Така се казва най-новия блог, който открих (естествено – случайно 🙂 )
Ана е много интересен човек. Блогът й е толкова искрен, дълбок и открит, че на моменти може да те хване срам, че го четеш – сякаш са те хванали да воайорстваш. Харесва ми как пише, въпреки че стилът й е типично женски. Но блогът й не звучи като женско модно списание, а като ехо на мислите, които се лутат из моята глава.
На Ана не й липсва хъс – пише всекидневно и има много за четене. Не съм имал времето да изчета всичко, но някои постове от последния месец са истински бисери – „Изроди в поли“, Като се наспите, ще ви мине…, За по-малко кръв в боя, В какво се превръщат мечтите ни?, Обувките – магии за щастие определено трябва да бъдат прочетени.
Не я познавам лично и нямам никаква лична облага от това да й правя реклама. Просто блогът й ме грабна и моментално станах неин фен. Препоръчвам го и на вас.
The Man On The Silver Mountain 
Абе така и не можах наистина да харесам блог, писан от жена. Още по-малко пък харесвам писанията на някой, дето чете Коелю, та му споменава захира…
Тая Анна ви помъти главите бе, хора. ОК – думите са наредени като мъниста, но отзад прозира класическа женска чувствителност. И само мъже коментират там, ако забелязваш:) Интересно какво мислят жените за блога и:)
@longanlon: Не мога да разбера какъв ти е проблема с Коелю и защо все го плюеш на страниците на моя блог. Човекът пише прости истини за живота и простите хора (като мене) ги разбират. 🙂
@gregory: Не виждам нищо лошо в класическата женска чувствителност. Пък и аз си падам по жени и даже си мисля, че е нормално. 🙂
Блогът е интересен, да 🙂 Хвърлих и аз едно око на него…
PS Коелю е добър писател и има какво да се научи от книгите му (personal opinion).
Преди около месец от Йовко попаднах на блога на Анна.
Харесва ми. Непрекъснато я чета, понякога ми се ще да коментирам, но аз по принцип повече чета, отколкото коментирам, а и в блогър ми е някак глуповато-опосредствано.
Но Анна е страхотна жена – и мисли, и пише интересно. Разказва миниатюрни шедьоври.
Ето ви женско мнение. 🙂
Да, женските блогове, които стават за четене действително са малко. Не знам защо се получава така. Уж жените са по-многоословни, а май всъщност няма какво толкова да кажат. Хабят много думи за нищо. Словоблудстват, чик-лит-ват и ни заливат с информация, предназначена само за тесен, семеен кръг хора.
Типичното женско непостоянство се изразява и в блогването. Риданията и екзистенциалните кризи на блогърките спират и започват ненадейно, без някаква особена причина, точно както са се появили. На пръв поглед. На втори, жените са интересни именно защото са толкова различни. Аз обичам да се ровя в неподредения хаос на тяхната емоционалност. Никога няма да ги разбера, но и никога няма да спра да се интересувам от тяхната тиха лудост. Защото са различни.
Въпреки всичко, откривам прекалено малко женски блогове, които стават за четене. Ана ин йор хед е един от тях. Ана има собствен стил, ясно е от пръв поглед. Изразява се конкретно и не страда от творчески запек. Пълна е с идеи. Какво повече може да се иска от един блог?
*усмихва се* чакам да чуя какво ще кажат Тишо и Лонгалон за Кутията. Иначе, много хора се дразнят на Куелю, начло с моята светла личност. Дразня се от претенциозни философи, които повтаря азбучни истини с патос и се мислят за оригинални.
Я да видим тази девойка и да се изкаже най-после и едно женско мнение.
😉
Всъщност леко се притесних, когато Тихомир ми прати линка. Благодаря за хубавите думи за писането ми. Важно ми е и ми е приятно, нищо, че се изчервих:). Не е хъс:), необходимост е. Пиша много, защото иначе ще ми се пръсне главата. Така подреждам мислите си и нещата придобиват смисъл. Ето още едно женско мнение за Коелю, Eнея:) – Не се дразня, защото не съм чела достатъчно от него. По принцип не разбирам какво означава да се дразниш на книги. Критиката се занимава достатъчно с това. 5 години в университета ме учиха да съм хирург с литературата и безстрашно да отварям черепа й с голи ръце. Успяха да ме повредят, за съжъление. Сега гледам да не казвам тежки думи, просто някои неща, не успявам да ги дочета…Като Памук например, колкото и да е странно. Но пък си мълча, дори когато имам какво да изплюя. За мен Коелю е литература за плажа, която не изисква 100% отдаденост и втръбяване. Просто ровиш, пресяваш и докато се разсейваш, търсиш бисерчета. Тук – там ги откриваш, прескачаш пасажи…Леко разтеглен, мързелив, следобеден и небързащ за Никъде. Основните оси, на които гради всичко, което съм чела от него: дом – път – препятсвия – съкровище и хаос – катарзис – хармония, малко се разсейват в паразитните шумове на паралелни, прекалено близки истории, които не обогатяват, а натежават на внушението. Мен лично това мe прави безразлична. Но това е Коелю, има хора, за които той е фактор и мехлем. А това е важното. Това е целта – изкуството да носи спасение за някого. Захир е красива дума, която ми пасна на един образ и заради това я използвам:) Май се отплеснах:) Но нали да си кажа…:)Лека нощ!:)
Welcome, Anna!
Завиждам ти за способнстта ти да боравиш така с думите. Сигурно никога няма да се науча на това. 😦
Е чак за завиждане…:) Сега, като прочетох какво съм написала снощи на слабата светлина пред лаптопа – ужас, запетайки, „съжЪление“ хахахаха Можеше да го погледна преди да го пратя:) Извинявам се за неграмотния коментар:)
Правописа е грях, който не мога да не извърша! ХАХАХА! Само не разбирам, що другаря Събев си къса потника в блога на Анна? Иначе е СТРАШЕН тоз блог и който го отрича, просто казва на черното – бяло.
хахаха, кой е другарят Събев?
psabev.blogspot.com
Аз открих блога на Анна в блогрола на Йовко. Хареса ми от пръв поглед и го чета редовно. Не коментирам много, защото направо ме е срам да пиша „близо до нея“, за да не опошля така хубавия й стил. Тъй като съм от тези, дето, цитирам @asktisho: „Словоблудстват, чик-лит-ват и ни заливат с информация, предназначена само за тесен, семеен кръг хора.“ Няма да се учудя, ако е визирал мен в тези си думи, но това си е негов проблем (както и на всеки друг, който има същото мнение) – на който не му харесва, да не чете! Пиша за неща, които искам да споделя с хората. Четат ме предимно близки хора, така че за мен това си е чиста проба споделяне. „Свобода на словото“ – доколкото си спомням 🙂
Аз в момента страдам, че Анна си направи блога за поканени читатели… не за друго, а от факта, че й нямам никакви координати, чрез които да я помоля учтиво за покана… (= =(