13-те фатални BG простотии

Наскоро попаднах на личния сайт на Иво Сиромахов – сценарист от „Шоуто на Слави“, – където прочетох култовата му статия 13 BG простотии и просто не мога да се въздържа да не я споделя с вас 🙂

Винаги съм смятал, че България не само е люлката на световната цивилизация, както твърдят множество комплексирани историци, но е и люлката на световната простотия. Даже си мисля, че способностите ни да бълваме простотии са в порядъци по-големи от тези на другите народи. Може би само американците могат да се мерят с нас. 🙂

Пълният списък на Иво Сиромахов включва следните 13 простотии:

  1. Тройната коалиция
  2. Сутрешните блокове на телевизиите
  3. Сутрешните блокове на радиата
  4. Годишните награди за попмузика
  5. Българските интелектуалци
  6. Черноморските курорти
  7. Толерантността към гейовете
  8. Футболното първенство
  9. Юпитата
  10. Националния дворец на културата
  11. Борбата с пиратството
  12. Маршрутките
  13. Виповете

Не бих могъл да коментирам всички точки, защото някои теми, като футболното ни първенство например, въобще не ме вълнуват и там не познавам простотията издълбоко. Но пък в списъка на Иво има и от моите любими теми, за които ще кажа и аз по някоя-друга дума.

Сутрешните блокове на телевизиите сигурно са голяма простотия, но аз намирам цялата телевизия за простотия и въобще не я гледам. Е, понякога, в петък вечер гледам Шоуто на Слави, или съботно-неделните филми по bTV. Но рекламите направо ме побъркват и често се случва да угася телевизора и да се прехвърля на компютъра, където набързо си изтеглям филма от арената и се спасявам от ужаса да гледам едни и същи простотии за бира и прах за пране.

Сутрешните блокове на радиата са не по-малко безумни, но пък аз имам късмета да се родя в правилната зодия, така че водещите да не се обръщат към мене с „Уважаеми Овни“, а с „Драги Лъвове“. Изслушвам хороскопа си с кеф и блажено изръмжавам. 🙂

На-много се кефя на годишните музикални награди за поп-музика. Както казва Иво:

„В България попмузика няма, но пък награди за попмузика – с лопата да ги ринеш. Най-забавното е, че двайсетина песни, създадени през годината си поделят награди в около 60 категории“.

Не пропуска да спомене „вечните лауреати“ като Графа, Каризма и Мария Илиева, които вече са ни до болка втръснали, но пропуска „вечните водещи“ като Део, които са не по-малко изтъркани.

Друга моя любима тема – за българските интелектуалци – е коментирана толкова точно, че не мога да се въздържа да не цитирам целия текст:

Това са хора на преклонна възраст, които са прекарали голяма част от живота си по държавни софри и симпозиуми на социалистическото изкуство и сега много страдат, че вече няма писателски почивни станции, в които голямата мастика да струва 20 стотинки.

Всеки с болката си. Лошото обаче е, че тези хора смятат, че са “обществена съвест” и високопарно се изказват по всички теми – от политиката до болестите по ранозреещите кореноплодни.

Така наречените интелектуалци не харесват себе си и по тази причина не харесват нищо друго. Според тях най-големите беди на съвременността са пазарното общество, сексът, американските филми и младите хора.

От друга страна интелектуалците се срамуват да признаят, че страдат за почивните станции и евтината мастика. Затова тъгата по безметежните години на социалистическите кьорсофри е лицемерно замаскирана с мрънкане на изречения като “Обществото има нужда от повече духовност” и “Тежко на държава, която не се грижи за творците си!”

Красота!

Наглостта, с която гейовете постоянно държат да ни натрапват сексуалните си и психологически различия, е пословична. При това май не само у нас, а и по целия свят. С риск да бъда оплют от криворазбрани „демократи“, ще кажа, че напълно подкрепям мнението на Сиромахов.

Юпитата и виповете са резултат от новата чалга-бизнес култура и съм сигурен, че и в следващите 20-ина години ще бъдат гореща тема за обсъждане.

Колкото до борбата с пиратството – едва ли някой е очаквал друго от ченгетата, освен простотия. Тъпото е, че хора, които наистина смятахме за интелигентни, се включиха в унизителната и тъпа кампания „Пиратството ограбва“, организирана от любимия ни културен министър. Това е огромна тема и със сигурност ще напиша отделен пост само за нея.

Статията, е чудесна – прочетете я!

Пък може и да напишете кои според вас са най-големите простотии в България. Току-виж някой взел, та се засрамил. 🙂

Advertisements
Публикувано на Блогове, Простотии. Запазване в отметки на връзката.

10 Responses to 13-те фатални BG простотии

  1. skoklyo каза:

    Не, че искам да се заяждам нарочно, прехвърлих се тук от линка на Енея, но според мен най-фаталната българска простотия е самооплюването. Навсякъде по света се върши това, да, но не и в такива епидемични мащаби …

    Щом такива писания се появяват даже в „мъжки списания“, представяй си докъде се е стигнало в мазохистичната наслада от тая духовна мастурбация …

  2. mikeramm каза:

    Нещо не мога да схвана посланието ти. Ти смяташ, че това, което е писал Иво (респективно и аз), е самооплюване. Т.е. нещо дълбоко антипатриотично.

    И какво предлагаш в този случай – да си мълчим, защото е срамно да оплюваме простотията, която ни залива, или пък да я възхваляваме, че „и ний сме дали нещо на света“, или просто си фен на Графа (или Азис) и редовно следиш годишните музикални награди за поп-музика (или новините за редовната промяна на сексуалната ориентация на Азис)?

  3. Мисля си, че „Шоуто на Слави“ можеше да се вмъкне из списъка.

  4. mikeramm каза:

    А защо мислиш така?

  5. Защото е доста по-брутално идиотско от много от посочените неща в списъка, не знам дали има нужда да казвам защо, тъй като не вярвам да те убедя в това. А и като се замисля аз съм за толерантността към гейовете и борбата с пиратството. Не бих казал, че това е някакъв вид самооплюване или антипатриотизъм, а недообмислена бъркотия с номера отпред за хора, чийто принципи са обикновено недообмислени бъркотии.

  6. skoklyo каза:

    Не, Рам, не става дума за патриотизъм, а именно за трезва оценка. Тъждествени проявления на всяка една от тринадесетте точки, ама всяка една, можеш да я забележиш у който и да е народ по света. Буквално който и да е.

    Струва ми се, че това със „самооплюването“ си е чиста проба грандомания, а отрицателният знак отпред е само мъничка подробност. Важното е да сме по-по-най.

    За уточнение – ползвам събирателното „сме“, понеже и у себе си забелязвам на моменти такава склонност. А странно – много други хора, които ползват същото събирателно, някак по подразбиране се изключват от избълваните квалификации. Иначе Сиромахов наистина би трябвало да включи и Шоуто в списъка на „чудесата“ 🙂

  7. Шоуто на Слави първите години добре. Но последните 2-3 направо си е за топ 10 в горната класация!

  8. Има и ред други простотии, но Сиромахов по обясними причини не вижда е те тая гигантска простотия- „Шоуто на Слави“.

    Не вижда и друга простотия (пак по обясними причини)- българските телевизионни програми. А те се състоят най- вече от празни приказки на празни хорица, пробутвани на празноглавци.

    Не би могло да бъде и другояче, защото телевизионеринът не е нищо друго освен кръстоска между курва, лайно и идиот…

  9. victor ankov каза:

    Драги Рам, прехвърлям този разговор от страницата „8 неща, които не знаете за мен“ тук, защото това е правилното място. Хем и читателите на блога ти да вземат отношение по темата.

    # victor ankov казва:
    петък, септември 5, 2008 в 16:03

    От около час съм в Мрежата, разхождам се из най-различни блогове и нали съм новобранец блогописец (днес е 19-ти ден), интересът ми няма граници. И хоп! – попадам на тази страница.

    Казваш silver mountain, че напълно подкрепяш мнението на Сиромахов. Вярвам ти, защото то просто не може да е иначе. Всеки, който е що-годе наясно с българската интелигенция, говори същите думи, или почти същите, каквито ги говори и Сиромахов. Тъй че той не открива топлата вода. Има обаче нещо, което наистина си струва да бъде добавено към неговите 13 БГ простотии, и то е чувството за собственото ти място в средата, която описваш. Срещу която негодуваш. Ако Сиромахов беше напуснал „Шоуто на Слави”, думите му наистина щяха да хванат декиш. Но той седи там и активно участва в грандиозната тъпня, където един висок, гологлав човек също така високопарно се изказва по всички теми – „от политиката до болестите по ранозреещите кореноплодни”. И си трае Иво. Не роптае. Дори не казва „абе, шефе, що не идеш да се гръмнеш с тъпите си вицове”!

    Е, не става по този начин, казвам аз на Сиромахов! Нефелно е някак. Така всякакви думи олекват, колкото и да са правдиви.

    Иначе блогът ти silver mountain e грамотен, разнообразен и мисловен. Включвам го в RSS. Ако и на теб ти хареса моят, направи същото.
    http://feeds.feedburner.com/morningseeker

    # Майк Рам казва:
    петък, септември 5, 2008 в 16:41

    Викторе, това, което пишеш, по нищо не се различава от писанията на масата блогъри-интелектуалци и ме кара да се замисля защо са ти обтегнати отношенията с тях и защо нямаш приятели в България.

    Фактът, че тук пишеш коментар върху друг пост, също ме навежда на съмнения. Струва ми се, че си доста объркан човек. Абонирах се за твоя RSS фийд повече от любопитство, тъй като блогът ти все още има твърде малко съдържание. Сигурен съм, обаче, че скоро ще влезеш в Блогосферата и няма да имаш нужда от RSS абонати.

    # victor ankov казва:
    петък, септември 5, 2008 в 17:14

    Сега виждам, че на този коментар мястото не му е тук. Всъщност той е към 13-те фатални БГ простотии. Sorry!
    # victor ankov казва:
    петък, септември 5, 2008 в 17:36

    Лют човек ще излезе че си, Майк Рам. Не позволяваш дори неволна грешка. И се обиждаш заради “Шоуто на Слави”. И ме упрекваш,че съм объркан, без да ме познаваш. Пък аз тръгнах с добро…

    А това че съм объркан, да, объркан съм. Точно толкова, колкото може да е объркан всеки що-годе нормален човек в ненормална ситуация.

    Объркан съм от мърсотията в София, с която водя лична битка. Объркан съм от факта, че арестуваха мой колега в Нигерия, а аз не мога да му помогна почти с нищо. Объркан съм от решението на един мой студент да се откаже от всичко постигнато досега и да забие вдън гори Тилилейски. Объркан съм от мои колеги журналисти, които предпочетоха да служат на черпака, а не на писалката.

    Но затова пък, драги Майк Рам, изобщо не съм объркан от дядо Добри. Видя ли го в блога ми? Ако не си, заповядай. Свят човек, струва си един поглед и не му се карай, моля те!

    Със здраве,
    в.

    # Майк Рам казва:
    петък, септември 5, 2008 в 17:47

    Не съм лют човек, но не си личеше да си тръгнал с добро 🙂

    Колкото до Слави Трифонов, обиждам се, защото го смятам за велик човек. У нас много хора бъркат музиканта Слави с водещия Слави и с продуцента Слави, а това са три различни роли. Може и да не умее да ги играе и трите еднакво добре, но като човек, произлязъл от нищото и постигнал толкова много – заслужава моето уважение.

    Ние много обичаме да плюем по другите. От завист. Или поради някакъв комплекс. Обичаме и да се борим за разни каузи. Пак от комплексарщина. Блогването не е като журналистиката – за да успееш, е необходимо да си личност и да имаш собствена позиция. Приеми го това като съвет.

    Дядо Добри го видях в твоя блог. Странното е, че не съм го виждал в града. Не се карам на никого. Не съм лош човек. Почети още малко и ще разбереш 🙂

    # victor ankov казва:
    петък, септември 5, 2008 в 16:03

    От около час съм в Мрежата, разхождам се из най-различни блогове и нали съм новобранец блогописец (днес е 19-ти ден), интересът ми няма граници. И хоп! – попадам на тази страница.

    Казваш silver mountain, че напълно подкрепяш мнението на Сиромахов. Вярвам ти, защото то просто не може да е иначе. Всеки, който е що-годе наясно с българската интелигенция, говори същите думи, или почти същите, каквито ги говори и Сиромахов. Тъй че той не открива топлата вода. Има обаче нещо, което наистина си струва да бъде добавено към неговите 13 БГ простотии, и то е чувството за собственото ти място в средата, която описваш. Срещу която негодуваш. Ако Сиромахов беше напуснал „Шоуто на Слави”, думите му наистина щяха да хванат декиш. Но той седи там и активно участва в грандиозната тъпня, където един висок, гологлав човек също така високопарно се изказва по всички теми – „от политиката до болестите по ранозреещите кореноплодни”. И си трае Иво. Не роптае. Дори не казва „абе, шефе, що не идеш да се гръмнеш с тъпите си вицове”!

    Е, не става по този начин, казвам аз на Сиромахов! Нефелно е някак. Така всякакви думи олекват, колкото и да са правдиви.

    Иначе блогът ти silver mountain e грамотен, разнообразен и мисловен. Включвам го в RSS. Ако и на теб ти хареса моят, направи същото.
    http://feeds.feedburner.com/morningseeker
    # Майк Рам казва:
    петък, септември 5, 2008 в 16:41

    Викторе, това, което пишеш, по нищо не се различава от писанията на масата блогъри-интелектуалци и ме кара да се замисля защо са ти обтегнати отношенията с тях и защо нямаш приятели в България.

    Фактът, че тук пишеш коментар върху друг пост, също ме навежда на съмнения. Струва ми се, че си доста объркан човек. Абонирах се за твоя RSS фийд повече от любопитство, тъй като блогът ти все още има твърде малко съдържание. Сигурен съм, обаче, че скоро ще влезеш в Блогосферата и няма да имаш нужда от RSS абонати.
    # victor ankov казва:
    петък, септември 5, 2008 в 17:14

    Сега виждам, че на този коментар мястото не му е тук. Всъщност той е към 13-те фатални БГ простотии. Sorry!
    # victor ankov казва:
    петък, септември 5, 2008 в 17:36

    Лют човек ще излезе че си, Майк Рам. Не позволяваш дори неволна грешка. И се обиждаш заради “Шоуто на Слави”. И ме упрекваш,че съм объркан, без да ме познаваш. Пък аз тръгнах с добро…

    А това че съм объркан, да, объркан съм. Точно толкова, колкото може да е объркан всеки що-годе нормален човек в ненормална ситуация.

    Объркан съм от мърсотията в София, с която водя лична битка. Объркан съм от факта, че арестуваха мой колега в Нигерия, а аз не мога да му помогна почти с нищо. Объркан съм от решението на един мой студент да се откаже от всичко постигнато досега и да забие вдън гори Тилилейски. Объркан съм от мои колеги журналисти, които предпочетоха да служат на черпака, а не на писалката.

    Но затова пък, драги Майк Рам, изобщо не съм объркан от дядо Добри. Видя ли го в блога ми? Ако не си, заповядай. Свят човек, струва си един поглед и не му се карай, моля те!

    Със здраве,
    в.
    # Майк Рам казва:
    петък, септември 5, 2008 в 17:47

    Не съм лют човек, но не си личеше да си тръгнал с добро 🙂

    Колкото до Слави Трифонов, обиждам се, защото го смятам за велик човек. У нас много хора бъркат музиканта Слави с водещия Слави и с продуцента Слави, а това са три различни роли. Може и да не умее да ги играе и трите еднакво добре, но като човек, произлязъл от нищото и постигнал толкова много – заслужава моето уважение.

    Ние много обичаме да плюем по другите. От завист. Или поради някакъв комплекс. Обичаме и да се борим за разни каузи. Пак от комплексарщина. Блогването не е като журналистиката – за да успееш, е необходимо да си личност и да имаш собствена позиция. Приеми го това като съвет.

    Дядо Добри го видях в твоя блог. Странното е, че не съм го виждал в града. Не се карам на никого. Не съм лош човек. Почети още малко и ще разбереш 🙂
    # victor ankov казва:
    петък, септември 5, 2008 в 16:03

    От около час съм в Мрежата, разхождам се из най-различни блогове и нали съм новобранец блогописец (днес е 19-ти ден), интересът ми няма граници. И хоп! – попадам на тази страница.

    Казваш silver mountain, че напълно подкрепяш мнението на Сиромахов. Вярвам ти, защото то просто не може да е иначе. Всеки, който е що-годе наясно с българската интелигенция, говори същите думи, или почти същите, каквито ги говори и Сиромахов. Тъй че той не открива топлата вода. Има обаче нещо, което наистина си струва да бъде добавено към неговите 13 БГ простотии, и то е чувството за собственото ти място в средата, която описваш. Срещу която негодуваш. Ако Сиромахов беше напуснал „Шоуто на Слави”, думите му наистина щяха да хванат декиш. Но той седи там и активно участва в грандиозната тъпня, където един висок, гологлав човек също така високопарно се изказва по всички теми – „от политиката до болестите по ранозреещите кореноплодни”. И си трае Иво. Не роптае. Дори не казва „абе, шефе, що не идеш да се гръмнеш с тъпите си вицове”!

    Е, не става по този начин, казвам аз на Сиромахов! Нефелно е някак. Така всякакви думи олекват, колкото и да са правдиви.

    Иначе блогът ти silver mountain e грамотен, разнообразен и мисловен. Включвам го в RSS. Ако и на теб ти хареса моят, направи същото.
    http://feeds.feedburner.com/morningseeker
    # Майк Рам казва:
    петък, септември 5, 2008 в 16:41

    Викторе, това, което пишеш, по нищо не се различава от писанията на масата блогъри-интелектуалци и ме кара да се замисля защо са ти обтегнати отношенията с тях и защо нямаш приятели в България.

    Фактът, че тук пишеш коментар върху друг пост, също ме навежда на съмнения. Струва ми се, че си доста объркан човек. Абонирах се за твоя RSS фийд повече от любопитство, тъй като блогът ти все още има твърде малко съдържание. Сигурен съм, обаче, че скоро ще влезеш в Блогосферата и няма да имаш нужда от RSS абонати.
    # victor ankov казва:
    петък, септември 5, 2008 в 17:14

    Сега виждам, че на този коментар мястото не му е тук. Всъщност той е към 13-те фатални БГ простотии. Sorry!
    # victor ankov казва:
    петък, септември 5, 2008 в 17:36

    Лют човек ще излезе че си, Майк Рам. Не позволяваш дори неволна грешка. И се обиждаш заради “Шоуто на Слави”. И ме упрекваш,че съм объркан, без да ме познаваш. Пък аз тръгнах с добро…

    А това че съм объркан, да, объркан съм. Точно толкова, колкото може да е объркан всеки що-годе нормален човек в ненормална ситуация.

    Объркан съм от мърсотията в София, с която водя лична битка. Объркан съм от факта, че арестуваха мой колега в Нигерия, а аз не мога да му помогна почти с нищо. Объркан съм от решението на един мой студент да се откаже от всичко постигнато досега и да забие вдън гори Тилилейски. Объркан съм от мои колеги журналисти, които предпочетоха да служат на черпака, а не на писалката.

    Но затова пък, драги Майк Рам, изобщо не съм объркан от дядо Добри. Видя ли го в блога ми? Ако не си, заповядай. Свят човек, струва си един поглед и не му се карай, моля те!

    Със здраве,
    в.
    # Майк Рам казва:
    петък, септември 5, 2008 в 17:47

    Не съм лют човек, но не си личеше да си тръгнал с добро 🙂

    Колкото до Слави Трифонов, обиждам се, защото го смятам за велик човек. У нас много хора бъркат музиканта Слави с водещия Слави и с продуцента Слави, а това са три различни роли. Може и да не умее да ги играе и трите еднакво добре, но като човек, произлязъл от нищото и постигнал толкова много – заслужава моето уважение.

    Ние много обичаме да плюем по другите. От завист. Или поради някакъв комплекс. Обичаме и да се борим за разни каузи. Пак от комплексарщина. Блогването не е като журналистиката – за да успееш, е необходимо да си личност и да имаш собствена позиция. Приеми го това като съвет.

    Дядо Добри го видях в твоя блог. Странното е, че не съм го виждал в града. Не се карам на никого. Не съм лош човек. Почети още малко и ще разбереш 🙂

  10. victor ankov каза:

    Аз пък ще ти кажа друго, говоря го на студентите си по света (бъдещи журналисти и кинодокументалисти), позволявам си да го кажа и на теб. Това да си личност и да имаш собствена позиция важи също за професията на готвача, на продавача, на пилота, на политика и на хиляди други. Ти малко преиграваш с думичката „блогър”. Превръщаш я в титла, която уж те прави по-различен от останалите, `по личност, `по със собствена позиция. Звучи грандомански и назидателно! Комплексарски някак. Don’t do it, body! – приеми го като съвет.

    И още: не спекулирай и не се опитвай да противопоставяш блогването с журналистиката. Те имат общ корен и са зависими едно от друго. Ненапразно създаването и поддържането на блогове се нарича „обществена журналистика”, и се смята за една от най-мощните форми на гражданското общество.

    Колкото до екзалтираното ти твърдение, че смяташ Слави Трифонов за „велик човек”, защто бил произлязъл от нищото, ще ти кажа, че това е велика глупост. Велики хора, произлязли от нищото са Майка Тереза и Сеинт Годрич, да речем, но не и Слави Трифонов. В тази връзка ти препоръчвам да намериш материала „Идол на полюлея” и да го прочетеш внимателно. Ако не успееш, ще ти помогна и ще го кача в блога си специално за теб.

    А в това, че не си лош човек, не се съмнявам. Лоши хора няма. Заблудени и самозабравили се егоцентрици – да. (Последното не го приемай лично).

    След два часа пътувам и затова трябва да приключвам. В.

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s