Думата „мъжество“ присъства от далечни времена в нашия речник и се възприема като синоним на храброст, твърдост, воля и героизъм. Все качества, които смятаме за положителни. Хубаво, но морфологично тя произлиза от думата „мъж“, което вече не е политически коректно. Звучи сякаш мъжете притежават някакви положителни качества, които жените нямат. Това е направо кощунство, нали! 🙂
За да бъдем политически коректни би било да я заменим с дума, произлизаща от думата „жена“, например „женственост“. Лошото е, че тази дума е (или поне досега беше) синоним на нежност, галантност и крехкост – общо взето доста различни, да не кажа противоположни качества на мъжеството. Няма как да заменим едната дума с другата, защото ще настане голямо объркване.
Излиза, че ще трябва просто да се сбогуваме с тази дума и да престанем да я използваме, за да бъдем коректни към съвременните конюнктура на отношенията между двата пола.
Разсъждавайки над темата за политическата коректност на езика под влияние на световния феминизъм/американизъм, се сетих, че в английския език има дума „mankind“, с която се обозначава цялото човечество. Не мога да разбера как досега американците не са се усетили, че не е политически коректна и да я заменят с друга. „Womankind“ например. 🙂
Наскоро коментирахме с дъщеря ми как американците нарича човек с умствени увреждания. Някога в английския език се е използвала думата „imbecile“, която е и медицински термин, но според мен тя вече е успяла да си извоюва статут на обидна дума в американското политкоректно общество и най-вероятно вече се използва нещо по-прилично и по-приемливо. Честно казано, не знам какво използват официално американците, но като знам, че на негър викат „african-american“, а на китаец – „asian-american“, то на имбецилите би трябвало да казват „mentally-deranged-american“.
Чудя се кога ще решат, че самата дума „жена“ е станала неприемлива и ще я заменят с „female-american“? 🙂
The Man On The Silver Mountain 
Политическата коректност в САЩ има конкретни културно-исторически причини. Терминът African-American не е приумица на тъпите американци, а е въведен, за да заяви ясната позиция, че обществото им няма да толерира расизма. Същото се отнася и за останалите термини, които споменаваш в текста.
Що се отнася до «имбецилите»…може би е смешно, че в САЩ съществуват странни политически коректни термини за тях, но в крайна сметка те там са хора с права и достойнство, като всички останали. В България няма политическа коректност, ние сме над тези неща…и нашите «имбецили» живеят просто прекрасно.
Предлагам да обединим двете думи (мъжествен и женствен) и да ползваме мъженствен с двойното значение. Аз лично може да спра да го ползвам като обида и да му причисля всички добродетели на двата пола. 🙂
Страхотна идея! Подкрепям я! 🙂
Чувал съм израза „intellectually challenged“ който само идва да покаже, че лингвистичното безумие е взело връх в тази някога свободна страна, Америка.
В курса ми по писане в университета учителката упорито се опитваше да ни научи, че ако извършителят на действието е от неопределен род, не бива да използваме ‘he’. Като например в „When someone buys a car, he needs to worry about finding a good mechanic“.
Преди да попадна в Америка никога не ми беше хрумвало да деля хората на бели и черни и мъже и жени, но тоя невероятен напън да се промени езика, тъй щото да не обидим някого ми се стори и все още ми се струва като изваден от „1984“.
Употребата на „intellectually challenged“ е начин да обидиш някого без да бъдеш груб. Джентълменски, един вид 🙂
Звучи ми абсурдно.
Кое?
Че защо, в щатите официално си се казва вече chairperson, примерно, щото да не би някоя жена да се обиди от думата chairman… Което е дивна тъпотия, разбира се.
Аз все се чудя дали да се обидя, че се казва
Идва един човек = Идва един мъж,
но Идва една жена…
Аз пък гледах State of the Union address на Буш от оня ден. Той започва с Madam Speaker към Нанси Пелоси. Досега винаги обръщението е било Mr. Speaker. Променено е, защото реалността се е променила – жена е на поста.
Същото е и с chairperson и chairwoman. Когато все повече жени стават шефове на компании, редно е и името да се промени. Не е някаква претенция, а просто реалност. Преди жени да заемат шефски места, те са били изцяло мъжки и затова завършват на „man“.
А аз мисля, че е нелепо да се променят така думите 😀 Извинете.
Може ли на мен да ми се отчита женоден и женочас? Аз например мога да откажа да се трудя изобщо в такава дискриминация, където родният ми език ме обижда с човекотруд и човекочас – ясно е, че един човек е един мъж, не една жена…
Думите се променят в следствие на обществени промени. В никакъв това не са спонтанни скимвания на някоя жена. Вие какво си мислите, че някоя решила да се обиди, завела дело и така искат-не искат, в САЩ започнали под строй да казват chairwoman и да пренаписват речниците? 🙂
Просто от България се виждат само анекдотите, но не и съпътстващите ги процеси.
Българският език също се променя в следствие на промени в реалността. Когато един ден въпросът за отражението на правата на жените в езика стане актуален, може би и при нас ще има промени и на много хора те ще им се струват разумни.
По отношение на MANKIND политически коректното е HUMANITY. Както примера по-горе с Chairman и Chairperson. В което няма лошо според мен.
Когато бях студентка имаше един американски професор, който смъкваше доста точки от оценката именно за ползване на такива политически некоректни думички и са ми се набили в главата.
Може би съм неграмотна, но не разбирам Бу, която твърди, че човек=мъж.
Мисля, че човек, човешко същество е обобщаващо понятие както за мъжете, така и за жените. Или ние, жените, сме някакво по различно творение на природата, та трябва да си мисли за нов термин „където родният ми език ме обижда с човекотруд и човекочас – ясно е, че един човек е един мъж, не една жена…“? Това намирисва на феминизъм!:)))