Обичам да чета книги и имам много книги у нас, които вече започнаха да ми пречат. Започнаха да се появяват разни идеи какво да правя с тях, даже изнесох и една презентация в Клуб „Спри и помисли!“, но на първо време реших, че най-доброто, което мога да направя, е да започна да ги подарявам с повод или без.
Първата серия от книги, които искам да подаря, са книги, които определено не харесвам. Тук някой сигурно ще каже: „Този си изхвърля боклуците“, на което аз ще отговоря, че боклукът за един е съкровище за другия. Нямам скрупули или угризения за това, че не харесвам тези книги – наистина се надявам, че за други хора те биха били интересни и ще ги пожелаят. Но условието да получите книгите няма да бъде скоростта на реакция, тоест дадена книга няма да я получи онзи, който пръв я е пожелал, а онзи, който най-добре е обосновал своето желание. Така че, ако имате интерес да получите някоя от представените книги, моля напишете в коментар защо сте си пожелали точно тази книга.
Аз отивам на почивка (като междувременно ще направим и любимата ни домашна лютеница), така че до 11.09 имате време да споделите вашето желание и мнението си за тези книги. След това, като се завърна в София, ще определя кой ги е спечелил и ще ги раздам. За желаещите от София ще се радвам да ви ги дам лично и да се видим на по кафе, а в провинцията ще ги изпратя по пощата. Мисля, че сделката е честна.
(Актуализация: Новите собственици на книгите вече са определени. Вижте по-долу кой печели всяка от тях. Ще се свържа по имейл с читателите, които печелят книги, за да им ги дам. Ако някой не ми отговори, ще дам книгата на друг.)
***
Повечето от книгите, които съм набелязал за подаряване, могат да бъдат класифицирани като исторически или автобиографични. В следващите издания ще има и книги от друг характер. И така, ето за кои заглавия става въпрос:
Мариана Димитрова – „Американски синдром“
Нейната история е много тъжна. Мариана Димитрова беше добра българска актриса, но личният й живот е бил объркан и сложен. Постоянно е търсела себе си и накрая си е мислела, че ще открие щастието като емигрира в Щатите, но и там животът и сякаш не е предложил онова, което е търсела. Завършва живота си със самоубийство, което за мен показва дълбоката й неудовлетвореност от него и от неуспеха да намери своето лично щастие.
Книгата представлява серия от писма до читателите, в които разказва за нещата, които е открила или преживяла като емигрант в Америка. Повечето от информацията са или факти, които днес всеки може да открие в Гугъл или Уикипедия, или градски легенди, които нея силно са я впечатлили. Авторката звучи като малко дете, което се впечатлява от всичко шарено, което забелязва около себе си. От книгата лъха много наивност, но и сякаш се усеща един изкуствен оптимизъм, с който е искала да прикрие разочарованието си от живота. На мен лично ми звучи песимистично и затова не бих я прочел втори път. Предполагам, че би била интересна за нейните почитатели като актриса, които биха искали да научат повече за личния й живот и за преживяванията и в Америка.
(Резултат: Книгата печели Ивелина Димитрова за този коментар)
Ангел Грънчаров – „Страстите и бесовете български“
Тази книга ми беше подарена лично от автора, но аз се забавих, докато я прочета, а не ми и хареса, и в това време той започна да сипе хули по адрес на българските блогъри, на което аз отвърнах с много рязка статия и така се започна нещо като мини-война между нас, с която сякаш му направих доста добра реклама. Можете да прочетете втората и третата част от моята рецензия, за да придобиете по-добри впечатления за книгата, но като цяло не я харесах заради твърде личното и пристрастно отношение на автора към събитията от началото на 90-те години, което до голяма степен изкривява историческата истина. Не споделям и неговата морална позиция, но пък моралът е нещо индивидуално – току-виж други хора открият в него свой съмишленик.
Смятам, че книгата трябва да бъде четена и от други хора. За разлика от нацистите и комунистите, не смятам, че една книга, с която не съм съгласен, трябва да бъде изгорена. Мисля, че колкото повече хора (с разум в главата) я прочетат, толкова е по-голяма вероятността да прозрат истината.
(Резултат: Тази книга все още никой не я е пожелал)
Умберто Фонтова – „Истинският Че Гевара“
Тази книга е в същия стил като предишната. Авторът е професор по политически науки в американски университет, но за съжаление, в книгата му има толкова много гняв и ненавист, че трудно човек може да открие историческата истина и да повярва в нея. Ние знаем какви изверги са били комунистическите лидери. В последните 20 години научавахме за невероятни изстъпления както у нас, така и в „братския Съветски съюз“ и когато научавах за ужасните неща, които е извършвал Гевара, ми стана много противно, но с нищо не бях изненадан.
Книгата определено е предназначена за американския пазар, където голям процент от младежите вярват, че Гевара е бил велик революционер и освободител (неясно на кого и от какво), но подходът на автора, който се опитва да го дискредитира като човек (не се къпел и спял с грозни жени) ми изглежда много пошъл. Една книга, която претендира да бъде историческа, трябва да поднася исторически факти, а не слухове и обиди. Иначе просто не изглежда сериозно.
Истината трябва да се знае, затова смятам, че тази книга трябва да бъде четена, но имайте едно наум, че авторът е един дълбоко огорчен и разгневен човек, така че неговата истина, представена в книгата, е доста изкривена от емоциите, които са го завладели.
(Резултат: Книгата печели Nezzo за този коментар)
Антъни Леви – „Кардинал Ришельо“
Едва ли има младеж, който да не е чел „Тримата мускетари“ и да не се е възхищавал от техния лукав, но гениален съперник – кардинал Ришельо. Аз много обичам историята и винаги се интересувам от книги за велики личности, които са оказали сериозно влияние върху нейния ход, като Ришельо. Точно затова, когато ми попадна това заглавие, реших, че ще бъде добра покупка и ще науча малко повече интересни факти от неговата биография и най-вече ще разбера кое го е направило такъв силен и умел политик, оказал влияние върху почти всички държави в Западна Европа в своето време.
За съжаление, книгата на Антъни Леви не предлага точно това. Ако в предишните коментари критикувах авторите в липса на исторически факти и твърде голяма емоционалност, то тук нещата стоят точно наобратно. Книгата е изпълнена с толкова много факти и то предимно данни за държавните и личните му финанси, които може би биха били интересни за някой историк-счетоводител или политик, изготвящ новия държавен бюджет и желаещ да се поучи от уроците на историята (има ли такива политици?), но не и за любител-историк като мен, който просто се интересува от личността на първия министър на Франция. Авторът така затъва във фактология и в стремежа си да докаже истинността на излаганите факти, че напълно ме загуби като читател в един момент. Признавам си, че не можах да дочета книгата докрай, но предполагам, че човек с по-голямо търпение и интерес към историята би я оценил по-позитивно.
(Резултат: Книгата печели Nightwishel за този коментар и тази публикация)
***
Следват две книги от Лин Пикнет, които купих много евтино от една разпродажба и сега разбрах защо цената им е била толкова намалена. В началото исках да напиша големи статии против тях – толкова бях разочарован и възмутен от манипулацията и от подигравката с историята, която представляват тези книги, но после реших, че може би моята емоционална реакция не е правилна и може би в тях има нещо полезно, което някой друг би могъл да открие.
„Мария Магдалина – тайната богиня на християнството“
Книгата развива теорията, че не Исус Христос е бил лидерът на малката секта, от която е произлязло християнството, а Мария Магдалина. Аз съм любител на такива екзотични теории, ако авторът успее да ги обоснове със солидни аргументи. Тук, обаче, аргументите са злобен, яростен и войнстващ феминизъм. Понеже всички мъже са простаци и пияници, просто няма как един мъж да е създал това движение, че даже да извършва чудеса. Само жените са способни на такива неща, следователно лидерът на движението е била Магдалина. Освен това тя е била египтянка, защото от Египет произхождат всички религии, пряка наследница на богинята Изида и за капак на всичко е била и негърка, защото негрите са по-умни от белите и затова са били подложени на расизъм през целия ход на човешката история.
Имаше навремето един антифеминистки виц, в който се казваше, че е най-добре да си бременна негърка в Щатите, защото няма абсолютна никакъв начин да те уволнят – винаги можеш да ги осъдиш за расизъм, за сексуален тормоз и нарушение на правата на самотните майки. В тази книга авторката убедено и сериозно се опитва да ни накара да повярваме, че Мария Магдалина е била точно такава. А на въпроса защо няма никакви исторически доказателства за това, авторката без капка притеснение отговаря, че католическата църква, която е мачистка и расистка по своята същност, ги е унищожила.
Срещал съм всякакви невероятни теории, всякакви заблуди и измами, но такива глупости досега не бях чел. Далеч съм от мисълта да защитавам църквата, но все пак всяка теория трябва да почива на някакви факти. Измислиците в тази книга надминават границите на моето въображение и на моята търпимост.
(Резултат: Книгата печели Viara Giurova за този коментар)
„Луцифер – забранената пътека към познанието“
Тази беше втората книга от същата авторка, към която посегнах, но вече бях зареден с много резерви и съмнения. Тук тезата е, че Луцифер е истинският бог, защото той носи познанието, а онзи, на който се кланя католическата църква, е лъжлив. Негов пророк е бил Леонардо да Винчи и това се доказва от скрити символи в неговите картини (които аз така и не можах да видя). Тук тезата е, че Леонардо е бил гей или транссексуален и поради това е бил толкова гениален и озарен от луциферовата светлина. Признавам си, че тук търпението ми се изчерпа твърде рано и захвърлих книгата още в първата четвърт.
(Резултат: книгата печели Десислава Пътева за този коментар)
Признавам, че обичам такива истории и ще дам един контрапример. В култовата книга „Светата кръв и Свещения Граал“ също се поставят любопитни хипотези за отношенията между Исус Христос и Мария Магдалина, за техните евентуални наследници и за таен орден, който пази тяхната тайна, в който е участвал и самият Леонардо. Историята е интересна и увлекателна, привежда и много исторически факти и цитати от Светите писания в доказателство на твърденията си и макар днес да се смята, че цялата тази теория е измислена, хипотезите, представени в книгата, звучат много интересно. Даже и Дан Браун я използва за основа на своя бестселър „Шифърът на Леонардо“. За разлика от нея, произведенията на госпожица Пикнет са толкова долнопробни и пропити с феминистка омраза към мъжете, хипотезите й са толкова изсмукани от пръстите, че може би човек трябва да гледа на тях като някакво забавление, отколкото като на сериозна литература.
Тук вече наистина не знам какво да ви предложа като положителна страна на тези книги, за да предизвикам вашия интерес. Може би ако сте изследовател по дух и любопитен да провокирате ума си с невероятни идеи, тези книги биха могли да ви се сторят интересни. Дано да откриете своя мотив!
***
За първи път пиша толкова критичен пост и предлагам книги, за които ми е трудно да кажа много положителни неща. За сметка на това пък ги предлагам безплатно 🙂 Надявам се все някой да си хареса нещо от тях. Вярвам, че книгите – добри или лоши – трябва да пътуват постоянно и да бъдат четени от колкото може повече хора. Така ще допринесат най-много добро.
Обещавам, че в следващата серия от книги за подаряване ще има повече позитивни рецензии, а имам и някои наистина добре книги, за които ще трябва да положите повечко усилия, за да ги спечелите 🙂
Сега е ваш ред – пишете.
Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.
The Man On The Silver Mountain 
Не съм го написал в текста, но се надявах, че се подразбира: книгите са в добро състояние, но са четени и в резултат кориците им са леко прегънати. Надявам се, че това няма да ви спре да ги пожелаете.
Аз веднага си пожелах Ришельо / и на Че Гевара метнах око, но се боя да не съм много нахална/.
Обосновавам се веднага – напиши в търсачката: „Кардинали, гилдии и сексуален апетит… „. Бих желала да съм по-фактологично достоверна, когато пак ме обземат подобни желания…
ще ми се да прочета за че гевара, ама така съм затънал в непрочетени книги за една година напред…
поздравления за смелостта да подемеш инициативата 🙂 най-после един последовател
Мен ме заинтригува книгата за Луцифер… 🙂
Да си кажа честно и на мен ми дойде подобна идея, която съм споменал във Facebook, но е по скоро щафета с книги. Ти подаряваш една на някой и той е длъжен да подари друга. В момента там се предлага „Успешен онлайн маркетинг“ на Ж. Томс.
Много се зарадвах, като видях и тази статия. Радвам се, че са Майк мислим почти еднакво 🙂
Колкото повече книги толкова по-голям избор.
Аз също съм харесал Че Гевара 😉
Радвам се, че има коментари, значи не сте останали безразлични. Но се надявам на по-сериозни обосновки от желаещите. Nightwishel, твоята статия за Ришельо много ми хареса, но в книгата не пише как е организирал престъпността във Франция. А би било интересно, наистина.
Здравей,Майк!Много хубава идея-Поздравления за нея!Аз също съм се заринала с книги,но все още ми е трудно да се разделя с тях…не само това,но и редовно взимам от библиотеката.
А сега по темата-без да изповядвам ,,войнстващ феминизъм,,нещо ме привлече към книжния ,,нонсенс,,-,,Мария Магдалина,,.И може би точно защото е доста разкритикувана от теб-стана ми любопитно.Умирам за ,,театър на абсурда,,,а доколкото се ориентирам от твоя коментар тази проза е достатъчно абсурдна също,за да провокира интереса ми.Прочела съм много книги по темата и ще ми е любопитно да добавя още едно парче от пъзела,а ако наистина е толкова отчайваща,може да се чете като ,,показно,, докъде може да стигне отчайващата феминизация,,…Любопитно ми е също как точно звучи злобния и яростен феминизъм в мъжките уши….честно:)))))
.И накрая-искам да видя дали измислиците в нея ще скандализират и моята търпимост или ще се окажат в границите на допустимата художествена измислица.
П.П.,,Луцифер,,също ме интересува,ако няма кандидат….
Хм, обосновка… Да кажем, че ми е интересна темата за различната сексуалност, В момента се занимавам и със семиотика, което предполага, че ще ми е интересно да прочета нещичко за скритите символи в картините на да Винчи.
Луцифер (Дяволът) ми стана интересен покрай едно размишление на Исак Паси – „Ангелът никога не е могъл да се добере до първите места в световната литература. Липсват му амбиции. Той е твърде добър и твърде безличен за подобна претенция“.
Дяволът обаче е различен от останалите ангели – въстава срещу Бог, което го прави доста интересен обект за изследване. Освен това, от него идва познанието…
Въобще… Доста любопитен персонаж…
Ха, вече има доста сериозни претенденти, при това точно за онези книги, за които най-малко очаквах. Вяра и Пътева, засега сте поставили много високо летвата и ако не се появят по-добри кандидати, можете да спечелите книгите, които сте си заявили.
Подари ми тази за Че 🙂
Браво !
Страхотна идея !
Шизофрения, виж Вяра Гюрова и Пътева как са обосновали желанията си – трябва да напишете нещо повече, за да спечелите книгата.
Чела съм книгата за Луцифер и знам, че тези, които я искат с подбуди да прочетат нещо интересно в нея, няма да получат това, което търсят. За съжаление.
Колкото до Че съм съвсем наясно още откакто мярнах корицата, че това ще е най-желаната книга, но въпреки това…
Че винаги ми е бил интересна личност, всъщност съм чела само енциклопедични четива за живота му (в стил пътеписи на живота му) и така и не успях да се подплътя с някоя книга, в която го описват зле или добре. Така и тръгна, че Блажев опроверга абсолютно всяка книга за Че, която исках да прочета и изрично ми забрани да си губя времето така 😀
Естествено на мен ми стана още по-интересно, но така и не се добрах до книга за него, което наистина ми се струва странно.
А … да вмъкна за това, че спял с грозни жени… това и аз съм го чела някъде. Дори, че той самият бил много грозен и някакъв пропаднал тип, който правел всичко за себе си.
Е, за него, за революцията или за Фидел, Че си остава Че, слухове и клевети винаги ще има. Поне можем да се посмеем на малко грешни факти и клюки.
Nezzo, винаги има нещо романтично в това някой да се бори срещу неправдите в света, да създава революции и да унищожава старото и ретроградното. Лошото идва, когато решиш, че животът на един човек не струва пред тези идеи. След това на още един и на още един и накрая стигаш до извода на Сталин, че смъртта на милиони е просто статистика…
Затова смятам, че книгата за Че Гевара трябва да се прочете, най-малкото за да видим една съвсем различна от общоприетата гледна точка, пък била тя и чисто емоционална.
Все пак не разбрах – искаш ли книгата за Че или само споделяш мисли?
Pingback: Подарявам книги – 1 | Bulgarian Blog
Искам я – ако си готов да ми я дадеш 😀
Но виждам, че има други кандидати, които биха се радвали да я получат повече от мен. Аз поглъщам книги непрекъснато, ти обаче трябва да облагородиш някой, който не го прави и е заинтересуван от книгата за Че заради самият Че.
Лично мнение. Това е нещо като Здрач, хората четат книгата заради лицето, а да накараш хората, които по принцип не четат – да четат, ето това е нещо велико!
А аз – аз мога да се включа в някоя от следващите части ако си готов да подхвърлиш нещо, което да ме заинтригува 😉
Нека да изчакаме да мине срока, пък ще видим. Може и да я дам на теб, ако никой не напише нещо по-добро 🙂
Чак сега ми хрумна да обърна внимание на датата, за съжаление тогава вече ще съм на територията на университета, така че връзката с мен ще е трудна работа. 😉
Нека другите намажат за моя сметка.
Здравей Майк, може би не е най подходящото място тук но тъй като разбирам , че се интересуваш от история искам да те питам,имаш ли някоя от книгите на Фернан Бродел?,последните няколко години публикуваха някой от книгите му на български.Имам една от тях и ми беше много интересна -“Световното Време“
Nezzo, ти някъде в чужбина ли учиш? Пак можем да измислим нещо. Ако не сега – друг път 🙂
Веселин, не съм чел Фернан Бродел, но ще потърся нещо повече за него.
Чужбина – хаха, само да си мечтая мога. Мне, отивам в ШУ, ама общежития и знаеш…
Аз не искам книга. Просто ми хареса как си нахранил авторите. Съвсем скоро лично щях да изляза пред блока и да запаля една книга на един професор от НБУ. Смея да твърдя че познавам лично не повече от 2-3 човека (на моите години все пак 25) прочели повече книги от мен, но за първи път ми се прииска да запаля книга. Адски ме дразни личното мнение на авторите…за това се ползват блоговете ;)…но нали американското есе е застъпило силно Аз-а та….явно хората си говорят в „хоримага“ някакви неща и после пишат книги :))) Успех с инициативата, аз предпочитам електронни книги, ако все пак имаш нещо историческо, но фактологически относително вярно ще се радвам ;)…за Ришельо – виж фамилията на автора хахахах
Аз също не искам книга, защото и на мен не ми допадат посочените, но ми харесва инициативата затова я подкрепям. Относно четенето мога да кажа, че откакто си взех електронна книга не се отделям от нея и я ползвам с удоволствие във всеки един момент. Ако все още не сте пробвали ви съветвам да си вземете такъв четец.
Здравей, мен определено ме заплени книгата „Мария Магдалина – тайната богиня на християнството“ Тази тема е много пиперлива за мен и чета всичко написано в този дух. Вярвам в Бог, но ненавиждам поповете и техния порочен свят, та все си мисля, че ако жена беше на чело на църквата нещата щяха да са по-духовни и чисти, но знаели човек…
Хубава идея, браво, обожавам книгите особено подарените!
На мен лично изключително интересна би ми била книгата за Ришельо. Интересувам се от история, основно антична и ранно-средновековна, но специално тази фигура винаги ми е била интересна. Някак си твърде противоречива в художествено-прозаично и чисто историческо естество – Дюма я представя крайно черна, докато в исторически аспект кардиналът е направил някои доста добри политически решения. 🙂
Здравейте! Аз ведна си избрах книгата на Мариана Димитрова. Тя наистина ми е една от любимите актриси и нищо не знам за живота й след като отива да живее в Америка. Все си я представям във филма „Дами канят“! 🙂 И ще ми е интересно да разбера какво е преживяла в чуждата страна, защото аз в момента съм в нейното положение. Но нямам намерение да се самоубивам! 🙂
Аз съм претендент за книгата на Мариана Димитрова – „Американски синдром“, най-вече поради факта, че си падам по драмата. Живота й е описан като объркан и сложен, а ми се струва, че оприличавам и собствения си като такъв. Мислила съм и за емиграция, точно като авторката на книгата. Но ме е спирал страха, че щастието не е в промяната на местожителството, а вътре в нас. Интересно ми е да разбера доколко животът в страната на неограничените възможности е променил разбирането за щастие на героинята/авторката.
Все пак смятам, че хората в САЩ в много голяма степен са по-стресирани и по-депресирани от нас българите – така че не ме изненадва неудовлетворението от живота отвъд океана.
Второто, което ме грабна именно в тази книга е невинността и детското излъчване, с което е представена персоната. Винаги съм намирала инфантилните жени за чаровни.
Изкуственият оптимизъм … често разпознаван днес. Книги от типа на „Тайната“ и всякакви от рода „живей позитивно“, както и техни привърженици, които сякаш станаха прекалено много напоследък – вече ми нагарчат. Не съм фен на изкуственото натякване „Аз съм щастлив“, както и на фалшивата усмивка „за пред хората“. Любопитна съм да видя как е представен тук този феномен.
Не на последно място още в началото ми стана чудно какъв точно е завършека на книгата. Става ясно, че писателката се самоубива, но ми е интересно как приключва самата творба.
С две думи, аз искам точно тази книга. Нямам си резервен вариант. Ако я спечеля, ще съм щастлива да я прочета и след това обещавам да я предам по веригата „Предай нататък“, за да ощастливя още един неин претендент. Останалите книги са за твърде популярни личности, за които има много информация в интернет и лично мен не ме вълнуват.
Pozdravlenia za dobrata iniciativa, az lichno bih si izbrala knigata za Kardinal Rishelio, kato malka haresvah „Trimata musketari“. Gelaya ti da popadash na hubavi, interesni i cenni knigi.
харесва ми се книжката за Чегевара. Истината е че не знам нищичко за него, чувала бях името и се натъкнах на него в една песен на Уикеда… Питах тати преди много време, ама той като почне да говори и аз спирам да го слушам… Обичам книгите – когато разпродаваха малкото останали от издателство култура ги носех със сакове вкъщи /мама ме заплаши, че ще ме изхвърли заедно с тях :)/ и така… какво да направя, като късно порасвам! 😀 😀 😀
За мен интерес представлява книгата за Че Гевара най-вече заради различната гледна точка, която мога да открия за тази толкова митологизирана и комерсиализирана личност. Имам няколко книги за Кубинската революция и за самия Че, така че и тази бих прочел с най-голямо удоволствие. Нали, освен че съм и фен на RAGE AGAINST THE MACHINE :))))))
Така че, братя и сестри….VIVA LA REVOLUTION!!!!!
„Луцифер – забранената пътека към познанието“ ,Мария Магдалина – тайната богиня на християнството“iМариана Димитрова – „Американски синдром“,tova sa knigite ,koito me angaviraha!da si povelaem kasmet!!1
Времето изтече и конкурсът за най-убедителен коментар завърши. Победителите са вече определени. Съжалявам, че няма как да удовлетворя желанията на всички, но както казах в началото, решението ми е изцяло субективно. Аз написах своето мнение (което не беше никак положително) и очаквах от вас да напишете своите аргументи защо бихте искали да получите точно тези книги.
Много се радвам, че имаше толкова много коментари и че почти за всички книги имаше желаещи (само книгата на А. Грънчаров остана непоискана). Благодаря ви за участието! Скоро пак ще пусна една серия от книги за подаряване.
На спечелилите – честито! Ще се опитам да се свържа с всеки един от вас, за да се разберем как да ви дам спечелената книга. Ако някой не ми отговори, ще дам книгата на следващия в класацията. Ще се радвам, ако след като прочетете книгите, решите да споделите мнението си в моя блог или на друго място, а може и да продължите практиката и да ги подарите и на други.
Още веднъж благодаря на всички. Приятно четене!
Еххх…
Здравейте, интересуват ме книгите за Кубинската Революция, дали мога да закупя някои от тях, в момента събирам материали по темата и всичко, свързано с Куба би ми било полезно и необходимо….
Аз не продавам книги. Имах няколко ненужни книги, които исках да подаря на читатели на блога и го направих. Можете да си купите други книги от интернет книжарница „Книга за теб“ – http://knigazateb.com/
Прочетох книгата на Мариана Димитрова и както обещах, ще я предам нататък. Така, че ако има желаещ, нека да ми пише 🙂
Аз лично останах леко разочарована от книгата. Животът в Америка е представен като супер уреден, чудесен, прекрасен .. живот – идеал, живот, за който ние българите можем само да мечтаем. На много места нашата страна е представена с по-лошата си действителност. Народът ни – съжаляван! Въпрос на представяне, според мен. Вярно е, че живеем не добър живот, но никак не вярвам, че животът отвъд океана е то-о-о-о-лкова чудесен! Дори леко се издразних на всички пресилени истории за блаженство.
Не знаех за съдбата на Мариана Димитрова и по-интересно ми беше да се разровя и да прочета биографията й. Но книгата не е такава ..
Въпреки това – благодаря от цялото си сърце, че спечелих наградата и очаквам следващият й претендент. Според регламента – с мотивирано желание да спечели книгата 🙂
И.Димитрова
ivdim_99@yahoo.com
Споделям мнението ти, Ивелина. От друга страна, има смисъл човек да прочете книга като тази, за да придобие по-добро впечатление за това как другите виждат света наоколо. Ще се радвам, ако книгата тръгне по света и други хора също пожелаят да я прочетат.
Определено искам да прочета книгата за Марияна, чела съм доста за смъртта й в Интернет и ми се иска да разбера подробности за живота й, с какво се е занимавала в САЩ освен театър и т.н.
Ако спечеля, мейла ми е radost4e@gmail.com, пишете ми, защото може да забравя да следя сайта 😉
Радост, книгата отдавна е подарена, но ще предам желанието ти на новата собственичка с надеждата да ти я препрати на теб.
Всички книги от тази серия вече са подарени. Очаквайте следващите!