Този път дайджестът започва без предисловие, а с една инициатива, която ме впечатли с това, че едни млади хора са решили да променят света около себе си със своите собствени ръце. За първи път за идеята за почистването и пребоядисването на спирка Шинков научих от блога на Иван Ралчев, който беше озаглавил поста си „Промени света си сам„, а по-късно в блога ProvoCAD публикуваха и серия от снимки от събитието, което според мен е постигнало две неща (поне за участниците в пребоядисването:

• първо, ако искаш да постигнеш нещо полезно, захвани се с него сам, а не чакай някой друг да го направи за теб
• второ, работата, ако има ясна цел и смисъл, може да бъде забавна и да носи огромно удовлетворение.

Нямам какво друго да добавя, освен да поздравя участниците в почистването и пребоядисването на спирката за идеята и за успешното й реализиране. Браво!

Ето и една снимка от това забележително събитие:

***

Лидия Стайкова – Lyd беше подхванала темата за квотите още отдавна, но продължава да пише по нея, а сега, когато предстоят класациите на кандидат-гимназистите, тази тема отново става актуална. Аз лично съм засегнат, тъй като по-малката ми дъщеря е кандидат-гимназист и имам личен интерес квотите да отпаднат, така че повече момичета да се класират и моето дете да има по-голям шанс. От друга страна си мисля, че те имат и своето положително значение, тъй като един клас, състоящ се само от момичета, вероятно ще има някакво патологично влияние върху децата.

Интересно е съждението на Lyd, че квотите съществуват поради невъзможността на нашата образователна система да предложи качествено образование за всички желаещи деца. С други думи – породени са от недостига на качествено образование. Това е така, но пък дали няма нужда от такива ограничения? Ако всички деца искат да учат в английска гимназия, нужно ли е държавата да им даде тази възможност? Всъщност въпросът е: кой трябва да регулира разпределението в различните училища и специалности – държавата или пазара?

***

Валентин Михалев пък разсъждава над толерантността. Честно казано, и аз отдавна съм забелязал, че много от борците за нечии права и приканващи към толерантност, всъщност са нетолерантни към другите, но Валентин го е казал доста точно:

Мисля, че толерантността, в общия смисъл на думата, е ограничаване на правата на една група от хора, в полза на друга.

Все си мисля, че може би има начин да намерим баланса в отношенията си, но не виждам да го търсим.

***

Любимата ми тема за авторските и (най-вече) сродните им права бе засегната в две интересни публикации. Едната е на Константин Павлов-Комитата, в която той споделя новината, че една от най-големите звукозаписни компании – Warner Music – е закупена от руския милиардер-олигарх Леонид Блаватник. Интересен е коментарът на автора за тази сделка, който показва, истинската същност на остарелия вече бизнес модел на звукозаписната индустрия:

Тази продажба за цена около 2000 (!!!) пъти по-ниска от горния иск, уж от корпорацията с втори по големина пазарен дял в света (!!!!) е мълчаливо признание от мениджмънта и собствениците на Warner Music, че старият модел на разпространение и продажба на музика вече е напълно несъстоятелен и не може да бъде спасен. Язък само, че яворколевци се излагаха да лазят за тях по покривите, язък за посланик Уорлик, който се излагаше да връчва награда за приноси в борбата за опазване на интелектуалната собственост на Вежди Рашидов. Горкият посланик, работата му е хем трудна, хем силно неблагодарна.

В крайна сметка, всичко много прилича на сватба по сметка между две мафиотски фамилии. Едната с претенциите и благородническата титла, а другата с парите, за които е неудобно да се говори, и дори не само за първия милион.

В другата статия, озаглавена Данък „Чалга“ или данък „Комунизъм“, Свилен Милев разкрива фактите за разходите на музиканти като група Сигнал за „опазването“ на техните авторски права от организации като ПРОФОН и „Музикаутор“ и колосалната им печалба от 23 лева на година от това. Примерът съвсем явно показва кой точно печели от авторските права и че авторите са не по-малко ощетени от почитателите, в чието лице издателите винаги са виждали Големия Враг.

***

Едно от нещата, които често ми се е случвало да обяснявам, е ще е то сива икономика. Наскоро участвах в един проект, който се занимаваше с тази тема и се наложи да изчета много литература по въпроса. (Работата ми по проекта приключи скоропостижно, но това беше за добро, тъй като хората вътре бяха много корумпирани.) Оказва се, че малко хора правят разлика между цветовете на икономиката (а журналистите нямат никаква идея за това) и за щастие тук се появява Иван Стамболов-Sulla, който съвсем ясно го обяснява. В статията се говори и за политика, и за други работи, но който веднъж е попадал на негов пост, знае, че за каквото и да става въпрос, все е интересно. А, и Картаген трябва да бъде разрушен 🙂

***

Два поста, които звучат малко абстрактно, но навяват на мрачни разсъждения. Радослав Бимбалов говори за злото в нашите сърца, наблюдавайки празненствата след смъртта на Осама бин Ланден, а Валентин Михалев смята, че с влизането си в Европейския съюз сме загубили напълно своя суверенитет. Съгласен съм по малко и с двамата. Мисля си, че човешката история е поредица от спадове и възходи и просто сега се напираме в дълбок спад – икономическият се вижда и с просто око, но има и духовен, и нравствен спад. И това не се отнася само до България – мисля, че целият свят е изпаднал в него. Може би просто трябва да минем през това състояние, преди да започнем да се издигаме нагоре…

***

Следващите публикации, които ще ви представя, ги класифицирам като полезни и ще бъда много щастлив ако и вие ги намерите за такива. Започвам с поста на Светлин Наков сравняващ българските университети, които подготвят софтуерни инженери. Познавам автора лично като изявен преподавател в областта на програмирането и смятам, че има доста добър поглед върху ситуацията в българските университети, така че вярвам на неговата преценка.

За хората, които се занимават с интернет бизнес, Евгени Йорданов е събрал в един пост информация за най-интересните продуктови блогове, които екипите на Google поддържат и откъдето можете да черпите най-прясна и достоверна информация за идеите на този все по-разрастващ се интернет гигант.

Велян Стайков, в типичния си леко ироничен, леко саркастичен стил, ни представя 10 неща, които не бива да правим във Фейсбук. Независимо от острия език, статията е много полезна, пък ако някой се обиди, то си е за негова сметка 🙂

***

Много интересни публикации открих за почитателите на книгите. Все повече в нашето интернет пространство се появяват електронни книги, които всеки може да свали и прочете безплатно. Разбира се, трудът на авторите съвсем не е без пари, така че, ако някое произведение ви хареса, има различни начини да се отплатите на неговия автор. Непременно го направете – има смисъл!

Два примера за такива начинания давам веднага: романът „Пълноземие“ на Николай Теллалов се предлага от Човешката библиотека, а блогът Кръстопът предлага хайку откровенията на Мая Любенова „Парченца синьо“. Втората книга е написана на български и на английски и е страхотен подарък както за българските, така и за чуждестранните ви приятели. И в двата блога има и други електронни книги – като се поровите малко, ще ги откриете 🙂

От медийния блог на Радко Кръстанов пък научих за оригиналните заглавия на някои книги, които са станали популярни едва след като те са били сменени. Както казват колегите – SEO специалисти: <title> тагът е много важен! 🙂

Следващата любима моя тема са пътешествията и за да премина към нея ще ви представа онова, което очаквах с голямо нетърпение: пътеписът на Тихомир Димитров за неговото лично пътешествие по пътя на поклонниците „По пътя към Сантяго„. Няколко пъти досега цитирах части от него, които авторът публикуваше в своя блог, а сега вече имаме възможността да свалим и прочетем цялата книга в PDF формат. Разбира се, свалянето е напълно безплатно, но ако ви хареса – знаете какво да правите.

Блогът на Ласка Ненова „The Possible Travel“ е моят нов източник на интересни, полезни и емоционални истории за пътувания навсякъде по света и в България. В поста си „Самолетен етикет“ Ласка споделя няколко съвета за пътуване в самолет, които биха ви спестили много ядове, ако решите да ги спазите. Мира Зрънчева, като гост-автор споделя своите преживявания от пазарите в Истанбул – един град, който страшно много ме привлича и все още не съм намерил време да посетя, – а Таня Лазарова споделя своята любов към родния си град Пловдив, илюстрирана с невероятните снимки на Елена Калпакчиева.

В края на туристически обзор ви предлагам една статия от блога „През очите на пътешественика“, посветена на интересните места в Перу, които човек може да посети, ако поеме на екскурзия към тази страна. Статията е рекламна, но изпълнена с много полезна информация и чудни снимки като тази по-долу, че просто нямаше как да не споделя и аз. Освен това смятам, че това е правилният начин да се рекламира една услуга или стока – с богатство от информация, за да се запалим и сами да поискаме да си я купим.

На екскурзия в Перу

***

В рубриката „Хумор, сатира и забава“, с която завършвам всеки дайджест, ви предлагам два готини поста. Единият е от Блага Иванова с мъдрости за властта и политиката. Ето няколко от тях:

• Не трябва да се сравняват проститутките с политиците – не всяка от тях ще се съгласи да работи пред камера.
• Непредказуемостта на власта все пак оставя шанс за случайно прието вярно решение.
• Ако навреме не се тренира мозъкът, цялото натоварване пада на мускулите.
• Ако с всяка изминала година ти казват, че си се изменил към добро, по неволя започваш да се замисляш – какъв си бил поначало.

Другият е поредното, десето издание на колекцията на Николай Стойнов-Шматко от бисерите на българския Twitter. Ето ви няколко за загрявка:

• Тръгнал Бербатов да излиза на терена на Уембли, но в тунела го спрял един от стюардите с думите „Изчакайте, господина е от Лондон“ @thelostologist
• Най-голямата преебавка в живота ми – поръчах си S-класата с тъмни стъкла. Цела зима карам на отворени джамове да ме виждат че съм аз… @Bonifaacius
• Чалга клиповете заблуждават тийнейджърите, че всеки ден е абитуриентски бал
• На „гръцкото море“ всичко е по-хубаво. Само българите са си същите.
• „БДЖ: При нас клиентът винаги е прав!“

Не е важно да сте прави. Важното е да сте усмихнати!

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.