъдростта. Имате професия, достигната с упоритост и ум.
    Умният винаги ще излезе от положение, което мъдрият няма да допусне.
    Не съм от програмистите. Демокрацията затвори работните места на предприиятието. Живея в далечно село, тук около мен са стари хора. Купих си компюрър и се научих с налучкване да ползвам Интернет, които тук е претоварен. Имам много проблеми, но затова обвинявам само себе си.
    Унтернет ми дава много информация. Обичам да чета блоговете. Ще очаквам да ме информирате , доколкото мога ще коментирам
    Аз цъм човек с щасливо семеиство, което е понесло много недправедливи удари. Екстремизмът ми е чужд. Предпочитам да съм опозиция, на събеседника, за да проверя чувството му за търпимост, интелигентност, поради което да се договорим, че ще приемате мнението ми спокойно и ще ме опровергавате ( ако трябва) с данни, а не с обиди. Аз харесвам това управление, защото никой не посочва, че ми предлага нещо по добро. Аз считам, че когато има нередности, хората трябва да протестират, да цочат нередностите и ответната страна да дава не само отговор, а и действие. Но съм възмутена от лумпените на 14 01 защото обичам България и не искам тя да инициира към света грешни сигнали.
    Реших да си направя блог, класация на публикуваните най злобни материали за Путин, респективно Русия , както и портал, да чета оригиалните в Русия медии. да събирам публикуваните там злобни, отрицателни такива за България.

  12. Майк Рам каза:

    Цветанка, виждам, че животът Ви никак не е бил лесен и се радвам, че сте намерила сили в себе си да се адаптирате към новите предизвикателства.

    Все пак, струва ми се, че гледате на нещата черно-бяло. Животът е шарен и не демокрацията е затворила работните места, а пазарните условия. Не казвам, че животът е лесен, но човек трябва да го живее с разбиране и търпимост. И да знае, че единственото, на което може да разчита, е любовта и подкрепата на семейството и приятелите.

    Пожелавам Ви никога да не ги губите!

  13. olina mincheva каза:

    zdraveite,dnes popadnah na va6iqt blog,dopada mi va6eto razbirane za ne6tata ot givota i tova 4e vie ste edin 4ovek koito misli i razsagdava nad givota si.umeete da si pravite ravnosmetka i smqtam 4en ste otkrili tainata na givota.pogelavam vi 6tastie,lubov i mnogo dobri hora po patq si.uspeh

  14. Майк Рам каза:

    Олина, благодаря ти за чудесните пожелания! Твоят коментар идва точно в навечерието на поредния ми, 42-ри рожден ден и го приемам като добра поличба! 🙂

  15. Ваня каза:

    Много здраве и от мен. 🙂 Продължавай напред, мечтите се сбъдват. 🙂

  16. Антоанета Борисова каза:

    Е, как сте сега след 8 години? Успяхте ли? Много ми е интересно какво за Вас е успех.
    Пиша тук, защото, докато четях, всичко ми вървеше гладко, все едно бяха познати неща, само като стигнах до “ Единствено времето ще бъде онзи безмилостен съдия, който ще прецени дали съм успял или не“ се спрях (щях да пиша „препънах“). Наистина ли мислите, че времето е безмилостен съдия? Или просто сте се сетили за това клише автоматично? Май по-вярно е, че е милостив съдия…

  17. Майк Рам каза:

    Не съм успял Не обичам тази дума. „Успял“ ми звучи като „умрял“. Тук съм писал за това: https://silvermountain.mikeramm.com/2012/07/09/successful-succeeded-oversucceeded/

    Що се отнася до това дали времето е безмилостен или милостив съдия – не знам. Усещам, че съм изгубил твърде много време в живота си и нещата, котио се случват сега, биха могли да се случат преди поне 20 години. Безмилостен съдия е, защото това време няма връщане назад.

    Може би, когато остарея още, ще разбера, че всичко това е суета и че времето милостиво ни учи да приемаме и да прощаваме всичко.

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s