Update: По съвет на специалисти по японски език правя това уточнение. Оказа се, че азбуката, която използват японците за транскрибиране на чужди имена, се казва катакана и е сричкова. Така че моето име би трябвало да се произнася, Майку Раму, което е много близко до оригинала, вместо измисленото Ринкимеку.
Транскрипцията, която е описана от Благо, е или пълна измислица, или неуместна шега, на която се вързах и му направих ненужна реклама. Друг път ще внимавам повече. 🙂
Оказва се, че така се произнася името ми на японски. Благо от 100turobekta.com твърди, че всяка буква от латинската азбука се транскрибира като сричка на японски и е публикувал таблица на съответствията в блога си. Не знаех за това и ми се стори много интересно как звучи моето име на японски – Mike = Rinkimeku. Ама много сложно ми изглежда. А ако имаш някакво дълго име като Страшимир, например? Трябва да звучи Arichishikaaririkirinkishi – това даже не мога да го произнеса! 🙂
Наистина ли така се произнасят чуждите имена в японския език? Някой ако знае, да каже нещо повече. Междувременно можете да си поиграете с транскриптора, който Nick е направил – преводите на японски стават много лесно 🙂
The Man On The Silver Mountain 
Не мога да разбера какво те учудва толкова? В японския език няма затворени срички – всяка сричка трябва да завършва на гласна, затова и се правят подобни „трансформации“ – човекът ти го е обяснил.
Първо, благодаря за коментара! Това означава, че някой ме чете 🙂
Второ, не се учудвам на това, че сричките са отворени, а на това, че една наша буква се трансформира в тяхна стричка, т.е. една наша сричка се трансформира в няколко техни срички, което прави думите много дълги.
Трето, човекът нищо не е обяснил. Ако пак прчетеш поста му, ще видиш, че няма никакви обяснения „защо“.
Четвърто, по-надолу в коментарите има ей този линк, където се обясняват различни системи на изписване на японски. Аз не разбирам нищо от японски, но от тази статия става ясно, че японците ползват система, в която една сричка от чужда дума се транскрибира в сричка на японски, в резултат на което броят на сричките се запазва. Това ми звучи много по-нормално, отколкото тезата на Благо буква да се замества със сричка.
Сега, надявам се, че е по-ясно 🙂
Майк, въпросният Благо е доста заблуден относно японските азбуки.
Ето ти азбуката за чужди думи – катакана:
http://en.wikipedia.org/wiki/Katakana
Майк Рам ще се транскрибира като Майку Раму.
А страшното Страшимир ще е Суторашимиру.
Недейте да мултиплицирате щуротиите на други хора преди да сте ги проверили.
SuperCow, както виждаш, и аз съм дал същия линк в моя коментар, така че това, което ти си написал звучи много по-вярно.
Както писах, нищо не разбирам от японски, но поста на Благо ми се стори много странен и нелогичен. Всъщност, не мисля, че рапространявам чужди щуротии, а точно по този начин проверявам къде е истината. Сега, хората като прочетат твоя коментар, ще знаят коя е вярната транскрипция или поне ще се поразровят още малко, за да намерят повече информация.
Важно е да има дискусия, за да открием истината за себе си – това е моето кредо.
Благодаря ти още веднъж за коментара!
Ако те интересува нещо за японския език- питай.
Удоволствие ще е да се даде повече светлина по темата.
Само ме притесняват прибързани „транслатори“, които освен разпространение на невежество, друго не правят…
SuperCow е прав, че подобни транслатори се правят предимно за забавление и невинаги са reliable. Тази таблица наистина изглежда адски странно (първият път дори не можах да я отворя, нещо ми се влачеше И-нетът). Но мисълта ми беше, че и буква преминава в сричка – ако в чуждата дума са струпани няколко съгласни, те задължително трябва да „се разредят“ на японски, като се добави гласна след всяка. Тази особеност на японски имах предвид, че не трябва да те учудва – просто им е такава фонетиката.
И за разлика от бг, в японския първо се поставя фамилното име, а после собственото – така че по-скоро ще си Раму Майку. 🙂
*Но мисълта ми беше, че и буква преминава в сричка – ако в чуждата дума са струпани няколко съгласни, те задължително трябва да “се разредят” на японски*
ай ся щуротии… у японския нема „букви“ и никой не преминава никъде. фонетичната единица е сричката, от които има педесетина … и тва е. на оня линка от уикипедията сигурно го пише.
@некой си: става дума за буквите са в името на ЧУЖДИЯ език, многознайнико. Както е даден пример със С-т-р-ашимир (на бг) по-нагоре – на японски става Су-то-ра-шимиру -т.е., натрупването се елиминира. Обяснението е опростено, защото това е личен блог на човек, който се интересува непрофесионално от дадена тема и не е длъжен да знае цялата необходима терминология.
Между другото, знаците от хирагана и катакана се наричат в езикознанието точно сричкови (силабични) букви. А основната „фонетична единица“, т.е. фонема, е мората, която не е задължително да съвпада със сричката. И, ако обичаш – на мен не с този тон. Ако така си свикнал У ваше село- по-добре да се отучиш, уакаримаска?
П.П. Пише се пеТдесетина. Първо научи български, моля, после давай акъл за японския.
мммм не е това японския – сорка!
Таблицата на Благо е невярна или е просто неуместна шега.
Вярно е, че се ползват сричкови азбуки, но различни!
Здравейте на всички от този форум
искам само да поясня,че транскриптора на Ник няма нищо общо с японския език.Така наречената катакана е сричкова азбука с която се изписват всички чужди думи в японския и една японска сричка отговаря на една българска по произношение както и обратното.Като пример ще дам моето име:Даниела за да се изпише това име на японски се разделя по следния начин да-ни-е-ла.Но тъй като в японския няма сричка ла,то тя се замесва с ра и така моето име на японски се пише така:ダニエラ (това са 4 срички) а се произнасят да ни е ра
Абе хора вие от шега не разбирате ли 🙂 🙂 🙂