Около кампанията на Мото Пфое Focus Motion, представяща новия Ford Focus в интернет пространството, вече се вдигна много шум. Щастлив съм, че бях един от избраниците да участват в първата част на тази кампания, наречена Text Drive, и имах възможността да покарам за няколко дни този автомобил. По принцип избягвам да карам кола в София, затова помолих организаторите на кампанията да взема колата на два пъти през дългите празнични майски уикенди, вместо за цели 10 дни последователно, с което те се съгласиха, така че сега ще ви разкажа за пътешествията, които с моята съпруга си организирахме – хем да обиколим интересни места в страната, където все още не бяхме ходили, хем да потестваме фокуса на малко по-големи разстояния.
Първият голям уикенд беше по Гергьовден и ние решихме да го започнем с пътуване до Бачковския манастир и Асеновата крепост. В интерес на истината, и друг път бяхме ходили до манастира, но решихме, че Гергьовден е добър повод отново да посетим това свято място, като за първи път не бяхме част от организирана групова екскурзия, а само двамата с жена ми.
С новия Ford Focus на Бачковския манастир
Пътуването беше относително бързо и приятно. Колата, която взех за тест драйв, беше най-мощният вариант, който Мото Пфое предлагаше за тестване – с цели 182 коня под капака – и изкушението да я „надуеш“ здраво по магистралата беше неудържимо. Затова, въпреки че съм много кротък шофьор, си признавам, че на някои места се позволих да изпробвам възможностите на колата с по-високи скорости и останах много доволен от стабилното й държане на пътя. За сравнение, моето Рено към 160 км/ч. започва да тресе и аз започвам да се чувствам неуверен, че наистина я държа под контрол, когато се движа с такава скорост. Не че го препоръчвам, де – то си е забранено и има защо.
Тръгнахме късно от София и затова в манастира пристигнахме късно следобед, когато за щастие голямата тълпа се беше разотишла, но въпреки прекрасната природа и взаимното ни усамотение, имах усещането, че сме попаднали на едно омърсено място. В подножието на пътя към манастира има един малък водопад, който обаче е почти напълно закрит от построеното пред него едноименно заведение. Единственият начин да го видите, е да седнете на някоя от масите в ресторанта. А като седнете, ще трябва и да поръчате…
Пътят нагоре е стръмен и вероятно монасите са искали всеки посетител да се поизпоти и да се поизмъчи физически, за да стигне до горе с пречистена душа. Днес целият път е осеян и от двете страни със сергии, продаващи грънци и локум, а хората се качват с колите си до самите порти на манастира.
Там пък, вътре, от скоро е забранено снимането с фотоапарати. Явно манастирската управа се е повлияла от новата държавна мода да се забранява снимането в туристически обекти с цел (а) опазване на някакви авторски права и (б) да се привличат повече туристи (???). Логиката била, че като няма снимки в интернет, повече хора ще дойдат на крака да видят с очите си този обект. Това са пълни глупости според мен, но за съжаление в манастира има охрана от едни здрави мъже, за които чух, че няма да се посвенят да ти разбият фотоапарата, ако те хванат да снимаш с него. Иначе богобоязливи хора…
По-важното е, че си направихме разходка двамата с жена ми, съвсем сами – нещо, което отдавна не ни се беше случвало и ни беше особено приятно. Без да сме много религиозни влязохме вътре в манастира и запалихме свещи (свети Георги е почитан покровител на нашето семейство), после се разходихме сред красивите местенца наоколо и след това се запътихме на обратно.
***
Асеновата крепост е място, което винаги съм подминавал, въпреки че често съм минавал по този път. Едва сега разбрах каква е причината за това – просто няма табела от едната страна на пътя и човек лесно може да изпусне отбивката, а след това е много трудно да се върнеш назад по този тесен и криволичещ път.
Останките от Асеновата крепост
Когато се изкачихме до крепостта с колата, вече беше започнало да се здрачава. Работният ден беше приключил и нямаше почти никакви хора. За съжаление, от крепостта има съвсем малко останки, а като нямаше екскурзоводи, не можахме да разберем как можем да ги разгледаме качествено и най-вече безопасно. Тръгнахме по една пътека, но скоро се сблъскахме с каменни стени, които трябваше или да катерим, или да заобикаляме, но се уплашихме от стръмните урви, край които минахме и решихме да не правим опасни експерименти.
Разходихме се по пътя наоколо, направихме няколко снимки (доколкото позволяваше намаляващата светлина) и се надишахме на вълшебни планински аромати. Навсякъде бяха нацъфтели люляци и други храсти и дървета и край нас се носеше богата смесица от горски миризми. Това беше много приятен завършек на вечерта и след кратката разходка поехме обратно към София.
Тестът на колата беше добър – карахме и по магистрала, и по планински път, и в двата случая останах доволен както от стабилното държане по завоите, така и от мекото и комфортно возене. Понеже личната ни кола е по-старичка, жена ми беше много впечатлена от радиото на фокуса, което може автоматично да намира същата станция от различни предаватели и да го излъчва постоянно, без да прекъсва. Удоволствието да слушаме любимото си радио през целия ден беше допълнителна добавка към всички приятни преживявания от кратката ни екскурзия.
Разбира се, открихме и недостатъци. В един момент отстъпих шофирането на Мая и седнах на дясната седалка, която се оказа значително по-неудобна от шофьорската. Пространството за краката ми беше късо и нямах възможност да си изпъна краката, което при по-дълъг път започва доста да досажда. Изпробвах и задните седалки и се оказа, че там е удобно да се седи, но облегалките за врата са много неудобни в свито положение. За да се облегнеш удобно, трябва да ги вдигнеш нависоко, което пък скрива видимостта на шофьора в огледалото за обратно виждане.
Ясно е, че няма пълна угодия за всеки и че всеки автомобил прави някакви компромиси, за да постигне търговските си цели. Новият Ford Focus има много джаджи и електроника като за автомобил от средния клас, предлага решения с мощни и икономични двигатели, изключително комфортен е за каране, но пък прави компромиси с вътрешното пространство и удобството на останалите пътници. Както писах в предишния си пост, може би е най-подходящ за двойка без деца или за семейство с малки деца, които няма да страдат от ограниченията на вътрешното пространство.
Очаквайте още пътеписи от страната и впечатления от този автомобил.
Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.
Майк, следващия път Ви пожелавам да тествате Speed 8 🙂 на Bentley!
А кое е любимото ви радио,Майк?
Радио Едно и Радио Едно Рок 🙂
Свещенна простота е това с забраната на снимките. Аз бях преди две години там и се снимах в двора но след доста препирни с един бастун в синя манта, който ме преследваше на всяка крачка! Накрая един поп ми разреши като видя, че съм доста шумен 🙂
Между другото това, че не можеш да се снимаш кара доста хора да подминават манастира!
http://mcmitashki.snimka.bg/mountain/visoko-visoko.470732.23930615
Несвещена простота е да „подминеш“ манастир, защото не можеш да се снимаш!
Много си прав Кирчо! За жалост много хора посещават мероприятия и места само за да се снимат!
Ех, за малко сте пропуснали Сливодолското падало – най-високият водопад на Родопите (50м).Намира на 10км от след Бачковския манастир. Трябва пак да наминете към Пловдивски регион, има доста интересни неща за гледане! 🙂
Със сигурност ще минем отново! 🙂