За какво бихте продали душата си?

Наближават коледните празници и всички са обзети от приповдигнато настроение, а медиите са изпаднали в истерична веселост, заливайки ни с лигави реклами на ненужни продукти с цел да ни накарат да похарчим още и още пари.

За мен този мрачен зимен период е време на самовглъбяване и разсъждаване над малко по-сериозни въпроси. Например, срещу какво бих продал душата си. Идеята да ви поставя този въпрос дойде още през лятото, когато прочетох книгата на Тихомир Димитров „Душа назаем“. Там героите са поставени пред „по-лек“ избор: да отдадат душата си на дявола назаем за една седмица. Ако „продажбата“ ви се струва прекалено страшно престъпление пред моралните ви принципи, можете да представите въпроса и по този начин: какво би ви накарало да ги пристъпите дори веднъж, дори и само за една седмица?

Душа назаемБихте ли извършили престъпление? Бихте ли убили или наранили човек? Бихте ли откраднали голяма сума пари? Кое би ви мотивирало да извършите подобен грях? Слава, кариера, пари, власт? Или пък „по-благородна“ кауза, като спасяването на човешки живот? Бихте ли отнели един живот, за да спасите друг?

За да стане по-интересно, реших да организирам мини-конкурс за коментар и както всеки конкурс, така и този, ще има и награда. Наградата, естествено, е книгата „Душа назаем“, осигурена от самия автор, а правилата на конкурса са прости: напишете вашия отговор на въпроса: „Какво би ме накарало да си продам душата на дявола?“ като коментар на този пост или като пост във вашия собствен блог, ако имате такъв. Всички коментари ще се оценяват от компетентно жури в състав: Тихомир Димитров, Петър Стойков – Longanlon, и моя милост.

Конкурсът ще приключи точно след един месец и тогава ще обявим този, който според нас е написал най-интересния отговор. Оценката ще бъде изцяло субективна, но това не означава, че журито може да бъде подкупено 🙂 Гарантирам, че ще сме напълно безпристрастни. След обявяването на крайните резултати, членовете на журито са обещали, че ще напишат по един пост, в който ще споделят кои отговори са ги впечатлили най-много, така че всички техни фаворити ще получат и своите 15 минути на слава, цитирани от високо авторитетни блогъри, каквито са членовете на уважаемото жури.

Не пропускайте като коментирате да си дадете имейл адрес, на който после да можем да се свържем с вас, ако сте нашия победител, за да ви изпратим наградата. Анонимни коментари няма да бъдат награждавани.

Разбира се, всички коментари участват и в надпреварата за другата награда – тази за 2000-ия коментар. Там наградата е книгата „Ozzy: без цензура“ – биография на легендарния Ozzy Osbourne, когото медиите наричат „Принцът на мрака“ и който точно днес навършва 60 години. Миналата година отбелязах неговия рожден ден с обширна статия, а тази година, неговият юбилей е повода да организирам този мини-конкурс и да ви запитам: Срещу какво бихте му продали душата си?

Надявам се, че ще споделите искрено вашето мнение и че няма да го направите само заради наградата. Тя е само един начин да ви се отблагодаря за подкрепата и за доверието. Вашите искрени коментари са най-голямото богатство за мен.

Ако харесвате моите статии или моя стил на писане, ако това, което публикувам, ви е интересно, забавно или пък ви дразни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Публикувано на Блогове, Духовност, Книги, Лични и тагнато, , , , , . Запазване в отметки на връзката.

67 Responses to За какво бихте продали душата си?

  1. Недялко каза:

    Здравейте! Имайки предвид дори само еднозначния извод за крехкостта и изменчивостта на добрите намерения на героя от „Приказка за стълбата“, категорично не искам да продавам душата си – тя е моята същност, с всички нейни пороци и качества. Искам да оставам себе си при всякакви обстоятелства.

  2. kalina каза:

    Е, аз също не бих искала да продам душата си дори и за седмица (ама и кой би искал), но бих я продала за да мога да спася детето си или дори някое чуждо. Защото те го заслужават. Малки и невинни. Но пък дали бих убила за това? Със сигурност, ако това е начинът да защитя детето си. Но ако изключим това – не бих си я продала. За пари, слава, власт…не, това са преходни неща.Но пък човекът е алчен. Който каквото ще да говори, никой не знае точно как ще реагира ако му се предложат всички благинки. Включително и аз…

  3. Pingback: за какво ще продадеш душата си? « организираният хаос

  4. Графът каза:

    Присъединявам се към kalina и niili – без колебание и размисъл за да спася близките си!
    Е, при стечение на обстоятелствата може би и за чужд човек…
    ………………
    (Откровение извън конкурса.) 🙂

  5. Svetlina каза:

    Не искам да се състезавам. Все едно оценявате характерите ни. Само ще си кажа, че дяволът има по-голяма полза от душата ми, когато си е при мен. Защото и без да ми я вземат съм склонна да открадна, да излъжа, да убия. Е, трябва да погледна мащабно, за да го направя, но все пак… Примерно имам 2 деца, застрашени са от някого, ама смъртно застрашени, що пък да не го убия? И едно да е… пак така. И за да не кажеет, че твърде агресивно защитавам своето… Калинче, давала съм си последните стотинки за чуждите дечурлига, колко му е някоя малка детска усмивка или голяма детска сълзичка а ме накарат да свърша някоя беля? Но това е. За мен най-голямото нещастие на света е да загине дете. Бих опитала да го предотвратя всячески. Така като се замисля… същото бих напарвила и за родителите си и сестра си. На нея веднъж й се беше случило нещо много лошо, но тя цала година не ми казала и изчакала да се преместим в друг град, за да не правя глупости. Иначе наистина щях!

  6. Svetlina каза:

    🙂 Хе, тия правописни грешки развалят всичко! Може ли да обвиня аромата на зелеви сармички под носа ми?

  7. Майк Рам каза:

    Разбира се, че целта не е да се състезаваме, а да споделяме.

    Струва ми се, че разговорът потече в много драматична посока. Говорим все за убийства и смърт. Може би аз съм виновен, опитвайки се по този начин да засиля емоционалния заряд.

    Затова ви предлагам друга плоскост на разсъждение: бихте ли направили нещо подло на колега в работата и защо? Например, да го обвините несправедливо или да си припишете негови заслуги. Може би вариантите „живот за живот“ са твърде екстремни, малко вероятни и затова твърде хипотетични. Ситуацията с колегите е много по-вероятна. Грехът, предполагам, че много хора, ще го приемат като много по-малък. Та, въпросът е: бихте ли извършили такъв „малък“ грях? Има ли въобще малки грехове?

  8. Майк Рам каза:

    И за да не голословя, ще направя една малка изповед.

    Веднъж направих лоша характеристика на един колега. Трябваше да си дам мнението дали е подходящ за работа във фирмата и аз казах, че не е. Направих го от глупост. От една страна, вярвах, че фирмата е перфектна и че на нея й трябват само перфектни служители, а човекът определено не беше такъв. От друга страна, тайно се страхувах от него, че ще ме конкурира. Имаше и момент на гордост – реших, че съм станал много важен, щом ме питат за мнението ми по такива въпроси и явно това ме е подвело да си повярвам, че мога да си играя със съдбите на хората.

    За негов късмет, никой не ме послуша и човекът направи успешна кариера. За мен наказанието беше, че оттогава никой не даваше пет пари за моето мнение, а аз самият толкова много се срамувам от постъпката си, че и до днес не смея да поискам прошка за нея.

    Така че на въпроса – няма малки грехове. Дори и само за миг, отдаването на дявола нарани душата ми дълбоко. Раните все още не могат да зараснат и аз не мога да живея в мир със съвестта си.

    Много е лесно да се поддадеш на изкушението и да отдадеш душата си на дявола, дори и за малко. Не вярвам, че можем да бъдем толкова силни, че да устоим на всяко изкушение, а понякога точно дребните изкушения са толкова незабележими, че дори не ги осъзнаваме и съвсем неусетно попадаме в мрежите на дявола. А после измъкването е ужасно трудно.

  9. Графът каза:

    След повторния въпрос бях готов с отговора, когато прочетох „малката изповед”.
    И го съкращавам, защото се покриваме, Рам. (Май започна да ни става навик. 🙂 )
    Няма малък грях щом засяга друг човек! А дали е възможно грях, който да те засяга само теб? Май не. Значи няма малки грехове…

  10. deni4ero каза:

    щом говорим за дявол, значи има и Бог 🙂 Е, аз вярвам в Него и в това, че няма да ме остави да нося повече, отколкото мога да нося и не, не бих продала душата си, за да ми стане по-леко.

  11. Майк Рам каза:

    Вярвам, че всички имаме чисти помисли и е лесно да отговорим, че за нищо на света не бихме продали душата си. (Няма значение дали на дявола, на Хадес или на Посейдон.) Все пак, мисля, че всеки си има своите слабости и своята цена. Дайте да помислим – кое е онова, за което бихме се изкушили да съгрешим, пък дори и за малко? Каква цена бихте искали за душата си и каква цена бихте платили за гяволъка си?

  12. ImPRESSed каза:

    Майк, мисля си, че в момента, в който човек започне да мечтае за сериозни неща, той вече е продал душата си. Когато искаш да постигнеш нещо много голямо и наистина вярваш в него, ставаш способен на много. И преставаш да виждаш границата.

    Човек първо се продава за пари, после за признание, накрая за власт и влияние. След като получи последните, вече отдавна няма значение за какво е искал да ги използва, защото всяка благородна кауза е била отдавна покварена от пътя, който е изминат до нейната реализация. В крайна сметка, когато искаш много, трябва и да дадеш много.

    Бих си продала душата за да получа наготово това, за което мечтая, но ме е страх, че нямам силата и постоянството да го постигна сама. Накратко можеш да купиш душата на всеки, стига да знаеш за какво мечтае и за какво се бори.

  13. Marfa каза:

    Квот каза deni4ero 🙂

  14. Lady Frost каза:

    Ще ме прощавате, ще проявя известна грубост… Но всичко, което пишете е общо взето въздух под налягане… Бихте продали душите си само и единствено заради себе си и собствения си егоизъм… Не защото някой близък страда, а защото няма да имате силите да понесете това страдание… Не е нужно да ми го признавате, аз го знам за себе си, знам го и за вас. Но ако си го признаете сами пред съвестта си, може би ще ви е по-леко… някой ден…

  15. Deltalink каза:

    Много е хубаво да можеш за секунди да решиш и да кажеш, не бих продал душата си за нищо на света, или, хайде, добре, не бих я дал за седмица. Доскоро делях нещата изцяло на черно и бяло и бих отговорила и аз така, обаче, Майк, сега съм склонна да поразсъждавам върху въпроса. Виждам, че има достатъчно време да си помисли човек, може би дните около Коледа са точното време за една равносметка по повдигнатия въпрос. Идеята ти е чудесна, поздравявам те, а и откровението ти за самия теб ми хареса много. Хубаво е във време, в което търгашеството на празника излиза на преден план, да можеш да поразмърдаш малко мозъка и …. сърцето си.

  16. lyloster каза:

    Всички се продаваме.
    Някои го признават, други – не. Едни го правят, тъй като се налага, други за развлечение, трети – без конкретна причина.
    Дали ще дадеш душата си „назаем“ на дявола, тялото си на някой случайно срещнат в събота вечер или пък съзнанието си на Господ е без значение. Резултатът е един и същ – те отиват при някой друг и ти си неспособен да ги задържиш единствено за себе си, макар и да са си твои.
    Хората имат цена, някои я заявяват ясно още в самото начало, а за да разбереш цената на „моралните“ ти трябва доста повече време и много повече средства.

    Изказвам лично мнение и ще съм благодарна, ако то просто бъде прието.

  17. Maria каза:

    Bih napravila kakvoto e neobhodimo da predpazq sina si ot kakvato i da bilo vid travma, pone dokato toi e vse o6te maluk i ne moje sam da se za6titava. Nabljudavam sebe si ot izvestvno vreme i e mnogo interesno kak taka izpalneniqt s bezgrani4na ljubov mai4inski instinkt moje mnogo barzo i savsem neusetno da se prevarne v prodajba na du6ata na dqvola. Kogato nqkoe po-golqmo dete doide na plo6tadkata i zapo4ne da blaska moq sin ili pak grubo da mu vzima igra4kite az mignovenno, makar i nevolno, se prevra6tam v advokat na dqvola. Tai 4e neka imame predvid 4e granicata na koqto nqkoi si „prodava du6ata“ e mnogo tanka, osobeno v ob6testvoto v koeto jiveem. Ogledaite se naokolo- na men mi se struva 4e vsi4ko e sastezanie- koi 6te si prodade nai-skapo du6ata. Ne ste li zabelqzali kolko ozverqvat horata osobeno okolo praznicite?? Az jiveq v America i tuk ludostta po4va meseci predi Dekemvri. Ujasno e, podtiska6to e, vmesto horata da se radvat edin na drug te sa grubi i zlobni (sigurna sum 4e vsi4ki ste 4uli za (bukvalno) ubiistvata ot masovi talpi vturnali se da pazaruvat minalata sedmica). Tova za men si e 4ista nadprevara za prodajba na du6ata- horata sa dostatu4no glupavi da se redqt v 3 am pred magazinite za da spestqt nqkoi drug dolar, i bezkrupolno da sma4kat svoite sanarodnici- tezi fakti sami po sebe si sa primer na tova kolko nizko sa padnali moralnite stoinosti na na6ata rasa.

  18. morrt каза:

    В духа на „не-животоспасяващия“ диалог, който се заформи, ето и моят отговор.
    Продавал съм или съм давал под наем душата си много пъти. Чак ми е страшно да ги броя. Кога заради младежка глупост, кога заради друга глупост. Има много неща в живота ми, с които не се гордея. И душата ми вероятно вече не е толкова търсена, защото цената и се сринала като акциите на Уолстриит. Бог може и да се грижи за всяка душа, но дяволът не. Защото знае, че някои души(по дефолт), рано или късно отиват при него. Вероятно моята е тях. Нека да го кажа пак -не се гордея с това.
    Това, което научих след този активен търговски обмен е, че дяволът винаги печели. Без изключения. За „партньора“ му остават само угризенията. Ако ги има.
    В този смисъл мога да отговоря на въпроса така – не е въпрос на желание дали да продадеш душата си или не. Опира и до възможност. Въпросът е
    ДА ПОИСКАШ ТОЛКОВА В ЗАМЯНА, ЧЕ ДА ОТКАЖЕШ ДЯВЛА ОТ СДЕЛКАТА.
    Поздрави за прекрасната тема.

  19. morrt каза:

    Липсващото „О“.
    🙂

  20. Мали каза:

    Не бих продала, нито бих отдала – временно, под наем – душата си на дявола – всяка „благо“, получено насреща е временно, а душата – вечна. Това – в случай, че приемем, че има вечен живот, дявол и пр. Но дори и да не приемем това, всяко действие, което може да се определи като грях, води до разрушаване на баланса, на хармонията и по някакъв начин се връща към нас като бумеранг. Пари? Не е зле, човек да има, но ако ги постигвне по нечестен начин, няма как да постигнеш щастие. Същото е валидно и за всичко останало. Говоря за човек, който има съвест. Все пак, не бих искала да попадна в ситуация, в която да избирам и изборът да засяга живота на друго човешко същество… но дори и да попадна в подобна ситуация, бих потърсила някаква алтернатива – защо трябва винаги да се представят нещата като: „няма как, трябва да убиеш“ – този отвратителен, разрушителен модел, който непрекъснато ни се натрапва от екрана, от съответния вид литература, от медиите! Все пак, ако има агресия, самозащитата или защитата, не е грях, но освен летален изход има и други начини за противодействие.

  21. udo каза:

    1. Бихте ли извършили престъпление?
    Да, извършвам престъпления всеки ден. Не тези записани в законите, а тези написани от Господ и от здравия разум. Малък пример, е че всеки ден си купувам безсмислено опаковани в отпадъчна пластмаса продукти. Замърсяването на планетата е престъпление!

    2. Бихте ли убили или наранили човек?
    Лично – не. Има хора, които бих искал да умрат. Това престъпление ли е?

    3. Бихте ли откраднали голяма сума пари?
    Всичко зависи от последствията. Може би като Робин Худ ще кажа „зависи от кой крадеш и на кой ще дадеш“.

    4. Кое би ви мотивирало да извършите подобен грях?
    Трудно е да се каже. Причините идват и никога не се планират.

    5. Слава, кариера, пари, власт?
    Слава.

    6. Или пък “по-благородна” кауза, като спасяването на човешки живот?
    Човешкия живот за мен не е толкова ценен. Ние идваме и си отиваме. Важно е какво оставяме след себе си. Някои оставят „ако“, а други ги записват със златни букви за бъдещите поколения. Не бих направил грях в своя живот заради живота на някой „акащ“.

    7. Бихте ли отнели един живот, за да спасите друг?
    Така абстрактно казано – да. Вече дадох един пример с хора. Понякога дори живота на животното (защо не мравката) e по-ценен от човешкия…

  22. nina4411 каза:

    Смятам, че животът е учител, който в някой мрачен миг от живота ни, ни натрива носовете и ни наказва за самонадеяността ни. В това се изразява и библейският смисъл на смирението: да не се възгордяваме, че сме непогрешими и непобедими, защото дяволът си знае работата и знае пред какви дилеми да ни изправи, за да му продадем душата си. На мен ми се е случвало да продам душата си. Ефектът след това е лавинообразен: за някакво дребно (в моите очи:)) прегрешение съм получавала многократно по-голямо от заслуженото (според мен:)) наказание. Това ме научи по-малко да съдя хората и по-лесно да прощавам (включително и на себе си:)) и просто да се опитвам да бъда добър човек.
    За да отговоря на въпроса: продавала съм душата си за 1.собствената си сигурност и тази на децата ми, 2. за да не съм самотна, 3. заради приятелка, която не искам да изоставя, 4. за да получа някакви дребни удоволствия като това да съм харесвана и важна.
    Това мисля е всичко в низходящ ред и разбира се имам хиляди извинения и оправдания:).

  23. Елена каза:

    Много интересна тема. Поздравления ! Чета и препрочитам включително и коментарите. Има над какво да се замисля.
    1.Дали бих извършила престъпление? Според законите едва ли. Но като всеки човек и аз не съм идеална, колкото и да се старая.
    2. Дали бих убила човек? Ако този човек е убиец на детето ми със сигурност от 100 % да бих го убила. Всеки който посегне на живота на семейството ми заслужава това. Не бих се поколебала. Дано не ми се налага и Бог да ме пази от такова стечение на обстоятелстава.
    3.Бихте ли откраднали пари? Много интересно защото днес всички говорят за пари, пари и пак пари. Тук в България крадат като за световно ,но само тези които имат възможност политици, полицаи,ДС, лекари не ми се изброява. Аз съм редови гражданин. Няма от къде да открадна на заплата съм. Но ако мога бих откраднала от нечестно придобити пари и за нищо на света не бих ги задържала за себе си. веднага ще ги дам за лечение на деца защото ми е писнало да слушам как има болни деца , как има излишък в бюджета и как се краде а никой няма милост в душата си към тези деца болни и нещастни.
    4.Кое би ви мотивирало да извършите грях! Ами знам ли. Хората сме несъвършенни, не сме идеални но ако имаме човечност в душата си и милост в сърцата си със сигурност в каквото и да сгрешим ще ни бъде простено.
    5.Слава , кариера , пари , власт
    Аз избирам парите и бих ги използвала не за себе си а за да намаля нещастието , болката на хора които имат нужда от това. Не бих могла да живея в разкош гледайки около себе си болни и нещастни хора. Светът е за всички. Може да ви звучи идеалистично но това съм аз.
    6.Благородна кауза за спасяване на човешки живот. Човешкия живот се дава веднъж, нямаме право на втори опит. Затова би било добре да живеем така , че като се обърнем назад по малко да се срамуваме от делата си. Ако съдбата ме изправи пред такова изпитание да спася някого , Да безрезервно бих го направила.
    7.Бихте ли отнели един живот за да спасите друг? Така зададен въпроса ми е абстрактен.
    И накрая бих искала да споделя с вас , че ако трябва да си продам душата за една седмица , в замяна бих поискала за тази седмица като с магическа пръчка да изчезне от всички хора по земята алчността , злобата, завистта, простотията, агресивността. Много бих искала да видя в такъв миг как би изглеждало човечеството ! Безкрайно би ми било интересно да видя метаморфозата която ще настъпи.
    Бъдете добри и раздавайте добрина дори и на един човек ! Може би така живота ни ще стане малко по поносим и щастлив.

  24. Rado каза:

    Ще ми се да отговоря – ако не за друго, поне от солидарност към блогърската общност. Истината е, че не знам за какво бих си продал душата. Това е една мисъл, която искрено ме отвращава, но все пак съм един обикновен човек – грешен. Имам си слаби места.
    Във всеки случай, колкото повече хора ме познават и гледат с големи очаквания към мен, толкова по-малко склонен съм да се отклонявам от линията на отговорното поведение.

    Виж, ако въпросът беше „Как да не си продадем душата“, „Как можем да помогнем на хората“, „Как да оставим след нас това място по-добро, отколкото сме го заварили“ или нещо такова, с удоволствие щях да изпратя едно съчинение. Това са неща, по които работя кажи-речи всеки ден.

  25. manars каза:

    искам да разгледате този сайт: http://bgman.net/index.php?option=com_content&view=article&id=170:2008-12-04-08-44-02&catid=1:latest-news&Itemid=55
    По-точно искам да насоча вниманието ви на 8-мата снимка/на децата от Сомалия/ – ей за това бих продала душата си,за да могат такива деца да бъдат нахранени и излекувани.Колко много мъка и страденаие има в тези детски очи!А протегнатите празни ръце очакващи с надежда?
    Никое дете не заслужава това! Никое!
    Ей за това бих продала душата си!
    Поне знам,че ще си струва.

  26. maia каза:

    Всички сме много благородни на приказки, но дали и живота сме такива, Незнам. Всичките тези въпроси не могат да бъдат общи за всички хора. Нещата са строго нидивидуални, особено когато продаваш душата си на дявола. Ние сме несъвършенни същества и можем да се потдадем както на положителното така и на отрицателното или казано по друг начин на дявола или господа. Но всичко е в зависимост от обстоятелствата. Едно мършаво умиращо от глад дете е способно да открадне от сергия за храна, отколкото една мутреса може да я е гнус да си купи. Кой е по- благородния и кои има по- малко грехове? Кои е по-верен представител на господ и на доброто .. – НЕЗНАМ! Отнемането на живот на един отиващ си за да спасиш друг чрез трансплантация , грях ли е /когато всичко е по-законния начин/ ? И има по-благородна клаауза от спасяването на човешки живот, създаването на условия за създаването на много човешки животи. славата, кариерата парите те са взаимно свързани , искаш ли едното от тях и получиш ли го неминуемо идват и другите блага с които ти свикваш. Общо взето тук не се избира. И дали бих откраднала голяма сума пари. Обикновенно тези суми се прибдобиват. Няма честен и благороден бизнес от които да се изкарват много пари. И в този ред на мисли лично според мен всеки един простосмъртен стига да му се отдаде възможност би направил такова нещо.

  27. Бубето каза:

    Смятам че всичко зависи от конкретната ситуация.
    Да, наистина е хубаво да си мислим колко сме възвишени, как бихме се жертвали в името на децата си или близките си… Но все пак… Дали ако умираме от жажда не бихме продали душата си за глъдка вода… или ако не сме хапвали нищичко дни наред… коричката хляб няма да е достатъчна за да направим сделката…
    Незнам какъв е отоговра, надявам се да не ми се налага да разбирам…

  28. илка каза:

    От ЛУЦИФЕР не може да получиш добро ,да искаш да премахне злобата ,алчността и т.н. подобни ,просто защото тези неща са негово дело .Е виж ако се касае да защитя децата си тогава бих му станала ортак .А че всеки от нас има по едно мъничко дяволче в душата си е безпорно иначе нямаше да сме хора , а ангели. Лошо е когато му позволим да измуче доброто от сърцата ни и преобърнем приоритетите в живота си ,като на първо място поставим материалното благополучие и увлечени в преследването му ,забравим че трябва да дадем на децата си любов , да ги научим на състрадание и доброта

  29. mimz каза:

    За какво човек би продал душата си ?

    За какво би продал гтази незаменима вечна и божествена част от себе си ?

    Човек е това, за което мечтае. Човек винаги се идентифицира с мечтата си. Никой не разсъждава „Аз съм душата си. Аз съм тази вечна съвкупност от морални ценности и неписани забрани, които Господ е проектирал у мен при моето създаване“. Човек винаги е това, за което мечтае, към което се стреми, за което се бори.

    Дай на човека достатъчно пари, за да осъществи тази своя мечта или достатъчно от нещото хикс, което е нужно за тази му мечта и той ще продаде душата си, за да изживее мечтата си.

    И това не е защото човекът е лош, а защото така е устроен – човешкият живот е път, към постигане на определени цели, след постигането им те се заменят с нови, но винаги има цел, винаги има мечта.

    И осъществяването на тази мечта осмисля човешкия живот, а не непокътността на човешката душа.

    Затова ако е поставен пред избор … всеки би продал душата си, за да изживее своята мечта. Защото никой не живее за душата си, а за осъществи най-истинския и единствен смисъл на своя живот.

  30. Петя Пенева каза:

    За какво ще продам душата си на дявола? НЕ ЗНАМ….А има ли някой, който може да отговори на този въпрос? На всички ни се искат да кажем „ НЕ“, но знаем ли какво ще ни се предложи? А предложението със сигурност ще е такова заради което човек би продал душата си…….Единствено от съвестта – най-страшният съдник, зависи какво ще се случи после.
    А вие за какво бихте продали душата си???

    П.С. По – горе някой беше писал, че би продал душата си за да спаси живота на дете, но как мислите за такава благородна кауза бори ли се дяволът?!

  31. Андрей каза:

    Направо се отвращавам от коментари като „Аз никога не бих си продал душата, дори и за седмица“ и безбройните подобни по-горе. То бива такова безочие, ама това вашето на нищо не прилича 🙂 .
    Продавате и още как, без да се замисляте дори. Такива сме си – продажни гадни същества.
    И все пак да кажа нещо по темата – ДА, бих си я продал, ако не го бях направил отдавна и пак ще си я продавам, ако можех, и пак, и пак…за какво ли, ами аз съм материален човек и искам просто да си вдигам адреналина с някой мотор за 10-15000 лв 🙂 ако Дявола дава повече може и една количка, някоя къщичка – не съм много алчен все пак 🙂 . Пък за убийствата по-добре да не пиша 🙂 .

  32. Val каза:

    Така – ако въпросът гласи: За какво бихте продали душата си на дявола?, то моят отговор е:

    За нищо, стига да бях бог, ама не съм, затова ежедневно съгрешавам, в контекста на библията, (т.е. така сигурно я продавам, нали?) – било с цел оцеляване, благополучие, получаване на внимание, или на обич…

    Ако пък бях бог, то бих я продала с една еднаичка цел – да разбера дяволското и да го преборя в себе си, щото – все пак съм бог, нали?
    😉

  33. Pingback: За какво бихте продали душата си? « Писателският блог на Тишо

  34. oyne каза:

    Моят отговор е тука > http://oyne.wordpress.com/ 🙂 🙂 🙂

  35. nansuela каза:

    А всъщност запитвали ли сте се колко пъти сме продавали душата си?На всеки в живота се случва поне един път,да постъпи по начин по който всъщност не желае,и тогава това не е ли продаване на душата,на една тъмна страна,за да спечелим нещо,някого или просто,защото си мислим,че няма избор.Аз смятам,че съм продавала душата си много пъти,и то просто защото постъпваме по начини,от които после душата страда,значи съм я продала,може би не за седмица,не за месец,но за един миг в които е била наранена.

  36. Майк Рам каза:

    @nansuela, споделям мнението ти и смятам, че всеки от нас дори и за миг, дори и за нещо дребно, е продавал душата си. Въпросът ми по-скоро е насочен точно към тези неща, които ни изкушават да извършваме „малки“ грехове- гордост, слава, власт, пари. Нима всички сме толкова чисти и безгрешни? Съмнявам се.

    Затова искам да насоча коментарите в тази посока: кое е било онова, което ни е подтиквало да се отдадем на изкушението и как сме се чувствали след това? Какви рани е понесла душата ни (или съвестта ни) след като е била отдадена, дори и за малко, на дявола?

  37. Диана каза:

    За нищо не бих продала душата си на дявола. Не съществува благородна цел, която се постига с продажбата на душата. Понякога си мислим, че бихме го направили с благородна цел. Но къде е благородството, след като винаги очакваме нещо в замяна като благодарност, слава, пари?
    Може би съм прекалено идеалистка, но това ми дава по-голямо спокойствие и удовлетворение, а и така съвестта ми е чиста. Предпочитам всичко да постигна с моят труд и способности, а и това ми носи повече радост. Не завиждам на никого за това което има повече от мен. Аз се простирам спрямо чергата си.
    По този повод в съзнанието ми изплува приказката за лекаря който си продал душата на дявола. Какво е постигнал?- слава, пари, уважение, но е останал без душа. А нима това не е най-страшното?
    Никой не отнася със себе си нищо материално на онзи свят, но душата си ДА. И една важна подробност как ще те помнят останалите.

  38. Jaguar каза:

    1. Бихте ли извършили престъпление?
    Че ние извършваме престъпления постоянно. Много рядко лъжа, предпочитам да премълчавам истината, но и да лъжа се е случвало. Някой е писал за замърсяването на околната среда – и това го правим ежедневно.
    2. Бихте ли убили или наранили човек?
    Да. При самозащита или от ярост, ако посегнат на мое или друго дете. Може би няма да убия, но сериозно ще нараня и „човек”, който посяга на животни.
    3. Бихте ли откраднали голяма сума пари?
    Честно казано, няма аз да съм инициатора на кражбата, но изкушението да не върна намерена сума ще ми коства много и не е сигурно в чия полза ще завърши – на светлината или на тъмнината. Ще ми се да вярвам, че ще успея да се преборя.
    4. Кое би ви мотивирало да извършите подобен грях?
    Грях? Знам, че греховете не могат да се степенуват, но е по-вероятно да извърша прелюбодейство, отколкото лъжесвидетелство. Това, последното е гадно, но пък мнозина са принудени да го правят под заплаха…
    5. Слава, кариера, пари, власт?
    Свободата да вземам свои решения и да не завися от никого и нищо.
    6. Или пък “по-благородна” кауза, като спасяването на човешки живот?
    Много зависи кой е човекът и дали ситуацията, в която се намира е заслужена от него. Пак се връщам на лъжесвидетелстването, защото мнозина го подценяват. Не, няма да лъжесвидетелствам, за да спася брат си от бесилката, ако знам, че е виновен и вместо него осъдят друг. Това е.
    7. Бихте ли отнели един живот, за да спасите друг?
    Ето затова не направих военна кариера…

  39. Графът каза:

    Не ви ли се струва, че вече дойде времето за едно важно уточнение: за продажбата на каква стока става въпрос? 🙂 Коя „душа” не продаваме или продаваме?

    Оная, литературно-религиозната? От която няма 2 съвсем еднакви по света – от северния до южния полюс и от Гринуич-> до ->Гринуич?

    Или оная, другата…че тя може ли да се продава? Наша ли е или ние сме нейни?

  40. Val каза:

    Не само, че сме нейни, но и няма начин да я продадем. Само я мъчим, незнайно защо. 🙂

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s