Около кампанията на Мото Пфое Focus Motion, представяща новия Ford Focus в интернет пространството, вече се вдигна много шум. Щастлив съм, че бях един от избраниците да участват в първата част на тази кампания, наречена Text Drive, и имах възможността да покарам за няколко дни този автомобил. По принцип избягвам да карам кола в София, затова помолих организаторите на кампанията да взема колата на два пъти през дългите празнични майски уикенди, вместо за цели 10 дни последователно, с което те се съгласиха, така че сега ще ви разкажа за пътешествията, които с моята съпруга си организирахме – хем да обиколим интересни места в страната, където все още не бяхме ходили, хем да потестваме фокуса на малко по-големи разстояния.

Първият голям уикенд беше по Гергьовден и ние решихме да го започнем с пътуване до Бачковския манастир и Асеновата крепост. В интерес на истината, и друг път бяхме ходили до манастира, но решихме, че Гергьовден е добър повод отново да посетим това свято място, като за първи път не бяхме част от организирана групова екскурзия, а само двамата с жена ми.

С новия Ford Focus на Бачковския манастир

Пътуването беше относително бързо и приятно. Колата, която взех за тест драйв, беше най-мощният вариант, който Мото Пфое предлагаше за тестване – с цели 182 коня под капака – и изкушението да я „надуеш“ здраво по магистралата беше неудържимо. Затова, въпреки че съм много кротък шофьор, си признавам, че на някои места се позволих да изпробвам възможностите на колата с по-високи скорости и останах много доволен от стабилното й държане на пътя. За сравнение, моето Рено към 160 км/ч. започва да тресе и аз започвам да се чувствам неуверен, че наистина я държа под контрол, когато се движа с такава скорост. Не че го препоръчвам, де – то си е забранено и има защо.

Тръгнахме късно от София и затова в манастира пристигнахме късно следобед, когато за щастие голямата тълпа се беше разотишла, но въпреки прекрасната природа и взаимното ни усамотение, имах усещането, че сме попаднали на едно омърсено място. В подножието на пътя към манастира има един малък водопад, който обаче е почти напълно закрит от построеното пред него едноименно заведение. Единственият начин да го видите, е да седнете на някоя от масите в ресторанта. А като седнете, ще трябва и да поръчате…

Пътят нагоре е стръмен и вероятно монасите са искали всеки посетител да се поизпоти и да се поизмъчи физически, за да стигне до горе с пречистена душа. Днес целият път е осеян и от двете страни със сергии, продаващи грънци и локум, а хората се качват с колите си до самите порти на манастира.

Там пък, вътре, от скоро е забранено снимането с фотоапарати. Явно манастирската управа се е повлияла от новата държавна мода да се забранява снимането в туристически обекти с цел (а) опазване на някакви авторски права и (б) да се привличат повече туристи (???). Логиката била, че като няма снимки в интернет, повече хора ще дойдат на крака да видят с очите си този обект. Това са пълни глупости според мен, но за съжаление в манастира има охрана от едни здрави мъже, за които чух, че няма да се посвенят да ти разбият фотоапарата, ако те хванат да снимаш с него. Иначе богобоязливи хора…

Край Бачковския манастир

По-важното е, че си направихме разходка двамата с жена ми, съвсем сами – нещо, което отдавна не ни се беше случвало и ни беше особено приятно. Без да сме много религиозни влязохме вътре в манастира и запалихме свещи (свети Георги е почитан покровител на нашето семейство), после се разходихме сред красивите местенца наоколо и след това се запътихме на обратно.

***

Асеновата крепост е място, което винаги съм подминавал, въпреки че често съм минавал по този път. Едва сега разбрах каква е причината за това – просто няма табела от едната страна на пътя и човек лесно може да изпусне отбивката, а след това е много трудно да се върнеш назад по този тесен и криволичещ път.

Останките от Асеновата крепост

Когато се изкачихме до крепостта с колата, вече беше започнало да се здрачава. Работният ден беше приключил и нямаше почти никакви хора. За съжаление, от крепостта има съвсем малко останки, а като нямаше екскурзоводи, не можахме да разберем как можем да ги разгледаме качествено и най-вече безопасно. Тръгнахме по една пътека, но скоро се сблъскахме с каменни стени, които трябваше или да катерим, или да заобикаляме, но се уплашихме от стръмните урви, край които минахме и решихме да не правим опасни експерименти.

Разходихме се по пътя наоколо, направихме няколко снимки (доколкото позволяваше намаляващата светлина) и се надишахме на вълшебни планински аромати. Навсякъде бяха нацъфтели люляци и други храсти и дървета и край нас се носеше богата смесица от горски миризми. Това беше много приятен завършек на вечерта и след кратката разходка поехме обратно към София.

Кулата на Асенова крепост

Тестът на колата беше добър – карахме и по магистрала, и по планински път, и в двата случая останах доволен както от стабилното държане по завоите, така и от мекото и комфортно возене. Понеже личната ни кола е по-старичка, жена ми беше много впечатлена от радиото на фокуса, което може автоматично да намира същата станция от различни предаватели и да го излъчва постоянно, без да прекъсва. Удоволствието да слушаме любимото си радио през целия ден беше допълнителна добавка към всички приятни преживявания от кратката ни екскурзия.

Разбира се, открихме и недостатъци. В един момент отстъпих шофирането на Мая и седнах на дясната седалка, която се оказа значително по-неудобна от шофьорската. Пространството за краката ми беше късо и нямах възможност да си изпъна краката, което при по-дълъг път започва доста да досажда. Изпробвах и задните седалки и се оказа, че там е удобно да се седи, но облегалките за врата са много неудобни в свито положение. За да се облегнеш удобно, трябва да ги вдигнеш нависоко, което пък скрива видимостта на шофьора в огледалото за обратно виждане.

Новият Ford Focus

Ясно е, че няма пълна угодия за всеки и че всеки автомобил прави някакви компромиси, за да постигне търговските си цели. Новият Ford Focus има много джаджи и електроника като за автомобил от средния клас, предлага решения с мощни и икономични двигатели, изключително комфортен е за каране, но пък прави компромиси с вътрешното пространство и удобството на останалите пътници. Както писах в предишния си пост, може би е най-подходящ за двойка без деца или за семейство с малки деца, които няма да страдат от ограниченията на вътрешното пространство.

Очаквайте още пътеписи от страната и впечатления от този автомобил.

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.